О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 08.04.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито
заседание, на осми април две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ –
мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия
К. Василев в. ч. гр. д. №145 по описа за 2020г. на КнОС и, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба с вх. №3642/13.02.2020г. от “Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Панайот Волов” №29, ет.3, чрез
процесуалния си представител – юк. Ивайло Терзиев, съдебен адрес: гр.
София, ул. „Панайот Волов” №29, ет.3, против разпореждане №290 от 21.01.2020г.,
постановено по ч. гр. д. №73/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
С атакувания съдебен акт е оставено без
уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
против Б.Г.Н., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес:гр. Кюстендил, ул.
„Илинден“ №22.
Жалбоподателят намира атакуваното
разпореждане за постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се неговата отмяна и издаване на заповед за изпълнение за
претендираните в заявлението суми. Въззивникът смята, че първоинстанционният
съд е могъл да издаде заповед за изпълнение за част от претенцията на
заявителя. В случая не следвало КРС да отказва издаване на заповед за
изпълнение за цялата претенция, а само за тези искания, произтичащи от
преценени като неравноправни клаузи по цитирания договор за кредит. Визират, че
претенцията за главница, договорна и законна лихва не са последица от
неравноправни клаузи и за най-малкото за тях е следвало да е издадена заповед
за изпълнение. Акцентира се, че възнаградителната лихва представлявало
договореното и съответно дължимо възнаграждение на кредитора за ползването на
отпуснатата от него в заем сума. Алтернативно, отхвърлят извода на Районен съд
– Кюстендил, че са налице неравноправни клаузи. Намират, че предпоставките,
намиращи се в чл. 143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ следва да
съществуват кумулативно. По отношение на
отхвърлената от съда претенция за неустойка се сочи, че тя представлява форма
на договорна отговорност, служеща за обезщетение на вредите, причинени от неизпълнението.
Задължението, с което в случая се е бил ангажирал длъжникът по договора било
начислено, доколкото последният не обезпечил задълженията си с поръчител или
банкова гаранция. Ролята на неустойката била да обезщети вредите, произтекли от
неизпълнението, а то било – пропуснатата печалба от събиране на вземането, а
загубите били евентуалните разходи, които кредиторът би дължал, ако си набави чрез заем
същия паричен ресурс. Ако длъжникът бил спазил поетото задължение, кредиторът
не би търпял посочените вреди. Според нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вредите
не следвало да се доказват. Жалбоподателят прави извод, че били налице всички
условия, за да бъде уважена претенцията за неустойка. Развиват се доводи, че на база ТР №1 по ТД №1/209г. на ОСГТК на ВКС,
неустойката в конкретния случай не излизала от ролята й на обезщетителна,
обезпечителна и санкционна мярка. По отношение на накърняване на добрите нрави
следвало да се направи комплексна оценка и тя в случая не служела за
неоснователно обогатяване. А дори и да се приемело, че същата е в прекомерен
размер, то съдът следвало да я намали, вместо да отхвърли изцяло. В обобщение
се иска отмяна на първоинстанционния акт и издаване на заповед за изпълнение по
предявените претенции със заявлението.
На основание
чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на длъжника.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите
по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от
страна, която има право на жалба, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и
след заплащане на дължимата държавна такса, в хипотезата на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
На 23.03.2016г. бил сключен договор за кредит „Бяла
карта”, между „Аксес файнанс” ООД, ЕИК:***, като заемодател, и Б.Г.Н., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ
адрес:гр. ***., ул. „***“ №*, като заемател. От същата дата има
приложение №1 към договора и анекс.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 15.02.2020г. по пощата до
КРС. Заявител по него е “Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК:***. В случая, доколкото е налице
отбелязване в заявлението, че е осъществена цесия между първия кредитор
/цедента/ и заявителя на 25.07.2019г., то следва да
се приеме, че няма нередовност, досежно активната процесуална легитимация на
заявителя. Претенцията на заявителя е за сумата в общ размер на ***лв., от
които ***лв. – главница; ***лв. – договорна лихва за периода от датата на
първата трансакция – 04.04.2016г. до 06.12.2018г. – датата на настъпване на
предсрочната изискуемост; неустойка по неизпълнено задължение в размер на ***лв.;
разходи и такси за извънсъдебно събиране – ***лв.; законна лихва за забава
върху непогасената главница ***лв. за периода 07.12.2018г. до 13.12.2019г., мораторна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумите, сторените по делото разноски в размер на ***лв. – държавна такса и
възнаграждение за процесуално представителство в общ размер на *** лв. Твърди
се, че длъжникът не е плащал нищо по задълженията си.
От правна страна съдът установи следното:
Настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество въззивната частна жалба е
частично основателна – по отношение на остатъка от главницата по
договора, договорната лихва, законната лихва, изчислена върху непогасената част
от главницата, както и мораторната лихва върху
посочените вземания. Останалите претенции са неоснователни на база
неравноправни клаузи и за тях
разпореждането на КРС ще бъде потвърдено.
Между молителя и длъжника са
възникнали облигационни отношения по силата на валидно сключен между тях
договор, индивидуализиран по-горе. Доколкото в заявлението се твърди да е
осъществена цесия между първия кредитор /цедента/ и заявителя, както и за
уведомяването на длъжника за променения му кредитор и в производството по чл. 410
от ГПК е ограничено представянето на доказателства, то са налице данни
обуславящи активната процесуална легитимация за предявяване на заявлението.
За главницата:
С измененията в ГПК – чл. 411,
ал. 2, т. 3 за съда съществува задължение служебно да следи за неравноправни клаузи в договора,
за неизпълнение на който се иска издаване на заповед за изпълнение. Неравноправните
клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143 от Закона за защита
на потребителите. Същевременно в чл. 23 от Закона за потребителския кредит е
посочено, че когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл не би следвало да
бъде отказано издаване на заповед за изпълнение в заповедното производството за
частите от искането по заявлението, което не се обхваща от вероятно
неравноправните клаузи на договора, т. е. най-малко за задълженията по
главницата и законната лихва, начислена върху невърнатата част пот главницата,
следва да се издаде заповед за изпълнение, респективно и изпълнителен лист.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК не може да се тълкува стеснително, т. е.
при установена вероятно неравноправна клауза в договора изобщо да не се издава
заповед за изпълнение, а това се отнася само за тези части от искането, за които
съдът е констатирал за неравноправност. Следва да се има предвид, че съгласно член 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО предвижда, че неравноправните клаузи не
са обвързващи за потребителя. Поради това, всяка клауза извън тях поражда
действие и следва да бъде изпълнена при настъпване на условията за това. Не
следва неравноправните клаузи да пренасят действието си и върху главницата, за
която е трудно мислима хипотезата да не подлежи на връщане на база
неравноправна клауза по договор, пряко касаеща главницата.
За договорната лихва:
Видно от чл. 4, ал. 1, т. 2 от представения договор, то годишният лихвен процент по заема е в размер на 43, 20 %. Според нормата на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Същевременно, договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитора за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. В случая, от една страна, определеният в договора – чл. 4, ал. 1 и т. 4 размер на ГПР от 45, 90% не надвишава пет пъти размера на законната лихва (50%), договореният лихвен процент е 43, 20 %, а от друга страна е съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен заем, отпуснат от небанкова финансова институция, който е високорисков за кредитора, респективно следва да бъде отчетен чрез заплащане на по-висока възнаградителна лихва. Отделно от това, размерът на лихвата е бил обявен на длъжника при подписване на договора и няма въвеждане в заблуждение относно размера й, а и доколкото е налице свободно договаряне следва да се дължи конкретната договорната лихва. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че уговореният между страните годишен лихвен процент не накърнява добрите нрави и ще уважи претенцията за договорната лихва.
Законната лихва за забава:
Претенцията е в размер на ***лв. за периода 07.12.2018г. /денят следващ деня на обявяване на предсрочната изискуемост/
до 13.12.2019г.
– датата на изготвяне на заявлението по чл. 410 от ГПК, който не е денят на
депозиране на заявлението в съда или изпращането му чрез куриер/. Доколкото
съдът намира, че лихвата за забава се формира единствено върху твърдяната за
непогасена главница, следва да бъде уважена доколкото и самото искане за
главницата ще бъде удовлетворено. От друга страна, претенцията е за по-кратък
от възможния претендиран период, тъй като заявлението е депозирано пред съда с
изпращането му по пощата на 15.02.2020г., а претендирания период е до
13.12.2019г.
