Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 30.09.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 8903по
описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по искова молба, рег. вх. № 8743/ 18.03.2019 г. /приложена по гр. д. №
614/ 2019 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив/, с което Т.Н.Т. ***, с ЕГН **********,
е предявил против „Б.П.Б.“ АД със седалище и адрес на управление *** Е, с ЕИК*********,
иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумите, посочени в Заповед № 12098 за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 26.11.2010 г., издадени по ч. гр. д. №
16483/ 2010 г. по описа на РС гр. Пловдив в размер на 185 121. 65 лв. главница;
6 222. 14 лв. законна лихва върху главницата за периода 10.10.2018 г. –
08.02.2019 г. и 141 571. 27 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви,
обезщетения и др./ въз основа на договор за кредит № 639/ 01.11.2006 г. и
следните анекси: Анекс А1-639/ 29.11.2007 г., Анекс А2 – 639/ 14.11.2008 г.,
договор за поръчителство № 639-1/ 14.11.2008 г., сключен между банката –
ответник и Т.Н.Т. и Анекс №
3/ 21.10.2009 г. и Анекс № 4/ 14.05.2010 г., за
които вземания е образувано изп. д.№ 20188250400801 по описа на ЧСИ С.Г..
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, „Б.П.Б.“
АД се снабдила със заповед за изпълнение № 12098 за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист от 26.11.2010 г., издадени по ч. гр. д. № 16483/
2010 г. по описа на РС гр. Пловдив, по който изпълнителен лист било образувано
изп. д. № 20108250400700 по описа на ЧСИ С.Г. срещу солидарните длъжници „О.“
ЕООД и Т.Н.Т. за следните парични суми: в размер на 174 792. 24 евро,
представляваща неизплатена главница по договор за кредит № 639/ 01.11.2006 г. и
следните анекси: Анекс А1-639/ 29.11.2007 г., Анекс А2 – 639/ 14.11.2008 г.,
договор за поръчителство № 639-1/ 14.11.2008 г., сключен между банката –
ответник и Т.Н.Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.10.2010 г. до окончателното и изплащане; сумата от 4 514. 83 евро – лихва по
чл. 5 ал.1 от Раздел ІІ на договора за
кредит, начислена за периода от 17.05.2010 г. до 17.07.2010 г. включително;
сумата от 9 045. 50 евро, представляваща лихва по чл. 7 ал. 1 от Раздел ІІ от
договора за кредит за периода 19.07.2010 г. до 19.10.2010 г. включително;
сумата от 7 367. 58 лв. – направени разноски по ч. гр. д. № 16483/ 2010 г. по
описа на РС гр. Пловдив. По изпълнителното производство била извършена публична
продан на собствените на ищеца недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор
73242.501.1190, находящ се в с. Труд, № 42, с площ от 562 кв. м., ведно с
построените в него сграда с идентификатор .1 – жилищна сграда с площ от 147 кв.
м.; сграда с идентификатор .2 – жилищна сграда с площ от 92 кв. м. и
селскостопанска сграда с идентификатор .3 с площ от 33 кв. м. Имотите били
възложени на взискателя „Б.П.Б.“ АД с постановление от 10.05.2011 г., влязло в
законна сила на 28.06.2011 г., като на 17.11.2011 г. бил извършен въвод във
владение. Ищецът намира, че на тази дата е било извършено последното валидно
изпълнително действие. На 14.09.2018 г. банката – ответник депозирала молба,
вх. № 19614 за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия, поискани от
взискателя, в продължение на две години. Изп. д. № 700/ 2010 г. било прекратено
с постановление от 15.09.2018 г. и изпълнителният лист бил върнат на банката.
На 26.11.2018 г. тя го депозирала отново пред съдебния изпълнител и по него
било образувано изп. д. № 801/ 2018 г. по описа на ЧСИ С.Г., рег. № 825 на
КЧСИ, по което била изпратена покана за доброволно изпълнение на Т.Н.Т., изх. №
1672/ 25.01.2019 г. В нея бил посочено, че ищецът и „О.“ ЕООД солидарно дължат
на „Б.П.Б.“ АД следните парични суми: 185 121. 65 лв. главница; 6 222. 14 лв.
законна лихва върху главницата за периода 10.10.2018 г. – 08.02.2019 г., 141
571. 27 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./, 15 724.
25 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ и 34 675. 87 лв. публични вземания. С
поканата за доброволно изпълнение е наложен запор върху собствено на ищеца МПС,
както и върху банковите му сметки, включително вложените в трезори в следните
банки: „ПИБ“ АД, „ОББ“ АД, „Б.П.Б.“ АД и „Р.“ ЕАД, насрочен е опис на движими
вещи, находящи се на два адреса в с. Труд и е наложена възбрана върху собствени
на длъжника идеални части от недвижими имоти.
