Р
Е Ш Е
Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 30.10.2023 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд,
..………… в
публично заседание ……..……
на двадесет
и осми септември ..........................…..................................................................….
през
2023/две
хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря ….………………………….………..……
Мелиха Халил, ………......................................
като
разгледа докладваното от ........................ съдията Виктор Атанасов ..........................
административно
дело ............. №251 .......... по описа за ....................... 2023
година ...
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК, във връзка с чл.43, ал.3 и ал.4 от
Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ и във вр. с Наредба №7 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка
10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 година.
Делото е образувано по жалба, подадена от А.А.Ю.,***, против Уведомително писмо с Изх.№02-090-6500/5263
от 20.01.2023 год., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие” - град София, за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология
и климат” от Програмата за развитите на селските райони 2014 - 2020 за Кампания
2020 година.
Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита издаденото Уведомително
писмо с Изх.№02-090-6500/5263 от 20.01.2023 год., издадено от заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, за
незаконосъобразно, поради го обжалва в законоустановения
срок. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон, както и
че е неправилен и необоснован. В жалбата
заявява, че други подробни съображения ще бъдат изложени в съдебно заседание.
Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят А.А.Ю. ***, се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата
си и отново заявява, че счита оспореното уведомително писмо на ДФ
„Земеделие” за неправилно и
незаконосъобразно. Моли съда, след като разгледа документите по делото, да
постанови решение, с което да отмени оспореното уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка
10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014 - 2020, за
Кампания 2020 год. и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, за да му
бъде изплатена полагащата му се субсидия.
Счита, че посочените
в уведомителното писмо данни са неверни и неправилни по отношение на
съществуващите налични животни в обекта му и че неправилно е постановен отказ
по отношение на подаденото от него заявление за подпомагане за Кампания 2020
година. Заявява, че когато е получил уведомителното писмо, за него било абсолютно
неизвестно и неясно, защо в таблицата, като установени животни в обекта му е
записано – „0 броя”, а също така, нищо не му станало ясно и от съдържанието на
писмото, под таблиците. Твърди, че от датата, на която подал заявлението за
подпомагане – 27.05.2020 год., до датата на издаване на уведомителното писмо,
което оспорва, не е бил уведомяван по никакъв начин, нито писмено, нито устно
от ДФ „Земеделие”, за това, че има някаква непълнота или нередности по
подадените от мен документи към заявлението. Заявява също, че възраженията,
направени от ответната страна, също счита за неправилни, тъй като, според него,
е изпълнил всички свои задължения. Сочи, че е подал заявлението за подпомагане
през 2020 година, а към този период не са правени изменения и допълнения на
Наредба №44, в която са определени изискванията за животновъдните обекти. Моли
за решение в този смисъл, както и моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски, представляващи заплатена държавна такса, в размер на 10/десет/
лева.
Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие” – град София, редовно призован, не се явява,
представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител - ст.юрк.К. С. М., която оспорва изцяло жалбата като неоснователна,
като счита, че оспореното уведомително писмо е правилно и законосъобразно.
Сочи, че от представената административна преписка е видно, че липсва
удостоверение за регистрирани едри преживни животни и че във връзка с промените
в Закона за ветеринарномедицинската
дейност от 11.08.2020 год., описани в чл.137 от ЗВМД, в изпълнение на §7
от ЗР на ЗИД на ЗВМД, собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с
изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, за които към датата на
влизането в сила на този закон, не е издадено удостоверение за регистрация по
чл.137, ал.6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в
системата по чл.51, ал.3, подават заявление за регистрация на животновъден
обект по чл.137, ал.1, в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.
Сочи също, че видно от представената преписка, такова издадено удостоверение на
жалбоподателя липсва, като пояснява, че контролният орган по официалната
идентификация - БАБХ, поддържа Интегрираната система с данни за идентификация
на животните и животновъдните обекти, с която ДФ „Земеделие” е свързан и че се
правят индивидуални справки за всеки един бенефициент, като в настоящия случай
било видно, че такава регистрация липсва.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Оспореното уведомително писмо безспорно представлява
индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, като в
същото изрично е посочено, че то може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
съобщаването му, пред административния съд по постоянния адрес или седалището
на посочения в акта адресат.
В случая, видно от приложения по преписката Протокол
за връчване от 15.06.2023 год./л.11/, екземпляр от оспореното Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане мярка 10 „Агроекология и климат” от
Програмата за развитите на селските райони 2014 - 2020 за Кампания 2020 год., с
Изх.№02-090-6500/5263 от 20.01.2023 год., издадено от заместник-изпълнителен
директор на ДФ „3емеделие” – София, е връчен от служител – главен експерт в ОД
„Дирекция” – Кърджали на ДФ „Земеделие”, лично на жалбоподателя А.А.Ю., за което същият собственоръчно се е подписал на
протокола и е изписал имената си.
Жалбата
против оспореното уведомителното писмо, в случая е подадена чрез ОД – Кърджали
на ДФ „Земеделие”, до Административен съд – Кърджали, на датата 28.06.2023
год., видно от положения и попълнен щемпел върху същата, като е регистрирана в
деловодството на административния орган с Вх.№02-090-6500/5263#2 от 28.06.2023 год./л.5/. От изложеното следва, че
жалбата против Уведомително писмо с Изх.№02-090-6500/5263
от 20.01.2023 год., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ
„3емеделие” – София, е подадена на точно на 13-ия/тринадесетия/ ден след
получаването му, т.е. спазен е
предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14 /четиринадесет/-дневен срок за оспорването
на същото. Жалбата е подадена от лице, адресат на уведомителното писмо, за
което лице това уведомително писмо създава неблагоприятни последици, тъй като
засяга негови права и законни интереси, а именно – със същото са направени
намаления на претендираната субсидия и така е
отказано напълно финансово подпомагане по подаденото от него заявление за
подпомагане, по посочената мярка 10 „Агроекология и
климат” от Програмата за развитите на селските райони 2014 - 2020 за Кампания
2020 год. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като
подадена в срок, по предвидения в закона ред и в предвидената от закона писмена
форма, до териториално компетентния административен съд и от лице - надлежна
страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването,
поради което и следва да бъде разгледана по същество.
При съвкупната преценка и анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е налице спор по делото, че
жалбоподателят А.А.Ю. ***, е регистриран като
земеделски производител в интегрираната система за административен контрол
(ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) *** и че за Кампания
2020 год. е подал общо Заявление за
подпомагане, до Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, с Вх.№19272137/01.05.2020
год., с УИН ***/л.82/.
Впоследствие, на 07.05.2020 год.,
жалбоподателят А.А.Ю. е подал Заявление за
подпомагане 2020 – Форма за физически лица, с УИН ***, ведно с приложения към
него/л.55-л.71/, вкл. и Приложение за кандидатстване по
мярка 10 „Агроекология и климат” 2020 год./л.65/, като с приложението по тази мярка 10 е
заявил искането си за подпомагане по направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Към това заявление е налична, подписана на всяка
страница от жалбоподателя, Таблица за отглежданите животни 2020 год./л.61-л.64/,
в която са описани, с номерата на ушните марки, пола и предназначението, за
което се отглеждат, общо 51 броя животни – говеда, от породата „родопско късорого“, като в таблицата е отразено, че се отглеждат в
животновъден обект №*** (***). Над тази таблица е налична и Таблица за
животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с
производството 2020/л.61/, от която е видно, че по мярка „Агроекология
и климат“, за кампания 2020 год., жалбоподателят А.Ю. е кандидатствал с
40/четиридесет/ броя животни, в животновъден обект №*** (***).
Към Приложението за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” 2020 год. е налична и Таблица на
заявения брой животни по направление „Опазване на застрашени от изчезване
местни породи“ от мярка 10 „Агроекология и климат”
ПРСР 2014-2020, в която е отразено, че декларираният
брой животни – говеда, за кампания 2020 год., е 40 броя, а одобреният брой
животни е 33 броя.
На така подаденото от А.Ю. заявление за подпомагане
2020, с УИН *** от 07.05.2020 год. и приложените към него документи е извършена
автоматична проверка на въведените данни в заявлението за подпомагане, отразени
в приложения лист – Резултати от автоматични проверки на въведените данни в
заявлението за подпомагане за кампания 2020, от дата 07.05.2020 год./л.72-л.73/,
в които, като брой открити несъответствия е вписано „0“/нула/ , а в раздел
„предупреждения“, като вид грешка е вписано: „Заявили сте животни за подпомагане по схеми за обвързана подкрепа,
намиращи се в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл.137 от
ЗВМД.“. Под раздел „предупреждения“
е налична декларация/която е с готов отпечатан текст/л.72/, относно запознаването на
кандидатите с резултатите от извършените автоматични проверки при подаване на
заявление за подпомагане, като съдържанието на т.1 от декларацията е: 1.
Запознат съм с резултатите от извършените автоматични проверки във връзка с
наличните към момента грешки и предупреждения относно въведените от мен данни в
заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020. Под тази
декларация е отпечатана датата 07.05.2020 год. и на две места е положен
подписът на кандидата А.Ю..
По представената административна преписка е приложено
и последващо Заявление за подпомагане 2020 – Форма за
физически лица, с УИН ***, подадено жалбоподателя А.А.Ю.
на 27.05.2020 год., ведно с приложения към него/л.37-л.54/, вкл. и Приложение за
кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат”
2020 год./л.47/, като с приложението по тази мярка 10, жалбоподателят
отново е заявил искането си за подпомагане по направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Към това
приложение е налична същата, подписана на всяка страница от жалбоподателя,
Таблица за отглежданите животни 2020 год./л.43-л.46/, в която са описани, с
номерата на ушните марки, пола и предназначението, за което се отглеждат
същите, общо 51 броя животни – говеда, от породата „родопско късорого“, като в таблицата е отразено, че се отглеждат в
животновъден обект №*** (***). Над тази таблица е налична и Таблица за
животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с
производството 2020/л.43/, от която е видно, че по мярка „Агроекология
и климат“, за кампания 2020 год., жалбоподателят А.Ю. е кандидатствал с
40/четиридесет/ броя животни, в животновъден обект №*** (***).
По представената административна преписка е приложено
и още едно Заявление за подпомагане 2020 – Форма за физически лица, с УИН ***,
подадено жалбоподателя А.А.Ю. също на датата 27.05.2020
год., ведно с приложения към него/л.16-л.32/, вкл. и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” 2020 год./л.26/, като с приложението по тази
мярка 10, жалбоподателят отново е заявил искането си за подпомагане по
направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанство“. И към това заявление е налична същата, подписана на всяка
страница от жалбоподателя, Таблица за отглежданите животни 2020 год./л.22-л.25/,
в която са описани, с номерата на ушните марки, пола и предназначението, за
което се отглеждат същите, общо 52 броя животни – говеда, всички от породата
„родопско късорого“, като в таблицата е отразено, че
се отглеждат в животновъден обект №*** (***). Над тази таблица е налична и
Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани
с производството 2020/л.22/, от която е видно, че по мярка „Агроекология
и климат“, за кампания 2020 год., жалбоподателят А.Ю. вече е вписал, че
кандидатства с 41/четиридесет и един/ броя животни, в животновъден обект №*** (***).
Към Приложението за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” 2020 год. е налична и Таблица на
заявения брой животни по направление „Опазване на застрашени от изчезване
местни породи“ от мярка 10 „Агроекология и климат”
ПРСР 2014-2020/л.36/, в която е отразено, че декларираният брой животни –
говеда, за кампания 2020 год., е 41/четиридесет и един/ броя, а одобреният брой
животни е 33/тридесет и три/ броя.
На така подаденото от А.Ю. заявление за подпомагане
2020, с УИН *** от 27.05.2020 год. и приложените към него документи, е
извършена автоматична проверка на въведените данни в заявлението за
подпомагане, отразени в приложения лист – Резултати от автоматични проверки на
въведените данни в заявлението за подпомагане за кампания 2020, от дата
27.05.2020 год./л.33-л.34/, в които, като брой открити несъответствия е вписано
„0“/нула/, а в раздел „предупреждения“, като вид грешка, отново е вписано: „Заявили сте животни за подпомагане по схеми
за обвързана подкрепа, намиращи се в животновъден обект, който не е регистриран
по реда на чл.137 от ЗВМД.“. Под този
раздел „предупреждения“ е налична същата декларация/с готов отпечатан текст/л.33/,
относно запознаването на кандидатите с резултатите от извършените автоматични
проверки при подаване на заявление за подпомагане, като съдържанието на т.1 от
декларацията е същото: 1. Запознат съм с резултатите от извършените автоматични
проверки във връзка с наличните към момента грешки и предупреждения относно
въведените от мен данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания
2020. Под тази декларация е отпечатана датата 27.05.2020 год. и отново на две
места е положен подписът на кандидата А.Ю..
Така, при липса на представени по преписката доказателства
за извършени други административнопроизводствени
действия от страна на ДФ „Земеделие”, респ. за извършвани други проверки или за
изпращани уведомления до кандидата А.А.Ю., на 20.01.2023
год., т.е. повече от 2/две/ години и 7/седем/ месеца след подаване на
заявлението за подпомагане с УИН *** от 27.05.2020
год., е издадено от заместник изпълнителния директора на ДФ „Земеделие”
и оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология
и климат” от Програмата за развитите на селските райони 2014 - 2020 за Кампания
2020 год. с Изх.№02-090-6500/5263 от 20.01.2023 год./л.6-л.10/. В мотивите е посочено,
че Държавен фонд „Земеделие” уведомява кандидата А.А.Ю.
за оторизирана и изплатена субсидия по мярка 10 „Агроекология
и климат” от ПРСР 2014 - 2020 г., съгласно подадено от него заявление за
подпомагане с УИН *** и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014 - 2020 год. за кампания
2020 год., в размер на 0.00 лева. Посочено е, че средствата за подпомагане/вероятно се имат предвид тези 0.00 лева
(!?)/ са осигурени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и националния бюджет на Република България.
Обяснено е, че общата оторизирана сума е изчислена
чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването
на задължителни административни проверки и/или проверки на място (съгласно чл.37
от ЗПЗП) на данните в подаденото от него заявление за подпомагане и че тези
данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните
регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП, както и с
предоставените данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в
животновъдството (ИАСРЖ) и дирекциите на националните паркове, във връзка с
чл.54 от Наредба №7 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014 - 2020 год. В мотивите
е указано, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2020 год. животни по мярка 10 „Агроекология
и климат”, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи,
важни за селското стопанство”, 2020 година е пета година от последно поетия от
жалбоподателя агроекологичен ангажимент по това
направление.
В уведомителното писмо е указано, че са наложени
санкции за бъдещ период в размер общо на 14942.31 лева и че тези санкции за
бъдещ период, се налагат съгласно чл.31 от Делегиран регламент 640/2014, за
направление: Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанство - 14942.31 лева. Вписана е забележка, че посочената сума се
прихваща в съответствие с член 28 от Регламент (ЕО) №908/2014 и че ако сумата
не може да бъде прихваната изцяло в съответствие с посочения член в течение на
три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена
сума се анулира, както и че по силата на този член, от оторизираните субсидии
за текущата година са прихванати дължими суми от минали години. Посочено е
най-накрая, че неразделна част от уведомителното писмо са: Таблица №1 -
Оторизирани суми (в лева) и Таблица №2 - Извършени плащания (в лева).
В писмото е налична Таблица 1 – Оторизирани суми (в
лева) по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни
за селското стопанство“ и която таблица съдържа 20 колони, като под таблицата
са дадени разяснения относно това, какво съдържа всяка колона/л.8-л.9/.
От тези вписаните данни в тези колони и от разясненията под таблицата става
ясно следното:
В колона 1 от тази таблица е посочен кодът на
агробиологичната дейност, декларирана в заявлението за подпомагане, подадено от
кандидата за Кампания 2020 – АК13. В колона 2 е посочен броят заявени животни,
съгласно заявлението за подпомагане с УИН *** – 41 броя. В колона 3 е посочен размер на животински единици (ЖЕ),
съответстващи на декларирания брой животни в заявлението за подпомагане,
подадено за Кампания 2020 – 38.2,
като е пояснено, че декларираните животни са превърнати в ЖЕ съгласно параграф
1, т.2 от Допълнителни разпоредби от Наредба №7 от 24.02.2015 год. В колона 4 е
посочен установеният брой животни след извършени проверки на място и/или
административни проверки и спрямо условията за допустимост за участие по
мярката, съгласно Наредба №7 от 24.02.2015 год., като в тази колона е вписано –
0/нула/. В колона 5 са вписани животински
единици (ЖЕ), съответстващи на броя животни от колона 4, като в тази колона
също е вписано - 0/нула/. В колона 6
и 7, наименовани „животни с нередности“ е вписано,
както следва: в колона 6 – 41 броя
животни с нередности/пояснено е, че това е разликата между колона 2 и колона 4/;
в колона 7 – 38.2 животински
единици/ЖЕ/ с нередности/пояснено е, че това е разликата между колона 3 и
колона 5/. В колони 8 и 9 – животни с предоставени документи за загуби или брак,
е вписано - 0/нула/ и в двете колони. В колона
10 – Наддеклариране в %, е вписано - 100%, като в
разяснението под таблицата е посочено, че
това е процент на наддеклариране, изчислен съгласно
чл.31 от Регламент №640/2014 г. - отношение на броя животни с нередности
(колона 6) спрямо броя на установените животни (колона 4). Дадени са някакви
пояснения за това, какви санкции се налагат при наддекларирани
до и над 3 броя животни и при съответния процент на наддеклариране,
като в последното пояснение е посочено, че при над 3 броя животни и над 50% наддеклариране - земеделският стопанин не получава агроекологични плащания за текущата календарна година и се санкционира за бъдещ период от
3 години и че ДФЗ-РА налага намаление за бъдещ период до сума, отговаряща на
разликата между броя на одобрените (декларираните) за участие животни и броя на
установените животни. В колона 11 – Санкции за неспазени изисквания за
управление в %, е вписано 15%, като в поясненията за тази колона е посочено, че
това е санкция в проценти, съгласно раздел VI „Намаления при неспазване на
изисквания по управления за направленията
от мярка 10 „Агроекология и климат“ от Методика за намаляване и отказване на
агробиологичните плащания. В колона 12 -Намаление и санкция за наддеклариране и за бракувани животни (лв.) е вписана
сумата 14942.31 лева, като в
поясненията под таблицата за тази колона е посочено, че това е разликата между
исканата сума по съответната дейност (колона 3 х ставката за съответната дейност), установената сума след налагане
на санкцията за наддеклариране с установения процент на наддеклариране
(колона 10) и животните, превърнати в ЖЕ,
за които е предоставен документ съгласно чл.43,
ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015 год. (колона
9 х ставката за съответната дейност). В следващите шест колони – от колона 13
до колона 18 вкл., според поясненията под таблицата, се вписват различни
санкции, редукции и намаления (в лв.), като във всички тези колони е вписано –
0/нула/. В колона 19 – Общо, според поясненията под таблицата, се посочва
сборът от колона 12, колона 13, колона 14, колона 15, колона 16, колона 17 и
колона 18, т.е. сборът от всички санкции, редукции и намаления, като в тази
колона е вписана сумата 14942.31 лева,
т.е. сумата от колона 12, доколкото във всички останали колони е вписано
0/нула/ лева. В колона 20 – Оторизирана сума (лв.), е вписано – 0/нула/ лева, като в поясненията под
таблицата за тази колона е посочено, че същата се формира от декларираните
животни, превърнати в ЖЕ (колона 3), умножени по ставката за съответния агроекологичен код, намалена с общия размер на наложените
санкции и редукции (колона 19). Под тази таблица е посочено също така, че
ставката за агроегологичната дейност с код АК13 е
391.16 лв./ЖЕ.
В уведомителното писмо е налична и Таблица 2 –
Извършени плащания в лева, неразделна част от писмото, съдържаща четири колони,
като в първата е посочено направлението „Опазване на застрашени от изчезване
местни породи, важни за селското стопанство“, а в следващите три колони:
оторизирана сума, прихваната сума и изплатена сума, навсякъде е вписано –
0/нула/. Така, с това всъщност и цялото съдържание на оспореното уведомително
писмо се изчерпва.
С протоколно определение на съда от 28.08.2023 год., е
изискано от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – град Кърджали, в 7-дневен срок от получаване
на съобщението, да представи справка, относно обстоятелствата: Какъв е броят и
видът на регистрираните от лицето А.А.Ю., с ЕГН **********,***,
едри преживни животни за 2020 година, като в справката същите бъдат посочени с
номерата на ушните им марки и породата им, както и същият има ли регистриран
животновъден обект, в който отглежда тези животни, къде се намира обектът, на
какво основание, по кой ред е регистриран и от коя дата. В изпълнение на това
протоколно определение, със съпроводително писмо Изх.№К-2003 от 04.09.2023 год.
на директора на ОДБЛХ – Кърджали, с Вх.№2341/05.09.2023 год. на АдмС – Кърджали/л.114/, са представени изисканите справки и изисканата
информация. В писмото е посочено, че животновъдният обект на А.А.Ю. не е регистриран по реда на чл.137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност и че същият се намира в ***, ***, както и че обектът е вписан служебно в Интегрирана
информационна система на БАБХ –ВетИС, с №*** от
23.12.2004 год. В уверение на изложеното към писмото е приложено и извлечение
от Регистъра на обекти с епизоотично значение/л.115/,
като от същото е видно освен това, че животновъдният обект на жалбоподателя А. О.
е с рег.номер *** и стар рег.номер ***. От представената Справка за наличните
животни към 01.01.2020 год. в ОЕЗ с рег.номер *** (***)/л.116/,
т.е. в животновъдния обект на жалбоподателя А.А. О.,
е видно, че към 01.01.2020 год. са били налични
46/четиридесет и шест/ броя животни – говеда, всички от породата „родопско късорого“, описани в справката с номерата на ушните марки,
цвят, пол и възраст. От представената Справка за наличните животни към
31.12.2020 год. в ОЕЗ с рег.номер *** (***)/л.117/, т.е. в животновъдния обект
на жалбоподателя А.А. О., е видно, че към 31.12.2020
год. са били налични вече 53/петдесет и три/ броя животни – говеда, всички от
породата „родопско късорого“, описани в справката с
номерата на ушните марки, цвят, пол и възраст, т.е. броят на отглежданите от
жалбоподателя животни се е увеличил със 7/седем/ броя спрямо броя им в началото
на годината.
В съдебно заседание от жалбоподателя А.Ю. е
представено и е прието като доказателство заверено копие от подаденото от него
заявление до директора на Областна дирекция по безопасност на храните –
Кърджали, с Вх.№К-ЗЖ-2045 от 01.10.2020 год./л.119-л.120/, с което е поискал да
бъде регистриран животновъдният му обект, на основание чл.137, ал.1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност, като е посочил в заявлението, че
животновъдният обект е предназначен за отглеждане на говеда/телета, с капацитет
60/20 броя.
При така
установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка за законосъобразност
на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, съгласно
изискването на разпоредбата на чл.168 от АПК, от правна страна съдът намира
следното:
Оспореното в настоящото производство Уведомителното
писмо с Изх.№02-090-6500/5263 от 20.01.2023 год., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитите на селските
райони 2014 - 2020 за Кампания 2020 год., е издадено от заместник-изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие” – В. И. К., на която, изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие” е делегирал, на основание чл.20, т.1, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1,
ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗПЗП, правомощията си, със Заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022
год./л.12-л.15/ и съгласно раздел I, т.2 от същата, а именно - делегирал е правомощията „Да
издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие
парцели, животни или пчелни
семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 214 „Агроекологични
плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат” и мярка
11 „Биологично земеделие“. Съобразно чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие” е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Компетентният за издаване на уведомителни писма по схемите
и мерките за директни плащания и изплатено финансово подпомагане
административен орган – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, който
съгласно чл.20а от ЗПЗП е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, е
делегирал тези свои правомощия на заместник-изпълнителен директор на фонда,
като така, заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е
действал в рамките на делегираните му от изпълнителния директор на фонда, с
посочената по-горе заповед, правомощия и съобразно установената от управителния
съвет на фонда ресорна компетентност. Следва да се отбележи, че възможността за
делегирането на правомощия изрично е предвидено с разпоредбите на чл.20а, ал.3
и ал.4 от ЗПЗП. Така, при установените данни,
а именно - че заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” - В. И. К., е
притежавала съответното правомощие, делегирано по предвидения в закона ред,
съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от материално и
териториално компетентен административен орган.
Обжалваният административен акт е издаден в
предписаната от закона писмена форма, като съдържа някакви реквизити, изискуеми
се за един индивидуален административен акт, съобразно нормата на чл.59, ал.2
от АПК. Анализът на вписаните в колоните на първата таблица в уведомителното
писмо данни/числа/ и поясненията под таблицата към вписаното в тези колони,
предвид и наличните доказателства по преписката и след съпоставка, позволяват
да се направи изводът, че на жалбоподателя А.Ю. е всъщност била
отказана/неоторизирана/ цялата искана сума, по подаденото заявление с УИН ***
от 27.05.2020 год., за кампания 2020 год., в размер на 14942.31 лева, по мярка
10 „Агроекология и климат”, направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Тази сума
е формирана от броя на заявените за подпомагане животни – 41 броя, равнящи на
38.2 животински единици, умножени по ставката в лева за една животинска
единица/ЖЕ/ – 391.16 лева или 38.2 ЖЕ х 391.16 лева = 14942.31 лева. От
съдържанието на колона 6, респ. и на колона 7 от същата таблица се установява,
че като животни с нередности са установени абсолютно всички заявени от
жалбоподателя за подпомагане 41 броя животни, респ. равняващи на 38.2 ЖЕ,
вследствие на което е отказана/неоторизирана/ цялата искана сума, в размер на
14942.31 лева, по подаденото заявление с УИН *** от 27.05.2020 год., за кампания
2020 год., по мярка 10 „Агроекология и климат”,
направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанство“. От съдържанието на уведомителното писмо и наличната в
него таблица/на стр.3 от писмото/ и най-вече от поясненията под таблицата към колона 4,
а и към колона 5, по абсолютно никакъв начин обаче не става ясно, в какво се
изразяват тези нередности на животните, поради които е прието, че всичките,
заявени за подпомагане 41 броя животни, са недопустими за подпомагане и за тях
се прилагат предвидените намаления. Както бе отбелязано и по-горе, в
поясненията под таблицата относно колона 4, в която е вписано 0/нула/, е
посочено единствено, че това е установеният „брой животни след извършени
проверки на място и/или административни проверки и спрямо условията за
допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба №7 от 24.02.2015 год.“, без
по никакъв начин да е конкретизирано или уточнено, на кое условие или условия
за допустимост не отговарят заявените за подпомагане 41 броя животни/говеда/.
Следва да бъде отбелязано, че тази Наредба, чието пълно наименование е Наредба
№7 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 10 „Агроекология
и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г., съдържа 54 разпоредби, обособени в 8 отделни глави, съдържа и 9
допълнителни разпоредби и над 10 преходни и заключителни разпоредби, както и 11
приложения към отделни нейни разпоредби. Така, общото посочване в
уведомителното писмо, че всички заявени за подпомагане животни не отговарят на
условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба №7 от
24.02.2015 год., без да е конкретизирано или указано, на кое условие или
условия за допустимост не отговарят или без да е посочена конкретна разпоредба
или разпоредби от тази наредба, категорично не изпълняват изискванията за
мотивираност на административния акт и категорично липсват ясни и разбираеми
мотиви, т.е. липсват ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически
основания, от които да става ясно, каква е волята на административния орган и
защо с оспорения административен акт е постановен този именно краен резултат.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че едва в
изявления на процесуалния представител на ответника по жалбата, направени в
първото съдебно заседание по делото и след поставени въпроси от съда, става
ясно, че с уведомителното писмо не е оторизирана сума за подпомагане, т.к. жалбоподателят
не бил представил към заявлението си за подпомагане, удостоверение за
регистрация по чл.137, ал.6 от ЗВМД на животновъдния обект, в които отглежда
животни, идентифицирани в системата по чл.51, ал.3 и че във връзка с промените
в чл.137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност от 11.08.2020 год., в изпълнение на §7
от ЗР на ЗИД на ЗВМД, собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с
изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, за които не е издадено
удостоверение за регистрация по чл.137, ал.6 и в които се отглеждат или са
настанени животни, идентифицирани в системата по чл.51, ал.3, следвало да
подадат заявление за регистрация на животновъден обект по чл.137, ал.1, в срок
до 6 месеца от влизането в сила на този закон. Предвид тези изявление съдът
намира за нужно да посочи, че съгласно чл.53, ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015
год. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.,
земеделските стопани прилагат към заявлението за подпомагане документите,
посочени в чл.45 и чл.46, а ал2 на същия чл.53 от Наредбата изрично повелява,
че в случай на непълнота на заявените данни или при липса на някой от
документите по ал.1, ДФ „Земеделие“ – РА уведомява съответния земеделски
стопанин да отстрани допуснатите непълноти в срока и при условията по чл.12 от
Наредба №5 от 2009 г./Наредба №5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления
по схеми и мерки за директни плащания/. В конкретния случай, дори и да се
приеме, че жалбоподателят А. О. не е представил такъв изискуем се документ –
удостоверение за регистрация на животновъдния му обект по реда на чл.137, ал.1
от ЗВМД, то по административната преписка липсват каквито и да е доказателства
или данни, същият да е бил уведомен по посочения по-горе ред, да отстрани тази
непълнота на приложените към заявлението му документи и че следва да представи
такова удостоверение в съответния срок.
Така, предвид изложените по-горе съображения, съдът в
настоящия състав намира, че оспореното уведомително писмо е издадено при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл.146, ал.3 от АПК, които се явяват самостоятелно и
достатъчно основание за отмяната му, като незаконосъобразно.
По отношение материалната законосъобразност на
оспореното уведомително писмо, т.е. по отношение правилното приложение на относимите материалноправни
разпоредби, съдът намира следното:
Съгласно чл.1, ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015 год.
за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., с тази
наредба се уреждат условията и редът за прилагане на насочената към опазването
на околната среда и климата мярка 10 „Агроекология и
климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год.
(ПРСР 2014 – 2020 г.), финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони (ЕЗФРСР), като съгласно чл.3 от Наредбата, подпомагането се
предоставя за извършването на агроекологични дейности
в изчерпателно изброените в тази норма 8/осем/ направления. В чл.3, т.6 от
Наредбата е посочено направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни
породи, важни за селското стопанство“, по което направление именно е
кандидатствал за подпомагане жалбоподателят А.Ю., като съгласно чл.41 от същата
наредба е посочено, че по направление „Опазване на застрашени от изчезване
местни породи, важни за селското стопанство“ се подпомага отглеждането на
застрашени от изчезване местни породи животни, съгласно приложение №9. В това
приложение №9 към чл.41, наименовано „Списък на
застрашените от изчезване редки породи“, на позиция 3 е посочено „Родопско късорого говедо“, от която порода са и всичките 41 броя
животни, заявени за подпомагане от жалбоподателя Ю. по това направление. В чл.2
от Наредбата е регламентирано, че за подпомагане по тази марка 10 могат да
кандидатстват физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са
земеделски стопани по смисъла на §1, т.23 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и са регистрирани в Системата за
идентификация на земеделските парцели и/или в Системата за идентификация и
регистрация на животните от Интегрираната система за администриране и контрол
(ИСАК) в зависимост от направлението, по което кандидатстват, като по делото не
е спорно, че жалбоподателят А.А.Ю. има такова
качество, т.е. същият попада в категорията на допустимите бенефициенти. Ограничение
е въведено с нормата на чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата, според която,
земеделските стопани не могат да кандидатстват за подпомагане по реда на тази
наредба с едни и същи земеделски парцели и/или животни едновременно по мярка 10
„Агроекология и климат“ и по мярка 214 „Агроеколгични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР 2007 – 2013 г.), което
ограничение в случая не е относимо към жалбоподателя А.Ю.,
като земеделски стопанин. Според разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба №7 от
24.02.2015 год., подпомагат се одобрени земеделски парцели, пчелни семейства и
животни, за които земеделските стопани са поели задължение да прилагат агроекологични дейности по съответното направление, като
това условие в случая е налице, като в мотивите към уведомителното писмо ясно е
посочено, че 2020 год. е петата година от последно поетия от жалбоподателя агроекологичен ангажимент по това направление, а съгласно
ал.2 на същия чл.15, годишните агроекологични
плащания за прилагането на агроекологичните дейности
по направлението по чл.3, т.6/направление „Опазване на застрашени от изчезване
местни породи, важни за селското стопанство“/ се основават на брой животински
единици, като се подпомагат заявени животни, които са собственост на
земеделския стопанин. По делото не се спори, че всички заявени за подпомагане
41 броя животни, от породата „Родопско късорого
говедо“, равняващи се на 38.2 животински единици/ЖЕ/ са си собственост на
жалбоподателя А.Ю.. На следващо място, според чл.16 от Наредбата, когато при
проверка на място или административните проверки се установи, че за съответните
земеделски парцели или животни не са спазени базовите изисквания, съгласно
приложение №6, минималните изисквания за торене и използване на продукти за
растителна защита съгласно приложение №7 и изискванията по управление,
годишните агроекологични плащания се отказват или
намаляват съгласно методиката по чл.10в от ЗПЗП. В посоченото приложение №6 към
чл.16, наименовано „Базови изисквания за различните агроекологични
направления“, в т.6, за направлението „Опазване на застрашени от
изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, изрично е посочено, че
„Няма приложими базови изисквания.“.
Изискванията по приложение №7, наименовано „Минимални изисквания за използването на
торове и продукти за растителна защита“, са неотносими
по отношение на заявлението за подпомагане, подадено от жалбоподателя, респ. по
отношение заявените за подпомагане животни, доколкото същото въвежда указания,
ограничения и забрани, свързани с ползването на продукти за растителна защита. По
отношение изискванията за управление по това направление следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл.42 от Наредба №7 от 24.02.2015 год. регламентира, че при
управлението на дейностите по „Опазване на застрашени от изчезване местни
породи, важни за селското стопанство“, земеделските стопани са длъжни да: 1.
представят писмено разрешение от съответната развъдна организация или от
Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) за
клане или продажба на всяко животно, подпомагано по реда на тази наредба; 2.
спазват развъдната програма за съответната подпомагана порода, като посоченото
в т.3 изискване е неотносимо към заявлението за
подпомагане на жалблоподателя, т.к. касае
отглеждането на свине. В настоящия случай, от страна на административния орган
няма твърдения, жалбоподателят да не е изпълнил или спазил някое от посочените
по-горе две изисквания, като в колона 13 на първата таблица от уведомителното
писмо е посочено, че санкцията за неспазване на тези изисквания за управление е
0/нула/ лева, т.е. такава санкция не е наложена. В чл.17, ал.1 от Наредбата, в
11 точки са регламентирани случаите, при които финансова помощ за прилагането
на агроекологичните дейности по съответното
направление не се предоставя или се намалява, като относими
за конкретното направление, по което е кандидатствал жалбоподателят, са
хипотезите на т.2 - когато при
административни проверки или проверки на място са установени по-малко от
минималния изискван брой животни или животински единици; по т.3 - когато земеделските
стопани и/или упълномощени техни представители възпрепятстват извършването на
проверка на място и по т.6 – когато земеделските стопани отбележат грешен агроекологичен код на извършваните дейности по приложение
№5 срещу земеделски парцел, пчелно семейство или животно в заявленията по чл.8,
ал.2. В случая, от страна административния орган не се твърди, при
административни проверки или проверки на място да са установени по-малко от
минималния изискван брой животни или животински единици, отглеждани от
жалбоподателя и заявени за подпомагане, няма и твърдението да е отбелязан
грешен агроекологичен код на извършваните дейности по
приложение №5 срещу съответното животно в заявленията по чл.8, ал.2. Хипотезата
по т.3 от ал.1 на чл.17 е неприложима, доколкото по административната преписка
няма никакви данни, а няма и твърдения, въобще да е била извършвана проверка на
място в стопанството на жалбоподателя.
На следващо място, в чл.17, ал.2 от Наредбата е
регламентирано, че не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на
заявленията по чл.8, ал.2, 4, 5 и 6 за прилагането на агроекологични
дейности по съответното направление, когато:
1. не е представен в предвидените срокове някой от
документите по чл.45 и чл.46.
В чл.45, ал.1 от Наредбата е посочено, че за доказване
на изискванията по чл.19 земеделските стопани представят в ДФЗ – РА, копие на
един от следните документи, издаден на тяхно име или на името на упълномощеното
от тях лице, за прилагане на агроекологичните
дейности: 1. документ за преминато обучение, издаден от обучаваща институция
съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното
образование и обучение, или документ за демонстрационна дейност, издаден от
обучаваща организация, одобрена по мярка 1 „Трансфер на знания и действия по
осведомяване“ от ПРСР 2014 – 2020 г.; 2. документ за преминато обучение или
документ, удостоверяващ наличие на опит по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г.; 3. диплома за средно професионално, висше
образование, за образователна и научна степен „доктор“ или научна степен
„доктор на науките“, с квалификация земеделие или ветеринарна медицина. В чл.46
от Наредбата е регламентирано, че при кандидатстване за подпомагане,
земеделските стопани прилагат следните документи: 4. по направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“:
а) зоотехнически сертификат или сертификат за произход
за говеда, биволи, овце, кози и свине, а за еднокопитните – идентификационен
документ (паспорт) за регистрирано еднокопитно животно към „Заявлението за
подпомагане“, а в случаите на чл.22, ал.1 – към „Заявлението за плащане“;
б) разрешение за пасищно отглеждане на
източнобалканската свиня, издадено от кмета на съответната община (за земите
извън горския фонд), а за земите от горския фонд – от държавното горско
стопанство – към заявленията по чл.8, ал.2/неприложимо в настоящия случай,
доколкото жалбоподателят отглежда говеда, а не източнобалканска свиня/;
в) документ за загуба на животно вследствие на клане,
продажба, смърт или кражба, съгласно чл.43, ал.1.
Останалите хипотези, при които съгласно ал.2 на чл.17
от Наредбата, не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на
заявленията по чл.8, ал.2, 4, 5 и 6 за прилагането на агроекологични
дейности по съответното направление, са когато:
т.2 (в
приложима редакция, ДВ, бр.18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) - при
административни проверки или проверки на място са установени по-малко от
минималния изискван брой животни или животински единици;
т.3 - земеделските стопани декларират по-малък брой
животни или животински единици от минималния изискван брой по чл.38, т.1, т.е. най-малко
50 овце или 10 говеда, или при комбиниране – не по-малко от 10 ЖЕ, според
посоченото в тази норма. Жалбоподателят А.Ю. към началото на 2020 год. е
отглеждал 46 броя говеда от посочената порода и е заявил за подпомагане 41 броя,
равняващи се на 38.2 животински единици;
4. - земеделските стопани декларират по-малък брой
животни от даден вид спрямо одобрените и не са предоставили в ДФЗ – РА,
документи съгласно чл.43, ал.1. Следва да се посочи, че нормата на чл.43, ал.1
регламентира, какви документи следва да представят земеделските стопани в ДФЗ –
РА при загуба на животни, подпомагани по направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, вследствие на клане,
продажба, смърт или кражба и в какъв срок. Тази норма е неприложима в случая,
доколкото няма данни или твърдения за загуба на животни, подпомагани по
направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанство“, за които от жалбоподателя да не са били представени
изискуемите се документи;
6. Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция,
поиска допълнителна информация съгласно чл.47 и такава не бъде предоставена в
указания срок. Според посочения чл.47, ал.1 от същия, Държавен фонд „Земеделие“
– Разплащателна агенция, може да поиска от земеделските стопани всички
необходими документи, свързани с изпълнението на поетия агроекологичен
ангажимент и предоставяне на агроекологични плащания,
а съгласно ал.2, документите по ал.1 се представят в срок до 15 работни дни от
датата, на която земеделските стопани са получили искането от ДФЗ – РА. Както
бе посочено и по-горе, по преписката няма данни, а няма дори и твърдения, от
страна на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция да е бил изискван
допълнително какъвто и да е документ от жалбоподателя, след подаване на
заявлението му за подпомагане за кампания 2020 год.
Според чл.17, ал.3 от Наредбата, финансовата помощ по
направлението за календарната година на констатацията и за следващата
календарна година може да се откаже, когато: 1. се установи в две
последователни години неспазване на всички базови изисквания и изисквания по
управление, засягащи над 50% от заявените за подпомагане площи, животни или
пчелни семейства по съответното направление; 2. се установи наличието на
обстоятелства по чл.35, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на
Комисията от 11 март 2014 год. за допълнение на Регламент (ЕС) №1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и
административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на
развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 181, 20 юни
2014 г.). По преписката няма данни и не се твърди да е налице някое от
посочените в тази норма основания, за да бъде отказана финансовата помощ по
подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2020 год.
В чл.21, ал.1 от Наредбата е регламентирано, че
земеделските стопани, подпомагани по направлението по чл.3, т.6, не могат да
намаляват броя на животните под броя на одобрените животни от съответния вид с
последното подадено заявление за подпомагане, освен в случаите на загуба на
животни по чл.43, ал.1. От таблицата на л.75 от делото е видно, че за
предходната кампания 2019 год., по това направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи“ от мярка 10 „Агроекология и
климат“, ПРСР 2014 – 2020 г., жалбоподателят е декларирал 36 броя животни, от
които, одобрен брой животни - 33 броя, а за кампания 2020 год. е декларирал 40
броя животни, впоследствие увеличен на 41 броя, заявени за подпомагане по това
направление, като в началото на 2020 год., според справката от ОДБХ – Кърджали,
същият, като собственик е притежавал и отглеждал 46 броя животни от посочената
порода „Родопско късорого говедо“, т.е. налице е
увеличение, а не намаление на броя на отглежданите животни.
На следващо място, глава пета от Наредбата е наименована „Условия за одобряване за подпомагане на
парцели и животни“, като относима за настоящия случай е разпоредбата на чл.25, ал.1, според която, за
подпомагане по направлението по чл.3, т.6 се одобряват животни, които са
получили зоотехнически сертификат или сертификат за произход, а за
еднокопитните – идентификационен документ (паспорт), издадени от Изпълнителната
агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) или развъдна
организация, която до 28 февруари на текущата година е получила разрешение за
извършване на развъдна дейност по реда на Закона за животновъдството. На това
условие заявените от жалбоподателя за подпомагане животни отговарят, като по
преписката са налични зоотехнически сертификати за чистопородно
разплодно животно от породата „Родопско късорого
говедо“, издадени от Асоциация за развъждане на местни породи говеда/л.93-л.99/,
а и не се твърди от страна на административния орган, заявените за подпомагане
животни да не отговарят на това условие.
Съгласно чл.26 от Наредбата, не се одобряват за
участие в мярка 10 „Агроекология и климат“, като относимите за направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи“, хипотези са:
т.3 (приложима
редакция, ДВ, бр.18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) парцели и
животни, за които в заявленията по чл.8, ал.2 е отбелязан грешен агроекологичен код. По делото няма данни, а и не се твърди,
за нито едно заявено за подпомагане животно да е отбелязан грешен агроекологичен код в заявлението за подпомагане за кампания
2020 година.
т.4 (приложима
редакция, ДВ, бр.18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) животни или животински единици,
които са по-малко на брой от определените в чл.38, т.1 или декларираният брой
животни от даден вид със съответния агроекологичен
код е по-голям от разрешените в разрешителното за паша
за същия вид. Както бе посочено и по-горе, наличните и заявени за подпомагане
животни, респ. животгински единици, за кампания 2020
год. не са по-малко на брой от определените в чл.38, т.1 от Наредбата, а дори
значително го надвишават, като няма твърдения от страна на административния
орган, декларираният брой животни от посочения вид със съответния агроекологичен код, да е по-голям от разрешените в
разрешителното за паша за същия вид.
т.12 - парцели, пчелни семейства или животни, за които
е установено, че не са налични финансови средства по чл.11 или не е спазено
условие от заповедта по чл.4, ал.9 от Наредба №5 от 2009 г. Такива основания не
са посочени в оспореното уведомително писмо и съдът намира, че в конкретния
случай, те всъщност са неотносими.
Така, от анализа на посочените по-горе разпоредби, относими към подпомагането по направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от мярка
10 „Агроекология и климат“, ПРСР 2014 – 2020 год. за
кампания 2020 г., а и при цялостен внимателен прочит на Наредба №7 от
24.02.2015 год. става ясно, че никъде в нея не е въведено изискване, животните,
заявени за подпомагане по това направление за кампания 2020 год. – в случая
говеда от породата „Късорого родопско говедо“, да се
намират в животновъден обект, който да е регистриран съгласно чл.137 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност, нито е въведено изискване, като необходим
документ към заявлението за подпомагане да се прилага и удостоверение за
регистрация на животновъдния обект, в които се отглеждат животните, по чл.137
от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Следва да се отбележи, че такова
изискване е въведено с нормата на чл.25, ал.5 от Наредба №7 от 24.02.2015 год.
само и единствено за подпомагане по направлението по чл.3, т.8, като според
тази норма, за подпомагане се одобряват заявени пчелни семейства на земеделски
стопани, които са собственици на пчелин/и, регистриран/и съгласно чл.137 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, с най-малко 25 пчелни семейства,
индивидуално идентифицирани в Интегрираната информационна система на БАБХ (ВетИС). Отново следва да се посочи, че никъде в Наредба №7
от 24.02.2015 год. не съществува такова изискване по отношение на
животновъдните обекти, в който се отглеждат говеда или други животни, заявени
за подпомагане по направлението по чл.3, т.6 от Наредбата, а именно по
направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанство“ от мярка 10 „Агроекология и
климат“, ПРСР 2014 – 2020 год. Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че
позоваването на тази Наредба №7 от 24.02.2015 год. в процесното
уведомително писмо, за да бъдат приети като животни с нередности всички заявени
за подпомагане от жалбоподателя А.Ю. 41/четиридесет и един/ броя животни, а
оттам и за определяне на оторизирана сума за подпомагане, в размер на 0/нула/
лева , е неправилно и незаконосъобразно и съответно води и до неправилно
приложение на относимите материалноправни
разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на оспорения акт е налице и отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
Ето защо, по така изложените по-горе съображения,
Административен съд - Кърджали намира, че Уведомително писмо с
Изх.№02-090-6500/5263 от 20.01.2023 год., издадено от заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитите на
селските райони 2014 - 2020 за Кампания 2020 год., с което е отказано
подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи,
важни за селското стопанство“ от мярка 10 „Агроекология
и климат“, ПРСР 2014 – 2020 год., е незаконосъобразно, като издадено при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, т.е. налице са отменителните
основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, поради което и с решението по делото,
същото следва да бъде отменено изцяло. На основание чл.173, ал.2 от АПК,
преписката по заявлението за подпомагане 2020 от 27.05.2020 год., с УИН ***,
подадено жалбоподателя А.А.Ю., следва да бъде
изпратена на компетентния административен орган, за ново произнасяне в
едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на делото съдът намира за основателна
претенцията на жалбоподателя А.А.Ю., изразена в хода
по същество, за присъждане на направените по делото разноски, представляващи
внесената по делото държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, съгласно
приложената по делото разписка №*** от 14.07.2023 год. на „Изи
Пей“/л.103/. За плащането на разноските по делото следва да бъде
осъден Държавен фонд „Земеделие”, който, съгласно чл.11, ал.1 от ЗПЗП, е
юридическо лице на бюджетна издръжка и в чиято структура се намира
административния орган, издал незаконосъобразния административен акт.
Предвид изложените по-горе мотиви и на основание
чл.173, ал.2, във вр. с чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/ и чл.172, ал.1 от АПК, Административен съд
– Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с Изх.№02-090-6500/5263 от
20.01.2023 год., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” - град София, за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология
и климат” от Програмата за развитите на селските райони 2014 - 2020 за Кампания
2020 година.
ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие” - София, за ново произнасяне по Заявлението за
подпомагане 2020 от 27.05.2020 год., с УИН ***, подадено жалбоподателя А.А.Ю.,***, съобразно дадените указания в мотивите към
решението, по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” – София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
А.А.Ю., с постоянен
адрес: ***,
ЕГН **********, направените по делото разноски, възлизащи в размер на 10.00/десет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд –
Кърджали, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на
страните.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на
страните по делото.
С Ъ Д И Я: