Р Е Ш Е Н И Е
260251/26.5.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На единадесети
май две
хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 5 описа на
ШРС за 2021 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК за сумата от 290.87 лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги.
Производството е образувано по искова молба от “Теленор
България” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.***, чрез адв. В.П.Г.от АК – София, със
съдебен адрес *** срещу Н.И. Т. с ЕГН ********** с адрес ***»Генерал Владимир
Вазов» № 10, вх.В, ап.15 и с настоящ адрес *** исковата молба се сочи, че на 04.07.2016г. между
„Теленор България“ ЕАД и ответницата бил сключен Договор за мобилни
услуги за мобилен номер + 359896 858921 срещу заплащане на месечен абонамент от
29.99 лв. и с уговорен срок на действие до 04.07.2018г. Междувременно на
11.09.2017г. било подписано допълнително споразумение, като абонаментната такса
била променена на 44.99 лв. За периода от 15.09.2017г. до 14.11.2017г. ищецът
издал следните фактури – Фактура № **********/15.10.2017г. за отчетен период
15.09.2017г. – 14.10.2017г. с начислена сума от 190.92 лв., включваща
абонамента такса от 37.49 лв. и потребени услуги 121.61 лв., платима до
30.10.2017г., както и Фактура № **********/15.11.2017г. за отчетен период
15.10.2017г. – 14.11.2017г. с начислена сума от 114.95 лв., включваща
абонамента такса от 37.49 лв. и потребени услуги 58.30 лв., платима до
30.11.2017г. С кредитно известие била извършена корекция на дълга и неплатената
сума останала в размер на 290.87 лв.
Предвид неизпълнението на задължението от страна на
ответника по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство и
образувано ч.гр.д. № 6908/2019г. по описа на РС-Плевен, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 3899 от
23.10.2019г. Поради връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск,
поради което за ищеца възникнал правен интерес от провеждане на избраните форми
на искова защита. В заключение се моли за постановяване на положително решение
по предявените искове. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника чрез назначения му особен представител в
производството с Определение № 260386/01.02.2021г., като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В писмения
отговор се оспорва вземането по основание и размер.
В съдебно
заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище по хода на
делото, с което се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и исковете
да бъдат изцяло уважени, като се излагат доводи за това.
В съдебно
заседание за ответника се явява назначения особен представител – адв. Д.С. от
ШАК. В хода на съдебните прения счита, че предявените искове са доказани в
производството от ответника и следва да се уважат.
Съдът
съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 3899 от 23.10.2019г.
по ч.гр.д. № 6908/2019г. на РС-Плевен, било разпоредено ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 290.87 лв., представляваща главница по потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 15.09.2017г. до
14.11.2017г. по Договор за предоставяне на мобилни услуги от 04.07.2016г., сумата
от 53.64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2017г. до
26.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 22.10.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски от 205 лв. Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47
от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви искове за вземанията си.
Положителен установителен иск е подаден в законоустановения срок само за сумата
за потребените услуги и незаплатените абонаментни такси, като за вземането за
мораторна лихва не е подаден иск и в тази част заповедта следва да бъде
обезсилена от заповедния съд, съобразно Тълкувателно решение № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Между
страните не се спори, че на 04.07.2016г. между ответника и „Теленор България“ ЕАД бил
сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 ********* по абонаментен
план „Нон Стоп“ за срок от 24 месеца и
абонамент от 29.99лв. На 11.09.2017г. било подписано Допълнително споразумение
към първоначалния договор, с което месечния абонамент бил променен на 44.99 лв.
За задълженията на ответника, произтичащи от
договора били издадени следните фактури:
Фактура № **********/15.10.2017г. със сума за плащане 190.92 лв. с ДДС, от
които за абонамент сума от 37.49 лв. без ДДС и за потребени услуги сума от 121.61
лв. без ДДС, за отчетен период от 15.09.2017г. до 14.10.2017г.; Фактура № **********/15.11.2017г. със сума за плащане 305.87
лв., от които за абонамент сума от 37.49 лв. без ДДС, сума от 58.30 лв. за
разговори и съобщения и задължения от
предходен период от 190.92 лв. с ДДС, за отчетен период от 15.10.2017г. до 14.11.2017г.
