РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. Велико Търново, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110103426 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
05.08.2021г. на републикански път *, водачът С. В. Г. при управление на собствения си лек
автомобил *, преминал през дупка на платното за движение, в резултат на което на
превозното средство са причинени имуществени вреди изразяващи се в повреди на предна
лява гума и джанта. Ищецът изтъква, че в качеството си на застраховател по договор за
застраховка „Каско” с *по отношение на горепосочения автомобил, е образувал
застрахователна преписка * за причинените вреди. Навеждат се твърдение, че след извършен
оглед е оценил щетите на 256,43 лв., които на 18.08.2021г. са изплатени на собственика на
превозното средство. Твърди се, че отговорността за причинените вреди е на ответника,
който съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата следва да ремонтира и поддържа
републиканските пътища и с оглед неизпълнение на задълженията си е създал предпоставка
за настъпване на произшествието от 05.08.2021г. Ищецът изтъква, че на основание чл. 410
от КЗ е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало правото да претендира
от ответника платеното застрахователно обезщетение. С оглед гореизложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 256,43 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
изплащане на задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция като счита същата за неоснователна. Изтъква се, че липсват
доказателства пътнотранспортното произшествие да е станало на републикански път и да е
1
причинено от дупка на платното за движение. Алтернативно счита, че при наличие на
недостатъци по платното за движение, вина за произшествието има и водачът на лекия
автомобил, който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. С оглед
гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на предявения иск или за уважаването му в
намален размер поради съпричиняване, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На * между ищеца и С. В. Г. е сключен договор за застраховка „Каско” * по отношение на
притежавания от последния лек автомобил *, със срок на действие от 05.08.2021г. до
04.08.2022г. На 05.08.2021г. в ранния следобед автомобилът се управлявал от собственика в
посока *. На около 600 метра преди табелата за начало на населено място на *, превозното
средство преминало с предното ляво колело през дупка, намираща се в полагащата му се
лента от платното за движение, което довело до спукване на гумата и до надраскване на
джантата. Последвало уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, по повод на което е образувана застрахователна преписка * като след оглед на
автомобила са констатирани горепосочените вреди. Застрахователят ги оценил на 256,43 лв.
като на 18.08.2021г. платил сумата на собственика на автомобила, след което изпратил
регресна покана на ответника. От заключението на допуснатата съдебно - техническа
експертиза се установява, че причини за настъпване на произшествието са както липсата на
сигнализиращи средства, които да провокират своевременна и съответна реакция от водача
на увредения автомобил за наличие на препятствие върху платното за движение, така и
неправилната преценка от последния за вида и размера му, а оттам и за възможността да
премине през него вместо да преустанови движението си или да го заобиколи, за което е
имал възможност и време. Вещото лице е констатирало, че мястото на произшествието
представлява прав пътен участък от републикански път *, намиращ се извън населено място,
с ограничение на скоростта за движение от 70 км/ч., по който действително са извършени
ремонтни дейности. В заключението е посочено, че констатираните от застрахователя
повреди по автомобила, предвид ниския профил на гумата, е възможно да бъдат получени
при преминаване през дупка с дълбочина не по-малка от 8 см и ширина по-голяма от 30 см.
Пазарната стойност на причинените имуществени щети е определена на 256,20 лв. с ДДС
при отчетено овехтяване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. В
разглеждания случай е установено сключването на имуществена застраховка „Каско” по
отношение на превозното средство към момента на причиняването на вредите, както и
2
изпълнение от страна на застрахователя на задължението му по договора за изплащане на
обезщетение на застрахования за настъпилото събитие. Вредите на процесния автомобил са
причинени от преминаване през дупка на платното за движение по републикански път *. С
оглед гореизложеното, на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 19, т. 1, вр. чл. 30, ал. 1 от Закона
за пътищата и чл. 48, т. 1, б. „а” от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, за
причинените вреди отговорност носи ответникът, на когото е поверено управлението на
републиканските пътища, включващо извършване на дейности по тяхното изграждане,
ремонт и поддържане. Последният не е изпълнил задължението си да поддържа процесния
пътен участък, за да осигури необходимите условия за безопасно движение по смисъла на
пар. 1, т. 14 от Закона за пътищата, и със своето бездействие е създал предпоставки за
увреждане на процесния автомобил. Горепосочените обстоятелства, обаче не са довели до
освобождаване на водача на автомобила от задължението му по чл. 20, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата след като в конкретната ситуация обективно е могъл да възприеме
правилно пътната обстановка и да предприеме адекватни действия, за да не допусне
възникване на произшествието. Вместо да направи това, същият се е движил с несъобразена
с пътните условия скорост, която е увеличила опасната зона за спиране преди
препятствието. С оглед гореизложеното и предвид характера на регресното право на
застрахователя, претендираното обезщетение следва да бъде намалено, съобразно приноса
на водача на автомобила за настъпване на вредите. Предвид обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, съдът намира по справедливост, че приносът на водача на
превозното средство е в степен 1/2 спрямо приноса на ответника, поради което предявеният
иск по 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането се явява основателен и следва да бъде уважен
само за сумата от 128,21 лв. и отхвърлен за разликата до 256,43 лв. При изчисляване размера
на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване на вложените при
ремонта материали, тъй като последният е инкорпориран в застрахователната стойност на
автомобила. От забавата за изпълнение на главницата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е
възникнало и правото на кредитора да търси и обезщетение в размер на законната лихва за
периода от подаване на исковата молба - 03.12.2021г., до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 384,98 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещо лице и свидетел. На основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 150 лв.,
представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 128,21 лв. /сто двадесет и осем лева и двадесет и една
3
стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” с *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 384,98 лв. /триста осемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, като отхвърля иска по чл. 410, ал. 1 от
Кодекса за застраховането в частта за разликата от 128,21 лв. до 256,43 лв.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4