Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 140 09.04.2021
г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Ива А.
и с участието на прокурора Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело № 93 по описа за
2021год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора,
подадена от ст.юрисконсулт Лекина, редовно упълномощена от Изпълнителния
директор на ИА „Главна инспекция по труда“, съгласно пълномощно рег.№ ДОК
20011174/ 18.12.2020г., против решение № 260129 от 16.12.2020г., постановено по
АНД № 712/ 2020г. по описа на Районен съд
- Казанлък, с което е отменено наказателно постановление № 24-002666 от
18.06.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара
Загора. В касационната жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението по съображения за постановяване му при
неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва направения от съда извод, че издаденото наказателно
постановление не съответства на императивните законови изисквания по чл. 57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Поддържа, че от
събраните по делото доказателства, безспорно се установява наличието на
съставомерно деяние по повдигнатото на П.И.П. административно обвинение,
индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна
страна в съдържанието на административнонаказващия акт. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – П.И.П., чрез процесуалния си представител, оспорва
касационната жалба. По съображения за нейната неоснователност, изложени в
съдебно заседание и в представения по делото отговор на касационната жалба,
моли обжалваното съдебно решение, като законосъобразно, да бъде потвърдено.
Претендират се разноски пред настоящата инстанция, съгласно представен списък.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба,
поради което предлага обжалваното решение, като законосъобразно и обосновано,
да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд –
Казанлък се е развило по жалба на П.И.П. против Наказателно постановление
№24-002666/ 18.06.2020г., издадено от Изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда“, с което му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000лв. на основание чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение на
чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № 3 от 27.07.1998г. за функциите и задачите на
длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране
изпълнението на дейностите, свързани със защита от професионалните рискове и
превенция на тези рискове /Наредба № 3/ 27.07.1998г./. От фактическа страна
административнонаказателното обвинение се основава на това, че при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 19.05.2020 г.
около 15.20 часа на място в обект на контрол 90А /трето валцоване на
нитроцелулозни барути/ в цех 140 на Завод 3 в "Арсенал" АД в гр.
Казанлък, било установено, че в пет броя зелени дървени сандъци се съхраняват
около 400 /четиристотин/кг. лентов барут. Помещението не било склад за
съхранение на взривни материали и към момента на проверката в него не се
извършвала трудова дейност и валцовата машина била консервирана. Лицето П.И.П.,
в качеството му на длъжностно лице -"инспектор здраве и безопасност при
работа" в Завод 3 в "Арсенал" АД имал задължение, определено в
раздел III, т. 1 от връчената му на 03.12.2018 г. длъжностна характеристика да
"отговаря за осъществяване на контрола по спазване на нормативните актове
и задълженията на ръководните кадри, работниците и служителите по осигуряването
на здравословни и безопасни условия на труд в дружеството". Прието е, че П.
не е осъществил контрол от името на работодателя за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд в дружеството във връзка с установения факт, че към
19.05.2020 г. около 400 кг. лентов барут са се съхранявали в помещение 90А
/трето валцоване на нитроцелулозни барути/ в цех 140 на Завод 3 в
"Арсенал" АД, което не било склад за съхранение на взривни материали.
Нарушението било извършено и установено на 19.05.2020 г. на място в обект 90А
/трето валцоване на нитроцелулозни барути/ в цех 140 на Завод 3 в
"Арсенал" АД. Нарушението, изразяващо се в съхранение на взривни
материали в помещение, което не е склад, изложило на висока степен на опасност
живота и здравето на работещите в предприятието, въпреки че след извършената
проверка нарушението било отстранено, като взривните материали били преместени
в склад.
За да отмени наказателното постановление
Районен съд - Казанлък е приел, че при издаването му са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, тъй като е постановено
от некомпетентен орган и съдържанието му не съответства на императивните
изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, довело до нарушаване на
процесуалните правила на санкционираното лице. Изложени са съображения, че
дейностите с взривни вещества, включително и тази по съхраняването им, се
регламентират от специален закон – ЗОБВВПИ, а контролът по прилагане и спазване на
нормите му е възложен от чл. 215 от същия закон на полицейските
органи на МВР. Доколкото в случая се твърдяло нарушение по съхранението на
процесните взривни вещества в обект 90А на Цех 140 в Завод 3 на
"Арсенал" АД контролът по спазване изискванията за съхранение на
взривни вещества е следвало да се извърши от компетентните за това органи по
ЗОБВВПИ. На следващо място са изложени мотиви за установено от съда противоречие
в описанието на нарушението в АУАН и издаденото въз основа на него НП. В АУАН е
било вписано, че П.П. "не е изпълнил задължение, определено в длъжностната
характеристика, в Раздел III, т. 1, а именно "отговаря за осъществяването
на контрол по спазване на нормативните актове и задълженията на ръководните
кадри, работници и служители по осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд в дружеството и задължения, произтичащи от изискванията на
Наредба № 3. В тази връзка, лицето не е осъществило контрол относно
съхранението на приблизително 400 кг. барут в работното помещение, което не е
склад... ", а в наказателното постановление текстово е описано друго
нарушение, а именно, че П. "не е осъществил контрол от името на
работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
дружеството във връзка с установения факт, че към 19.05.2020 г. около 400 кг.
лентов барут са се съхранявали в помещение 90А, което не е склад за съхранение
на взривни материали" като същевременно се твърди, че нарушението се
изразява в "съхранение на взривни материали в помещение, което не е
склад". Съдът е приел за основателно оплакването на жалбоподателя, че при
така описаните нарушения в АУАН и в НП липсва идентичност на описанията на
нарушението в двата административни акта, както и липсва яснота относно
поведението на жалбоподателя, което се квалифицира като изпълнително деяние на
административно нарушение - дали то се състои в неупражняване на контрол от
страна на длъжностното лице, или се състои в съхранението на взривни вещества в
помещение, което не е склад, без обаче да е конкретизирано в съдържанието на
коя е правната норма, съдържаща забрана в производственото помещение, което не
е склад, да се съхраняват взривни вещества. Въз основа на това и направен
извод, че НП е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които са довели до нарушаване на
процесуалните права на санкционираното лице и до сериозно ограничаване на
правото му на защита. Сочи се и наличие на неяснота и непълнота в правната
квалификация на деянието – от една било повдигнато правно обвинение, с
вписването за нарушена на разпоредбата
на чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № 3/ 27.07.1998г. за неосъществяване на контрол
от името на работодателя за спазване на нормите и изискванията на
законодателството и за изпълнението на задълженията на работниците и
служителите, а от друга страна е наложено наказание на основание чл.413, ал.2
от КТ за неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Решението на
Казанлъшкия районен съд е правилно.
Законосъобразен е извода на съда, че наказателното
постановление не отговаря на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН
досежно неговото съдържание.
Настоящият касационен състав споделя изцяло изложените в
обжалваното съдебно решение мотиви в този смисъл и направени правни изводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, поради което е
безпредметно същите да бъдат повтаряни.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ, на основание на
която е ангажирана административно наказателната отговорност на ответника по
касация, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв. Видно от съдържанието на цитираната законова
норма, същата е бланкетна, поради което за да бъде обосновано отправеното
административнонаказаттелно обвинение е необходимо в НП да бъдат посочени
конкретните задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, които работодателят, респ. виновното длъжностно лице, не са изпълнили,
чрез посоченото в АУАН и НП съхранения на взривни материали на място, което не
е склад. Подвеждането на описаните в НП факти като нарушение на чл.6, ал.1, т.3
от Наредба № 3/ 27.07.1998г. не осигурява изпълнение на изискването на чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за повдигане на правно обвинение което съответства на
описаното от фактическа страна като съставомерно поведение в АУАН и НП. Действително съгласно сочената норма от
Наредба № 3/ 1998г. ответникът по
касация, с оглед заеманата от него длъжност „инспектор здраве и безопасност при
работа“, се явява субект на
административнонаказателната отговорност по чл.413, ал.2, предл. второ от КТ, но вписването единствено на
разпоредбата обосноваваща, че санкционираното лице притежава качеството на
отговорно длъжностно лице, не представлява посочване на онова задължение за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Конкретните
задължения, които има санкционираното лице по чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № 3/
27.07.1998г., а именно – „контрол по спазване на нормите и изискванията на
законодателството“, също са посочени общо и АНО е длъжен да повдигне правно
обвинени като впише в НП нормата от законодателството за чието спазване
длъжностното лице не е осъществило контрол.
С оглед характера на административните наказания като форма
на държавна принуда по повод осъществено неправомерно поведение законодателят е
предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на
административнонаказателната отговорност и всяко неспазване на изискванията за
индивидуализация на извършеното нарушение опорочава НП. Установяването на такъв
порок на НП предшества съдебната проверка дали в действителност са осъществени
съставомерните факти, респ. наличието на
основание за освобождаване от административно наказателна отговорност, и
представлява абсолютно основание за отмяна на акта, с който се търси
административнонаказателна отговорност.
По тези съображения съдът намира, че не е налице твърдяното
касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо
и постановено в съответствие със закона следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на ответника по касация за
присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр.94/
29.11.2019г./, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва
да бъде осъдена да заплати на П.И.П. сумата от 360 лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено
процесуално представителство в касационното производство по Договор за правна
защита и съдействие № 060923/ 2021г.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260129 от 16.12.2020г., постановено по АНД № 712/ 2020г. по
описа на Районен съд - Казанлък.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на П.И.П.,
ЕГН **********, с адрес гр.Каданлък, кв.“Васил Левски“, бл.30А, ап.18, сумата
от 360 /триста и шестдесет/ лв., представляваща възнаграждение за един адвокат,
заплатено за защита и процесуално представителство пред касационната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.