№ 2799
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110129303 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
23.02.2023г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
седми декември две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Белослава Испиридонова, като разгледа докладваното от съдия
Красимир Сотиров гр.д. №29303 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от ........, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от .....- изпълнителен
1
директор, срещу ...., действащ като ........, ЕИК:........., във връзка с указания по реда на
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо
дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от общо 1 653,43 лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект,
находящ се в гр........, аб. №......, за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сума от
282,43 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 01.07.2019г. до 07.03.2022г.,
сума от 18,50 лв., представляваща задължение за дялово разпределение, за периода от
01.05.2019г. до 30.06.2020г., сума от 4,06 лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода от 01.07.2019г. до 07.03.2022г., като за процесните суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №13065/2022г. на СРС, 165 състав. В
исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот в
сграда в етажна собственост и е използвал ТЕ от ищеца, с което се обогатил без основание,
при липса на сключен писмен договор за доставка на енергията. Претендират се разноски.
Твърди се от ищеца, че ТЕ е начислявана за стопански нужди.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.Х.
Б. от САК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва се наличието
на елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване. Счита се за недоказана
претенцията на ищеца за реално доставена ТЕ до абоната или до сградата етажна
собственост, в която се намира процесният имот. Посочва се, че не са представени
доказателства дали ответникът е потребител на ТЕ за битови или стопански нужди и като
каква е отчел доставката. Твърди, че претендираната сума за процесния период не е била
фактурирана от ищеца, като последният не е представил доказателства за издаване и
връчване на изравнителни сметки и фактури на ответника. Оспорва посочените с исковата
молба общи условия да са били публикувани в един централен, респективно в местен
всекидневник. Оспорва да е настъпила забава по отношение процесните вземания, тъй като
ищецът не е доказал по делото, че е публикувал изравнителните сметки на интернет
страницата на дружеството. Оспорва да дължи и претендираната сума за дялово
разпределение поради липсата на сключен писмен договор между страните. Посочва, че
няма доказателства по делото, от които да се установи, че ищецът е заплатил цената за
дялово разпределение на дружеството, осъществяващо услугата. Оспорва извършеното
отчитане в имота на ответника да е осъществено в съответствие със законовите изисквания.
Поддържа, че средството за търговско измерване, използвано при отчитането, не отговаряло
на съответните технически и метрологични изисквания. Сочи, че общият топломер не бил
технически годен. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „...” ...
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот №73/11.06.2008х., том II, н.д. №267/2008г. на Нотариус ...., рег. №49 в НК, с
район на действие: СРС, с който е придобито правото на собственост върху процесния
апартамент и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от
20.05.2009г.
Назначеното за трето лице- помагач представя справка за отопление и топла вода.
Представено е заключение по съдебно- техническа експертиза, съгласно което за
отоплителен сезон 2019/2020г. ТЕ за БГВ е начислявана по разход от предишен период,
поради неосигурен достъп, а за сезон 2020/2021г.- по реален отчет.
Изготвено и прието по делото е заключение по съдебно- счетоводна експертиза,
2
съгласно което през процесния период не са направени плащания. Посочени са размерите на
задълженията и на погасените по давност задължения.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В процесния случай от представените по делото писмени
доказателства настоящият съдебен състав може да направи извод за установено качеството
„потребител на ТЕ“ за стопански нужди на ответника по делото. Продажбата на ТЕ на
потребители за стопански нужди се осъществява на договорно основание, което изключва
приложението на правилата на неоснователното обогатяване. При валидно договорно
правоотношение между страните е налице валидно съществуващ юридически факт за
имуществено разместване, като неизпълнението на съконтрагента се разглежда на основата
на съществуващото договорно правоотношение. Неоснователното обогатяване представлява
извъндоговорен източник на задължения. Във фактическият състав на кондикционния иск
по чл.59 от ЗЗД се включва липсата на основание за имущественото разместване, както и
липсата на друг иск- договорен, деликтен или вещен, с който обеднелият да може да се
защити. По делото не се установява наличието на сключен договор между страните за
доставка на ТЕ за стопански нужди, респ. изтичането на уговорения му срок на действие. С
оглед на горното ответникът, макар и придобил правото на собственост върху имота в
качеството си на ЕТ, не представлява потребител на ТЕ за стопански нужди, поради липсата
на основание за доставянето на такава. Съгласно чл.1, ал.2 от ОУ на ищеца, продажбата на
ТЕ на потребители на ТЕ за стопански нужди в гр.София се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач. При липсата на такъв договор, не е налице възникването на
правоотношение за доставка на ТЕ за стопански нужди. Купувач на ТЕ за стопански нужди
може да бъде всяко ФЛ или ЮЛ, който извършва стопанска дейност и използва ТЕ за
технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване, или е на издръжка на държавния
или общинския бюджет, или използва ТЕ за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване извън домакинството си. Едноличният търговец е лишен от
правоспособност, като придобИ.нето на това качество предоставя за ФЛ възможността да
извършва дейността си като търговец. Приемането по презумпция, че с придобИ.нето на
правото на собственост върху топлоснабден имот от ЕТ води до възникване на
правоотношение за доставка на ТЕ за стопански нужди и при липсата на такъв- на
възникването на кондикционен иск за неоснователно обогатяване от ФЛ в неговото
търговскоправно качество, противоречи на разпоредбите на ОУ на ищеца, предвиждащи
договорното начало при доставката на ТЕ за стопански нужди. С оглед на горното
предявените искове се явяват неоснователни.
По отношение на исковете за заплащане на мораторни лихви следва да се посочи, че
съгласно чл.40 от ОУ на ищеца, купувачът на ТЕ за стопански нужди заплаща месечните
дължими суми за ТЕ в срок до 20- то число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Като е налице установено
допълнително условие за дължимостта на задълженията получаване от купувача на издадена
от продавача данъчна фактура, с оглед търговскоправния характер на правоотношението.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена фирма за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал
топлинно счетоводство в процесния имот и съответно възникването на право на регрес
3
спрямо ответника.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ответникът не е
сторил деловодни разноски и не претендира такИ., поради което не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление:
гр........, представлявано от ....- Изпълнителен директор, срещу ...., действащ като ........,
ЕИК:........., установителни искове за дължимостта на следните суми: сума от 1 653,43
/хиляда шестстотин петдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ лв., представляваща
изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр........, аб.
№......, за отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., сума от 282,43 /двеста осемдесет и два
лева и четиридесет и три стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
01.07.2019г.- 07.03.2022г., сума от 18,50 /осемнадесет лева и петдесет стотинки/ лв.,
представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.05.2019г.- 30.06.2020г., сума
от 4,06 /четири лева и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода: 01.07.2019г.- 07.03.2022г.. за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №13065/2022г. на СРС, 165 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „...” .., като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис от решението на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4