Р Е Ш Е Н И Е

17.02.2021г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на двадесет и осми януари

Шести наказателен състав година 2021

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 2318 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №20-0940-000472 от 02.09.2020г. *** на РУ-Пордим към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП на К.Б.Т. ***, административно наказание глоба в размер на 20лв и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят К.Б.Т., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез процесуалния си представител адв.Р. навежда правни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното наказателно постановление.

         За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт бл. №599863 от 06.08.2020г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата дата около 14,50 часа в с.Каменец на кръстовището на ул. *** ул. ***, идвайки от с. Обнова с посока на движение гр.Летница, жалбоподателят Т. е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит” с рег.№ ***, като извършил следното нарушение: не спира на знак „Б-2“.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Б.П.С. и свидетеля Г.В.М., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. И актосъставителят С. и свидетелят М. са категорични, че на 06.08.2020г. около 14,50 часа в с.Каменец на кръстовището на ул. *** ул. ***, идвайки от с. Обнова с посока на движение гр.Летница, жалбоподателят Т. като водач на товарен автомобил „Форд Транзит” с рег.№ *** не е спрял на пътен знак „Б-2“. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Б.С. и свидетеля Г.М., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях неспиране на управлявания от жалбоподателя автомобил на пътен знак Б2. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Още повече, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН нарушителят – жалбоподател в настоящето производство, не е направил възражения относно неспиране на управлявания от него автомобил на пътен знак Б2. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Т. не е доказал, че е спрял на пътен знак Б2.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят К.Б.Т. е извършил нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП. Като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна. Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното административно нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то виновно от него, то също безспорно доказани се явяват всички елементи от състава на нарушението по чл. 6 т.1 от ЗДвП. Посоченият текст от закона поставя изискване към всички участници да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Значението на знак Б2 е определено в чл.45 ал.2 от ППЗДвП и то е, както е отбелязано и в атакуваното НП : “Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Като не е спрял  управляваното  от него МПС - товарен автомобил „Форд Транзит” с рег.№ ***, на посочената в наказателното постановления дата, въпреки наличието на знак Б2 на ул. *** на кръстовището с ул. *** в с.Каменец, указващ му да стори това, жалбоподателят е осъществил нарушение на посочения в атакуваното наказателно постановление чл.6 т.1 от ЗДвП. Нарушението е съставомерно и от субективна страна, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че не спазва указанията  на знака, при управление на автомобила, знаел е че е бил длъжен да спре, но не е сторил това. Ето защо и законосъоразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП от административнонаказващият орган. И доколкото посочената разпоредба, определя абсолютен размер на следващото се административно наказание глоба от 20,00 лв. за водач, който не спре на пътен знак от вида на нарушения от жалбоподателя, то липсват и основания за изменение на атакуваното наказателно постановление в санкционната му част.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от Заповед №8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи.

 Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.183 ал.2 т.3 пр.1, като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0940-000472 от 02.09.2020г. на *** на РУ-Пордим към ОДМВР-Плевен, с което е наложено на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП на К.Б.Т. ***, административно наказание глоба в размер на 20лв и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: