№ 16265
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110113650 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „===========” ЕАД срещу П. Н. М. с искане да се
признае за установено, че П. Н. М. дължи на „===========“ ЕАД следните суми: 1474,57
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
Дианабад, бл.1, вх.1, ет.6, ап. 26, аб.№ 109334, ведно със законна лихва за периода от
21.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата 342,56 лева, представляваща мораторна
лихва върху сумата за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. до 09.12.2022г., 3 лева, представляваща мораторна лихва върху платена сума за
дялово разпределение за периода от 31.12.2019г. до 09.12.2022г , за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 69575/2022г. по описа на СРС, 25-ти
състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на пар. 1, т. 42 на ЗЕ, като за процесния период е
консумирал топлинна енергия на процесната стойност. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника. Възражението по чл. 414 ГПК е бланкетно.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД с молба от 28.09.2023г. е посочил, че
не оспорва предявените искове, счита същите за основателни и доказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
1
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че спорното право
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума.
В конкретния случай с молба от 14.08.2023г. е представено неподписано
споразумение от 14.08.2023г., сключено между „===========“ ЕАД и П. Н. М., в което е
посочено, че между страните е налице висящо съдебно производство по гр. дело №
13650/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, с което се иска от сезирания съд да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на „===========“ ЕАД сума в размер на
1474,57 лева- главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл.1, вх. 1, ет. 6, ап. 26 с
абонатен номер ********** за периода от 5/2019г. до 4/2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.12.2022г. до окончателното й изплащане, както и сума в
размер на 345,56 лева- лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2020г. до
09.12.2022г. и 108,98 лева съдебни разноски. Посочено е, че е присъдено в заповедното
производство юрисконсултско възнаграждение, което не е предмет на споразумението и
следва да бъде заплатено допълнително, както и че ищецът ще претендира и
юрисконсултско възнаграждение по исковото производство. Към датата на споразумението
дължимата от ответника сума е в общ размер от 2039,45 лева, от които 1474,57 лева-
главница съгласно чл. 1, ал. 1 от споразумението, 345,56 лева- лихва за забава върху
главницата за периода от 14.09.2020г. до 09.12.2022г., 110,34 лева- лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на настоящото
споразумение, както и 108,98 лева – съдебни разноски. Съгласно чл. 2 от споразумението
ответникът признава задълженията си по чл. 1 от споразумението и се задължава да ги
изплати при спазване на следния погасителен план: авансова вноска в размер на 611,84 лева-
платима в деня на подписване на споразумението; втора вноска в размер на 237,94 лева,
платима към 14.09.2023г., трета вноска в размер на 237,94 лева, платима към 14.10.2023г.,
четвърта вноска в размер на 237,94 лева, платима към 14.11.2023г., пета вноска в размер на
237,94 лева, платима към 14.12.2023г., шеста вноска в размер на 237,94 лева, платима към
14.01.2024г., седма вноска в размер на 237,94 лева, платима към 14.02.2024г.
По делото е представен и фискален бон за извършено плащане в размер на 611,84
лева, с която сума са погасени главница в размер на 46,96 лева, мораторна лихва в размер на
345,56 лева, съдебни разноски в размер на 108,98 лева, законова лихва в размер на 110,34
лева.
В проведеното съдебно заседание на 05.10.2023г. процесуалният представител на
ищеца е заявил, че с ответника е сключено споразумение като към датата на заседанието са
платени авансовата вноска в размер на 30 % и първата вноска, тоест общата стойност на
2
двете вноски е 849,78 лева. Оставало неизплатено задължение в размер на 1179,67 лева,
което било за главница за топлинна енергия. Претендират единствено юрисконсултско
възнаграждение.
От така представените по делото доказателства и становищата на страните се
установява по категоричен начин, че ответникът П. М. изплаща процесните суми по
сключено между нея и „===========“ ЕАД споразумение от 14.08.2023г. Към датата на
приключване на устните състезания по настоящото дело /05.10.2023г./ ответникът е заплатил
следните суми: цялата дължима лихва за забава върху цената за доставена топлинна енергия
в размер на 342,56 лева и цялата дължима лихва за забава върху платената сума за дялово
разпределение в размер на 3 лева, т.е. общо 345,56 лева, дължимата законна лихва до датата
на сключване на споразумението общо в размер от 110,34 лева, както и държавна такса в
исковото и в заповедното производство в общ размер от 108,98 лева /36,40 лева в
заповедното производство и 72,58 лева в исковото производство/, както и е заплатил част от
дължимата главница за топлинна енергия в размер от 284,90 лева.
Т.е. по делото са останали неизплатени вноските по споразумението, които
падежират след приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, които са в
общ размер от 1179,67 лева, което съответства на заявеното в проведеното съдебно
заседание от процесуалния представител на ищеца, който е посочил, че е останала неплатена
главница в размер на 1179,67 лева.
Поради гореизложеното съдът приема, че следва да се уважи единствено предявеният
иск за останалата неизплатена част от главницата за цена на доставена топлинна енергия, а
именно за сумата от 1179,67 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
1474,57 лева, искът подлежи на отхвърляне поради плащане в хода на процеса. Поради
погасяването в цялост на исковите претенции, касаещи мораторна лихва върху главниците
за топлинна енергия и дялово разпределение същите следва да бъдат отхвърлени поради
плащане в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Въз основа на
сключеното споразумение ответникът е заплатил дължимата по заповедното и исковото
производство държавна такса в общ размер от 108,98 лева. Предмет на споразумението,
обаче, не са били дължимите юрисконсултски възнаграждения, които следва да се присъдят
на ищеца в исковото и в заповедното производство. В заповедното производство на
заявителя /сега ищец/ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, а в исковото производство в размер на 100 лева, определени в минимален размер на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че П. Н. М., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ж.к. „Дианабад“, бл. 1, вх. 1, ет. 6, ап. 26, дължи на „===========“ ЕАД, ЕИК ===,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от 1179,67 лева,
представляваща неизплатената част от цена на доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от 05.2019г. до 04.2021г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. Дианабад, бл.1, вх.1, ет.6, ап. 26, аб.№ 109334, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 69575/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 1474,57 лева поради плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „===========“ ЕАД срещу П. Н. М. установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че П. Н. М. дължи сумата от 342,56 лева, представляваща мораторна лихва
върху сумата за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. до 09.12.2022г., както и 3 лева, представляваща мораторна лихва върху платена
сума за дялово разпределение за периода от 31.12.2019г. до 09.12.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 69575/2022г. по описа на
СРС, 25-ти състав, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА П. Н. М. да заплати на „===========“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1
във вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, както и сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр. дело № 69575/2022г. по описа на СРС,
25-ти състав.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ищеца-
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски съд
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4