Неустойката:
В
цитираното заявление се претендира неустойка за определен период поради
липса на предоставено обезпечение – банкова гаранция от страна на длъжника или
обвързване на поръчител при определени параметри по отношение на същия. Размерът
на исканата неустойка е ***лв. Същата ще бъде отхвърлена, тъй като съгласно ТР
№1 от 15.06.2010г., постановено по ТД №1/***9г. на ОСГТК на ВКС, то макар тя
има акцесорен характер /т.е. доколкото съществува главното задължение/, да има
обезщетителен характер – да репарира вредите от неизпълнение на главното
задължение, и вредите не подлежат на доказване, то нищожна е неустойката,
уговорена извън типичните й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
В случая тя е нищожна, тъй като цели набавяне на средства на кредитора без
насрещна престация, размерът й, макар да не се доказва е несъответен на размера
на задължението по главницата – повече от 1/3 същото. Освен това тя се
начислява, доколкото длъжникът не че не е изпълнил главното си задължение – да
плати главницата, а за други вменено нему задължения – осигуряване на
поръчител. Дали длъжникът може да върне заема си и има ли начини за
обезпечаване връщането му е ангажимент на дружеството, предоставящо заема и
негова е преценката дали да предостави паричния ресурс. А не обратното – да се
наказва финансово длъжника за пропуски на кредитора по информираността му дали
е надежден длъжникът. Наред с това се заобикаля нормата на чл. 33 от ЗПК
относно това какви приходи може да формира и изисква кредитора при забава на
длъжника.
С оглед изложеното съставът на КОС ще
отмени атакуваното определение в частта,
с която се оставя без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, с която е отхвърлено искането, съгласно договор за кредит „Бяла
карта”, между „Аксес файнанс” ООД, ЕИК:***, като заемодател, и Б.Г.Н., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ
адрес:гр. ***, ул. „***“ №*, като заемател, вземанията по който
са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК:***, по отношение на главницата в размер на ***лв.,
договорната лихва в размер на *** лв. за периода
04.04.2016г. до 06.12.2018г. и законна лихва в размер на ***лв. за периода от
07.12.2018г. до 13.12.2019г., както и за мораторна лихва от датата на
предявяване на заявлението – 15.02.2020г. до изплащане на тези задължения. Затова и ще бъде върнато делото на
първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист за цитираната сума. В останалата част – разпореждането се
потвърждава.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, то дължимите разноски в случай на пълно уважаване на въззивната частна
жалба би бил *** лв., от
които ** лв. за
юрисконсултско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на
настоящия случай и размера на претенцията и *** лв. – платена държавна такса по
заповедното производство / липсва искане за заплащане на таксата по въззивното
обжалване/. В случая следва да се присъдят разноски пропорционално на уважената
част от цялата претенцията. Резултатът е
*** лв.,
дължими от Н. на
дружеството жалбоподател.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт, на основание чл.
274, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване.
Водим от изложеното, съставът на
Кюстендилския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №290 от 21.01.2020г., постановено
по ч. гр. д. №73/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което се оставя без уважение
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която е отхвърлено искането по договор за кредит „Бяла
карта”, между „Аксес файнанс” ООД, ЕИК:***, като заемодател, и Б.Г.Н., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ
адрес:гр. ***, ул. „***“ №*, като заемател, вземанията по който
са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК:***, по отношение
на главницата в размер на ***лв., договорната лихва в размер на *** лв. за периода 04.04.2016г. до 06.12.2018г. и законна
лихва в размер на ***лв. за периода от 07.12.2018г. до 13.12.2019г., както и за
мораторна лихва от датата на предявяване на заявлението – 15.02.2020г. до
изплащане на тези задължения, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист в
полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК:***, за главницата в
размер на *** лв.,
договорната лихва в размер на *** лв. за периода
04.04.2016г. до 06.12.2018г. и законна лихва в размер на ***лв. за периода от
07.12.2018г. до 13.12.2019г., както и за мораторна лихва от датата на
предявяване на заявлението – 15.02.2020г. до изплащане на тези задължения по договор за кредит „Бяла карта”, между „Аксес файнанс” ООД, ЕИК:***, като
заемодател, и Б.Г.Н., ЕГН:**********, с постоянен и
настоящ адрес:гр. ***, ул. „***“ №*, като заемател, вземанията по който са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК:***, както и за разноски в общ
размер на *** лв.
В останалата част – разпореждането се
потвърждава.
ВРЪЩА
делото на КРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПЙ и
изпълнителен лист, съобразно указанията.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.