МОТИВИ към НАХД №685/2012 г.:
Срещу В.П.С. *** е започнато наказателно производство за престъпление по престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” във връзка с
чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.116, ал.1, т.1, чл.119, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП.
Подсъдимата се обвинява за това, че на 23.12.2011 г. в гр..
на бул.”Б.”, при управление на МПС
– лек автомобил марка “Ф. Г..” с рег. №., е нарушила правилата
за движение по пътищата:
-
като водач на МПС не е била внимателна и предпазлива към пешеходците – чл.116
от ЗДвП;
-
като водач на МПС при приближаването към пешеходна пътека не е пропуснала
стъпилата на пешеходната пътека или преминаващата по нея пешеходка, като не е
намалила скоростта или не е спряла – чл.
119, ал. 1 от ЗДвП;
-
като водач на нерелсово ППС при заобикалянето на спряло пред пешеходна
пътека пътно превозно средство –
автомобила на СОД-ОДМВР гр.Пазарджик, не се е движила с такава скорост, която
да й позволи да спре, за да пропусне преминаващата по пешеходната пътека
пешеходка – чл. 119, ал. 2 от ЗДвП;
и
по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на М.А.Б. ***,
представляваща счупване на лъчева кост на лявата ръка на типично място,
наложило гипсова имобилизация и довело до трайно затрудняване на движенията на
левия горен крайник.
Въз основа на
събраните по това производство доказателства Пазарджишка районна прокуратура е
приела с Постановление от 10.04.2012
година,
че по отношение на подсъдимата В.П.С. за
извършеното престъпление са налице основанията
за прилагане на чл.78а от НК, поради което е внесла делото заедно с
горецитираното постановление в Пазарджишкия районен съд с предложение за
освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Производството
пред Пазарджишкия районен съд е по чл.375 и
сл. от НПК.
Подсъдимата
В.С.
се признава за виновна по предявеното й обвинение,
дава обяснения за механизма на извършеното.
Представителят
на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на
уличения следва да се приложи чл.78а от НК.
Районният съд обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.378
от НПК прие за установено следното:
На
23.12.2011 г. сутринта подсъдимата В.С. управлявала лекия си автомобил марка “Ф. Г. .” с рег. №. по бул. „Б.” в посока от
гимназия „А.” към хотел „Т.”. Пред нея в същата посока в крайната дясна лента
се движел полицейски автомобил на ОД на МВР Пазарджик с водач свидетеля С.С. и
колегата му - свидетеля А.Б.. При приближаване на пешеходната пътека тип
„зебра” пред зала „М. Г. А.” полицейският автомобил за да даде възможност на пострадалата
свидетелка М.Б. да пресече уличното платно в посока към зала „М. Г.А.”. Пешеходката
предприела преминаване през пътеката.
През
това време подсъдимата С. също наближила пешеходната пътека със скорост от 28-30 км. в час, но не спряла, а
задминала полицейския автомобил от лявата му страна. В този момент свидетелката
Б. вече била извървяла разстоянието от 3,60 метра по средата на
пешеходната пътека, считано от тротоара и подминала полицейския автомобил.
Точно
тогава управляваният от подсъдимата С. автомобил блъснал с предната си част –
предна дясна броня и преден десен калник - пострадалата М.Б., която в резултат
на сблъсъка се ударила в предното челно стъкло и отхвърлена на 3,70 метра напред в
посока изток, измерено от източния край на пешеходната пътека. Веднага след
това подсъдимата С. спряла автомобила си. Служителите на полицията излезли да
окажат първа помощ на пострадалата и съобщили за инцидента на ОДЧ на РУП Пазарджик да бъде изпратен дежурен екип и
линейка на Спешна помощ. Свидетелят Б. запазил произшествието до пристигането
на колегите му. На място бил извършен оглед на местопроизшествието и изготвен
фотоалбум. Пострадалата била отведена болницата. Подсъдимата С. била тествана с
Алкотест „Дрегер”, който отчел отрицателен резултат за наличие на алкохол в
кръвта на водача.
Видно
от заключението на СМЕ на свидетелката Б. е било причинено счупване на лъчевата
кост на лявата ръка на типично място, наложило гипсова имобилизация, довело до
трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за около 2,5 – 3 месеца
от датата на травмата – средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Тези увреждания били получени в
резултат на възникнало ПТП по механизма ”Блъскане от МПС”.
Останалите
увреждания - контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло със степенно
разстройство на съзнанието – зашеметяване, представляващо временно разстройство
на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, както и
другите травматични увреждания, причинили болка и страдание по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК, имат характера на леки телесни повреди и се явяват
несъставомерни в конкретния случай.
По делото
е изготвено и заключение на автотехническата експертиза, в което подробно са
описани техническото състояние на автомобила, скоростта на движение, механизма
на ПТП. Произшествието е могло да бъде предотвратено, ако е спазвала правилата
за движение по пътищата, да предвиди преминаването на пешеходец по пешеходната
пътека, както и ако се е движела със съобразена скорост от 20 км. в час, която да й
позволи да спре и да избегне ПТП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите С.С., А.Б., М.Б., заключенията на
автотехническата и съдебно-медицинската експертизи, както и писмените
доказателства приложени по делото.
Съдът кредитира заключението на автотехническата експертиза, приета по
време на съдебното следствие, като пълно, ясно и компетентно изготвена. От
същата се установи, че преди ПТП лекият автомобил, управляван от подсъдимата С.
е бил технически изправен и техническото му състояние не е в причина връзка с
настъпилото ПТП. Скоростта на движение на автомобила управляван от подсъдимата С.
преди произшествието е била 28-30
км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Ф. Г. .” е около 16 м. Подсъдимата е възприела пешеходката, като
опасен участник в движението от разстояние от около10,41 м, тъй като е имала
ограничена видимост о спрелия пред пешеходната пътека полицейски автомобил. При
така създалата се ситуация, подсъдимата С. е имала възможност да спре и да
избегне удара, ако се е движела със съобразена скорост от 20 км/ч.
Скоростта на
моторните превозни средства винаги трябва да бъде съобразена с конкретните
пътни условия и по-специално с отрицателното влияние на различни фактори, които
затрудняват движението. Съобразена
скорост е тази, която с оглед
изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да избира и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, с
оглед недопускане на пътно-транспортно произшествие.
От показанията на свидетелите С. и Б., както и от автотехническата
експертиза, че пострадалата Б. е стъпила на платното за движение и е започнала
пресичане на установеното за това място - по пешеходната пътека, при спирането
на полицейския автомобил пред пътеката, за да й даде възможност за това.
Следователно пострадалата предприемайки пресичане на пътното платно, е
представлявала опасност за движението и подсъдимата, като водач на пътно
превозно средство е била длъжна да направи всичко възможно да намали скоростта
и да спре, още повече, че пред нея в същото платно за движение е имало спрял
автомобил, което допълнително усложнява ситуацията на пътя, който автомобил
същата е заобиколила, точно пред пешеходната пътека.
Възприемането на едно пътно препятствие по време на движение е само
част от елементите на процеса за спиране, защото до окончателното
преустановяване на движението трябва да последва реагирането на водача на
препятствието, сработване на спирачния ефект.
В този случай водачът на автомобила е нарушила основното правило на чл.119,
ал.2 от ЗДвП, защото при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно
превозно средство е продължила да се движи със скорост от 28-30 км/ч, при която не е
могла да спре, за да пропусне преминаващата по пешеходната пътека пешеходка. По този начин подсъдимата е нарушила и
чл.119, ал.1 от ЗДП, според който при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Всичко това, конфигурацията на пътя, ранния част и сезона, както и намиращата
се на пешеходната пътека пешеходка, е налагало повишено внимание и движение със
съобразена скорост от страна на подсъдимата.
При тези отрицателно въздействащи комплексни фактори в нарушение на
предписанията на правилата за движение на чл.119, ал.1 и ал.2 от ЗДП и несъобразената
с пътната обстановка скорост не е позволила ефективното и навременно спиране на
автомобила, управляван от подсъдимата. По този начин тя е предизвикала ПТП, при което
на свидетелката М.Б. са били причинени посочените и установени от медицинската
експертиза травматични увреждания.
Настъпилият резултат е в пряка и непосредствена причинна връзка с
нарушенията на правилата за движение, които подсъдимата е допуснала.
Обстоятелството, че сблъсъктъ е станал в опасната зона за
спиране на автомобила,
управляван от подсъдимата не може да послужи като основание за
оневиняване, тъй като същата е допуснала нарушение на правилата за движение, поставяйки се сама в положение на
невъзможност да предотврати ПТП.
С това си поведение и в
нарушение на чл.116 от ЗДП подсъдимата нее
била внимателн и предпазлива към пешеходката.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата
В.П.С. е осъществила от обективна
и субективна страна признаците престъпния състав на чл.343, ал.1, б.”б” във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.116, чл.119, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП, като на
23.12.2011 г. в гр.П., на бул.”Б.”, при управление на МПС – лек автомобил марка “Ф. Г.
.” с рег. №…,
е нарушила правилата за движение по пътищата:
-
като водач на МПС не е била внимателна и предпазлива към пешеходците – чл.116
от ЗДвП;
-
като водач на МПС при приближаването към пешеходна пътека не е пропуснала
стъпилата на пешеходната пътека или преминаващата по нея пешеходка, като не е
намалила скоростта или не е спряла – чл.
119, ал. 1 от ЗДвП;
-
като водач на нерелсово ППС при заобикалянето на спряло пред пешеходна
пътека пътно превозно средство –
автомобила на СОД-ОДМВР гр.Пазарджик, не се е движила с такава скорост, която
да й позволи да спре, за да пропусне преминаващата по пешеходната пътека
пешеходка – чл. 119, ал. 2 от ЗДвП;
и
по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на М.А.Б. ***,
представляваща счупване на лъчева кост на лявата ръка на типично място,
наложило гипсова имобилизация и довело до трайно затрудняване на движенията на
левия горен крайник.
Посочените
нарушения на предписанията на правилата за движение са довели до опасното
движение на подсъдимата по пътя, поради което тя е могла и е била длъжна да
предвиди, че ще последва ПТП, което определя формата на вина на подсъдимата,
като непредпазливост за настъпилия вредоносен резултат.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата В.С. за извършеното от нея
деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.
Наказателният кодекс обезпечава
наказателноправна защита на обществените отношения, свързани с транспортната
дейност, чрез наказателните състави, предвидени в раздел II от главата за
общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления е нормалната и
безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност
или реално увреждане на лични и имуществени интереси неопределен брой лица,
което определя и високата им обществената опасност.
Разпоредбата на чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 от НК предвижда наказание до три години лишаване от
свобода или пробация.
Видно от събраните по делото доказателства подсъдимата В.С. е неосъждана. Не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с
висока степен на обществена опасност.
От престъплението няма настъпили за имуществени вреди.
При тези данни съдът счете, че са че са налице условията
за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на В.С. от наказателна
отговорност и налагане на същия на административно наказание глоба.
Във връзка с
изложеното съдът на основание чл.378, ал.1, т.4 от НПК във връзка с
чл.78а, ал.1 от НК освободи В.П.С. от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му се наложи
административно наказание ГЛОБА в
размер на 2 000 лева, платима в
полза на Държавата.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимата и добрите характеристични данни. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът възприе тежестта на вредните последици настъпили за пострадалата Б. и
несъобразяването с императивни правила за движение от страна на подсъдимата
въпреки доброто им познаване, с оглед опита й като водач на МПС.
При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
при определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и
имотно състояние на подсъдимата С. - същата е омъжена, притежава движимо и недвижимо
имущество.
На основание чл.78а, ал.4 от НК във връзка с чл.343г от НК съдът прие, че подсъдимата В.П.С.
следва да бъде лишена от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА.
Съдът определи това наказание, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като взе предвид липсата на извършени други нарушения по
ЗДП от страна на подсъдимата.
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата
В.С. бе осъдена да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски
в размер на 205 лева, от които 175 лева по сметка на ОД на МВР гр.Пазарджик и
30 лв. по сметка на Районен съд Пазарджик.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: