№ 3504
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110206745 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от А. И. от САК, в качеството
на пълномощник на Н. Д. Н., с ЕГН: ********** против издаден срещу Н.
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 6540297 от СДВР, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
800 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се
иска неговата отмяна. Твърдят се допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното
производство, както и недоказаност на нарушението. Твърди се, че
електронният фиш е издаден за деяние, извършено при условията на
повторност, но приложената санкционна разпоредба /чл.182, ал.4 ЗДвП/
изрично препраща към предходните три алинеи, като в обжалвания ЕФ не е
посочено въз основа на коя от тях е санкциониран жалбоподателят и
1
съответно удвоеният размер на коя санкция му е наложена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез
пълномощник - А. И. от САК, не се явява и не се представлява. Депозирани
са писмени бележки от адв. И., с които поддържа жалбата и моли за отмяна
на атакувания електронен фиш въз основа на съображенията, изложени в
жалбата. Моли се за присъждане на направените разноски в производството.
Прилага се оригинал на ЕФ Серия К № 6540297 от СДВР, който е бил връчен
на жалбоподателя и с който му е наложена глоба в размер на 800 лева, на осн.
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП, а не на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, както е посочено в разпечатката на
обжалвания ЕФ /без заверка за вярно с оригинала/, представена с
административно-наказателната преписка.
За АНО – СДВР, редовно призован, не се явява представител в
откритото съдебно заседание.
В изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за
насрочване на делото, с писмо рег. №УРИ -433200-65832/12.06.2023 г. от
страна на АНО е уточнено, че обжалваният ЕФ Серия К № 6540297 на СДВР
е издаден на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от
легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по
делото е редовно образувано пред РС-София.
Софийският районен съд, след съвкупна и поотделна преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 20.10.2022 г. в 18:13 часа, мобилна система за видеоконтрол
"ATCC CORDON M-2" № MD1197 заснела лек автомобил марка
***************, дизел, с рег. *********, движещ се в
***************************, с посока от бул. „Черни връх“ към бул.
„Симеоновско шосе“, с превишена скорост – 89 км/ч (след приспаднат
толеранс от -3%), при максимално разрешена за движение в населено място
скорост до 50 км/ч.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия
2
автомобил, бил издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен
фиш серия К № 6540297 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 800 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, тъй
като било прието, че нарушението е извършено повторно – в едногодишен
срок от влизане в сила на ел. фиш Серия К № 5795116.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до
различни фактически изводи.
С оглед на представения оригинал на обжалвания ЕФ, който е бил
връчен на жалбоподателя /л.47а от делото/ и потвърждението с писмо рег.
№УРИ -433200-65832/12.06.2023 г. от страна на АНО, че обжалваният ЕФ
Серия К № 6540297 на СДВР е издаден на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.4 от ЗДвП, съдът прие за установено по делото, че административното
наказание на жалбоподателя е наложено именно на осн. чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 от ЗДвП, а не на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4
ЗДвП, както е посочено в разпечатката на обжалвания ЕФ /без заверка за
вярно с оригинала/, представена с административно-наказателната преписка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си
да проверява изцяло законосъобразността на електронния фиш, независимо от
основанията, посочени от страните, намира жалбата за основателна, като
съображенията за това са следните:
В административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административните нарушения и налагане на административните наказания.
Данните, които следва да се съдържат в електронния фиш, са посочени в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерството на
3
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Съдът намира, че обжалваният електронен фиш не съдържа ясно и
точно посочване на нарушените разпоредби и следва да бъде отменен, тъй
като това нарушение на процесуалните правила съществено е ограничило
правото на защита на жалбоподателя да разбере, защо е бил наказан именно с
определения в електронния фиш размер на глобата. На жалбоподателя Н. Н. е
наложена глоба в размер на 800 лева, на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Посочената разпоредба предвижда налагане на по-тежки административни
наказания в хипотеза на нарушение, извършено при условията на повторност.
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП: "когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал.
3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца". В електронния фиш обаче не е посочено кое точно нарушение е
извършено повторно, за да може да се определи глобата в двоен размер. Това
накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно
нарушение му е наложена тази глоба, а също така препятства съда да прецени
дали на жалбоподателя е наложен правилният размер на административното
наказание, тоест с колко е превишена максимално допустимата скорост,
какво наказание се предвижда за това нарушение и едва ако то е извършено
повторно по смисъла на параграф 6, т. ЗЗ от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, дали наложената глоба от 800 лева представлява двойният размер на
предвидената за съответното нарушение глоба. Посоченият алгоритъм при
проверка на законосъобразността на електронния фиш не може да бъде
спазен, тъй като в обжалвания акт не е отразено дали извършеното нарушение
попада в хипотезите на ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП,
а оттук – и дали законът допуска за повторното му извършване да се налага
по-тежко административно наказание. Казано по друг начин, разпоредбата на
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е квалифициран състав, който обаче трябва да бъде
обвързан с основния състав на нарушението, за да се установи какъв именно
4
трябва да е размерът на наказанието, в зависимост от това дали основният
състав е по алинея 1, 2 или 3 и по коя от съответните точки на тези алинеи, а в
случая такава връзка с основния състав липсва. Предвид на това, бланкетната
норма на квалифицирания състав на чл.182, ал.4 ЗДвП, която не предвижда
конкретен размер на наказанието, не е била попълнена със санкционната
норма на основния състав, към който тя препраща, поради което не става ясно
двойният размер на коя от предвидените 18 различни глоби в предходните
три алинеи е бил наложен от наказващия орган. В конкретния случай реално
липсва посочване на санкционна норма и ако съдът за първи път със своя акт
издири и приложи конкретната санкционна норма, съответстваща на
фактическото обвинение, наказаният субект ще бъде поставен в положение да
разбере правните рамки на обвинението /досежно неговата санкционна част/
едва от акта на въззивната инстанция, като по този начин съдът би излязъл
извън рамките на своите правомощия на арбитър в производството,
встъпвайки в правомощията на АНО да определи за първи път приложимата
санкционна разпоредба и това несъмнено би ограничило правото на защита на
санкционираното лице да разбере, освен фактическите, но и равните рамки на
обвинението, което му е повдигнато, още към момента на връчване на
обжалвания електронен фиш. В този смисъл е изобилната практика на
касационните инстанции в страната, както следва: решение № 1633 от
18.10.2017 г., постановено по КАНД№ 2207 по описа на АС - Бургас за 2017
г.; решение №57 от 26.01.2023 г., постановено по КАНД№ 2084 по описа на
АС - Бургас за 2022 г.; решение № 1876 от 26.10.2022 г., постановено по
КАНД№ 1609 по описа на АС - Пловдив за 2022 г. ; решение № 38 от
21.02.2023 г., постановено по КАНД № 311 по описа на АС - Кюстендил за
2022 г.; решение № 7 от 18.01.2023 г., постановено по КАНД № 249 по описа
на АС - Видин за 2022 г.; решение № 366 от 23.02.2023 г., постановено по
КАНД№ 3083 по описа на АС - Пловдив за 2022 г. и други.
Изложеното до тук води на извода за незаконосъобразност на
обжалвания ел. фиш, поради което същият следва да бъде отменен.
За пълнота следва да се посочи и това, че в хода на производството не се
доказа и това, че ЕФ серия К №5795116 /с който е обоснована повторността/ е
бил връчен на жалбоподателя, кога е станало това и съответно кога същият е
влязъл в сила, тъй като въпреки даденото указание от съда не беше
представена разписка за връчването му на жалбоподателя, а отбелязването в
5
АИС АНД на дата на връчване не представлява доказателство за този факт.
При това положение не може да се прецени кога е влязъл в сила този ЕФ и
дали последващото деяние, за което е издаден обжалваният ЕФ е извършен в
едногодишния срок от влизането му в сила.
Независимо от това обаче, допуснатото в хода на производството
съществено процесуално нарушение при издаване на обжалвания ЕФ,
посочено по-горе, се явява формално основание за неговата отмяна, при
което положение е безпредметно подробното обсъждане на правилното
приложение на материалния закон, доколкото това не би променило крайния
извод за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ и необходимост от
неговата отмяна.
При този изход от делото и с оглед на изрично направеното
своевременно искане, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените от него разноски в хода на производството пред настоящата
въззивна инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
/петстотин/ лева, за извършването на които са представени надлежни
доказателства – договор за правна защита и съдействие от 02.06.2023 г.,
съдържащ клауза за заплащане на договорената сума в брой, имаща значение
на разписка за извършеното плащане. Възражението за прекомерност на
размера на претендираното адвокатско възнаграждение /направено в
съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е
изпратена на Софийски районен съд/ е неоснователно, доколкото същият е
близо до минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.18, ал.2,
вр. ал.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения -400 лева, с оглед на което липсва основание за
намаляването му.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К №6540297, издаден от СДВР, с
който на Н. Д. Н., с ЕГН: **********, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 800,00 лева, като
6
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати
на Н. Д. Н., с ЕГН: ********** сумата от 500.00 /петстотин/ лева,
представляваща сторени от него разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7