Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, V-ти гр.с-в,
в публично заседание на 27 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря
МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 6348
по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.334 от ТЗ, във вр.с чл.93, ал.2 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът
„Сев Брокерс”ООД гр.Габрово твърди, че на 11.01.2018 г. сключил с ответника
„Корект ББ –
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените
искове. Твърди, че е изпълнил точно всички задължения по договора си, като
материала на изработените врати отговаря на всички изисквания към неговото качество съгласно договора и
представената оферта, за което били налични и съответните сертификати. Според
ответника пропукванията в лаковото покритие, които евентуално биха довели до
деформация на вратите в рамките само на месец и половина след монтажа, се дължали
на експлоатацията на вратите в екстремни условия, а именно много висока
влажност и ниска температура, което не отговаря на тяхното предназначение за
жилищна сграда. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни.
Третото
лице-помагач на страната на ответника - „Дийп Блу
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Между
страните не се спори, че са били в облигационни отношения по повод сключения на
11.01.2018 г. „договор за доставка на врати“. Предмет на същия е изработка и
монтаж на врати по спецификация и цвят съгласно мостра, подробно описани в
Приложение № 1, неразделна част от договора, в сградата на купувача „Сев
Брокерс“ООД в гр.Габрово, ул.“Люляк“3. Уговорената цена на стоката е
20 220 лв. с ДДС, платена 100 % авансово, включваща вземане на размери от
място, самата стока /20 бр. интериорни врати + 1 бр.входна/, транспорта й до
Габрово, монтаж и подписани приемо-предавателен протокол и гаранционен протокол
за качество. Продавачът се е задължил да произведе стоката не по-късно от 50
дни и да я монтира не по-късно от 70 дни от плащането на цената, станало в деня
на сключване на договора /съгласно приложената фактура и платежно нареждане/. Приложена
е и офертата за изработка на врати, приета от управителя на ищцовото дружество.
Няма спор, че в уговорените
срокове вратите, предмет на договора, са били изработени и монтирани в периода
7-9 март 2018 г. от двама работници на третото лице-помагач.
Приемо-предавателен и гаранционен протокол не са подписвани нито тогава, нито
по-късно, като всяка от страните излага различни причини за това. Според ищеца
още при монтажа станало ясно, че вратите страдат от недостатъци, а според
ответника и помагача - при монтажа на вратите управителят изобщо не е
присъствал, а синът му отказал да подпише документите вместо него.
Към отговора на исковата молба
ответникът представя договор за производство на врати от 16.01.2018 г., с който
възлага на третото лице „Дийп Блу 2011“ЕООД изработването и монтажа на
процесните 21 бр.врати. При монтажа им представителите на ищеца поискали за
няколко от помещенията да се изработят по-широки первази от поръчаните. При
доставката им на 31.03.2018 г. протоколите отново не били подписани, като
присъстващите лица от „Сев Брокерс“ООД предявили претенции относно дръжките на
част от вратите.
На 20.04.2018 г. „Сев Брокерс“ООД
изпратило по електронната поща на „Корект ББ-13“ЕООД предупреждение, че ако в
10-дневен срок не бъдат отстранени недостатъците по вратите /посочено е, че касите
и первазите на вратите са изработени от силно хигроскопичен материал, който се
овлажнява и деформира, появяват се пукнатини и пропуквания в лаковото покритие/
ще счита договора едностранно прекратен от страна на купувача поради пълно
неизпълнение от страна на продавача. Към писмото са приложени и 22 бр.снимки
като доказателство за твърденията в него.
На следващия ден представители на
„Корект ББ-13“ЕООД и „Дийп Блу 2011“ЕООД посетили в сградата и демонтирали 13
перваза, 4 каси и 1 крило, които били върнати в гр.Русе. Отивайки на 02.06.2018
г. отново в гр.Габрово, работниците на двете фирми не били допуснати да разтоварят
и монтират посочените елементи от вратите и отново ищецът отказал да подпише
протокола за доставката и монтажа на вратите, както и гаранционните карти.
От приложените по делото писмени доказателства
и изслушаните свидетели К.Р. и Е.П. става ясно, че материалите МДФ са закупени
от фирма „Омония“ЕООД, гр.Русе, като са избирани от свид.Р., а са закупувани от
представителя на „Корект ББ-13“ – Б.Н.. Лакирането на вратите е извършено от
трета фирма – „ВПГ Колор“. Приложените
по делото сертификати за качество са поискани и получени от „Омония“ЕООД. Свид.П.
твърди още, че всички врати по поръчката били изработени от една партида
материал. Когато ходили м.април в Габрово имало дефектирали врати и на трите
етажа от къщата, но повечето били от първия и втория етаж.
Във връзка с възраженията на
ищеца за качеството на материала, от който са изработени вратите, ответникът
представя фактури, от които е видно, че „Корект ББ-13“ЕОД е закупило от
„Омония“ЕООД плоскости МДФ и ПДЧ, хартиен пълнеж и „дръжки мат хром“, от „Кей
Сървис“ООД-Пловдив е закупило брави и ключалки /секретни и обикновени никел/.
В развилото се производство пред
РС-Габрово по обезпечение на доказателствата е назначена и изготвена
съдебно-техническа експертиза с вещо лице Б.М.. Според приетото в последното
съдебно заседание заключение, основните дефекти се проявяват по касите и
первазите, най-интензивно в зоните на долните им части и се изразяват в линейни
пукнатини на лаково-бояджийското покритие по первазите, касите, челата на
крилата на вратите, раздуване на касите и первазите, незатваряне на врати,
хлабавина /по-голяма по размер/ при външните дръжки на някои от вратите. Според
експерта основна причина за тези дефекти е понижената устойчивост на влага на
използвания материал при изработката на вратите, повишена анизотропна якост на
използваните материали за крилата. В този си вид вратите не могат от
функционална и естетична гледна точка да изпълняват своите функции. Визуално
пантите и дръжките на вратите, според вещото лице, не са изработени от легирана
стомана, а от сплави, от съчетание на няколко материала – въглеродни стомани с
покритие против корозия, алуминиеви сплави с цинк, мед и никел, износоустойчиви
пластмаси. В съдебно заседание Б.М. пояснява, че за да се отговори от
техническа гледна точка каква е причината за уврежданията по вратите, са
необходими допълнителни данни, свързани с проследимостта на тяхното
производство – от партидата на материала до всяко едно технологично звено към
момента на изготвяне на вратите. Експертът заключава, че причината за
уврежданията е комплексна – би могло да се счита, че част от въздействията са
от външна влага, друга част от вътрешна влага на материала, но без химически
анализ точен отговор не би могъл да бъде даден.
По делото е приета и втора
експертиза, изготвена от инженер-химик В.Н. /вместо назначената комплексна
техническа и физико-химическа експертиза, предвид неразбирателство между
експертите/, след извършен оглед на сградата на 12.01.2019 г. и след проверка
на производствените и складови помещения на „Сев Брокерс“ООД, „Дийп Блу
2011“ЕООД и „ВГП Колор“ЕООД. Според заключението входната врата няма деформации
и дефекти и отговаря на поръчката. Констатирани са същите дефекти, описани и в
първата експертиза, които са основно по врати на първия и втория етаж. На
третия етаж дефектите са значително по-малко, а на четвъртия етаж са трудно
забележими. Експертът заключава, че причина за тях е високото съдържание на
влага в сградата /която би могла да бъде причинена от снеготопене, недобра
изолация и водоотвеждане, отделена от строителните материали, от конденз, от
почистващи препарати/, липса на вентилация и наличие на пряк контакт на детайли
от процесните врати с вода. Експертизата описва съдържанието на МДФ материала,
както и производствените процеси на изработването на вратите. Във фирмата
производител „Дийп Блу 2011“ЕООД няма въведена система за производствен
контрол, но там реално се прилага такава система, включваща подходящ контрол на
материалите, по време на производствения процес и на крайния продукт и
експертът заключава, че при производството и монтажа на вратите са спазени
добрите производствени практики. На въпроса дали пантите и дръжките са
изработени от неръждаема стомана, В.Н. отговаря, че точният им състав може да
бъде установен само чрез анализ в специализирана лаборатория. Съобразно
документите на фирмата-производител, същите са стандартизирани и допуснати за
продажба в България.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Задатъкът,
съгласно чл. 93, ал. 1 ЗЗД, служи като
доказателство за сключване на договора и обезпечава неговото изпълнение.
Постигането на съглашение за задатък зависи от свободната преценка на
договарящите дали да придадат на определена престация значението на задатък,
който да потвърждава сключването на договора и да гарантира изпълнението му. В
съответствие с разпоредбата на чл. 93, ал. 2
от ЗЗД страните могат да уговорят и обезщетителна роля на задатъка като
предвидят в случай на договорно неизпълнение изправната страна да може да се
откаже от договора и в зависимост от това дали задатъкът е даден от нея или от
насрещната неизправна страна, да го задържи или да иска връщането му в двоен
размер.
При
определени предпоставки задължението за задатък може да възникне по силата на
закона, без да е необходимо да бъде уговарян отнапред в договора или в
самостоятелно съглашение към него. Подобна хипотеза е уредена в разпоредбата на
чл. 334, изр. 3 от ТЗ, приложима към договора за търговска
продажба с предварително плащане на цената. В разглежданата хипотеза
задатъкът съставлява определена сума пари, която се предава от купувача на
продавача при сключване на договора, преди падежа на задължението за предаване
на стоката, обект на продажба. Съществената особеност е, че предаването на
сумата съставлява антиципирано изпълнение на задължението на купувача по чл. 327 от ТЗ за плащане на дължимата цена
на закупуваната стока. Платената цена се превръща в задатък по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД при настъпване на
предвиден в чл. 334, изр.3 ТЗ юридически
факт - неизпълнение на насрещното задължение на продавача за предаване на
стоката в уговорения срок. Договорното неизпълнение поражда в полза на
изправния купувач правото на отказ от сделката и наред с това правото да
претендира връщане на предварително платената цена в двоен размер като задатък,
на основание чл. 334, изр. 3 от ТЗ във
вр. с чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, дори това да
не е уговорено между страните.
В
конкретния случай предмет на облигационните отношения между страните е бил
договор за изработване и монтаж на врати съгласно мостра. В т.2 при определяне
цената на стоката е посочено, че тя включва вземането на размери от място в
гр.Габрово, самата стока-21 бр.врати, транспорт на стоката до Габрово и монтаж.
Съобразно договореното, независимо от наименованието на контракта и на страните
в него /продавач и купувач/, съдът приема, че между тях е сключен договор за
изработка - съглашение, с което едната страна -изпълнител се задължава да
изработи 21 бр. врати на свой риск, съгласно спецификация и цвят и приета
оферта от другата страна - възложител. При него изпълнителят дължи резултат –
трябва да изработи поръчаното /незаместими вещи с индивидуално взети размери/,
а прехвърлянето на собствеността е функция от това задължение и става едва с
предаването на вещта. За разлика от него при продажбата задължението на
продавача е за прехвърляне на собствеността, което става когато вещта е
индивидуално определена със сключването на самия договор /чл.186а ЗЗД/.
Освен,
че не е налице договор за търговска продажба, не са налице и другите условия за
прилагането на чл.334, изр.3 от ТЗ. Задължението на ответника за предаване на
стоката е изпълнено, като ищецът не се е отказал от контракта, а го е прекратил
впоследствие поради некачествено изпълнение, което прави изработените врати
негодни за тяхното обикновено предназначение. Единственото сбъднато условие на
цитираната правна норма е предварителното заплащане на договорената цена. Ето
защо първата претенция като неоснователна следва да се остави изцяло без
уважение.
Предявен
е и иск за заплащане на наказателна лихва в размер на 2022 лв. за прекратяване
на договора по вина на ответника, на основание чл.6 от контракта. В цитирания
текст е предвидена възможността купувачът да прекрати договора едностранно, ако
стоката не е доставена до 15 дни след крайния срок, като продавачът се
задължава да върне в тридневен срок заплатените по договора пари на купувача,
заедно с неустойка + 10% наказателна лихва. Т.е. прекратяването на договора в
цитирания текст, както и дължимостта на наказателната лихва, са поставени в
зависимост от това дали стоката е доставена до 15 дни след изтичането на
крайния срок. Както вече беше посочено, в случая не се касае за недоставена
стока, т.е. за неизработване и немонтиране на поръчаните 21 бр. врати в
предвидения затова срок. Напротив, няма спор, че сроковете за изработка и
монтаж са спазени. Липсват и доказателства, установяващи твърдението на ищеца,
че още при монтажа са се появили недостатъци по доставените врати. Тогава, в
отклонение от поръчката, ищецът само е поискал за някои от помещенията
изработването на нови, по-широки первази, поради неточности в изпълнението на
строителните работи. В самата искова молба не се посочват твърдените
недостатъци при монтажа. В същата се твърди още, че впоследствие било
установено, че вратите страдат от съществени недостатъчи, които ги правят
напълно негодни да изпълняват нормалното и договорено предназначение /по
смисъла на 265, ал.2 ЗЗД/ и едностранно прекратил договора. Следователно, прекратяването
на договора е станало 50 дни след монтажа на вратите – след неговото изпълнение
и не може да се приеме, че е налице недоставяне на стоката до 15 дни след
крайния срок, за да се претендира и наказателна лихва на това основание. При
изпълнение на работата с такива недостатъци, които я правят негодна за нейното
обикновено или договорно предназначение, законът предвижда възможност за поръчващия
да развали договора и на това основание да иска обратно платеното.
По изложените съображения
предявените искове подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора в тежест
на ищеца са направените от ответника деловодни разноски, възлизащи, съгласно
списъка по чл.80 ГПК, на 2 164 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Сев
Брокерс“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Габрово, бул.“Априлов“68,
представлявано от управителя Стефан Цвятков Петков, против „Корект ББ-13“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Цар Асен“26,
бл.“Съединение“, вх.2, ет.1, представлявано от управителя Божидарка Минкова
Казакова-Няголова, в производство с участието на трето лице-помагач на страната
на ответника–„Дийп Блу 2011“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Лозен планина“31, вх.4, ет.6, представлявано от
управителя Цветелина Веселинова Русева, за заплащане на сумите 20 220 лв., частично предявен от 40 440 лв. на основание чл.334 ТЗ във вр. с
чл.93, ал.3 ЗЗД,
представляваща двойния размер на авансово платената цена по договор за доставка на врати от
11.01.2018 г., със законната
лихва от предявяването му и 2022 лв. наказателна
лихва за разваляне на договора по вина на продавача, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Сев
Брокерс“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Габрово,
бул.“Априлов“68, представлявано от управителя Стефан Цвятков Петков, да заплати
на „Корект ББ-13“ЕООД, гр.Русе, ЕИК *********, 2 164 лв. деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: