Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Г.Т., 01.02.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т.на четвърти август две
хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН СТОЯНОВ
секретар Димитричка И.
разгледа докладваното от районния съдия
гр. дело № 272 по описа за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на К.К.Ш. с ЕГН – **********,***, срещу, ЕИК *********,
представлявано от В.М., с посочена цена на иска в размер на 27 112,86
лева, от които 24838,20 лева главница и
обезщетение за забава в размер на 2274. 66 лева.
Претендират се разноските.
Предявенят иск се основава на следните
обстоятелства:
Ищцата К.К.Ш. с ЕГН – **********, е
законен наследник на Т. К. Л. - кредитополучател по договор за кредит за
строителство, сключен с ответната банка. Твърди се, че банката не е направила
необходимото кредитополучателят да бъде застрахована за пълния срок на договора
за кредит, вследствие на което след смъртта на наследодателя й ищцата претърпяла
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на оставащи месечни вноски по
договора за кредит, включително и лихвите по тях. С оглед на това се иска
ответника да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 27 112,86
лева, от които 24838,20 лева главница и
обезщетение за забава в размер на 2274. 66 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът, чрез юрисконсулт Н., е представил писмен отговор, с който оспорва
основателността на исковете.
Районен съд – Г.Т., като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД вр. 82 от ЗЗД и по чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
К.К.Ш. с ЕГН - ********** *** е наследник
на лицето Т. К. Л., б.ж. на гр. Ген. Тошево с ЕГН -**********. Същата е била
кредитополучател по договор за кредит за строителство /довършителни работи/ на
недвижим имот, сключен с „Банка ДКС” ЕАД гр. Г.Т.от 23.07.2004г. За обезпечение
на кредита е учредена ипотека върху имот, находящ се в гр. Г.Т., , а именно
едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 112 кв.м., ведно с
дворното място, където е построена сградата с площ от 488 кв.м., урегулирано в
поземлен имот, обозначен като парцел XVIII, за който е отреден имот с пл. №
115, в кв. 98 по плана на града, който към него момент е нейна собственост. Към
момента собственик на имота е ищцата К.К.Ш. с ЕГН - ********** ***.
Съгласно договорът на кредитополучателят е
отпуснат кредит в размер на 30000 лева с цел извършване на довършителни работи
и със срок па погасяване на кредита - 180 месеца, считано от датата на
отпускане па същия. При сключването на този договор кредитополучателят е дала
съгласие банката да сключи застраховка „Живот”.
На 26.06.2014 год. Кредитополучателят Т. К.
Л. е починала. В тази връзка ищцата К.К.Ш. като наследник и собственик на имота
е уведомена, че следва да заплаща остатъка от дълга по горепосочения договор за
кредит. От месец юли 2014г. до месец юни 2019г.
същата е обслужвала кредита, като е внасяла дължимите вноски.
На ищеца от ответника са предоставени
Общите условия по Договора за кредит, отпуснат на кредитополучателят Т. К. Л..
Според писмо на ответника с изх. №
01-10-02592/3 от 09.08.2018г. става ясно, че към датата на сключване на Договор
за кредит, между „Банка ДСК” ЕАД и ЗАД „БУЛСТРАД ДСК Живот” АД действа договор
за групова застраховка „Живот” на кредитополучатели по потребителски и жилищни
кредити, по силата на който Т. Л. е била приета за застраховане. Със
споразумение от 27.12.2005г. горепосочения групов договор за застраховка
„Живот” бил прекратен, считано от 01.04.2006г. След прекратяване на груповия
договор за застраховка „Живот”, банката не е сключила застраховка, тъй като
клиентката не отговаряла на условията за включване в групата на застрахованите
лица, предвид обстоятелството, че е била на възраст над 64 години.
Ищцата К.Ш. твърди, че за „Банка ДСК“ е
съществувало правно задължение по силата на Общите условия към Договора за
кредит, да застрахова кредитополучателя като сключи договор за застраховка
„Живот“.
Ищцата твърди, че е налице неизпълнение на
поето договорно задължение oт страна на ответника кредитор и по този начин е
претърпяла вреди, изразяващи се в заплатените вноски по договора за кредит след
датата на смъртта на наследодателя й, които при изпълнение на поетото
задължение на банката – ответник, биха се платили от трето за спора лице, също
така че тези вреди са в пряка и непосредствена връзка с неизпълнението на
задължението, посочено в общите условия към договора за кредит за строителство
/довършителни работи/ на недвижим имот, сключен между Т. Л. и „Банка ДСК” ЕАД
гр. Г.Т.на 23.07.2004г.
Ищцата претендира за сумата от 24838.20
лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от договорно неизпълнение
на задължение, посочено в Общите условия към договор за кредит от 23.07.2004
г., сключен между „Банка ДСК ЕАД и Т. К. Л., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 2274.66 лева - лихва за забава в
периода 09.07.2016 г. - 25.06.2019 г. върху обезщетението за вреди.
От заключението на вещото лице Г.В. се
установява, че плащанията по договор за строителство довършителни работи на
недвижим имот от 23.07.2004 г. за периода от 26.06.2014 г. до 26.06.2019 г. са
в размер на 24 838.20 лева. Размера на обезщетението за забава за периода
09.07.2016 г. – 25.06.2019 г. върху размера на претендираното обезщетение за
вреди възлиза на 2 269.94 лева.
За „Банка ДСК“ не съществува правно
задължение да застрахова кредитополучателя като сключи от свое име договор за
застраховка „Живот“. Обстоятелството че „Банка ДСК“ е сключвала застрахователни
договори, при които кредитополучателят е включен като застраховано лице не означава,
че банката е имала правно задължение за това. Застраховките са били с ползващо
се лице „Банка ДСК“, но са били една благоприятна възможност и за
кредитополучателя и за банката. Преценката да се „обезпечи“ по още един начин е
била на банката. Тя е направила това на доброволни начала, за своя сметка, бе
за да е била задължена да го прави. Фактът, че е сключвала такива
застрахователни договори, не може да води и до извод, че за банката по този
начин е възникнало задължение да застрахова живота на кредитополучателя. Задълженията
на страните се уговарят с договор между тях. От клаузите на т. 12 и т. 13 от
Договора за кредит отнасящи се до изплащането на наследственото задължение от
страна на наследниците, става ясно, че „Банка ДСК предвижда при смърт на
кредитополучателя заемът да бъде изплащан и от наследниците.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗН:
„Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които
то е обременено, съобразно дяловете, които получават“. Плащането на едно
наследствено задължение представлява действие по приемане на наследството. След
настъпването на универсалното правоприемство по силата на наследяването,
наследникът става титуляр както на правата така и на задълженията останали след
смъртта на наследодателя. По този начин задължението да се заплащат месечните
вноски по банковия кредит е преминало съгласно закона у наследниците на
кредитополучателя Т. Л., един от които е ищцата К.Ш.. Плащането от нейна страна
на вноски по кредита е изпълнение на нейно правно задължение възникнало по
силата на договор и настъпило правоприемство. Извършвайки плащания по кредита, ищцата
и наследник К.Ш. не претърпява вреди, а изпълнява едно свое правно задължение.
В разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД гласяща че
„Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението“, е заложена правна норма отнасяща се
до неизпълнението на договорни задължения. Принципът е че на обезщетение
подлежат само вредите, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението. В конкретния случай банката няма правно задължение, както и
последващо настъпили вреди.
Между „Банка ДСК“ и кредитополучателя Т. Л.
не е възникнало мандатно правоотношение (договор за поръчка) по повод
сключването на застраховка. За „Банка ДСК“ не е възникнало правно задължение да
сключва от свое име застраховка „Живот“ на кредитополучателя.
По изложените съображения, исковете се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника за
представителство на „Банка ДСК“ ЕАД от юрисконсулт в размер на 300лева.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.К.Ш.
с ЕГН – **********,***, срещу, ЕИК *********, представлявано от В.М., искове за
сумата от 24838.20 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от
договорно неизпълнение на задължение, посочено в Общите условия към договор за
кредит от 23.07.2004г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Т. К. Л., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 2274.66
лева - лихва за забава в периода 09.07.2016 г. - 25.06.2019 г. върху
обезщетението за вреди.
ОСЪЖДА К.К.Ш. с ЕГН – **********,***,
на основание чл.78, ал.1
от ГПК, да заплати на ответника за представителство на „Банка ДСК“ ЕАД от
юрисконсулт в размер на 300лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Д., в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :