Определение по дело №159/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 321
Дата: 30 април 2020 г. (в сила от 30 април 2020 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20201500500159
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                               30.04.2020г., гр.Кюстендил

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на тридесети април, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                  Председател:Ваня Богоева

                                                                                           Членове:Евгения Стамова

                                                                                                          Веселина Джонева

 

            След като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в.ч.гр.д.№159/20г. и, за да се произнесе взе предвид:

 

            Делото е образувано по частни жалби с вх.№5297/28.02.2020г. и 5602/04.03.2020г., подадени от С.М.Г., Егн ********** *** срещу съответно определение №105/27.01.2020г. по гр.д.№697/19г. по описа на РС- Кюстендил и определение 138/04.02.2020г. постановено по същото дело.

 

            С първото определение е прекратено производството по делото и върната подадена от С.Г. искова молба, поради неотстраняване нередовности на същата, за които са и дадени указания с разпореждания от 16.04.2019г., 20.05.2019г. и 05.12.2019г. като е била предупредена и за последиците при неотстраняване на нередовностите.

 

            С второто определение на основание чл.78, ал.4 ГПК Г. е осъдена да заплати на ответника В.К.Г.,*** сумата 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

 

            Жалбоподателката изразява недоволство от постановените съдебни актове.За определението за прекратяване на производството по делото твърди незаконосъобразност и необоснованост.Твърдението си обосновава със следните обстоятелства - след като първоначално исковата молба е била оставена без движение, а тя е направила съответните уточнения, делото е било насрочено за разглеждане в с.з., когато отново по възражение на ответника исковата молба е била оставен без движение, без да са и дадени конкретни нови указания, различни от дадените до момента.Прекратяването на производството определя, като нарушаващо правото й на защита срещу нарушени права.Моли за отмяна на определението и връщането на делото на първоинстанционния съд, но на друг състав или за даване на конкретни, точни и ясни указания, какви нередовности още трябва да отстрани за да може правният спор – предмет на делото да бъде разрешен.

 

            С втората жалба се претендира отмяна на второто определение, постановено преди първото да влезе в сила, в условията на невръчена молба за присъждане на разноски.

 

            Преписи от жалбата се връчени на насрещната страна.Писмен отговор не е подаден.

 

            Нови доказателства не са посочени.

 

            Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

 

            Производството пред КнРС е образувано по искова молба, подадена от С.М.Г. *** срещу В.К.Г. ***.В титулната част на исковата молба има позоваване на разпоредбата на чл.109 ЗС и уточнение, че се касае за иск за прекрятаване на неоснователни действия от ответника.Формулирано е искане за уважаване на иск за защита срещу ответника, който владее имот без основание и затруднява да упражнява правото на собственост на ищеца, а именно ограда, на регулационната линия между УПИ ХІХ-3933 и УПИ ХХІІІ-3932, който е навлязъл в горния край на оградата в имота и, което нарушение е установено от скица № ПИ 500.3 и 500.4 по КК на гр.Кюстендил и трасировъчен карнет №500 от 30.04.2014г., изготвени от лицензиран геодезист, за която застроена ограда от лицето В.Г. липсва документ на компетентен орган, контролиращ законността на строежите по чл.221 и 223 ЗУТ.Към исковата молба са приложени нотариален акт за собственост, скица на поземлен имот №15-527044/25.10.1917г., трасировъчен карнет №500/17.04.2015г., комбинирана скица ПИ 500.3 и 500.4 по КК на гр.Кюстендил, отговор от Община Кюстендил по административна преписка  и отговори от Община Кюстендил по жалби.

 

            С разпореждане от 16.04.2019г. исковата молба е оставен без движение, като на ищцата е указано в 1- седмичен срок да опише подробно фактическата обстановка, свързана с твърдяното нарушение, извършено от ответника, като посочи: на какви имоти са собственици ищеца и ответника, като ги опише съобразно актуалния им статут, да посочи какво точно е извършил ответника – къде е изградил ограда и каква, и какво точно е нарушил при изграждането и, къде е навлязъл в имота на ищеца и с каква площ.Да формулира ясно и недвусмислено искане до съда – какво точно иска да постигна т.е както да постанови съда по отношение на гореописаното нарушение, да посочи цена на иска и да заплати държавна такса в размер на 4% от цената на иска но не по- малко от 50 лева.На ищцата е разяснено, че при неотстраняване на посочените нередовности исковата молба ще бъде върната, а производството прекратено.

 

            В срока за отстраняване на нередовностите ишцата е подала искова молба с вх.№10405/03.05.2019г. в която е посочила, че е собственик на 422/502 ид.ч. от поземлен имот, заснет с идентификатор 41112.500.3 по КК на гр.Кюстендил и е цитирала нотариален акт №153 том І, рег.№2215, дело №78/2009г.Уточнила е, че ответника е собственик на имот с идентификатор 41112.500.4 по КК на гр.Кюстендил, както и, че тези имоти съответстват на им.пл.№3933 и 3932, части от общ парцел ХХІІІ, състоящ се от 1032 кв.м., по съществуващия план от 1989г.Излага обстоятелства и относно извършена съдебна делба, и придобитите от баща и, въз основа на тази делба права, в това число ½ ид.ч. от парцела и реални части от къща и останалата за ползване от ответника реална част от къщата, за спорове между майка и неин чичо – К.Г..Твърди, че делба на съсобствения парцел не е извършена, а строителните книжа за изграждането на оградата не пораждат вещно право, като с изграждането на ограда не може да се извърши делба.Препращайки към установени нарушения видни от трасировъчния карнет и комбинираната скица, нот.актове, от които е видно, че в продължение на 7 линейни метра е в отклонение, навлязъл в нейния имот, моли за постановяване на решение, с което оградата да бъде премахната в посочената част, като грубо нарушаваща правото и на собственост, като е заявила претенция и за заплащане на деловодни разноски.Към тази искова молба е приложен и документ за заплатена по сметка на съда държавна такса в размер на 50.00 лева, както и писмени доказателства

 

            При тези уточнения на ищцата съдът отново е оставил исковата молба без движение, указвайки й да формулира ясно и недвусмислено искане до съда, какво точно иска да постигне, какво точно да постанови съда по отношение на нарушението, като подробно опише къде се намира оградата, която иска да се премахне – с нейните граници, каква е дължината на тази ограда и какво точно представлява.

 

            В искова молба с вх.№13379/06.06.2019г. ищцата е преповторила твърдението си относно принадлежащо и право на собственост върху 422/502 ид.чм. от поземлен имот с идентификатор 41112.500.3 по Кадастралната карта на гр.Кюстендил, уточнявайки, че се касае за кадастрална карта одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изп.д-р на АГКК София, който имот е със стар идентификатор 3933 кв.59, парцел ІХХ посочвайки и граници и съседи на имота: имоти с идентификатори №4112.500.2, №41112.500.304, №4112.500.4 и 4112.301.69 с адм.адрес гр.Кюстендил, ул.”Трайчо Китанчев”№2В.Посочила е, че правото и на собственост е удостоверено в нотариален акт №50, том.ІV, дело 1165/02.11.1990г.Отново са преповторени твърденията относно актуалното състояние на този имот според стария кадастрален план на гр.Кюстендил.Заявено е, че ответникът е изградил на място трайна ограда, без да спазва регулационната линия между двата планоснимачни номера имоти, а е навлязъл в имота й, с 50 см. отвъд регулационната линия, в продължение на 15 м. в дълбочината на парцела и отново е направила препратка към трасировъчен карнет и комбинирана скица за целия имот, образуван от двата планоснимачни номера 3933 и 3932, като е отбелязала, че по този начин ответникът я е лишил от ползване на 7.5 кв.м. от собствения и имот, както и, че оградата е изградена в нарушение на издадено разрешително за строеж, ако има такова, като отново преповтаря твърденето за липсваща делба на съсобствения парцел, образуван от двата имота, липсващо разпределение на правото на ползване.Формулирано е следното искане: за признаване за установено, че ответника е изградил незаконосъбразно ограда между имотите със стар идентификатор – им.пл.№3933 и 3932, образуващи парцел ХХІІІ в кв.59, с което е лишена от право да ползва 7.5 кв.м. от дворното място с идентификатор 4112.500.3, както и за разпореждане събарянето на оградата в тази и част, в която се отклонява от регулационната линия между двата имота.Към исковата молба е приложен нотариален акт № 50 том ІV, н..№1165/90г., препис от предходната искова молба,нотариален акт №78 том ІІІ, н.д.№1155/1990г. протокол на КнРС по дело 946/85г., заключение на в.л. Гонев, удостоверение за наследници.

 

            Районният съд е приел уточненията, разпоредил е преписи да се връчат на ответника, след постъпването на отговор е насрочил делото за разглеждане в с.з. В подадения от ответника отговор освен друго са направени възражения и относно противоречащи си твърдения в исковата молба относно статута, характера на имотът, правото на собственост върху който е засегнато от ответника с изградена ограда, с оглед твърдението му за съответствието му с имот, част от съсобствен на страните парцел.

