№ 1150
гр. Плевен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430104191 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „*** със седалище и адрес на управление
гр.*** представлявано от **** против „**** със седалище и адрес на
управление гр.*** магазин „***. Ищецът твърди, че ответникът е собственик
и ползвател на имот, находящ се на адрес гр.***, магазин *** и се е обогатил
за негова сметка със сумата от 1999,71 лева, която представлява стойността
на топлинна енергия, доставена до ползвания от ответника недвижим имот за
периода 01.11.2019г. до 30.04.2021г.
В едномесечния срок, ответникът не е представил писмен отговор.
Установява се от представения по делото договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт №*** том VII рег.№**** дело
№975 от 2007г., че на 15.11.2007г. ответникът е закупил и станал собственик
на недвижим имот, представляващ търговски обект хранителен магазин,
находящ се на ул.С***.
По делото е представен Договор за включване в системата за
инвидивидуално отчитане от 29.12.2001г., от който се установява, че
процесният обект е сключил договор за дружество за дялово разпределение –
топлинен счетодовител, който се задължава да монтира уреди за отчитане на
1
отдадена топлоенергия и впоследствие да я отчита. Във връзка с договора са
подписани и изготвени и два споразумитилен протокола, в които са посочени
задълженията на страните.
Представени са фактури за периода, за който ищцовото дружество
претендира заплащане на топлоенергия.
По делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза, заключението
на която е прието от съда. Установява се от заключението, че в имота няма
монтирани уреди за отчитане на топлоенергия. След справка в
счетоводството вещото лице е установило, че след завеждане на исковата
молба, ответникът е погасил част от задължението, като на 29.07.2021г. е
внесъл сумата от 700 лева. С нея ищецът погасил главница 682,78 лева и
законна лихва 17,22 лева. В частта относно начина на разпределение на
топлоенергията и начисляването на сградната инсталация, вещото лице заяви,
че са спазени изискванията на Методиката за дялово разпределение.
От правна страна, съдът приема, че между страните не са били налице
договорни отношения. Ищецът се позовава на изначална липса на основание,
която е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното
обогатяване, установен в чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД. Този фактически състав
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за връщане на
даденото. Дължи се връщане на всичко получено, а не само на това, с което
получателят се е обогатил., респ. онова от което се възползвал. Когато е
невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото имущество,
дължи се заплащането на стойността му (т.4 Постановление №1 / 28.05.1979г.
по гр.д. № 1/79г. Пленум на ВС).
Ищецът предявил претенция за връщане на полученото без основание,
следва да установи при условията на пълно и главно доказване факта на
даването. В случая ищецът се е позовал единствено на факти за доставена от
него и потребена от ответника топлинна енергия в топлоснабден имот в
сградата, в посочените количества и стойност и липсата на облигационно
правоотношение, което съставлява основанието за получаването й, поради
което доказването на факта на доставка на топлинната енергия прави иска
доказан по основание. Ищецът доказа чрез назначената експертиза, че имотът
е топлоснабден и реално е доставяна ТЕ през процесния период, в посочените
количества и стойност – във връзка с твърденията си за даване на нещо на
ответника, както и изискуемостта на вземането. Установи се, че ответникът е
„небитов клиент“ по смисъла на разпоредбата на §1, т.33а. При съпоставка на
понятията за битов и небитов клиент е видно, че разликата е във вида правен
субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за които той
2
ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови – по арг.
на противното, такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са
нуждите, за които се ползва/купува енергия. В случая ответникът е търговец,
който при осъществяване на своята дейност, а не задоволяване на битови
нужди ползва топлоенергията. След като не е установен източник на
облигационно договорно отношение между страните, а е ползвана услугата за
топлоснабдяване на процесния имот от ответника, той дължи сумите за
използвана топлинна енергия на основание чл. 55 от ЗЗД. Предвид горното,
съдът намира, че предявеният иск за установяване съществуването на
парично вземане за обезщетение за неоснователно обогатяване е доказан по
основание.
Относно размера, по делото се установи от заключението количеството
на действително потребената от ответната страна топлинна енергия за
процесния период от време, като при изчисляването е спазена Методиката за
дялово разпределение. В заключението е посочено и какво е количеството на
потребената енергия за отделните периоди и по компоненти. Всички тези
компоненти са включени във формирането на цената на топлиннана енерия,
която е нормативно определена. Предвид изложеното, съдът счита, че по
делото е установено по категоричен начин, че потребената в процесния имот
топлоенергия е в количество и в посочената стойност за исковия период.
По делото не се спори относно факта, че към настоящия момент
ответникът не е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на тази сума,
а в този смисъл е и констатацията на вещото лице по ССчЕ, поради което
същият дължи връщане на получената без основание вещ, респективно
нейната стойност. С внесената от ответника сума от 700 лева следва да се
погаси част от претенцията, след което ще остане дължима сума от 1299,71
лева.
Предявеният главен иск е основателен и доказан за сумата от 1299,71
лева, като за разликата до 1999,71 лева следва да бъде отхвърлен като погасен
чрез плащане.
Разноските на ищеца в производството са в размер на 100 лева
държавна такса, 100 лева юрк.възнаграждение и 180 лева за възнаграждение
на вещите лица по назначената експертиза. Съобразно изхода на делото
ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 380
лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, ЕТ „**** със
седалище и адрес на управление гр.*** магазин „*** ДА ЗАПЛАТИ на „***
3
със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от **** сумата от
1299,71 лева представляваща стойността на получена без правно основание
топлоенергия в имот на ответника, находящ се в гр.Плевен ул.**** *** №23
магазин „*** за небитово топлоснабдяване, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 28.06.2021г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ЕТ „**** със седалище и
адрес на управление гр.*** магазин „*** ДА ЗАПЛАТИ на „*** със
седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от **** разноски по
делото в размер на 380 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4