Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
17.01.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на четиринадесети
декември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 8871 по описа на СГС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.
626 ГПК вр. чл. с чл. 17, ал. 1 от
Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и Съвета от
12.12.2006 г за създаване на европейска заповед за
плащане във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
“Е.Д.Г.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че на 10.07.2014 г. сключил с
ответника „С.“ АД договор № 000808 за изработка на 100 броя търговско
оборудване Lumina
Dress 2. Следвало да бъдат произведени два модела от
търговското оборудване, като била договорена цена за Модел А – 304.50 евро
(височина до 1 600 мм, съставен от 45 бр. куки от 20 см с етикетник
за елементи до 1 600 мм, разделител и “popup display“.) и за Модел В – 370.70 евро (височина над 1 600
мм, съставен от 63 бр. куки от 20 см с етикетник за
елементи до 1 600 мм, разделител и “popup display“). Цената била уговорена франко
търговския обект на изпълнителя в гр. София, бул. „*********. Цена за превоз и
монтаж следвало да бъде допълнително договорена въз основа на отделна оферта и била
дължима в размер на 50% при потвърждаване на поръчката и остатъка при
приключване на доставката. Сочи, че ответникът следвало да заплати 20 % от
цената на изработеното търговско оборудване в деня на потвърждаване на
поръчката и остатъка до 45 календарни дни от изработването им.
Твърди
още, че през месец август и септември 2014 г. ответникът спрял плащанията на
вече изработените и доставени количества търговско оборудване и разходите за
транспорт, като по този начин натрупал задължение в размер на 19 807.44
евро, равняващо се на частичното незаплащане на задълженията по следните
фактури: № 3373 от 20.08.2014 г. с
общо задължение по нея от 44 393,70 евро и неиздължена сума по същата в размер
на 4 112,40 евро; № 3376 от 20.08.2016 г. с общо
задължение по нея от 11 557,80 евро и неиздължена сума по същата в размер на 9 246,24 евро; № 3377 от 01.09.2014 г. с общо задължение по нея в размер на 9 000
евро и неиздължена сума по същата в размер на 4 500 евро и № 3378 от
01.09.2014 г. с общо задължение по нея в размер на 2 436 евро и неиздължена
сума по същата в размер на 1 948,80 евро.
За
извършените доставки на търговското оборудване били съставени приемо-предавателни протоколи между страните, като видно
било, че възложителят е приел без забележки изработените количества стелажи.
Доставката се установявала и с два броя международни товарителници CMR.
Ищецът сочи, че на 11.12.2015 г.
изпратил покана до ответника чрез адвокатска кантора Д.А.§ П., с която поискал
плащане на негово задължение в размер на 19 740 евро - неиздължените суми
по гореописаните фактури и сумата от 280 евро адвокатско възнаграждение и
дължимите лихви за забава от момента на поканата до окончателното им заплащане,
но задължението не било погасено, макар ответникът да не оспорвал количеството
или качеството на изработеното.
Сочи
още, че на 15.03.2016 г. подал молба пред СГС за издаване на Европейска заповед
за плащане по смисъла на Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на ЕС, срещу която на
08.08.2016 г. постъпило възражение от “С.“ АД. Представил
е разпореждане на СГС, VI-8
състав по т.д. № 1826/2016 г., с което е уведомен за депозираното възражение и
му е указано, че следва да предяви иск за вземането си в едномесечен срок.
Ищецът
поддържа, че към датата на завеждане на иска ответникът продължавал да дължи
посочените по-горе суми по фактури. Изпаднал и в забава за плащане на
задълженията си от датата на всяка от тях, поради което дължал лихви в общ
размер на 3 054.27 евро от датата на всяка фактура до 15.03.2016 г. (датата
на издаване на европейската заповед за плащане). В уточнителна
молба от 06.10.2017 г. ищецът е уточнил претенцията си за лихва, като е
посочил, че по фактура № 3373 от
20.08.2014 г. върху неиздължена сума по същата в размер на 4 112.40 евро се дължат 656.89 евро за
периода 20.08.2014 г. до 15.03.2016 г.; по фактура № 3376 от 20.08.2016 г. върху неиздължена сума по същата в размер
на 9 246.24 евро се дължат 1476.93
евро за периода от 20.08.2016 г. до 15.03.2016 г; по фактура № 3377 от 01.09.2014 г. върху неиздължена
сума по същата в размер на 4 500 евро се
дължат 703.76 евро за периода 01.09.2014 г. до 15.03.2016 г. и по фактура № 3378
от 01.09.2014 г. върху неиздължена сума по същата в размер на 1 948.80 евро се дължат 304.77 евро за
периода 01.09.2014 г. до 15.03.2016 г. Претенцията за лихва е увеличена от
първоначален размер 3 054.27 евро на 3 142.38 евро. Въпреки
процесуалният пропуск на съда да постанови изрично определение по допускане на
увеличението в размера на акцесорния иск, направеното
уточнение е допуснато и искът следва да бъде разгледан в увеличения размер.
С оглед на изложеното, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи 19 807.44 евро – неиздължена част по посочените по-горе фактури, 3 142.38
евро - лихва за забава, считано от датата на издаване на процесиите фактури до
15.03.2016г. (датата на молбата за издаване на европейска заповед за плащане),
законната лихва от 16.03.2016 г. до окончателното изплащане на дължимите суми,
както и да бъде осъден да му заплати разноските по издаването на европейска
заповед за плащане по търговско дело № 1826/2016 по описа на СГС и тези,
сторени в настоящото производство.
Ответникът
“С.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище за частична
недопустимост на предявения иск без конкретни доводи за това свое становище.
В
частта, която смята иска за допустим, (без да сочи коя е тя), намира иска за
неоснователен по основание и размер, тъй като не дължи плащане по посочените от
ищеца фактури. Признава, че между него и ищеца e подписан договор №
000808/10.07.2014 г. при условията, посочени в исковата молба, но твърди, че
ищецът не е изпълнил услугата според заложените технически параметри и в срок. Поръчка
за 100 броя Lumina Dress А била
изпратена по електронна поща на 16.07.2017 г., придружена с екселска
таблица, в която били посочени специфичните изисквания (спесификация)
на поръчаните артикули, както и адресите, на които следвало да бъдат доставени
на крайния клиент – контрагент на ответника. В
същия файл била направена забележка, че височината (crowner low) следва да бъде до 13
см. Ищецът върнал потвърждение на поръчката по електронна поща. На 29.08.2014
г. ищецът доставил изработената продукция директно на клиентите на ответника,
но същата не отговаряла на поръчаното и била оспорена веднага, след като
ответникът узнал за несъответствията. Поръчаните стелажи били по-високи от 13
см., поради което и не били монтирани. Била оспорена и сумата за доставка и
монтаж, поради несъответствие на доставеното с поръчаното. Сочи, че с писмо от
11.09.2014 г. ищецът бил уведомен за несъответствията и забавата, както и че
посочените цени не отговарят с тези по нарочно изпратеното техническо задание, поради
което се наложило ответникът да поправи артикулите за своя сметка до
необходимия размер - 13 см и да коригира цената като твърди, че е заплатил на
“SW Group” S.p.A, Италия за поправка на грешно изработените стелажи
5 811.84 евро с ДДС, за което били издадени фактури с № 1349/2014 от
30.09.2014 г., № 1350/2014 от 30.09.2014 г. и № 1351/2014 от 30.09.2014 г.
Счита, че към тук посочената сума следва да се прибави и претенция в размер на
16 000 евро – сума, платена на MIAMI COOP S.C.R.L след поправка на стелажите
до правилната височина, за доставка и монтаж на стелажите, за което били
издадена фактура № 340/2014 от 01.11.2014 г. Ищецът бил уведомен с електронно
писмо от 04.11.2014 г., че ще бъде
задържана сумата 4 114 евро за поправката. Ищецът признал в ел. писмо от
26.11.2014 г., че дължи сумата от 3 349.50 евро за преработка на стелажите
до необходимата височина. Оспорва задължението по фактура № 3377/01.09.2014 г. и
прави възражение за погасяването й по давност на основание чл. 32 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, както и по
Закона за автомобилните превози, която е 1 година от датата на извършване на
превоза. Заявява, че прави възражение за неизпълнен договор.
Прави
възражение за прихващане със сумата от 21 811.84 евро, представляваща
заплатените от него разноски на трети лица за поправка и преработка на
поръчаните по процесния договор артикули, както и за
доставката и монтажа им.
С
оглед на изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Оспорва и иска за присъждане на лихва за забава като твърди, че
такава не е налице, както и предвид акцесорния
характер на претенцията. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение в
троен размер съгласно Тарифата на минималните адвокатски възнаграждения.
Ищецът не е депозирал
допълнителна искова молба.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор на исковата молба, в който заявява, че поддържа изцяло
изложеното в първия отговор.
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от доказателствата по т.д. № 1826/2016 г. на СГС, VI-8 състав, приобщени към настоящото
дело, на 16.03.2016 г. „Е.Д.Г.“ ЕООД е депозирало пред СГС Молба за издаване на
европейска заповед за плащане съобразно чл. 625 ГПК вр.
Регламент (ЕО) № 1896/2006 на ЕП и на Съвета срещу SBS S.p.a, гр. М., Италия за
заплащане на главница в размер на 19 807.44 евро, от които 4112.40 евро по
издадена въз основа на договор за изработка фактура 3373/20.08.2014 г.; 9246.24
евро по издадена въз основа на договор за изработка фактура 3376/28.08.2014 г.;
4 500 евро по издадена въз основа на договор за изработка фактура 3377/01.09.2014
г. и 1948.80 евро по издадена въз основа на договор за изработка фактура 3378/01.09.2014
г. Претендирана е годишна законна лихва върху
главницата по следния начин: върху 4 112.40 евро за периода 26.08.2014 г.
до 15.03.2016 г.; върху 9 246.24 евро за периода от 03.09.2016 г. до
15.03.2016 г; върху 4 500 евро за периода 06.09.2014 г. до 15.03.2016 г. и върху
1 948.80 евро за периода 06.09.2014 г. до 15.03.2016 г. Претендирани са разноски за разходи и адвокатско
възнаграждение в размер на 457.23 евро, съотв. за
952.54 евро (видно от направена поправка на първоначалната молба по указания на
съда, депозирана на 13.05.2016 г.) В поле 11 на молбата е посочено, че се
претендират общо 3 054.27 евро за лихва, като е внесена държавна такса
върху общо 22 861.71 евро. Съдът е издал европейска заповед за плащане на
07.06.2016 г., с която е разпоредено на ответника да
заплати на ищеца 19 807.44 евро – главница и лихва, както следва върху 4 112.40
евро за периода 26.08.2014 г. до 15.03.2016 г.; върху 9 246.24 евро за
периода от 03.09.2016 г. до 15.03.2016 г; върху 4 500 евро за периода
06.09.2014 г. до 15.03.2016 г. и върху 1 948.80 евро за периода 06.09.2014
г. до 15.03.2016 г. Присъдени са и разноски в общ размер на 1 409.77 евро.
Заповедта е връчена на ответника на 13.07.2016 г., а на 08.08.2016
г. той е депозирал срещу нея възражение. С разпореждане от 15.08.2016 г.,
връчено на заявителя на 03.11.2016 г., съдът му е указал да предяви иск за
вземането си в едномесечен срок, поради депозирано от ответника възражение,
като довнесе дължимата държавна такса по сметка на родово и местно компетентния
съд. Заявителят е предявил иск, по който е образувано настоящото дело, на
05.12.2016 г. (03.12.2016 г. е ден събота).
Към
исковата си молба ищецът „Е.Д.Г.“ ООД е представил Договор за изработка на
търговско оборудване № 000808/10.07.2014 г., сключен между SBS
S.p.a,
гр. М., Италия – възложител и „Е.Д.Г.“ ЕООД, *** – изпълнител, с който
изпълнителят е приел да изработи качествено и в срока по чл. 4, ал. 1 от
договора търговско оборудване Модел А – 304.50 евро (височина до 1 600 мм,
съставен от 45 бр. куки от 20 см с етикетник за
елементи до 1 600 мм, разделител и “popup display“.) и за Модел В – 370.70 евро (височина над 1 600
мм, съставен от 63 бр. куки от 20 см с етикетник за
елементи до 1 600 мм, разделител и “popup display“). Изпълнението е следвало да се извърши с
материали на изпълнителя и по проект, съгласуван с възложителя. Гарантирано е
производството на 100 броя търговско оборудване от Модел А или Модел Б франко завод. Посочено е, че доставката и/или монтажа не се
включват в договора и за всяка поръчка за доставка и/или монтаж се представя
допълнителна оферта. Изпълнителят се е задължил да заплати 20% от цената на
всяка потвърдена поръчка в деня на потвърждението и 80% в срок до 45 календарни
дни от готовност за транспортиране. Освен това се е задължил да заплати 50% от
цената за доставка и/или монтаж – в деня на потвърждаване на поръчката и 50%
след приключване на доставката и/или монтажа. Изпълнителят се е задължил да изработи
поръчаното в срок до 25 работни дни от получаване на електронна заявка и
получен аванс за всяка отделна поръчка и размер. Уговорено е, че ако при
приемане на обекта се установят недостатъци възложителят има право да иска
отстраняването им от изпълнителя в едномесечен срок. В чл. 16.1 от договора е
уговорено, че за неуредените въпроси по договора се прилагат разпоредбите на
гражданското законодателство на Република България.
По
делото са представени четири фактури, като същите са идентични с фактурите,
представени в производството по издаване на европейска заповед за плащане и са
както следва:
-
Фактура № 3376/28.08.2014 г., издадена от „Е.Д.Г.“ ООД, с получател SBS S.p.a,
гр. М., Италия за SBS Lumina
Стелаж
за облекло с аксесоари (куки с етикетници, поп ап
стена, поп флагове и стикери) към спесификацията за
Италия с единична цена 11 557.80 евро, от които са извадени 20% авансово
плащане в размер на 2 311.56 евро и са фактурирани 9 246.24 евро без
ДДС. Във фактурата е посочено, че спесификацията,
която е прикрепена, представлява неразделна част от фактурата. Срокът на
плащане по фактурата е посочен като 45 дни от датата на фактурата съгласно
договор от 10.07.2014 г.;
-
Фактура № 3373/20.08.2014 г., издадена от „Е.Д.Г.“ ООД, с получател SBS S.p.a,
гр. М., Италия за SBS Lumina
Стелаж
за облекло с аксесоари (куки с етикетници, поп ап
стена, поп флагове и стикери) към спесификацията за
Сицилия с единична цена 44 393.70 евро, от които са извадени 20% авансово
плащане в размер на 8 878.74 евро и са фактурирани 35 514.96 евро без
ДДС. Във фактурата е посочено, че спесификацията, която
е прикрепена, представлява неразделна част от фактурата. Срокът на плащане по
фактурата е посочен като 45 дни от датата на фактурата съгласно договор от
10.07.2014 г.
-
Фактура № 3378/01.09.2014 г., издадена от „Е.Д.Г.“ ООД, с получател SBS S.p.a,
гр. М., Италия за SBS Lumina
Стелаж
за облекло с аксесоари (куки с етикетници, поп ап
стена, поп флагове и стикери) към спЕ.ификацията за Истанбул с единична цена 304.50 евро за 8
броя или общо 2 436 евро, от които са извадени 20% авансово плащане в
размер на 487.20 евро и са фактурирани 1 948.80 евро без ДДС.
-
Фактура № 3377/01.09.2014 г., издадена от „Е.Д.Г.“ ООД, с получател SBS S.p.a,
гр. М., Италия за транспорт
до Сицилия, Италия и монтаж с единична цена 9 000 евро, от които са извадени
50% авансово плащане в размер на 4 500 евро и са фактурирани 4 500 евро без
ДДС.
Представена
е от ищеца Международна товарителница CMR с
изпращач „Е.Д.Г.“ ООД, превозвач – „Е.Д.-*“ ООД и получател SBS
S.p.a, гр. М., Италия, с товарен пункт
София, България и разтоварен пункт А., Сицилия, Италия. Посочен е вид на
стоката – търговско оборудване - SBS
Lumina Стелажи
за облекло. Товарителницата е подписна от изпращача и превозвача, но не и от
получателя.
Представена
е и втора Международна товарителница CMR с
изпращач „Е.Д.Г.“ ООД, превозвач – „С.Т.**“ ООД и получател SBS
S.p.a, гр. М., Италия, с товарен пункт
София, България и разтоварен пункт А., Сицилия, Италия. Посочен е вид на
стоката – търговско оборудване - SBS
Lumnia Стелажи за облекло.
Товарителницата е подписна от изпращача и превозвача, но не и от получателя.
Ищецът
е представил 34 приемо-предавателни протоколи на
английски език и с превод на български език, по договор за изработка и монтаж
на търговско оборудване № 000808/10.07.2014 г., подписани в периода между
25.08.2014 г. и 28.08.2014 г., като в тях като клиент е посочван или П., или П..
За „Е.Д.Г.“ ООД същите са подписвани от Г., а за SBS
S.p.a, от различни лица, но е положен печат
на фирмата П.Е.С.п.а. или на фирмата П.С.п.а. В част от протоколите е посочено,
че „Е.Д.Г.“ ООД е доставило и монтирало оборудване в различни обекти в Сицилия,
а в други, че само е доставено оборудване. Относно височината на оборудването в
преобладаващия брой протоколи е посочена височина 130, но в някои височината е
под 130 или е над 200, без да е посочена мерната единица (вероятно е см). Във
всеки протокол е записано, че двете страни декларират, че стоките, предмет на
протокола, се предават и приемат в съответствие с изискванията и че страните
нямат по-нататъшни претенции една срещу друга за количеството и състоянието на
стоките. Ответникът е оспорил верността на превода на протоколите от английски
на български език без да поиска събиране на доказателства относно оспорването.
Настоящият състав, след собствена проверка на превода съобразно познанията си
по английски език, намира оспорването за неоснователно – преводът съответства
на смисъла на английския текст в протоколите и той е посочения по-горе.
Ответникът
е представил Поръчка 14/01164/15.07.2014 г. на „С.“ АД до „Е.Д.Г.“ ООД по договор № *********.07.2014
г. за 100 броя Л.Д. 2 Модел А, съгласно определеното в договора, при единична
цена 304.50 евро при доставка франко завода.
Приложено е и електронно писмо от С.П.до „Е.Д.Г.“ ООД, с копие до С.Ф.и С.З.(разпитана
като свидетел по делото), в което се сочи, че към писмото е приложена поръчка
за Л.Д., а в рамките на следващите няколко часа ще бъде изпратено и банково
нареждане.
Представено
е електронно писмо от „Е.Д.Г.“ ООД до С.З., С.Б.и Л.М., относно П.и П.груп, в което се иска уточнение във връзка с изпратен файл
и адрес на магазин, където да се извърши монтаж. Поискано е да бъдат изпратени
размери на височините на разделителите, тъй като има артикули с различни
височини. В приложената към писмото таблица е видно, че там са посочени
различни височини на артикулите, които варират (130, 133, 150, 204, 231, 216),
но височината на преобладаващия брой артикули е 130 (вероятно см). За първите
три позиции - PISTONE LA
MALFA, PISTONE POSEIDON, PISTONE TORRE е вписана забележка Crowner low 13 cm (л. 83, където е
приложено по-четливо копие на таблицата).
Видно
от електронно писмо на С.З.до „Е.Д.Г.“ ООД от 11.09.2014 г., относимо към разговор и забележки към Е.Д.Г. за работа в
Италия, свързани с П.и П., поставени са следните въпроси: 3 позиции (PISTONE LA MALFA, PISTONE POSEIDON, PISTONE TORRE) нямат долен crowner (рекламно пано или
рекламна табела, бел. моя), такъв няма да може да бъде
монтиран допълнително, което налага нова Лумина за
тази позиция; всички монтирани Лумина не са свързани
с позицията обзавеждане и съществува риск да паднат; необходимост от коригиране
на стикерите, защото са необходими за две места, а те са само на един лист;
никой флаг не е свързан с електричеството на позицията; всички трансформатори
са извън Лумина, а трябва да са вътре, според
италианското законодателство; не е монтирана Лумина
на всички места в Сицилия; не навсякъде е монтирано ЛЕД осветление.
Представено
е електронно писмо от С.З.до Л.М.и С.Г. относно среща в София на 11.11.2014 г., в което в таблична форма С.З.е посочила сумите,
които ще бъдат платени по отделни поръчки, включително за транспорт на Л.Д. П.и
П.– по две поръчки (44 393.70 евро и за 9000 евро), за Л.Д.Б., за Л.Д. Т.Х.–
две поръчки и Л.Д. М.М.– по две поръчки. Отбелязано
е, че по едната поръчка на Л.Д. П.и П.(за 44 393.70 евро) ще бъдат
удържани 16 000 евро (стойност на целия ремонт) и 4 114 евро
(стойност на преправяне на Лумина за П.с по-ниска
рекламна табела) и вместо 35 514.96 евро ще бъдат платени 15 400.96
евро.
На
16.12.2015 г. С.З.е изпратила електронно писмо до Р.Л.относно окончателно
плащане СБС, като е препратила писмо на „Е.Д.Г.“ ООД от 26.11.2014 г.,
подписано от С.Г.. В него той е изразил неразбиране относно искането за отбив
на 16 000 евро – разходи за отстраняване на щети, тъй като всичко е било
изработено според изискванията. Относно сумата 4 114 евро е посочено, че всички
lower crowner (рекламни табели) са били изпратени
и е трябвало само да бъдат завити на конструкцията. Изразено е съгласие да
бъдат отбити от цената 3 349.50 евро – стойността на новопроизведени lower crowner, използвани от СБС, но
само след връщане на изпратените от Е.Д.ЕС такива. Отправено е искане за
плащане на 16 767.50 евро, за да бъдат продължение двустранните отношения
във връзка с работа извън Италия.
Ответникът
е представил Разходна сметка за извършени работи по почистване и хамалски
услуги през октомври 2014 г. на различни обекти в Италия на обща стойност
24 157.98 евро, като за обекти на П.и П.в областите Сицилия, Кампания и
Абруцо за оборудване и монтаж са начислени 16 000 евро и 750 евро
допълнителни разходи.
SW GROUP S.r.l.
(С.У.
– системи за обзавеждане) са издали на С. АД фактура № 1422/16.10.2014 г. за доставка на множество
на брой Осветена основа и трансформатор, на обща стойност 16 147.92 евро,
както и фактура № 1349/30.09.2014 г. за нов
Л.Д. вариант А, 4 броя, странични дълбоки стелажи, горен стелаж, контейнер и
разходи за опаковане за обект П.П., на
стойност 2 130.12 евро
SW GROUP S.r.l.
(С.У.
– системи за обзавеждане) са издали на С. АД фактура № 1350/30.09..2014 г. за
доставка на обект П.Торе на нов
Л.Д. вариант А, 2 броя, странични дълбоки стелажи, горен стелаж, контейнер и
разходи за опаковане на стойност 1 108.98 евро.
SW GROUP S.r.l.
(С.У. – системи за обзавеждане) са
издали на С. АД фактура № 1350/30.09..2014 г. за доставка на обект П.Ла М.
на нов Л.Д. вариант А, 2 броя,
странични дълбоки стелажи, горен стелаж, контейнер и разходи за опаковане на
стойност 2 582.74 евро.
MIAMI COOP S.c.r.l
са издали на С. АД фактура № 340/2014/01.11.2014 г. за извършени хамалски
услуги и съдействие, дребни услуги и предаване на склад на върната стока
относно няколко обекта, на обща стойност 29 472.74 евро, като за обектите
на П.и П.в области Сицилия, Кампания и Абруцо са начислени 16 796.50 евро.
Представено
е потвърждение на платежно нареждане от банка И.С.за наредена от С. АД сума в
размер на 3 194.37 евро в полза на SW GROUP S.r.l.,
представляващи първа вноска по фактури 1352, 1351, 1350 и 1349, с краен срок
31.10.2014 г., както и такова потвърждение с краен срок 30.11.2014 г., пак за
сумата 3 194.37 евро, наредени в полза на SW GROUP S.r.l.,
представляващи втора вноска по фактури 1352, 1351, 1350 и 1349, както и
потвърждение от банка И.С.за наредена от С. АД сума в размер на 3 194.37
евро в полза на SW GROUP S.r.l., представляващи трета вноска по
фактури 1352, 1351, 1350 и 1349, с краен срок 10.01.2015 г. Представено е и
трето нареждане от банка И.С.за наредена от С. АД сума в размер на
5 530.26 евро в полза на SW
GROUP S.r.l., представляващи втора
вноска по фактури 1331, 1330, 1329 и 1327, с краен срок 30.11.2014 г., и
потвърждение от банка И.С.за наредена от С. АД сума в размер на 9 692.87
евро в полза на SW GROUP S.r.l., представляващи вноска по фактури
1274, 1283, 1328 и 1332, 1333 и 1336 с краен срок 30.11.2014 г. Представено е
потвърждение на нареждане от банка И.С.за наредена от С. АД сума в размер на 5 530.26
евро в полза на SW GROUP S.r.l., представляващи трета вноска по фактури
1331, 1330, 1329 и 1327, с краен срок 10.01.2015 г. и втора вноска по фактури
1426, 1425, 1422, 1418 и 1417 с краен срок 10.01.2015 г., Представено е накрая
потвърждение на нареждане от банка И.С.за наредена от С. АД сума в размер на
8 787.66 евро в полза на SW
GROUP S.r.l., представляващи трета
вноска по фактури 1426, 1425, 1422, 1418 и 1417 с краен срок 28.02.2015 г.
По
делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице В.П., неоспорено
от страните. Вещото лице е посочило, че според счетоводството на ищеца
задължението на ответника (непогасени задължения) е в общ размер на
19 807.44 евро, от които 4 112.40 евро по фактура 3373/20.08.2014 г.,
9 246.24 евро по фактура № 3376/28.08.2014 г., 4 500 евро по фактура
№ 3377/01.09.2014 г. и 1 948.80 евро по фактура № 3378/01.09.2014 г.
Според направените от нея изчисления дължимата лихва за забава от датата на
забавата до 15.03.2016 г. е в общ размер на 3 093.15 евро по отдени
фактури както следва: по фактура 3373/20.08.2014 г. за периода 26.08.2014 г. до
15.03.2016 г. – 650 евро, по фактура № 3376/28.08.2014 г. за периода 03.09.2016
г. – 1 443.63 евро; по фактура № 3377/01.09.2014 г. за периода 06.09.2014 г. до 15.03.2016 г. –
697.47 евро и по фактура № 3378/01.09.2014 г. за периода 06.09.2014 г. д
о15.03.2016 г. – 302.05 евро. Посочените фактури са осчетоводени от ищеца и са
декларирани пред НАП като такива по вътреобщностна
доставка.
По
делото са разпитани свидетелите С.З.и Ф.Д.С..
Свидетелката
С.З.е посочила, че е служител на фирма „С.“ АД. Фирмата е за производство и
търговия с аксесоари за мобилни телефони. Произвеждат аксесоари и калъфчета за
мобилни телефони и извършват търговия с тези стоки. Знае за поръчка направена
за „Е.Д.Г.“ ЕООД. Направили поръчка за стелажи, които да бъдат инсталирани в
някои магазини за продажба в Сицилия за клиентите П.и П.. Пояснява, че това е
тип мебел, върху която да бъдат излагани техните продукти. Продуктите трябвало
да се предоставят в самите магазини - в крайните магазини на П.и П., които са
магазини в различни части на Сицилия. За тях П.и П.били крайни клиенти, които
имат различни магазини за продажба на стоките. Знае за проблем с поръчката на „Е.Д.Г.“.
Имало грешни размери във височината и съответно магазините се оплакали и
поискали да бъде свалено и махнато цялото оборудване, съответно и продуктите,
които е трябвало да се излагат. Също така трябвало да бъде спазена програма, в
смисъл планирано инсталиране на тези стелажи. Тази програма не била спазена и
съответно от магазините се обаждали и протестирали за това, че не е спазена
тази програма. Не е имало и документи за сигурността, в случая осигуровки.
Нямало е и определено оборудване, което в Италия се използва, като например
подходящи обувки против евентуални злополуки за служителя, който е трябвало да
инсталират тези стелажи. От СБС трябвало да чакат магазина да им даде някаква
обратна връзка и сигнал за нарушение. Те получили оплакване от самия магазин и
от колеги агенти на тяхната фирма, които се намирали по това време в Сицилия.
Продуктите трябвало да се преработят, защото във вида в който били предоставени,
не е можело да се използват и да бъдат закачени продуктите, тъй като са били
грешни в размер – височина и техните продукти не е можело да бъдат излагани
върху тези стелажи. От СБС уведомили за тези несъответствия изпълнителя на
поръчката веднага щом получили съответно от магазините оплакването и ги
предавали на този, който е извършил поръчката по електронна поща. Клиентите им
казали, че трябва да бъде извършена веднага поправка и всъщност сроковете нямало
как да бъдат спазени. Поправката е била направена от „С.У.“ и след което вече
монтирането от друга фирма - „М.К.“. „СБС“ заплатили за поправката и монтажа.
Клиентите не били съгласни стоката да се върне в България да се ремонтира и да
се върне. Клиентите на „СБС“ предявили претенция за забава, защото тези стелажи
не били годни за употреба и съответно се загубили дни за продажба на продукти.
Поискали също и да им бъде заплатено обезщетение. Свидетелката сочи, че работи
в СБС от м. юни 2014 г. и е виждала договора с „Е.Д.Г.“. Познавала добре
договора. Нейната фирма заявила размерите за стоката, която трябва да се
произведе в България от фирма „Е.Д.Г.“. Заявката била дадена чрез електронна
поща от момче – служител, който е работил преди нея във фирмата и в тези имейли
е имало чертежи и са били посочени размерите на стелажите. Това било преди юни
2014 г., не тя е изпратила имейлите, но размерите и височините били дадени
точно. В договора между двете фирми нямало размери. Размерите били дадени в
поръчките. Доставката на продуктите била извършена на крайния клиент и тя не
присъствала при доставката на продуктите на клиента. Не знае кой е подписал протоколите,
вероятно били подписани от крайния клиент, на който са доставени. В нейните
задължения влизало това и тя предоставила на изпълнителя всички оплаквания,
които получила от техния клиент. Проверката била направена чрез изпращане на
снимков материал, телефонни разговори с техния агент, който се е намирал в
Сицилия, в тези магазини. Това бил неин колега, който обаче не всеки път бил на
мястото, в което „Е.Д.Г.“ е извършвал монтажа, именно поради това
несъответствие в програмата, защото не се е спазвал графика. Заявява, че този
колега е Ф., другият свидетел. Не знае при изготвянето на техническото задание
към „Е.Д.Г.“ размерите, които е трябвало да бъдат изработени кой ги е взимал.
Информирала производителя за разликата във височината на стелажите по имейла.
Получили преди това мостра от „Е.Д.Г.“, която била с размери на мостра, която
след това е трябвало да бъде разработена според изискванията за размери.
Изпратен бил чертеж с технически спецификации на това как трябва да бъдат направени
продуктите, като този чертеж не бил изпратен от нея, а от момчето, което е
работило преди това. Не е изпращала лично информация за размерите, но познава
какви са размерите и знае какви размери са поръчани. Не е изпращала тя таблица
с адреси, часовете, доставката и двуседмичен срок за монтаж. Тя всъщност заела
мястото на колегата, който е работил преди това и се запознала с това, какво е
било искано от нейната фирма към производителя и съответно след това видяла, че
не отговаря. Видяла това, което е било поръчано в имейлите. Видяла снимки,
трябвало да има четири рафта за продукти, а имало всъщност три рафта. Пояснява,
че тези стелажи са изградени от плоскости, като всяка плоскост е 25 см
височина, съответно там е трябвало да се побират 4 реда с техни продукти и се
вижда, че са три рафтовете и няма как да бъдат наредени четири реда с продукти.
Техните стелажи били особени, бели, с
логото на нейната фирма и преди да бъдат инсталирани в магазина не е имало
други стелажи на тяхната фирма, т.е. това са били стелажите, които са поръчани
и съответно доставени. На снимката нямало лого на производител. От информация,
получена от хората, които работят в този магазин и от колегата Ф. установила
кога са монтирани стелажите и подала информацията. Ф. установил и й предал
информацията. Според свидетелката задължението за приемане на доставки от трето
лице „Е.Д.Г.“ е на „СБС“, което заплаща на производителя, след което доставя на
крайния клиент съответните стелажи безплатно и техния краен клиент не заплаща
за тези стелажи. Не знае чия собственост са стелажите. Това са търговски
договорености, с които тя не е запозната. Стелажите имат рекламен характер за тяхната
фирма. Не пишело в договора, че имали задължение да ги предоставят на клиента,
но ако това са важни клиенти те им ги подарявали за ползване. Всички доставки
били монтирани от „Е.Д.Г.“. Когато разбрали, че има грешка в дълбочината на
стелажите, поискали от „Е.Д.Г.“ оферта, но не знае каква цена е дадена по
офертата
Свидетелят Ф.Д.С. е посочил, че е представител на
фирма „С.“ АД за Сицилия. Представителството се изразява в продажба на
продуктите, които „СБС“ произвежда. Неговата
дейност се изразява в това да търся магазини, в които да се продават стоките на
„СБС“. Знае за поръчка между „СБС“ „Е.Д.Г.“. Става въпрос за поръчка на мебели.
Когато продавали аксесоари на клиентите, много често им давали физически
мебелното оборудване, върху което да бъдат излагани продуктите, аксесоарите. Той
физически присъствал и при монтажа на тези продукти, но не винаги присъствал
при доставката Бил повикан от някои от директорите на тези магазини, защото в
магазините имало български граждани, които трябвало да монтират мебели, а
всъщност те не са знаели нищо за това, защото от СБС им били подали други дати
за извършване на тези дейности. Трябвало да бъде направен монтаж на около 30
стелажа и съответно бил подготвен график, програма за извършване на тази
дейност и всъщност се получило така, че ако на клиент казвали, че ще извършват
тази дейност в четвъртък, тези лица са били там вторник или сряда, или друг
ден. Случвало се също да се появи бригадата за монтаж в часа, в който затваря
магазина и съответно директорите се обаждали да питат дали е възможно да бъдат
пуснати лицата да извършат монтаж след работно време. В някои от магазините, в
които свидетелят физически присъствал при доставката било установено, че има
несъответствие във височината на стелажите. Трябвало да има четири реда рафтове,
четири куки, на които да се закачат тези рафтове, а всъщност имало само три. На
момента не правили нищо, защото било констатирано, че има такова
несъответствие, след което бил даден доклад към фирмата за това, че е имало
несъответствие. След като подали информация вече към СБС, след известно време
дошла друга бригада, която монтирала правилно тези стелажи. Тази нова монтажна
бригада дошла от Милано и свидетелят присъствал. Те преправили съществуващите
стелажи – демонтирали ги, преправили ги и ги монтирали отново. Освен проблема
във височината, в отделните магазини се установявали и други несъответствия и
дефекти. Например не работели LED-светлини, не било направено заземяване и те
ги установявали поетапно тези неща. Свидетелят си спомня, че били две български
бригади, като в една от тези бригади присъствал и управителя на „Е.Д.Г.“, който
сочи, че присъства в залата. Не можел да комуникира с тях, защото говорели само
на български език. Г-жа З.била човекът, с който свидетелят поддържал връзка за
тези магазини, в които трябвало да бъдат направени монтажите на стелажите. Имало
проблеми във взаимоотношенията, защото самите директори на магазините казали,
че ако не решат създадените проблеми ще ги накарат да демонтира всичко и да се
махат. Поправката направили фирма от Милано - „М.К.“. Свидетелят сочи, че е
външен агент и не е обвързан с трудов договор с „СБС“. Физически размерите във
всички магазини ги взел той, макар да не бил инженер, а адвокат. Той ги
измерил, т.е. 3 м тук, 4 м там и т.н. Предавал размерите на „СБС“, а „СБС“ ги
предавали на производителя „Е.Д.Г.“. Поръчали му от „СБС“ да взема размерите,
защото той бил техен представител за територията на Сицилия за всички магазини
в Сицилия. Според свидетеля никой не бил подписвал приемо-предавателни
протоколи за стоката. „СБС“ заплащали стойността на стелажите. Те ги давали
гратис за ползване от страна на клиента. В магазините, където „Е.Д.Г.“ извършили
монтажите имало проблем. Там, където той физически присъствал имало проблем с
броя на рафтовете и впоследствие получил друга информация от други магазини,
където не присъствал физически с LED-осветлението и със заземяването, след
което като започнал физически да обикаля с фирмата „М.К.“, в самите магазини му
показали, какви са направените грешки. Например имало светещи знамена, които били
включени директно в трансформатора и създавали опасност от пожар. „СБС“
извършвали заплащането на рекламациите и поправките. Изложили проблема на фирма
„М.К.“, те се появили с един много голям
фургон, в който имало всякакви материали, нови трансформатори, нови гърбове на
стелажите, нови знамена, тъй като в различните магазини проблемите не били
еднакви. В някои магазини святкали, на някои трансформаторите били изгорели, на
други размерите били грешни, т.е. демонтирали грешните и дефектни неща и ги
подновили. М.К.“ имали информация във всеки един магазин какъв е бил проблема и
съответно извършвали това, което им е подадено като информация. Свидетелят не знае дали „СБС“ са уведомявали
по надлежен начин фирмата производител, той уведомил г-жа З.. „М.К.“ използвали
размерите, които свидетелят бил вече взел. Други размери не били взимани, защото
нямало време, тъй като нашия клиентът искал да ги изгони от магазините. Казали
им или да разрешат проблема веднага, или да се махат.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Исковете,
предмет на настоящото производство, са предявени при условията на чл. 626 ГПК
във вр. с чл. 17, ал. 1 от
Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и Съвета от
12.12.2006 г за създаване на европейска заповед за
плащане. Ищецът се позовава на издадена по-рано европейска заповед за плащане
срещу ответника, срещу която същият е депозирал възражение, поради което ищецът
предявява настоящия иск. Според чл. 17 от Регламента, ако възражението е
подадено в 30-дневен срок от връчване на заповедта за плащане, производството
продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход (държавата,
чийто съд е издал европейската заповед за плащане), освен ако ищецът изрично е
поискал в такъв случай производството да бъде прекратено. Производството
продължава или по реда на европейската процедура за искове с малък материален
интерес, установена в Регламент (ЕО) № 861/2007, ако е приложима, или по всяка
подходяща национална гражданскоправна процедура.
Прехвърлянето към гражданско производство се урежда от правото на държавата членка
по произход. Според чл. 626 ГПК, когато
възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, който не е изключил
възможността за разглеждане на делото по исков ред, да довнесе по сметка на
родово и местно компетентния съд дължимата държавна такса. Съдът препраща
служебно материалите по делото на родово и местно компетентния съд.
В
настоящия случай не се установява ищецът изрично да се е противопоставил на
прехвърлянето на делото към съответно гражданско производство, каквото
противопоставяне същият е следвало да направи с молбата за издаване на
европейска заповед за плащане или по-късно, но преди издаването на заповедта (чл.
7, т.4, ал. 2 от Регламента). Според настоящия състав, доколкото не са налице
предпоставките на Регламент (ЕО) № 861/2007, към
исковото производство, към което искането на ищеца е прехвърлено, следва да
бъдат приложени правилата на ГПК, уреждащи предявяването на установителен
иск за вземане, за което преди това е било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение, тъй като това е най-подходящата национална гражданска
процедура, имайки предвид идентичността между целите и същността на
националното заповедно производство и производството по издаване на европейска
заповед за плащане. Следователно, приложими са правилата на чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и допустимостта на настоящото
производство, освен с общите правила, ще следва да се преценява и в
съответствие с тях.
На
ищеца са дадени указания от състава, разгледал молбата за издаване европейска
заповед за плащане, че следва да предяви иск в едномесечен срок от връчване на
разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Това разпореждане е
връчено на ищеца на 03.11.2016 г., като искът е предявен в първия работен ден
след изтичане на едномесечния срок (05.11.2016 г.), поради което е спазен срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Предявеният установителен иск
за вземането е предявен при наличие на правен интерес, установен в закона и в
посочения в него срок.
Предмет на доказване в настоящото производство е
парично вземане на ищеца „Е.Д.Г.” ООД, произтичащо от издадени въз основа на
договор за изработка на търговско оборудване четири фактури, за които е
издадена европейска заповед за плащане по т.д. № 1826/2016 г. на СГС, VI-8 състав. Настоящото производство
е предназначено да стабилизира ефекта на издадената европейска заповед за плащане
и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът следва да се смята
предявен от датата, на която е подадена молбата за издаване на европейска
заповед за плащане. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде
само вземането, предявено със заявление в производството по Регламента. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
процедурата по Регламента по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. Константна е практиката на съдилищата, че за
допустимостта на иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на
вземането, необходима предпоставка е издадена за него заповед за изпълнение, а
в случая това се отнася за издадена европейска заповед за плащане.
В настоящия случай се установява, че вземането, предмет на исковото
производство, не съвпада напълно с вземането, за което е издадена посочената
по-горе европейска заповед за плащане. Еднакъв е юридическият факт, от който
произтича вземането – договор за изработка на търговско оборудване №
000808/2014 г. и четири фактури, издадени въз основа на него. Доколкото
Регламентът изисква само период и процент на претендираната
лихва по вземането (чл. 7, т. 2, б. „в“) и в случая се установи, че
европейската заповед за плащане е издадена именно по този начин, то съпоставка
във връзка с акцесорния иск за мораторна
лихва до датата на молбата за европейска заповед за плащане ще следва да бъде
направена само относно периода и процента, с които се индивидуализира вземането
за лихва. В случая се установява, че посочените в молбата по Регламента и в уточнителната
молба относно акцесорния иск периоди на претендираната законна лихва за забава са различни – в
настоящото производство се претендира мораторна лихва
за по-дълъг период, отколкото периодите, посочени в молбата по Регламента. На
следващо място, в молбата по Регламента не е претендирана
законна лихва от датата на молбата насетне, докато в исковото производство се
претендира установяване и на вземане за законна лихва от 16.03.2016 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми. Предвид посочената по-горе
необходимост от съвпадение между вземането по европейската заповед за плащане и
това по исковата молба, производството е недопустимо в частта, в която се иска
установяване на вземане за мораторна лихва за период,
по-дълъг от посочения в европейската заповед за плащане, както и за законна
лихва от датата на исковата молба насетне и ще следва да бъде прекратено в тази
част.
По отношение основателността на иска в останалата му
част, съдът намира следното:
В случая е налице трансграничен случай, при който
двете страни имат седалище в различни държави членки. В процесния
договор за изработка се установи, че те са постигнали съгласие по отношение
приложимото към отношенията им право – материалното право на Република
България, поради което приложимо към разрешаване на материолноправния
спор между страните е българското материално право.
Съобразно
българското право, с договора за изработка изпълнителят
се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна (възложител), а последната - да заплати възнаграждение (чл. 258 ЗЗД).
В настоящото дело е предявен иск за установяване съществуването
на вземане за част от изискуемо по договор за изработка на търговско оборудване
възнаграждение, което е останало незаплатено от възложителя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД поръчващият
трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. За приета следва да се
счита работата, когато възложителят получи фактически изработеното и не направи
възражения относно количеството, качеството на изработеното или времето на
предаването. Получаването на изработеното без възражения (доколкото
възложителят е длъжен да прегледа изработеното) означава, че предаденото
съответства на уговореното в количествено,
качествено и времево отношение, освен ако по-късно не се открият скрити
недостатъци – чл. 264 ЗЗД.
В случай че
са уговаряни единични цени, размерът на възнаграждението се установява при
приемане на работата –чл. 266, ал. 1, изр. второ ЗЗД.
Съгласно чл.
265, ал. 1 ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият
може да иска: а) поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане; б) заплащане на разходите,
необходими за поправката, или в) съответно намаление на
възнаграждението.
Следователно,
за да бъде проведен успешно иска на изпълнителя за заплащане възнаграждение за
възложената работа, той е длъжен да докаже чрез провеждане на главно и пълно
доказване, че между него и ответникът е сключен валиден договор за изработка,
неговия предмет (видове работа, възнаграждение и др.), изпълнението на
възложената работа съобразно уговореното и приемането й от възложителя без
възражения, както и размера на претендираното
възнаграждение.
За да
отблъсне предявения иск, ответникът следва или да докаже, че възложеното не е
изпълнено въобще, или не е изпълнено точно, за което своевременно е направено
възражение, или че дължимото е платено, или пък задължението е погасено по друг
начин. По направеното възражение за прихващане със свое вземане за разноски за
отстраняване на констатирано отклонение от поръчката – по голяма височина на
стелажите, освен посоченото, ответникът следва да докаже твърдяното отклонение
от уговореното, както и размера на разноските, необходими за неговото
поправяне.
По делото се
установи, а и не се спори между страните, че на 10.07.2014 г. страните са
сключили договор за изработка на търговско оборудване № 000808/2014 г., с който
ищецът е поел задължение да гарантира изработването на 100 броя търговско
оборудване – стелажи Lumina Dress
Модел
А – 304.50 евро (височина до 1 600 мм, съставен от 45 бр. куки от 20 см с
етикет за елементи до 1 600 мм, разделител и “popup display“.) или за Lumina Dress
Модел
В – 370.70 евро (височина над 1 600 мм, съставен от 63 бр. куки от 20 см с
етикет за елементи до 1 600 мм, разделител и “popup display“). Цената е уговорена франко
търговския обект на изпълнителя. Цена за доставка и монтаж се договаря
допълнително въз основа на отделна оферта и е дължима в размер на 50% при
потвърждаване на поръчката и остатъка при приключване на доставката. Цената на
изработеното е следвало да бъде заплатена в размер на 20 % в деня на потвърждаване на поръчката и
остатъкът до 45 календарни дни от изработването им.
Установи се
още, че с поръчка от 14.07.2014 г. ответникът е поръчал на ищеца 100 броя
стелажи Lumina Dress Модел
А при единична цена 304.50 евро. По делото не е представен съгласуван между
страните проект, по който изпълнителят е следвало да изработи поръчаното.
Основните параметри на поръчката обаче могат да бъдат установени от
представената от ответника и неоспорена от ищеца таблица с данни за поръчката
(л. 83 и л. 128). От тази таблица се установи поръчка само за различни обекти в
Сицилия на клиентите на ответника П.и П., като при преброяване броя на
поръчаните стелажи се установява брой над първоначално поръчаните 100. Установи
се още, че за три от магазините на клиента П.– П., Т.и
Ла М.е имало изискване да има нисък рекламен рафт на 13 см. височина.
От
писмо на С.З.от „С.“ АД, разпитана по делото като свидетел, изпратено и до С.Г.
– управител на „Е.Д. Е.“ ООД, се установи стойността на поръчки на „С.“ АД, тъй
като в същото подателят сочи по кои поръчка, на каква стойност, колко е платено
и колко все още се дължи. Посочени са две поръчки за Лумина
ДрЕ.П.и П.– едната за 44 393.70 евро, от които
като платени са посочени 8 878.78 евро, а втората за 9000 евро, от които
като платени са посочени 500 евро. Посочена е и поръчка на стойност
11 557.80 евро, от които платени 2 311.56 евро и дължими 9246.24 евро за Л.Д.Б.-П.-М.-П. и
поръчка за 2 436 евро, от които платени 487.20 евро и дължими
1 948.80 евро за Лумина ДрЕ.М.М.– Турция. Сумите по така описаните от ответника поръчки
напълно съвпадат със сумите, за които са издадени процесните
четири фактури, поради което следва да се приеме, че по делото са установени
поръчки за изработка на оборудване Л.Д., за които са издадени и процесните четири фактури.
В
представените по делото четири фактури се установи, че е фактурирана 80% от
стойността на стоките, дължима според договора от 10.07.2014 г. при готовност
за транспортиране, съотв. – при приключване на
доставката (по фактура № 3377/01.09.2014 г.). По отношение възникване на
вземанията и изискуемостта на сумите по тези фактури, съдът намира следното:
По
делото не са представени никакви доказателства от ищеца, чиято е била доказателствената тежест за това, дали и кога е изработил, съотв. – кога е бил в готовност за транспортиране на
оборудването по фактура № 3376/28.08.2014 г. на стойност 9 246.24 евро,
която според фактурата и посоченото по-горе писмо на С.З.от 04.11.2014 г. е
била за доставка на Лумина ДрЕ.за
Б.-П.-М.-П.. Липсват такива доказателства и относно стоката по фактура №
3378/01.09.2014 г., която, пак според фактурата и посоченото писмо е била за
изработка на Л.Д. за М.М.– Турция. Установеното от
вещото лице В.П. задължения по посочените две фактури въз основа само на
счетоводните записвания на ищеца не може да служи като доказателство за дължимостта и изискуемостта на посочените задължения, тъй
като редовно воденото счетоводство, според чл. 182 ГПК, може да служи на съставителя
си самостоятелно и като пряко доказателство само за доказване на неизгодни за
него факти, а за изгодните за него факти – само заедно с други доказателства. От
друга страна, ответникът изрично е оспорил задължението си по тези фактури. След
като ищецът не е доказал главно и пълно, че е изработил поръчаните му стоки и е
уведомил ответника-възложител за готовността си да ги транспортира, то
недоказано остава възникването и изискуемостта на вземането за заплащане на 80%
от тяхната цена. Искът в тази му част, ведно с акцесорните
искове за лихва до 15.03.2016 г., (която предхожда датата на молбата за
издаване на европейска заповед за плащане), следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По
отношение поръчката за оборудване за клиентите на ответника П.и П., за които са
издадени фактура № 3373/20.08.2014 г. на стойност 44 393,70 евро и фактура №
3377/01.09.2014 г. за 4 500 евро, съдът намира следното
От
представените по делото 34 приемо-предавателни
протоколи се установи, че в периода 25.08. – 28.08.2014 г. на всички обекти
(позиции) по посочената по-горе таблица ищецът е доставил поръчания брой
стелажи, като в протоколите са посочени височина и дълбочина, идентични с
посочените в таблицата по поръчката, като в повечето от тях е удостоверен и
извършен монтаж. Самият ответник признава в отговора на исковата молба, че
доставката е извършена на 29.08.2014 г. В договора е уговорено, че изработката
е с цена франко търговския обект на изпълнителя, но е
предвидена възможност допълнително да се уговори и доставка на изработеното до
възложителя и монтаж, при допълнително договорена цена. Макар по делото да не
са представени поръчки за доставка и монтаж, съотв.
– оферта за извършването им, между
страните няма спор, а и се установява от изслушаните свидетелски показания, че
изпълнителят е следвало да достави оборудването в посочените в таблицата по
поръчката обекти на крайните клиенти на С. АД - П.и П.и всички стелажи са
монтирани от него.
Във
всички протоколи има вписан печатен текст, че страните нямат претенции относно
количеството и състоянието на оборудването. Протоколите обаче не са подписвани
от представител на „С.“ АД, нито има данни подписалите ги представители на
крайния клиент да са били натоварени с приемането на оборудването по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, а
и изявление има само относно количеството и състоянието на оборудването, не и
за съответствието му с поръчаното. Следователно, съгласно чл. 303а, ал. 4, изр. второ ТЗ, „С.“
АД са имали 14 дни да прегледат доставеното оборудване за явни недостатъци.
Доколкото наличието, състоянието и качеството на всички части, необходими за монтирането
и използването на стелажите по предназначение може да се установи само след
монтаж, то следва да се приеме, че този 14-дневен срок тече от монтажа на
доставените стелажи. От приемо-предавателните
протоколи се установи, че голяма част от доставеното оборудване е монтирано от
ищеца в периода 25.08.2014 г. – 28.08.2014 г., съотв.
– най-късната дата, на която „С.“ АД е следвало да направят възражения за явни
недостатъци на монтираното оборудване е 11.09.2014 г. Именно на тази дата се
установи по делото електронно писмо, неоспорено от ищеца, в което ответникът му
сочи различни недостатъци на доставката и монтажа й. Следователно, следва да се
приеме, че ответникът-възложител своевременно е направил възражения за наличие
на несъответствие на доставеното и монтираното с поръчаното.
Ответникът
по делото е противопоставил на ищеца с отговора на исковата молба възражение
относно несъответствие на доставеното с поръчката, касаещо
размерите на изработените стелажи с твърдения, че в поръчката е било указано crowner low до 13 cm., а ищецът не спазил това изискване
и изработил стелажи са с по-голяма височина, поради което и продуктите
не били монтирани от „Е.Д.Г.“ ООД при клиентите на ответника. Ответникът
следвало да поправи артикулите за своя сметка до необходимия размер, като това
било сторено чрез неговия клиент “SW
Group” S.p.a., а след извършване на
всички дейности по поправянето, монтажа и инсталацията на преработените стелажи
били извършени от MIAMI COOP.
В
писмото на „С.“ АД до „Е.Д.Ес“ ООД от 11.09.2014 г. обаче не се установява да е
правено възражение относно височината и въобще за размерите на доставените
стелажи. С него е направено възражение, че ищецът е доставил в три обекта – П.П., П.Т.и П.Ла М.стелажи без долен рекламен рафт, както и възражения, свързани с монтажа на
стелажите. Именно това писмо е посочено и от свидетелката С.З.като писмото,
с изпълнителят е уведомен за несъответствията. Не са събрани други
доказателства за направено от ответника възражение по качеството или
съответствието на изработеното с поръчаното, освен посоченото писмо.
Следователно, след като възражението относно височината на изработените стелажи
не е направено в срока по чл. 303а, ал. 4 ТЗ, същото е преклудирано,
на основание чл. 265, ал. 3 ЗЗД и не следва да бъде разглеждано.
Другите
възражения на ответника, изложени в писмото му от 11.09.2014 г. – относно
липсата на долни рафтове на стелажите, доставени в три обекта, както и
възраженията по монтажа, не са въведени
от ответника като предмет на делото, поради което също не следва да бъдат
разглеждани.
Горното
налага извод, при съобразяване чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че възложителят „С.“ АД
дължи заплащане на уговорената цена за доставеното търговско оборудване
(стелажи Л.Д.). Същата е отразена в издадената от ищеца фактура №
3373/20.08.2014 г., в която е посочена цена 44 393.70 евро, от които 20%
авансово плащане в размер на 8 878.74 евро и остатък от 35 514.96
евро, като фактурата е издадена за остатъка от 35 514.96 евро. Ответникът
е признал стойността на поръчката в своето писмо от 04.11.2014 г. В същото
време ищецът претендира като неплатени само 4 112.40 евро от посочената
фактура, която сума е много по-малка от общата стойност дори на първоначалната
поръчка за 100 броя Л.Д. в размер на 30 450 евро (100 броя по 304.50
евро), като с таблицата по поръчката броят на поръчаните стелажи е увеличен, а
ответникът не е представил доказателства за плащането й. Установи се още, че е
настъпил падежа на плащането, уговорен в договора „при готовност за
транспортиране“, тъй като се установи, че оборудването е транспортирано в края
на август 2014 г., съотв. – най-късно тогава е
настъпил падежа на вземането. Следователно, искът по посочената фактура е
изцяло основателен.
Относно
вземането по фактура № 3377/01.09.2014 г. в размер на 4 500 евро, съдът
намира следното: Това е вземане за транспорт (доставка) и монтаж на поръчаното
търговско оборудване, което се установява от основанието, посочено във
фактурата. Съобразно уговорките между страните в договор № 000808/2014 г.
възложителят дължи възнаграждение за транспортиране (доставка) и монтаж на
оборудването отделно от цената за изработката му. Макар по делото да не са
събрани поръчки, съответно оферти за транспорт и монтаж, от събраните други
доказателства се установи, че ищецът е транспортирал оборудването до Италия,
Сицилия, като го е доставил до обектите на П.и П.– крайни клиенти на „С.“ АД в
периода 25-28.08.2014 г., както и че е монтирал голяма част от него (видно от
представените от ищеца 34 броя приемо-предавателни
протоколи). В писмото на С.З.от 11.09.2014 г. също се споменава, че съгласно
договора между страните „Е.Д.Ес“ ООД е следвало да монтират оборудването. Не са
събрани доказателства относно стойността на транспорта и монтажа, договорени
между страните, но в писмото си от 04.11.2014 г. до управителя на ищеца представителят
на ответника С.З.признава наличие на поръчка относно П.и П.на стойност 9000
евро, от които неплатени са 4 500 евро. Изложеното установява, че страните
са се договорили ищецът да транспортира оборудването до Италия и да извърши
монтаж при възнаграждение в размер на 9000 евро. След като ищецът е доставил
оборудването до Италия, като е организирал транспортирането му (видно и от
събраните по делото две товаритиленици CMR) и е извършил монтаж, то
уговорената цена му се дължи. Правоизключващото
възражение на ответника, че не дължи цена за доставка и монтаж, тъй като
доставените стелажи са били несъответни с изискванията, поради което не са
монтирани и той е платил на друг за доставка и монтаж, е неоснователно. Както
бе посочено, установи се, че ищецът е доставил и монтирал оборудването, а
възражението относно несъответствие на доставеното с поръчката във височина не
следва да бъде разглеждано по посочените по-горе съображение.
Ответникът
е направил възражение за погасяване по давност на вземането по посочената
фактура за транспорт с твърдения, че се прилага едногодишната погасителна
давност по чл. 32 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, а
този едногодишен период е изтекъл към датата на исковата молба. Съдът намира
това възражение за неоснователно. Посочената едногодишна давност се прилага в
отношенията между товародател и превозвач по сключен договор за превоз. Между
страните по делото не е сключен договор за превоз, а договор, по силата на
който изпълнителят е поел задължение да достави и предаде на възложителя
поръчаното оборудване до посочено от възложителя място, находящо
се извън местонахождението на изпълнителя, която доставка изисква
транспортиране. Обстоятелството, че страните са изключили стойността на
доставката (транспортирането) от цената на изработката, не води до извод, че
между тях е сключен и договор за превоз. Такъв договор е сключен между ищеца и
съответния превозвач, посочен в двете представени по делото товарителници в
изпълнение на задължението му към възложителя да му достави стоката до Италия.
Към вземането на ищеца за транспортни разходи е приложима общата погасителна
5-годишна давност, която към датата на исковата молба (която в случая е датата
на молбата за издаване на европейска заповед за плащане – 16.03.2016 г.) не е
изтекла.
Следователно
и по изложените съображения, искът за съществуване на вземане в размер на
4 500 евро по фактура № 3377/01.09.2014 г. е изцяло основателен. Вземането
е изискуемо, тъй като съгласно договор № 000808/2014 г. същото е дължимо при
приключване на доставката, а същото бе установено към края на август 2014 г.
По
отношение на акцесорните искове за мораторна лихва върху вземанията по фактури №
3373/20.08.2014 г. и фактура № 3377/01.09.2014 г., съдът намира следното:
Вземането
по фактура № 3373/20.08.2014 г. в размер
на 4 112.40 евро е дължимо до 45 дни от настъпила готовност за
транспортиране. Готовността за транспортиране следва да бъде сведена до
знанието на възложителя от изпълнителя, за да може възложителят да изпълни
задължението си за плащане. В случая по делото не са събрани доказателства дали
ищецът е уведомил и кога ответника за готовността си за транспортиране. Следва
да бъде прието, че ответникът е узнал за тази готовност не по-късно от момента
на доставката, а тя се установи че е приключила на 28.08.2014 г. Следователно, ответникът
е дължал да заплати цялата цена на изработените стоки най-късно в срок от 45
календарни дни след 28.08.2014 г. или до 12.10.2014 г. Той е изпаднал в забава
да доплати цената на доставката в размер на 80% от нея на 13.10.2014 г. и от
този ден дължи мораторна лихва в размер на законната
лихва плюс 10 пункта, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр.
с Постановление № 426/18.12.2014 г. на Министерски съвет за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения. За периода 13.10.2014 г. –
15.03.2016 г. тя е в размер на 595.02 евро (изчислена от съда с помощта на
електронна изчислителна програма), до който размер и за който период искът е
основателен, а за периода 26.08.2014 г. до 12.10.2014 г. и за сума над 595.02.
евро до претендираните 656.02 евро е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Вземането
по фактура № 3377/01.09.2014 г. е изискуемо след доставка и монтаж на стоките,
като се установи, че доставката и монтажът са приключили на 28.08.2014 г. ,
поради което втората част от цената в размер на 4500 евро се дължи на следващия
ден. Ищецът претендира лихва от 06.09.2014 г. до 15.03.2016 г., поради което и
нейният размер следва да бъде установен за този период. Съдът, с помощта на
електронна изчислителна програма и собствени изчисления определя дължимия
размер на лихвата на 697.49 евро, до който размер искът е основателен, а за
сума над 697.49 евро до претендираните 703.76 евро е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Ответникът
е направил възражение за прихващане със свое вземане срещу претендираните
от ищеца вземания и доколкото част от тях се установи, че съществуват и са
изискуеми, то следва да бъде разгледано и възражението за прихващане по
отношение на тези вземания. Противопоставеното от ответника активно вземане е
за стойността на разходите за посочената по-горе преработка на стелажите по
височина в размер на 5 811.84 евро и стойността на доставката,
инсталацията и монтажа на преработените стелажи в размер на 16 000 евро –
вземане по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД. Тъй като
се установи, че правото на ответника да прави възражение относно
несъответствието на стелажите по височина с поръчаното е преклудирано,
тъй като липсва своевременно направено възражение по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, съответно
– поръчката следва да се смята приета дори с наличие на такова несъответствие,
то липсва и вземане на ответника за разноските, необходими за поправяне на
стелажите по височина и свързаните с тази поправка доставка и монтаж, поради
което направеното възражение за прихващане с това вземане е неоснователно.