 

            В първото с.з. ищцата уточнява, че е съсобственик с брат си на имот с идентификатор 41112.500.3 , с принадлежащи и 422/502 ид.ч, а ответника собственик на съседния имот с идентификатор 4112.500.4, поддържа, че между тези два имота, ответникът е изградил ограда с издадени му строителни книжа, която навлиза в нейния имот, като по този начин и пречи да упражнява правата си  в пълен обем, а целта на иска е тази ограда да бъде премахната.

 

            В с.з. на 05.12.2019г. съдът е извършил доклад по спора и приемайки, че е сезиран за произнасяне по иск с правно основание чл.109 ЗС е разпределил доказателствената тежест.След възражение от ответника относно противоречащи си твърдения относно пространството от имота на ищцата заето от изградената от ответника ограда и при уточнение от ищцата, че желае да бъде освободено цялото пространство от имота й, заето от оградата, без да е наясно каква е площта му, което следва да бъде изяснено от експертиза, съдът относно е оставил исковата молба без движение, с оглед конкретизация ясно и точно на онази част от оградата, която пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост и желае да бъде премахната, мотивирайки се и с обстоятелството, че изявленията и е възприел, като искане за премахване на цялата ограда и при посочване в доклада, че сред обстоятелствата на които се основава иска е и твърдение за навлизане в имота на ищеца с около 50 см в продължение на 15м. в дълбочината на парцела.

 

            В молба – уточнение с вх.№27785/12.12.2019г.  позовавайки се на отразеното в трасировъчен карнет №500/17.04.2015г. и комбинирана скица, и на основание правото и на собственост установяващо се от нотариален акт №50, том ІV, н.д.№1165/90г. ищцата е потвърдила твърдението си за навлизане с трайна ограда, изградена от ответника  в имота и, като е посочила, че конкретните параметри на навлизане ще бъдат установени с експертиза.В молбата все пак е посочено, че завладяването е в горния край на имота, на границата между двата парцела в продължение на 6м. и 34 см., като е потвърдено и искането  за премахване на ограда.

 

            Следва ново разпореждане от 17.12.2019г., в което е дадено указание да се уточни какво точно иска да постигне и къде точно се намира частта от оградата, която иска да се премахне, като при липса на други ориентири да използва посоките на света по приложената скица на поземлен имот и  нова искова молба с вх.№932/14.01.2020г. в която е описана и оградата, изградена от бетонов цокъл и прозирна ограда, препращане към отразеното в трасировъчния карнет и скица, преповтаряне на твърденията за липсваща делба на съсобствен парцел и искането за премахване на оградата, изградена в отклонение от регулационната линия.

 

            След последното разпореждане нови уточнения от ищцата не са извършени.Постановено е обжалваното определение, което е съобщено на същата на 24.02.2020г., когато  е връчено и второто определение, което е било постановено въз основа на заявление  с вх.№2131/28.01.2020г., препис от което не е връчвано на жалбоподателката.

 

            Частните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.Относно жалбата срещу определението за разноските съдът констатира, че жалбата е подаден след повече от 7 дни след съобщаването на този съдебен акт на Г., но при определен от съда по-дълъг от установения в закон срок, в който случай съгласно чл.62, ал.3 ГПК  извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. 

 

            Преценени по същество жалбите са основателни.Съображения:

 

Съгласно чл.2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, а съгласно чл.6 съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи и предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

 

            Тази молба съгласно чл.127 и чл.128 ГПК следва да притежава определено съдържание, така че, въз основа на изложените обстоятелства да бъде определен вида на търсената съдебна защита, която да съответства на нарушеното право.Сред изискванията на които следва да отговаря исковата молба са изискване за посочване цена на иска, изложение  на обстоятелствата на които се основава иска и в какво се състои искането – чл.127 т.4 и т.5 ГПК.Относно т.нар. „обстоятелствена част” на исковата молба няма формални изисквания за формулиране, но в съдебната практика е утвърдено разбирането, че тя следва да е разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани (Опр. № 550/09.11.2010 г., по гр. д. № 566/2010 г.,на III г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК), така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. Ако е предявен иск за собственост в исковата молба следва да е посочено основанието, на което се твърди да е придобито имуществото, тъй като именно собствеността е предмет на защита по делото и ще се формира сила на пресъдено нещо.Приема се, че исковата молба е редовна, ако са посочени фактите, за които се формира сила на пресъдено нещо по конкретния спор. Ищецът следва да посочи каква защита на спорното материално правно иска – установяване единствено на неговото съществуване или несъществуване (при установителните искове), осъждане на ответника (при осъдителните искове)или правна промяна (при конститутивните искове).Отправеното до съда искане подлежи на разумно тълкуване, с оглед изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интересът от определена защитаи формалното изискване на закона.

 

            Тогава когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК т.е. отклонение на същата от което и да е от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и да му посочи възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това (чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК).Указанията следва да са ясни и конкретни.Съгласно чл.129, ал.3 ГПК когато ищецът не отстрани в срока нередовностите исковата молба, заедно с приложенията се връща, като така се постъпва и ако неродовностите бъдат констатирани в хода на производството.

 

            Законосъобразността на обжалваното определение предвид изложеното е обусловена от наличието на нередовности на исковата молба, даване от съда на ясни и конкретни указания за отстраняването им и неотстраняване на нередовностите.

 

            В случая исковата молба, по която е образувано делото не е отговаряла на изискванията на чл.127 ал.1 т.3, 4 и 5  и чл.128 т.4 ГПК, след допълнителните изявления на ищцата обаче нередовностите по т.3 и 4 са отстранени: ищцата е посочила имотът, правото на собственост по отношение на който е предмет на защита, с индивидуализация съобразно одобрената кадастрална карта; макар и не и изрично, с оглед позоваването и на нотариални актове е посочила основанието за възникване на собственическите и права; ищцата е описала действията, нарушаващи правото и на собственост, извършени от ответника респ. - изградена трайна ограда, описана с последната молба, като такава състояща се от бетонов цокъл и прозирна мрежа, навлизаща в нейния имот, в молба с вх.№27785/12.12.2019г. е посочено местоположението на навлизащата в имота й ограда, като е посочено, че завладяването е в продължение на 6 м. и 34 см, като както в тази молба така още с първата молба уточнение и последващите се препраща към трасировъчен карнет и скица, на първия от които има отбелязване за навлизане, отразено съобразно положението на двата имота с посочване и на координати, ясен е вида на търсената съдебна защита – премахване на оградата, в частта й, попадаща в имота на ищцата.

 

            Предвид уточненията на исковата молба с оглед препращането към отразеното в трасировъчния карнет, на който има отбелязване за навлизане, районният съд не е имал основание да оставя исковата молба без движение с разпореждане от 17.12.2019г. и впоследствие да прекрати производството поради неизпълнение на указанията му.С оглед данните от трасировъчния карнет към който ищцата препраща и заявлението в молба с вх.№27785/12.12.2019г. както за съда, така и за ответника не е неясно, къде според ищцата изградената от ответника ограда навлиза в имота на ищцата, чието премахване се претендира.Евентуално съдът е следвало да укаже на ищцата с приподписване на карнета и отбелязване вкл.посочване дължината на страната на триъгълника - отсечката от точка 556 навлизаща в имота на ищцата до необозначена точка, намираща се на неизвестно разстояние до границата между двата имота преди т.502, така както е отразена на карнета, другата страна на който триъгълник е част от отразената в кадастъра граница между двата имота от т.556 до 502 с дължина 6.34 м., както и на разстоянието от споменатата необозначена точка до границата между двата имота, преди точка 502, да прецезира  по ясно искането си.

 

            Във връзка с посочване цена на иска конкретни и ясни указания на ищцата не са дадени, а неотстраняването им не е основание за прекратяване на производството по делото.Съгласно т.1 от  Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК,когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум - претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение - от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК.

 

 

            При данните по делото, определение  №105/27.01.2020г. по гр.д.№697/19г. по описа на РС- Кюстендил  с което е прекратено производството поради неотстранени нередовности на исковата молба  е незаконосъобразно и следва да се отмени.

 

            Твърденията на ищцата, относно регулационната история на двата имота не препятстват индивидуализацията на спорния предмет и следва да бъдат преценени от съда по същество.

 

            За да отмени обжалваното определение съдът взе предвид и, че с оглед даденото в решение № 401 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2008 г., II г. о., ГК разрешение, иск по чл.109 ЗС е допустим, в хипотеза на строеж от трето лице, навлизащ в имота на ищеца.

 

С оглед отмяната на прекратителното определение, следва да се отмени и обжалваното определение № 138/04.02.2020г.В условия на отсъстващо произнасяне по спора по същество или прекратяване на производството, разпределение на разноски е недопустимо.

 

 

Водим от горното, съдът

 

                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л  И:

 

            ОТМЕНЯ определение №105/27.01.2020г. на Кюстендилския районен съд постановено по гр.д.№697/19г. по описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено и върната, подадената от С.М.Г., с адрес ***8 искова молба както и определение 138/04.02.2020г. постановено по същото дело, с което С.М.Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на В.К.Г. с адрес ***, сумата от 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

 

            ВРЪЩА делото на КнРС за разглеждане и произнасяне по същество по предявения иск евентуално даване на конкретни и ясни указания, във връзка с прецезиране на искането и посочване цена на иска.

 

            Определението  не подлежи на обжалване.

                                                                                 

                                                                                  Председател:

 

                                                                                         Членове: