№ 552
гр. Видин, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.В.Й.
при участието на секретаря К.Г.И.
като разгледа докладваното от М.В.Й. Гражданско дело № 20211320102012
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“, клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния
представител Димитър Димитров против Р. Р. И. с ЕГН **********, с адрес: с.
**********о, обл. Видин, ул. „*****“ № 2, установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК,
във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-16237336 от
24.07.2018 г. ищцовото дружество е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на
20 000.00 лв. за срок от 120 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до
20.07.2028 г. съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено било
паричният кредит да бъде изплатен на 120 броя равни месечни вноски, всяка в размер на
306.18 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита.
Сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника,
декларирана от същия и посочена в договора за кредит. Въз основа на чл. 3, във връзка с чл.
4 от договора, за ответницата възниквало задължението да погаси заема на 120 месечни
вноски - всяка по 306.18 лв., като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Посочено е, че обезщетението
за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1
1
юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна
база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния
размер, определен в предходното изречение.
В исковата молба се твърди, че ответникът е преустановил плащането на вноските по
кредита на 20.08.2019 г., като към тази дата били погасени 12 месечни вноски. Сочи се, че
на основание чл. 5 от договора вземането на ищцовото дружество ставало изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
20.09.2019 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целя му размер, за
което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.
Посочва се, че тъй като от страна на ответника не са извършвани погашения по дълга от
кредитора било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 121/2021 г., която била връчена на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК. Заповедта за изпълнение включвала следните суми: 18797.81 лева –
главница; 2285.73 лева – мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 16.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Поддържа се, че след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК са постъпили следните
плащания от длъжника, а именно: на 19.01.2021 г. – 320 лева; на 27.04.2021 г. – 320 лева и
на 06.07.2021 г. – 300.00 лева. Сочи се, че постъпилата сума в общ размер на 940.00 лева не е
достатъчна да покрие цялото задължение, като съгласно чл. 76 от ЗЗД в такъв случай се
погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В следствие
направените плащания към датата на подаване на исковата молба останали да се дължат от
ответника следните суми: 18797.81 лева – главница; 1345.73 лева – мораторна лихва за
периода от 20.09.2019 г. до 16.01.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 18797.81 лева – главница; 1345.73 лева – мораторна лихва за
периода от 20.09.2019 г. до 16.01.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай, че предявените установителни искове
бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита, се предявяват осъдителни искове за горепосочените суми с правно основание чл. 79
от ЗЗД, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
2
назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Оспорва се активната процесуална легитимация на ищеца.
Сочи се, че не е ясно как е определена сумата по кредита. Излага се, че не е ясно на какво
основание е изплатена от ответника сумата от 940.00 лв. – дали това плащане е по кредита
или е по заповедното производство, не става ясно дали има заведено изпълнително дело
против ответника и ако има постъпления по изпълнително дело, то те следва да се вземат
предвид.
Твърди се, че е в договора е налице неравноправна клауза, а именно че договорената лихва
по кредита не съответства на посоченото в условията на договора, т.е. при забава се дължи
законна лихва, която е ноторно известно, че е 10 % + ОЛП. Посочва се, че е налице
неравноправна клауза, ощетяваща кредитополучателя с огромни суми. Видно е, че е
предоставен кредит 20000 лева, а следва да се върнат 38000 лева.
Също така е посочено, че клаузата, посочена в т. 5 от договора /че при предсрочна
изискуемост на кредита, кредиторът не е необходимо да изпраща съобщение до длъжника/ е
клауза напълно противоречаща на закона, както и на установената практика на ВКС по
отношение на съобщения до длъжника при предсрочна изискуемост на кредит.
Твърди се, че не става ясно дали поканата до длъжника за предсрочната изискуемост на
кредита му е връчена или не. Сочи се, че към договора и по делото не са представени общи
условия към договорите за потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница,
съгласно изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Поддържа се, че в процесния случай не се
установява дали договорът е сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните, а
представеното по делото копие е с шрифт по-малък от 12, което е самостоятелно основание
за недействителността на договора по чл. 22 ЗПК. Твърди се също, че в процесния договор е
посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е
формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент. Посочено е, че
несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява
самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за недействителност. В процесния договор са
посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на
отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата
главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. При това положение
не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени
направените от ответника плащания. И само посочването на оставащата главница не било
достатъчно, следователно договорът не отговарял и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12
ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл. 22 ЗПК за
недействителност. Предвид гореизложеното ответникът счита на основание чл. 22 ЗПК
сключеният между страните договор за потребителски кредит за недействителен и като
такъв счита, че не може да обвърже страните, нито да създаде задължения за ответника.
Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за
3
отклонение от тях законодателя не е предвидил, а за приложението им въззивната инстанция
следи служебно съгласно ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Според ответника спорен по делото е въпросът дали и кога е настъпила предсрочна
изискуемост на паричния кредит, както и дали на ответника е изпратено уведомление за
предсрочната изискуемост, съответно дали същият е получил такова. Относно
уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита ищецът не представя
никакви доказателства, като липсва обратна разписка, товарителница или друг документ,
удостоверяващ връчване. Обявяването на вземанията за предсрочно изискуеми е само
възможност за кредитора, от която той не е длъжен да се възползва, а ако не е уговорено
друго срокът за изпълнение на задължението е в полза на длъжника. Ето защо, тъй като не
се установява ищцовото дружество да се е възползвало от уговорената в негова полза
възможност да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми и да е уведомило
длъжника за това, ответникът иска съдът да приеме, че към момента на подаване на
заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по
договора и не е настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален момент.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа
експертиза, приложено е ч.гр.д. № 121/2021 г. по описа на РС - Видин.
В молба вх. № 6524/18.08.2022 г., ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца, заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.
№ 121/2021 г. по описа на РС - Видин, по което на 29.01.2021 г., срещу ответника е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 20557/29.01.2021 г. за
сумата в размер на 18797.81 лева - главница, сумата от 2285.73 лева - мораторна лихва за
периода от 20.09.2019 г. до 16.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, както
и разноски в размер на 550.06 лева за платена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника, за процесните суми, видно и от
приложеното ч.гр.д. № 121/2021 г. по описа на РС-Видин, по което заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и
настоящия установителен иск.
Установява се от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски
паричен кредит, че на 24.07.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – като
кредитор и ответника – като кредитополучател, е сключен договор за потребителски
паричен кредит, в размер на 2 000 лева, при следните условия: на 120 броя погасителни
вноски, с годишен процент на разходите – 8.01 % и лихвен процент – 6.91 %. В Договора е
4
обективиран погасителен план, според който страните са уговорили общо 120 месечни
погасителни вноски, в размер на 306.18 лева, първата с падеж 20.08.2018 г., а последната
погасителна вноска с падеж 20.07.2028 г. В чл. 1 от Договора за кредит, е посочено, че
договорът за кредит влиза в сила при подписване на настоящия документ от
Кредитополучателя и от оторизирано лице, представител на кредитора към датата на
получаване на размера на заем по банковата сметка на и предоставена от
Кредитополучателя. Кредитополучателят е декларирал, банковата си сметка, както и че
същата е лично негова, има достъп до средствата по нея, продиктувана е и е записана вярно.
Декларирал е също, че му е известно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД не носи
отговорност след превеждане на сумата: в случай на грешка при записването й; за
предварителни или последващи взаимоотношения с трети лица, във връзка и/или по повод
разпореждането със средствата по банковата сметка. Според чл. 3 от Договора,
предоставянето на посочената сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави заема и създава задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора
погасителни вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„Брой погасителни вноски“. Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване
на заем и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Плащането ще се
извършва по банковата сметка на кредитора, посочена в договора. Според чл. 4 от договора,
погасителните вноски, посочени в полетата „месечна погасителна вноска“ и „брой
погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не по-късно от определените дати, наречени
„падеж“ и посочени в групата „погасителен план“. Според уговореното между страните в чл.
5 от Договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Според чл. 9 от Договора, всички
съобщения с изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя се считат за
получени и узнати от Кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, съответно
изпратени по факс или на електронна поща, или съобщения по телефон, предоставени от
Кредитополучателя. Посочено е още, че Кредитополучателят удостоверява чрез
подписването на настоящия договор изричното си съгласие за получаване на съобщенията,
отправени от Кредитора по начините и чрез средствата, описани в предходното изречение.
Съобщения до Кредитора ще бъдат правени на посочените в Договора адрес и телефон на
връзка. В чл. 10 и чл. 11 от Договора са посочени условията при които се прекратява същия,
а именно с изпълнението му от Страните, или при упражняване на правото на отказ от
Договора, както и като Кредитополучателят изпълни задълженията си предсрочно.
Приложено е извлечение по кредита към 09.09.2021 г. и последна покана до ответника, с
5
която вземането на ищеца е обявено за предсрочно изискуемо поради просрочие на две или
повече месечни вноски. Към поканата не е приложена обратна разписка, удостоверяваща
получаването на съответната пратка. От самата покана също не е видна дата на получаване
на същата от ответника.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало
заключение, от което се установява, че дължимите се: - главница, възнаградителна и
мораторна лихва, са в претендирания размер, както и че ответникът е направил плащания по
кредитната карта в общ размер на 3000.00 лв., като последното е от 16.09.2022 г.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството,
поради което е прието от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Не се спори между страните и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза
на ищцовото дружество срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, връчена на длъжника по реда чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и че искът по
чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната
заповед за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, от която
да е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсената сума, както и
изпълнение на задълженията по договора, т. е. че е предоставил дължимата сума;
настъпване на предсрочна изискуемост, включително датата и начина на уведомяване на
ответника за това; размера на главното и акцесорните задължения за процесните периоди. В
тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
По делото, от страна на ответника, е направено възражение за липса на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. В тази връзка следва да се приеме, че е спорен
въпроса дали вземането по договора е изискуемо и по - точно настъпила ли е предсрочната
изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 5, изр. 2-ро от процесния договор, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
Договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо
изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
По този въпрос с ТР № 4 от 19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното
задължително по прилагане на закона разрешение: 1. В хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
6
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. 2. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът
е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, това право следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Настоящият съдебен състав, на основание посоченото тълкувателно решение и предвид
оспорването от страна на особения представител на ответника, приема, че в случая не е
налице подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, посочен в заявлението, поради
липсата на доказателства за отправено към него изявление от страна на ищеца, че
последният счита процесното вземане за предсрочно изискуемо. Ето защо настоящият
състав приема, че към момента на подаване на процесното заявление не е била настъпила
изискуемостта на претендираното с него вземане. Последното води до неоснователност на
иска по чл. 422 ГПК, тъй като той има за предмет да установи изискуемост и дължимост на
оспореното вземане.
Поради неоснователност на главните искове, съдът дължи произнасяне по предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове.
Съгласно приетото в т. 11б от ТР №4/18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
искът по чл. 422 ГПК се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението
на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото не е изрично изключена от
законодателя. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от
това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, от която процесуална
възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай /в същия смисъл и решение
№141/06.11.2014г. по т.д.№2706/2013г. на ВКС,I т.о., постановено по реда на чл.290 от
ГПК/.
По предявения осъдителен иск с подадената искова молба кредиторът е упражнил правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, която искова молба съдържа и изявление в
този смисъл. За разлика от установителното исково производство по чл. 422 от ГПК,
предмет на което е съществуване на вземането към минал момент - към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, при
което субективното право на кредитора следва да е надлежно упражнено и да предхожда по
време подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то в производство по
осъдителен иск, исковата молба има характера на уведомление и покана до длъжника за
настъпването на предсрочната изискуемост – в този смисъл решение №139/05.11.2014г. по
7
т.д. №57/2012г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Ето защо в настоящия
случай и по така предявения осъдителен иск следва да се приеме, че нарочно волеизявление
за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо е достигнало до знанието на ответника,
чрез особеният му представител, с връчване на препис от исковата молба.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните са
съществували облигационни отношения във връзка с предоставен от ищцовото дружество в
полза на ответника потребителски кредит. В качеството си на кредитополучател ответникът
е усвоил суми по кредита, но не е изпълнил договорните си задължения по погасяването му
по начина и в сроковете, уговорени между страните, поради което е възникнала изискуемост
на цялото задължение ведно с обезщетение за забава. Тези обстоятелства се установяват от
заключението на извършената по делото съдебно – счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и обосновано изготвено.
Ответникът не е ангажирал по делото доказателства за погасяване изцяло на задължението
си по договора или за настъпването на други правопогасяващи обстоятелства. Фактът, че е
налице погасяване, макар и частично, е безспорно доказателство, че за ответника, в
качеството на кредитополучател, е налице валидно облигационно правоотношение по
процесния договор, което е породило и съответните задължения за изпълнение и връщане на
заетата сума.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по договора за заем, тъй
като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на заема на ответника,
който обаче от своя страна не е изпълнил поетото насрещно задължение да погаси при
съответните условия по договора всички дължими се месечни вноски по кредита.
Доказателства относно цялостно изпълнение на задълженията на ответника по процесния
договор не се ангажираха, поради което и с установеното съдът приема, че същият е
неизправна страна.
Поради горното, предявените осъдителни искове са основателни в заявените размери и като
такива следва да бъдат уважени изцяло.
Във връзка с направените възражения и с оглед служебната преценка за неравноправност
на договорни клаузи настоящия състав приема следното: Договорът отговаря на законовите
изисквания по ЗПК, и в частност чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, поради което надлежно обвързва
страните и не е недействителен.
В случая не се разкрива противоречие с разпоредбите на ЗПК: Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Настоящият договор е в
предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при постигнато съгласие относно размера
на лимита, месечната погасителна вноска, не е уговорено същият да е сключен при
предварително утвърдени общи условия, поради което чл. 11, ал. 2 ЗПК не намира
приложение. Изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК са
изпълнени.
8
Не се установява да е налице противоречие с чл. 143 от ЗЗП и нарушаване принципа на
добросъвестност, водещ до неравновесие между правата и задълженията, като договорените
клаузи не противоречат на посочените в 19 точки на чл. 143 от ЗЗП случаи на
неравноправни клаузи. В договора са посочени размера на кредитния лимит, погасителната
вноска, с които ответникът се е съгласил, като е подписал договора. Ищецът в качеството на
кредитор е изправна страна, тъй като е представил писмени доказателства за сключването на
договора и предоставената сума, усвоена чрез активиране на кредитната карта от ответника.
Същият е преустановил обслужването на кредита на 18.12.2019 г., като видно от
представеното месечно извлечение дължимата главница е в размер на 18547.81 лева + 250.00
лева – дължима главница на застраховка на кредита, като общата сума за главницата възлиза
на 18797.81, което се подкрепя и от заключението на вещото лице.
Договорът отговаря и на изискванията за форма и съдържание по ЗЗП, като клаузите от
същия са предмет на индивидуална договорка между страните/обективиран е индивидуален
погасителен план с посочени размер, брой, периодичност на погасителните вноски, падеж и
т.н./, поради което чл. 146 от ЗЗП е неприложим и в тази връзка не е налице
неравноправност.
Не се разкрива неравноправност и при уговорените - годишен процент на разходите и на
възнаградителната лихва.
Към момента на сключване на процесния договор – 24.07.2018 г. е била приета разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК.
С приемането на посочените разпоредби е поставена „рамка” по отношение на уговорките
при потребителските кредити за размера на лихвите и съответно при нарушение на
законовата разпоредба клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компенентите
на ГПР са нищожни.
Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на уговорките за
възнаградителна лихва са служели общо установените нравствено-етични правила на
морала, или добрите нрави. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации
при двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като
свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед
обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по-
слабата икономически страна в правоотношението.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната
9
страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-
неблагоприятното й положение.
Затова, при преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен
процент, съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с
регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговорената лихва в размер на 6.91 % и ГПР –
8.01 %, не противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения, а по тази
причина не е и неравноправна. Напротив, тя е съобразена със законовите изисквания на чл.
19, ал. 4 ЗПК, с установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи
договорната свобода.
С изложеното предявените осъдителни искове следва да се уважат, като ответника се осъди
да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер от 18797.81 лева - главница по договор
за кредит от 24.07.2018 г. и 1345.73 лева – мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до
16.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба - 23.09.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
С оглед изхода на делото ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в
настоящето производство, а именно: 550.07 лева - платена държавна такса, 1000.00 лв. за
особен представител, 100.00 лв. - депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, в размер на 100.00 лв., или сумата в
общ размер от 1750.07 лв.
По отношение на направените разноски в заповедното производство съдът намира, че такива
не следва да бъдат присъждани, поради отхвърлянето на предявените установителни искове.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“, клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, ж.к. ”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, против Р. Р. И. с ЕГН **********, с
адрес: с. **********о, обл. Видин, ул. „*****“ № 2, обективно кумулативно съединени
искове да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 18797.81 лева – главница; 1345.73 лева – мораторна лихва за
периода от 20.09.2019 г. до 16.01.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 26.01.2021 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
20557/29.01.2021 г. по ч.гр.д. № 121/2021 г. по описа на Районен съд – Видин, като
неоснователни, а така също ОТХВЪРЛЯ и искането за присъждане на разноските по
посоченото ч.гр.д. № 121/2021 г.
ОСЪЖДА Р. Р. И. с ЕГН **********, с адрес: с. **********о, обл. Видин, ул. „*****“ №
10
2, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, следните суми: 18797.81 лева –
главница по Договор за потребителски паричен кредит от 24.07.2018 г.; 1345.73 лева –
мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 16.01.2021 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.09.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Р. Р. И. с ЕГН **********, с адрес: с. **********о, обл. Видин, ул. „*****“ № 2
ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата в общ размер на 1750.07 лева, направени
в настоящето производство разноски /550.07 лева - платена държавна такса, 1000.00 лева за
особен представител, 100.00 лева - депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, в размер на 100.00 лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му
на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 121/2021 г. по
описа на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
11