Макар по принцип съдът да не дължи постановяване на изричен диспозитив
при разглеждане възраженията на страните, в практиката на ВКС, създадена по
реда на чл. 290 ГПК се приема, че предвид разпоредбата на чл. 298, ал. 4 ГПК и
доколкото сила на пресъдено нещо има само
постановеното в диспозитива на решението, то, за да
се приеме, че вземането, предмет на възражението не може да се предяви отново,
в диспозитива следва изрично да е посочено, че
възражението относно конкретното вземане се отхвърля (така Решение №
3/27.04.2016 г. на ІІ-ро
т.о. на ВКС по т.д. № 3999/2015 г.)
По разноските: При този изход от спора, всяка
страна има право на разноски съобразно уважената, съответно – отхвърлената част
от иска (чл. 78, ал. 1 ГПК, съотв. – чл. 78, ал. 3 ГПК).
Ищецът е
доказал разходи за държавна такса в размер на 894.88 лева и за разноски по
делото в размер на 960 лева, доказателства, за които се съдържат по делото.
Направено е и искане за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 4000 лева,
посочен в представения списък по чл. 80 ГПК, но доказателства за договорен и
изплатен такъв адвокатски хонорар не са представени, съотв.
– такъв не следва да се присъжда. Съразмерно на уважената част от иска (42.94%),
на ищеца ответникът дължи да заплати 796.49 лева.
От своя
страна ответникът е поискал разноски по делото в размер на 5 793.48 лева
за пощенски, копирни и преводачески услуги, самолетни билети на разпитаните
свидетели (италиански граждани) и такси. Съдът намира, че относими
към настоящото дело са разноски в размер само на 4450.52 лева, тъй като се
претендират и разноски за самолетни билети на лице, което не е разпитвано като
свидетел по делото – А.Д.Б., чиито разноски ищецът не дължи да заплаща.
Претендира се и заплатен адвокатски хонорар в размер на 2 400 лева, за
чието заплащане са представени доказателства. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за неоснователно –
същото е под двойния размер на дължимото се адвокатско възнаграждение по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и неговият
размер съответства на фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
отхвърлената част от иска на ответника се дължат 3 908.91 лева.
По
разноските в заповедното производство - съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора, на заявителя се
дължат 605.36 евро.
Ответникът
също има право на разноски за заповедното производство, каквито претендира в
размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение. Доказателства за изплащане на
такова обаче не са представени, съотв. – такова не се дължи на ответника.
Ищецът
е останал задължен за разноски – същият е заплатил държавна такса само върху
първоначалния размер на акцесорната си претенция, но
не и върху увеличението, направено с молба от 06.10.2017 г. Доколкото върху
това увеличение не е заплащана държавна такса и в заповедното производство, то
ищецът дължи да заплати 4% върху увеличението от 88.11 евро, или 6.89 лева по
сметка на СГС.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по
предявените искове от „ЕС Д.Г.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** 23 против „С.“ АД (SBS S.p.a.), дружество,
регистрирано в Република Италия с № ********, със седалище и адрес на управление ***,
пк 28010, с правно основание чл. 626 ГПК вр. чл. с чл. 17, ал. 1 от
Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и Съвета от
12.12.2006 г за създаване на европейска заповед за
плащане във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, в частта му, в която „ЕС
Д.Г.“ ЕООД иска да бъде установено съществуването на негово изискуемо вземане
против „С.“ АД (SBS S.p.a.) за законна лихва върху сумата 4 112.40
евро по фактура № 3373/ 20.08.2014 г. за периода от 20.08.2014 г. до 25.08.2014
г. включително; върху сумата 9 246.24 евро по фактура № 3376 /20.08.2016
г. за периода от 20.08.2014 г. до 02.09.2014 г. включително; върху сумата
4 500 евро по фактура № 3377/ 01.09.2014 г. за периода 01.09.2014 г. до 05.09.2014
г. включително и върху сумата 1 948,80 евро по фактура № 3378/01.09.2014 г. за периода 01.09.2014 г.
до 05.09.2014 г. включително, както и в
частта, в която се иска установяване съществуването на вземане за законна
лихва върху главница в общ размер на 19 807.44 евро от 16.03.2016 г. до
окончателното погасяване на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на
„ЕС Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** 23 против „С.“ АД (SBS
S.p.a.),
дружество,
регистрирано в Република Италия с № ********, със седалище и адрес на управление ***,
пк 28010, с правно основание чл. 626 ГПК вр. чл. с чл. 17, ал. 1 от
Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и Съвета от
12.12.2006 г за създаване на европейска заповед за
плащане във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД, че „ЕС Д.Г.“ ЕООД има изискуемо вземане против „С.“
АД (SBS S.p.a.), както следва:
1. Сума в размер на 8 562.40 евро (осем
хиляди петстотин шестдесет и две евро и четиридесет евроцента) – главница по
договор за изработка на търговско оборудване № 000808/10.07.2014 г., от които
4 112.40 евро по фактура № 3373/20.08.2014 г. – възнаграждение за
изработка на търговско оборудване за клиентите П.и П.и 4500 евро по фактура №
3377/01.09.2014 г. – възнаграждение за доставка (транспорт) и монтаж на
оборудване за същите клиенти, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над посочената
сума до пълния предявен размер от 19 807.44 евро (по фактура №
3376/28.08.2014 г. – 9 246.24 евро и
по фактура № 3378/01.09.2014 г. – 1948.80 евро), като неоснователен; 2. Сума в размер на 595.02 евро (петстотин
деветдесет и пет евро и два евроцента) – законна лихва за забава върху
главницата по фактура № 3373/20.08.2014
г. за периода 13.10.2014 г. до 15.03.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до претендирания размер 656.89 евро и за периода от
26.08.2014 г. до 12.10.2014 г., като неоснователен и 3. Сума в размер на 697.49
евро (шестстотин деветдесет и седем
евро и четиридесет и девет евроцента) – законна лихва за забава върху
главницата по фактура № 3377/01.09.2014 г. за периода 06.09.2014 г. до
15.03.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания
размер 703.76 евро, като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на
„ЕС Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** 23 против „С.“ АД (SBS
S.p.a.),
дружество,
регистрирано в Република Италия с № ********, със седалище и адрес на управление ***,
пк 28010, за установяване съществуването на изискуемо
вземане на „ЕС Д.Г.“ ЕООД против „С.“ АД (SBS S.p.a.)
за законна лихва върху сумата 9 246.24 евро по фактура № 3376/28.08.2014 г. за периода 03.09.2014 г. до
15.03.2016 г. в размер на 1476.93 евро и
върху сумата от 1948.80 евро по № 3378/01.09.2014 г. за периода 06.09.2014 г.
до 15.03.2016 г. в размер на 304.77 евро, като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.“ АД (SBS
S.p.a.),
дружество,
регистрирано в Република Италия с № ********, със седалище и адрес на управление ***,
пк 28010, да
заплати на „ЕС Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
*** 23, сумата 796.49 лева (седемстотин
деветдесет и шестлева и четиридесет и девет стотинки)
- съдебно деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, както и сумата 605.36 евро
(шестстотин и пет евро и тридесет и шест евроцента) - съдебно деловодни
разноски в производството по т.д. № 1826/2016 г. на СГС, VI-8 състав, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„ЕС Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** 23 да
заплати на С.“ АД (SBS S.p.a.), дружество,
регистрирано в Република Италия с № ********, със седалище и адрес на управление ***,
пк 28010, сумата 3 908.91 лева (три хиляди деветстотин
и осем лева и деветдесет и една стотинки) - съдебно деловодни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕС Д.Г.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** 23 да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС сумата 6.89
лева (шест лева и осемдесет и девет стотинки) – дължима държавна такса, на
основание чл. 77 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
възражението за прихващане, направено от „С.“ АД (SBS
S.p.a.),
дружество,
регистрирано в Република Италия с№ ********, със седалище и адрес на управление ***,
пк 28010, между негово вземане за разноски за
поправка по отношение на височината на изработено от „Ес Д.Ес“ ЕООД търговско
оборудване по договор № 000808/2014 г., както и за доставка и монтаж на
преработеното оборудване в размер на общо 21 811.84 евро и вземанията на „Е.Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** 23 срещу „С.“ АД (SBS
S.p.a.) за възнаграждение за
изработка и транспорт по фактура № 3373/20.08.2014 г. в размер на 4 112,40 евро
и мораторна лихва върху нея в размер на 595.02 евро
за периода 13.10.2014 г. до 15.03.2016 г., и в размер на 4 500 евро по фактура
№ 3377/01.09.2014 г. и мораторна лихва върху нея в
размер на 697.49 евро за периода 06.09.2014 г. до 15.03.2016 г.
Решението
подлежи на обжалване пред САС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: