№ 112
гр. С.З., 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РумЯ. Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20235501000030 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на З. "О.-З" АД против
решение № 868/19.10.2022 г., постановено по гр.д. № 5625/2021 г., на СтРС с
което е осъдено „З. "О.-З" АД, гр. С. да заплати на „Ф.Р.“ ЕООД, гр. С.З.
сумата 4151,92 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45
ЗЗД за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане при
пътнотранспортно произшествие на 06.08.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 10.12.2021 г. до окончателното заплащане, както и сумата
1699,50 лева, представляваща разноски по делото. Във въззивната жалба са
наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение. Сочи се, че решението е постановено при нарушение на
процесуалните правила, процесуалния закон и утвърдената съдебна практика.
Развити са доводи в тази връзка. Направено е искане да се отмени
обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и се постанови
друго по същество на спора, с което да се отхвърли иска.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемото дружество, в който е взето
становище, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение
законосъобразно и правилно. Развити са подробни съображения в тази
1
връзка.
Постъпила е молба от въззивника вх. № 2757/28.02.2023 г., с която
заявява, че поради невъзможност за явяване на представител на страната,
такъв няма да се яви. Моли да се даде ход на делото. Поддържа въззивнвата
жалба, оспорва депозирания отговор. Прави искане да се даде възможност за
писмена защита. Взема становище по същество на спора, като прави искане
да се уважи жалбата. Прави искане за присъждане на разноски пред двете
инстанции. Прави възражение за прекомерност по представения списък за
разноски на насрещната страна. Доказателствени искания страните не са
направени.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД..
Видно от представения по делото двустранен констативен протокол за
ПТП, на 06.08.2021 г. на кръстовище в гр.С.З. е настъпило ПТП между МПС
„Форд Фокус“ с peг. № ***, управлявано от К.К., и МПС „Мерцедес Актрос“,
с peг. № ***, управлявано от Т.Д.. В протокола е отразено, че при завой
надясно водачът К. е блъснал авТ.обила с водач Д. в предна дясна част. В
протокола за ПТП е посочено, че за управлявания от К. авТ.обил е сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с ответника с посочен номер на
застрахователната полица.
На 09.08.2021 г. ищецът е подал до ответното дружество уведомление за
щета на СПС № 04100400051/2021 г. По делото са представени и описи от
техническа експертиза по 3 щета на ответното дружество, съставени на
10.08.2021г. и на 13.08.2021г. , в които са описани щетите по МПС „Мерцедес
Актрос“, с peг. № ***.
По делото не се спори, че на 03.09.2021 г. на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 560,68 лв.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП между ответното
застрахователно дружество и собственика на увреждащия авТ.обил е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
По делото е представена фактура № 70/26.09.2021 г., издадена от „Г.**“
2
ЕООД, гр.С.З., в която са описани продадени на ищеца авточасти на
“Мерцедес Актрос” на стойност 1868 лв. Представена е и фактура №
**********/10.09.2021 г., издадена от “Л.” ООД, за доставени на ответника
авточасти на обща стойност 2844,60 лв., към която е приложен приемо-
предавателен протокол, от който е видно, че авточастите са вложени в
авТ.обил с рег.№ ***.
Разпитаният по делото свидетел Г.С.Р. сочи, че като собственик и
управител на „Г.**“ ЕООД, през август месец 2021г. управителят на
ищцовото дружество Н.Т. е поискал от него авточасти за „Мерцедес Актрос“,
тъй като е 4 претърпял ПТП и не могат да намерят такива. Поръчал исканите
части, като въвел номера на рамата на въпросния камион, от „Интеркарс“.
Свидетелят М.Г.Ж. - главен механик в сервиз с фирма „Л.“ ООД - сочи, че е
извършил ремонтни дейности на авТ.обил „Мерцедес“ с удар от дясната
страна от друг авТ.обил. Според свидетеля всички дейности, описани в
издадената фактура, са били абсолютно належащи за ремонта и техническото
състояние на авТ.обила.
Според заключението първоначалната съдебна автотехническа
експертиза стойността на извършените ремонтни дейности по товарен
авТ.обил„Мерцедес Актрос“, с peг . № *** е в размер на 1246,40 лв. Размерът
на заплатените суми от ищеца за ремонт е 4712,60 лв. Според заключението
на повторната съдебна автотехническа експертиза стойността на щетите,
изчислени по средни пазарни цени, е 1702,00 лв. Според вещото лице
анализът на приложените копия на снимки, отразяващи вредите по процесния
авТ.обил, показва, че същите по вид и степен са отразени правилно в
съставените описи. Операциите, посредством които е извършен ремонтът, са
предмет на техническа интерпретация на сервизните работници. При избора
на метод и средства за извършване на ремонта, следва да се има предвид
датата на първоначална регистрация на авТ.обила. В конкретния случай
авТ.обилът е на 13 год. От експертна гледна точка е препоръчително да се
използват части от т.н. алтернативни доставчици, за са се избегне
повишаване стойността на материалния актив, който е натрупал съответното
овехтяване в процеса на експлоатация. Частите във фактура № 70
представляват: конзола на стъпенка; свързващ вертикален елемент на рамка
за фар с предна броня; свързваща триъгълна планка на елемента на фара;
вертикална конзола на стъпенка лява. Тези части са необходими за ремонта на
3
авТ.обила, те са били увредени при настъпилото ПТП. Частите по фактура
№70 са с цени, определени от фирма „Г.**“ ЕООД, която не е официален
представител на марката “Мерцедес” за България. Стойността на частите по
фактурата е по-ниска в сравнение със стойността на същите части в сервиз,
оторизиран от фирма „С.С.“, която фирма е официален представител на
марката за България. Стойността на щетите, изчислени по цени на сервиз,
официален представител за марката е 7232,47 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящия съдебен състав намира, че решението на първата инстанция
е правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя изцяло изводите
на СтРС относно наличието на валидно застрахователно правоотношение;
деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, които са правилно, изчерпателни и ясни.
По възраженията на застрахователя относно размера на обезщетението
и причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдените вреди:
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, но без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.
Според въззивния съд, СтРС е извършил правилна преценка на
доказателствата по делото, на база на които е формирал обосновано
заключение относно размера на подлежащото на заплащане застрахователно
обезщетение като е възприел стойността на вредите съобразно представените
по делото фактури за закупени авточасти и ремонт в сервиз - 4712,60 лв. като
тази стойност е и по-ниска от цените на сервиза, официален представител за
марката на увредения авТ.обил - 7232,47 лв..
Предвид горното съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение. Решението на СтРС като правилно и
4
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът, на осн. чл. 235, ал.3, във вр. с чл.377 от ГПК съобрази факта, че в
хода на настоящото производство ответникът с депозирането на въззивната
жалба, на 17.11.2022 г. е заплатил на ищеца сумата от 751,25 лв., от които
главница в размер на 685,72 лв., както и законна лихва върху тази сума в
размер на 65,53 лв. за периода 10.12.2021 г. до 18.11.2022 г..
Предвид горното, предявения от ищеца иск за имуществени вреди
следва да се отхвърли зa сумата над 3466,20 лв. до присъдените 4151,92 лв.
както и законна лихва в размер на 65,53 лв. върху сумата 685,72 лв. за
периода от 10.12.2021 г. до 18.11.2022 г., поради направено в хода на делото
плащане, като в останалата обжалвана част, както и в частта за разноските,
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските: С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се да
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., съгласно
представения по делото списък по чл. 80 от ГПК. При определяне на
възнаграждението съдът се съобрази с обстоятелството, че ответникът е
признал част от иска след завеждане на делото, като е изплатил на ищеца част
от претендираните суми, поради което и по аргумент от противното на осн.
чл. 78, ал.2 ГПК, съдът счита, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение и върху тези суми. Направеното от въззивника възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на проц. представител на въззиваемия е
неоснователно, тъй като е съобразено с Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адв. възнаграждения.
С оглед цената на иска в размер на 4151,92 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 868/19.10.2022 г., постановено по гр.д. №
5625/2021 г., по описа на Районен съд – гр. С.З. В ЧАСТТА В КОЯТО Е
осъдено „З. О.[1]З.“ АД, гр. С., район ***, ЕИК ***, да заплати на „Ф.Р.“
ЕООД, гр. С.З. , ***, ЕИК ***, представлявано от Н.Ю.Т.: за сумата над
5
3466,20 лв. до присъдените 4151,92 лв. както и законна лихва в размер на
65,53 лв. върху сумата 685,72 лв. за периода от 10.12.2021 г. до 18.11.2022 г.,
като постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.Р.“ ЕООД, гр. С.З. , ***, ЕИК ***,
представлявано от Н.Ю.Т. против „З. О.[1]З.“ АД, гр. С., район ***, ЕИК ***,
иск с правно основание чл. 432, във вр. с чл. 45 за сумата над 3466,20 лв. до
присъдените 4151,92 лв., както и законна лихва в размер на 65,53 лв. върху
сумата 685,72 лв. за периода от 10.12.2021 г. до 18.11.2022 г., поради
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 868/19.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 5625/2021 г., по описа на Районен съд – гр. С.З. в останалата обжалвана
част, както и частта за разноските.
ОСЪЖДА „З. О.[1]З.“ АД, гр. С., район ***, ЕИК ***, представлявано
от ***, да заплати на „Ф.Р.“ ЕООД, гр. С.З. , ***, ЕИК ***, представлявано от
Н.Ю.Т., сумата 720 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6