Определение по дело №4369/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260972
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Даниела Георгиева Талева
Дело: 20201100604369
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр.София, 03.12.2020г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                                   РОСИ МИХАЙЛОВА

 

 

при участието на секретаря ……….. и прокурора ………, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.ч. дело №4369 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

С определение от 02.11.2020г. на СРС, НО, 121-ви състав, постановено по НЧД №14182/2020г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на Г.Б.Д., срещу постановление от 12.06.2020г. на прокурор при СРП, с което прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №907/19г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. №7032/2019г. по описа на СРП, на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Срещу определението на СРС в законоустановения срок е постъпила жалба, наименована погрешно „протест“, от Г.Б.Д., в която се твърди, че съдът неправилно е оставил подадената от него жалба срещу постановлението на СГП без разглеждане, като е приел, че жалбата е недопустима, защото именно по негова жалба е образувано прекратеното наказателно производство за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, съответно той има правен интерес да обжалва постановлението, с което е прекратено наказателното производство.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.243, ал.8 НПК законосъобразността на обжалваното определение на съда, намери следното:

 

Жалбата е неоснователна.

Районният съд напълно правилно е оставил без разглеждане жалбата на Г.Б.Д. срещу Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, водено за извършено престъпление по чл.290, ал.1 НК.

От престъплението по чл.290, ал.1 НК не би могло да има пострадало лице, тъй като се касае за престъпление против правосъдието, чийто непосредствен обект на защита са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на правосъдието. Това престъпление единствено препятства взимането на правилни решения от органите на съдебната власт, поради което от престъплението по чл.290, ал.1 от НК не може да има пострадало лице в смисъла, който влагат в това понятие чл.74 и чл.75 от НПК, респ. чл.243 от НПК. По тази причина жалба от „пострадал” срещу постановление на прокуратурата, с което се прекратява разследване за престъпление по чл.290, ал.1 от НК е недопустима.

Престъплението по чл.290, ал.1 от НК защитава само и единствено обществените отношения, свързани с правилното функциониране на правосъдието, отношенията, свързани с взимането на правилни решения от органите на съдебната власт и поради това с извършване на такова престъпление не се засягат права (имуществени или неимуществени) на лица – физически или юридически. По тази причина и с оглед на дефиницията на „пострадал” по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, в конкретния случай жалбоподателят Д. няма правата по чл.243, ал.4 и сл. от НПК, независимо от това, че производството е било образувано по негова жалба до СРП.  Жалбата, подадена от Д., в този случай има силата на сигнал за извършено престъпление от общ характер, по който сигнал прокуратурата е длъжна да извърши разследване, за да установи действително ли е било извършено престъпление, което се преследва по общия ред. Макар и Г.Д. да е подател на жалбата, предпоставила образуването на досъдебно производство, той няма качеството на пострадало лице, което да е претърпяло вреди от престъпление по чл.290, ал.1 НК, защото както бе посочено вече, с криминализирането на лъжливите свидетелски показания, законът защитава единствено обществените отношения, свързани с правилното функциониране на правосъдието, а лъжесвидетелстването може да доведе до вземането на погрешни решения от съдебните органи, но не и да причини имуществени или неимуществени вреди на конкретно физическо или юридическо лице, които да произтичат пряко и непосредствено от извършването на престъпление по чл.290, ал.1 НК.

 

Ето защо, напълно правилно и законосъобразно първостепенният съд с атакуваното определение е оставил жалбата на Г.Б.Д. без разглеждане, поради което и определението му ще следва да се потвърди.

 

Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определението от 02.11.2020г., постановено по  НЧД №14182/2020г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав.

 

 

Определението не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.