Поради неплащането ищецът издал фактура № **********/15.12.2017г. със сума за плащане от
290.87 лв., след извършено приспадане на сума от 15 лв.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото и предвид направеното оспорване
на размера на дължимите вземания от особения представител на ответницата, съдът
е изслушал заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза. В
неоспореното от страните заключение, кредитирано от съда, като обосновано и
пълно дадено, вещото лице е приело, че не са извършвани плащания по процесните
фактури, като размерът на задълженията на ответницата към мобилния оператор е
1096.89 лв., от които 290.87 лв. са за месечни абонаменти, ползвани услуги и
такси, а остатъкът от 806.02 лв. е за начислени неустойки. Към 28.04.2021г.
няма постъпили плащания от ответницата.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта
на иска: Предявения установителен иск е допустим. Налице е правен
интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано
заповедно производство, в което заповедта е връчена на длъжника на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на същия, като са дадени указания на
заявителя да депозира искове за взиманията си по заповедта.
По
основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
във връзка с чл.79 от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие
на валидно облигационно правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и ответника,
изправността си по договора, наличие на задължение от ответника към мобилния
оператор и неговия размер.
В конкретния
случай не се спори от страните по делото, че са съществували облигационни
правоотношения, основани на валиден договор за мобилни услуги сключен на 04.07.2016г.,
като на 11.09.2017г. са променени условията на същата, досежно размера на
месечната абонаментна такса. По силата на договореното между страните, оператора
предоставял мобилни услуги за мобилен апарат с предпочетен номер 359 896 858921,
установено с подписването на договора и анекса към него от страна на ответника.
Поради това и потребителя дължи насрещното си задължение, изразяващо се в заплащане
на цената за ползвани услуги, предоставени от оператора в размер на общо 290.87
лв. по отношение на този договор, представляващи сбора на месечните абонаментни
такси и суми за потребление. Съгласно чл.27 от Общите условия на „Теленор
България“ ЕАД (лист 35 от гр.д. №
1896/2020г. по описа на РС-Плевен)
плащането на посочената във фактурата цена се извършва в срока, указан в
самата фактура (в случая тридесето число на следващия месец), но не по-късно от
18 дни след датата на издаването й ( в случая издаване на фактурата е 15-то
число всеки месец). Видно от заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза плащане от страна на ответника на дължимите суми няма и към момента
направено. Поради това и съдът намира, че предявеният установителен иск за
неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги за основателен и като
такъв следва да бъде уважен за цялата предявена сума.
По отношение
на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В
заповедното са направени такива в общ размер от 205 лв., от които 25 лв.
заплатена държавна такса, 180 лв. адвокатско възнаграждение. В исковото
производство са направени такива общо в размер на 685 лв., от които 25 лв.
заплатена държавна такса, 180 лв. възнаграждение за адвокат, 180 лв.
възнаграждение за вещо лице, 300 лв. възнаграждение за особен представител.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Н.И.Т. с
ЕГН ********** с адрес *** дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, чрез адв. В.П.от АК – гр.София, със
съдебен адрес *** сумата от 290.87лв.
(двеста и деветдесет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от 04.07.2016г.
с предпочетен номер + 359896 858921 за отчетен период 15.09.2017г. – 14.11.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението
по чл.410 от ГПК – 22.10.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 3899/23.10.2019г. по ч.гр.д. № 6908/2019г. на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.И.Т. с ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК ********* в заповедното производство разноски в размер общо на 205 лв. (двеста и пет лева), както и
тези направени в исковото производство в размер на общо 685 лв.(шестстотин осемдесет и и
пет лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След
влизане в сила на решението, приложеното по делото ч.гр.д. № 6908/2019г. по
описа на РС-Плевен, да се върне на заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: