М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 3 от 12.01.2018 година
по НОХД № 20/2018 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 66/2017 година по
описа на ГПУ – Ново село, преписка с вх.№ 1370/2017 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, Цветослав Лазаров – Прокурор при Районна прокуратура –
Свиленград повдига обвинение:
на Ш.А.Ф., роден на *** ***, Ирак, кюрд, гражданин на Ирак, живущ ***, Ирак, с основно
образование, неженен, неосъждан, за това че на 19.12.2017 година в района на 346 гранична
пирамида, находяща се в землището на село Мезек, област Хасково, е влязъл през
границата на страната от Република Гърция в Република България, без разрешение
на надлежните органи на властта -
престъпление по чл. 279, ал. 1 от
НК.
В съдебно заседание
подсъдимият Ш.А.Ф. и служебния му защитник – адвокат Е.М., заявяват, че
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти. Молят за определяне на минимално по размер наказание „Лишаване от
свобода” и да не са налага наказанието „Глоба”.
Прокурор Цветослав Лазаров поддържа повдигнатото обвинение. Намира, че
на подсъдимия следва да бъдат наложени наказания при условията на чл. 54 от НК
и с редукцията, предвидена в чл. 58а от НК.
Производството
в съдебната си фаза е протекло по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ
от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при
изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание
чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради
това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява
процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и
изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е
уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен съдебен акт за
провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно
признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират
доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2
от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия Ш.А.Ф. се подкрепят от
събраните в БП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от
подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички
факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както
и се твърди в същия:
Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№ 1170 от 21.12.2017 година, издадена от Районен
съд – Свиленград след справка вЦентралното бюро за съдимост при Министерството
на правосъдието - София, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената
в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние подсъдимият не работи, няма други доходи, не притежава МПС-та и
недвижими имоти и семейството му се състой само от него.
Подсъдимият Ш.А.Ф.
през месец ноември 2017 година по легален начин, със
самолет, напуска родината си Ирак.
Пристига в град Истанбул, Република Турция и се установява да живее при свой
познат. Там се запознава с мъж на име Ферхат,
който му споделя, че има намерение да
пътува за Западна Европа по нелегален начин. Подсъдимият
решава да тръгне и той, за да стигне до Англия.
Понеже няма необходимите документи да премине по легален
начин през държавната граница в Република България,
подсъдимият намира човек (каналджия)
на име Ако, който да го преведе по нелегален начин. Каналджията обещва, че ще пътува със
самолет и подсъдимият се съгласява. Плаща сумата от 12 000 долара
на гарант в град Арбил, Ирак. Подсъдимият
с още трима човека е транспортиран от град Истанбул до град Одрин, Република
Турция, където се събира по-голяма група. Пътуването на групата е извършено пеш, като
общо трима каналджии помагат на групата да премине
нелегално границата и да дойдат в Република България, като
заобикалят граничните пунктове. След като се събира групата в град
Одрин, Република Турция, в тъмната част на денонощието, тримата
каналджии с два автомобила я транспортират от град Одрин до река, която
преминават с две лодки,
вързани една зад друга. В лодките прекарават около 14 часа. Групата е свалена на брега и известно време вървят пеша. Стигнали до лек
автомобил марка „Мерцедес”,
модел 190, където ги чакат други двама каналджии.
С автомобила пътувават известно време, след
което отново тръгват пеша, като са водени от двамата
каналджии, които ги чакали до лекия автомобил. Вървят дълго време. Времето е изключително лошо - вали сняг и е много студено. На мъж
от групата му става лошо и някой от групата
се свързва със
свой познат, за да потърсят помощ. Двамата каналджии бягат и изоставят групата. След 21.00 часа на 19.12.2017 година групата е задържана от служители
на ГПУ - Ново село.
След проведени оперативно-издирвателни действия се установява, че групата е
пресякла гръцко-българската държавна граница в района на 346 гранична пирамида,
находяща се в землището на село Мезек, област Хасково.
Разпитан в хода на БП подсъдимият се признава за виновен
по предявеното му обвинение, като подробно описва механизма на извършването му.
Събирането
и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията
на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях
фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена,
за което се цениха направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените
към БП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски
показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда,
включват: Докладни записки, Декларации за семейно и материално положение
и имотно състояние и Справка за съдимост. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на БП, а именно: В.М.Д., П.Н.Р. и Т.Ж.С.,
всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите
Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях,
систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от
данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед
начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка относно времето,
мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са
доказани пряко от направеното
самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата, събрани на БП и надлежно приобщени към делото по реда на чл.
283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за съдимост и
Докладни записки.
Обясненията
на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от БП
- кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната разпоредба
на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на
фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
При така изяснената
фактическа обстановка и установените факти,
изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си подсъдимият Ш.А.Ф. е осъществил състава на престъплението чл. 279, ал. 1 от НК.
Както вече бе
посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на престъплението, предмет на
обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Ш.А.Ф. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна, престъпния
състав по чл. 279, ал. 1 от НК.
От обективна страна - на 19.12.2017 година в района на 346 гранична
пирамида, находяща се в землището на село Мезек, област Хасково, подсъдимият Ш.А.Ф. е влязъл през границата на
страната от Република Гърция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Действал е с ясното
съзнание, че пресича държавната границата на Република
България без разрешение на надлежните органи на властта, но въпреки това е
предприел това рисковато преминаване като е целял
именно това.
Подсъдимият Ш.А.Ф. е роден
на *** ***, Ирак. Гражданин на Ирак е от кюрдски произход. Живее в град Арбил,
Ирак. С основно образование е. Не е женен. Не е осъждан. Не работи.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства чистото
съдебно минало, младата възраст, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия във фазата на БП и на съдебната фаза и че с обясненията си съдейства за разкриване на обективната истина; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчете грубото
незачитане на законите на страната ни и правилата за преминаване през
държавната граница.
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид изложеното по–горе, за
разлика от обществената опасност на деянието, която е завишена предвид
зачестилите в последно време случаи на подобни нарушения на държавната граница
на Република България и факта, че заедно с подсъдимият са били още няколко
човека. За да прецени, че е налице завишената обществена опасност на деянието
Съдът отчете завишеното обществено недоволство и критика към подобни
престъпления предвид граничния район, на територията на който се намира Районен
съд – Свиленград и непоносимостта на обществото и гражданите на пограничния
район към подобни деяния.
С оглед на гореизложеното и съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си при уравновесяване на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на дееца и завишена такава на деянието като
призна подсъдимия за виновен по обвинението
и му наложи справедливи наказания при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца и наказание „Глоба” в размер
на 200 лв. за престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК, като на основание чл.
58а, ал. 1 от НК намали наказанието „Лишаване от свобода” с една трета.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието „Лишаване от свобода” не следва
да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание „Лишаване от свобода” е
до 3 години, подсъдимият не е осъждан и за поправянето му не е наложително да
се изтърпят наказанието ефективно. Изпълнението на наказанието е отложено за
срок от 3 години.
По отношение размера на наложеното наказание „Глоба” - определен е средният, посочен в чл. 279, ал.
1 от НК, тъй като Съдът отчита обстоятелството, че подсъдимият от една страна няма
семейство и задължения за издръжка към ненавършили пълнолетие дете и от друга -
няма доходи, както и не притежава МПС-та и недвижими имоти. Един подобен размер
не би ги затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която се намира и липсата
на доказателства в кориците на делото за наличие на здравословни или други
проблеми. Възможност за ненагане на посоченото наказание не съществува при
приложението на чл. 54 от НК.
Индивидуализирани така по вид и размер, наложените
наказания, в съвкупността си и при приложението на института на условното
осъждане, Съдът прецени
за необходимо, достатъчно и справедливо
наказание за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и
за постигане на генералната превенция, а именно: да се поправи и превъзпита
осъденият към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
На основание чл.
189, ал. 2 от НПК разноските за преводач в размер на 75 лв. на БП остават за
сметка на съответния орган, а разноските за преводач в размер на 50 лв. в
съдебната фаза остават за сметка на Съда, т.е. остават за сметка на органите,
които са ги направили и така както са били сторени.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови
Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)