Ищецът намира, че вземането на банката – ответник,
предмет на изпълнителния лист от 26.10.2010 г., по което е образувано изп. д. №
801/ 2018 г. на ЧСИ С.Г., е погасено по давност. Образуваното пред него изп. д.
№ 700/ 2010 г. е било прекратено поради перемпция с постановление от 25.09.2018
г., но прекратяването му по право на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е
настъпило на 18.11.2013 г., тъй като последното валидно изпълнително действие е
било извършено на 17.11.2011 г. Настъпилата перемпция имала за последица
обезсилване на всички предприети до този момент изпълнителни действия по изп.
д. № 700/ 2010 г., поради което същите не били в състояние да прекъснат
погасителната давност, която в случая започнала да тече още през 2010 г.
Започналата да тече на 26.11.2010 г. погасителна давност е била прекъсната на
17.11.2010 г. Петгодишният погасителен давностен срок по отношение на
главницата в размер на 185 121. 65 лв. и на неолихвяемите вземания е изтекъл на
17.11.2016 г., а по отношение на законовите лихви в размер на 6 222. 14 лв.,
начислени за периода 10.10.2018 г. – 08.02.2019 г., същите били недължими
поради недължимост на главното вземане. Ако се приемело, че действията по
изпълнението по изп. д. № 700/ 2010 г. не прекъсвали давността, то
погасителната петгодишна давност започвала да тече от датата на изискуемостта
на вземанията – 26.10.2010 г. При тези съображения ищецът намира, че не дължи
процесните парични суми, настоява искът му да бъде уважен изцяло, претендира
разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „Б.П.Б.“
АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор /л. 60 и сл.
от гр. д. № 614/ 2019 г. по описа на ПОС/, в който изразява становище за допустимост,
но неоснователност на заявената претенция. От представените от ищеца
доказателства и в частност от постановлението за прекратяване от 25.09.2018 г.
не се установявало последното изпълнително действие по изп. д. № 700/ 2010 г.
на ЧСИ С.Г.. Неоснователни било позоваването на ищеца на т. 10 от ТР № 2/
26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като тълкувателното
решение имало действие занапред, а към твърдяния от ищеца момент действало ППВС
№ 3/ 18.11.1980 г., съгласно което по време на образувано изпълнително
производство давност не тече. По образуваното изп. д. № 700/ 2010 г. броенето
на погасителния давностен срок е било спряно през цялото време на
изпълнителното производство и действието на това спиране е било преустановено
на 25.09.2018 г.и от този момент е започнало броенето на нов погасителен
давностен срок, който не е изтекъл към момента на образуване на изп. д. № 801/
2018 г. по описа на ЧСИ С.Г.. При тези съображения ответникът настоява за отхвърляне
на иска, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
Исковата молба е редовна,
депозирана пред родово и местнокомпетентен съд. Исковата претенция черпи
правното си основание от нормите на чл. 124 ал. 1, вр. чл. 439 ал. 1 от ГПК и
са процесуално допустими.
С оглед
доводите и съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената към исковата
молба покана за доброволно изпълнение се установява, че срещу Т.Н.Т. е
образувано изп. д. № 20188250400801 по описа на ЧСИ С.Г. с район на действие ОС
гр. Пловдив въз основа на заповед № 12098/ 24.11.2010 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
16483/ 2010 г. по описа на РС гр. П., ХІ – състав и изпълнителен лист от
26.11.2010 г. по същото дело, по силата на който длъжникът „О.“ ООД и
поръчителят Т.Н.Т. били осъдени да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“ АД сумата от
174 782. 24 евро, представляваща неиздължена главница по договор за кредит
№ 639/ 2006 г., сключен на 01.11.2006 г. между тях, и от следните анекси към
него: Анекс А1-639/ 29.11.2007 г., Анекс А2 – 639/ 14.11.2008 г., договор за
поръчителство № 639-1/ 14.11.2008 г., сключен между банката – ответник и Т.Н.Т.,
Анекс № 3/ 21.10.2009 г. и анекс № 4/ 14.05.2010 г., сключен между банката от
една страна, и длъжника и поръчителя от друга, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.10.2010 г. до
окончателното и изплащане; сумата от 4 514. 83 евро – лихва по чл. 5 ал. 1
от Раздел ІІ от договора за кредит за периода от 17.05.2010 г. до 17.07.2010 г.
включително; сумата от 9 045. 50 евро, представляваща лихва по чл. 7 ал. 1
от Раздел ІІ от договора за кредит за периода от 19.07.2010 до 19.10.2010 г.
включително; както и сумата от 7 367. 58 лв., представляваща сторени по
делото разноски за държавна такса.
В изпратената до ответника
покана за доброволно изпълнение е посочено, че общият размер на задължението
възлиза на 383 315.18 лв., от които главница в размер на 185 121.65
лв. ведно със законна лихва за периода от 10.10.2018 г. 08.02.2019 г. в размер
на 6 222.14 лв.; сумата от 141 571. 27 лв., представляваща неолихвяеми
вземания /мораторни лихви, обезщетения и пр./, сумата от 15 724. 25 лв.
представляваща такси по Тарифата към ЗЧСИ и публични вземания в размер на
34 675.87 лв., дължими към 08.02.2019 г.
От приложеното като
доказателство изп. д. № 20108250400700 по описа на ЧСИ С.Г. е видно, че е
образувано по молба на „Б.П.Б.“ АД и приложен изпълнителен лист от 26.11.2010
г. и заповед за незабавно изпълнение № 12098/ 24.11.2010 г., издадени по ч. гр.
д. № 16483/ 2010 г. по описа на РС гр. Пловдив. Изпълнителното производство е
било прекратено по молба на взискателя, с вх. № 19614/ 14.09.2018 г., и на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК с постановление от 25.09.2018 г. С протокол
от 17.11.2011 г. „Б.П.Б.“ АД е била въведена като купувач по публична продан в
недвижим имот, принадлежащ на длъжника. След това действие, единственото искане
от страна на взискателя за извършване на ново пълно имуществено проучване на
длъжника е с вх. № 12259/ 23.07.2013 г. Такова е било предприето от съдебния
изпълнител посредством извършването на справки, включително и за наличието на
публични задължения по отношение на ищеца, извършени последно на 09.10.2015 г. Не
е било предприето налагане на запор върху банковите сметки, вземания или
имущество на ищеца.
След прекратяване на изп. д. №
700/ 2010 г. по описа на ЧСИ С.Г., по молба на взискателя „Б.П.Б.“ АД е било
образувано ново изпълнително производство под № 801/ 2018 г. на ЧСИ С.Г., по
което на ищеца е била изпратена поканата за доброволно изпълнение на 25.01.2019
г., в която е посочено, че на ищеца е бил наложен запор върху всички негови
вземания от банки.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 439 ал. 1 от ГПК
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като съобразно ал. 2 на с. чл.
неговият иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Погасяване на задълженията, предмет на принудително изпълнение,
поради изсрочването им по давност представлява такъв новонастъпил факт.
Ищецът твърди, че задължението
му по изп. д. № 801/ 2018 г. по описа на ЧСИ С.Г. с рег. № 825 на КЧСИ, с район
на действие Пловдивдския ОС, в 185 121. 65 лв. главница; 6 222. 14 лв. законна
лихва върху главницата за периода 10.10.2018 г. – 08.02.2019 г. и 141 571. 27
лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./ въз основа на
договор за кредит № 639/ 01.11.2006 г. и следните анекси: Анекс А1-639/
29.11.2007 г., Анекс А2 – 639/ 14.11.2008 г., договор за поръчителство № 639-1/
14.11.2008 г., сключен между банката – ответник и Т.Н.Т. и Анекс № 3/
21.10.2009 г. и Анекс № 4/ 14.05.2010 г., е недължимо като погасено по давност,
започнала броенето си на датата на издаване на изпълнителния лист на 26.11.2010
г. и изтекла с изтичането на петгодишен погасителен давностен срок. Последното
валидно изпълнително действие по изп. д. № 700/ 2010 г. по описа на ЧСИ С.Г. е
било извършено на 17.11.2011 г., когато е изготвил протокола за въвод на „Б.П.Б.“
АД. Тъй като това производство е било прекратено поради перемпция, то всички
изпълнителни действия са били обезсилени по право и не можели да доведат до
прекъсване на давността, като в тази връзка се цитират две съдебни решения.
Дори да се приемело, че от 17.11.2011 г. започвало броенето на нов давностен
срок, то същият бил изтекъл на 17.11.2016 г. В тази връзка били погасени по
давност и лихвите, начислени върху главницата за периода от 10.10.2018 г. –
08.02.2019 г., същите били недължими като начислени върху погасена по давност
главница.
От ангажираните по делото
доказателства става ясно, че взискателят „Б.П.Б.“ се е снабдил с изпълнителен
лист за вземането си срещу Т.Н.Т. на 26.10.2010 г. на несъдебно изпълнително
основание. От този момент е настъпила изискуемостта на вземането на ответника
по ч. гр. д. № 16483/ 2010 г. по описа на РС гр. Пловдив, ХІ – състав,
съответно и съгласно чл. 114 от ГПК е започнало броенето на погасителния петгодишен
давностен срок, който е бил прекъснат с предприемането на принудително
изпълнение по изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебен акт – в този
смисъл изрично Решение № 810 от 25.III.1974 г. по гр. д. № 410/74 г., I г. о.
По изп. дело № 700/ 2010 г. по описа на ЧСИ С.Г. последното валидно
изпълнително действие е въводът във владение на взискателя „Б.П.Б.“ АД с
протокол от 17.11.2011 г. Независимо от това, от момента на образуване на
изпълнителното производство с молба от 30.12.2010 г. до 26.06.2015 г., когато е
постановено ТР № 2/ 2013 г. по т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС погасителна
давност не е текла. Това е така, тъй
като през този период са били задължителни постановките на Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, съгласно което давност не тече
по отношение на вземане, за което е образувано изпълнително производство, през
неговото времетраене. Това задължително Постановление е обявено за загубило
действие с постановяването на ТР № 2/ 2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/ 2013 г. на ОСГТК. Съгласно решение № 170/ 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/
2017 г. по описа на ВКС, ІV г. о., приетата с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС
№ 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това. Към 26.06.2015 г. изп. д. № 700/ 2010 г.
по описа на ЧСИ С.Г. не е било прекратено, респективно едва от този момент е
можело да започне течението на нов петгодишен погасителен давностен срок, който
и съобразно чл. 116 б. В от ЗЗД е бил прекъснат с налагането на запор върху
банковите вземания на ищеца, описан в поканата за доброволно изпълнение 25.01.2019 г. по изп. д. № 801/ 2018 г. по
описа на ЧСИ С.Г.. За периода от 26.06.2015 г. до 25.01.2019 г. е изтекъл срок,
по – малък от пет години, съответно вземането на ответника – взискател не е
било изсрочено по давност и все още е дължимо.
В исковата молба ищецът излага
твърдения, че изп. д. № 700/ 2010 г. е било прекратено поради перемпция и на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради което всички извършени по него
изпълнителни действия били обезсилени по право, поради което следвало да се
приеме, че изобщо не е било прекъсвано течението на погасителната давност на
основание чл. 116 б. В от ГПК.
Настоящият съдебен състав цени
така наведените твърдения за неоснователни. Цитираната от ищеца съдебна
практика касае различни от настоящата хипотези.
По гр. д. № 1385/ 2012 г. по
описа на ВКС, ІV г. о., съдът е съобразявал броенето на давностен срок за
вземане по присъда, в която неправилно е бил индивидуализиран длъжникът. Гр. д.
№ 1812/ 2015 г. на ВКС, ІV г. о. касае случай на образувано изпълнително
производство след като вземането вече е било погасено по давност. Най – сетне
следва да се отбележи, че по изп. д. № 700/ 2010 г. по описа на ЧСИ С.Г. е била
проведена публична продан и взискателят, обявен за купувач, е бил въведен в
имота, които действия на принудително изпълнение, прекъсвящи давността, не биха
могли да се приемат за обезсилени по право поради настъпване на перемпция.
При така изложените съображения
Градският съд достига до извода за неоснователност на предявената претенция.
Погасителният давностен срок за вземането на „Б.П.Б.“ АД към Т.Н.Т., по
изпълнителен лист от 26.10.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 16483/ 2010 г. по
описа на РС гр. Пловдив, ХІ – състав, е бил прекъснат с образуването на изп. д.
№ 700/ 2010 г. на ЧСИ С.Г. на 30.12.2010 г. и до 26.06.2015 г. погасителна
давност не е текла. Започналата нова погасителна давност не е изтекла до
25.01.2019 г., поради което вземането главница в размер на 185 121.65 лв. ведно
със законна лихва за периода от 10.10.2018 г. 08.02.2019 г. в размер на 6
222.14 лв.; сумата от 141 571. 27 лв., представляваща неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обезщетения и пр./, съществува. В тази връзка исковата
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответната страна следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.Т. ***,
с ЕГН **********, против „Б.П.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК*********, иск за признаване на установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумите, посочени в Заповед № 12098 за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 26.11.2010 г., издадени по
ч. гр. д. № 16483/ 2010 г. по описа на РС гр. Пловдив, в размер на 185 121. 65
лв. /сто осемдесет и пет хиляди сто двадесет и един лева и шестдесет и пет
стотинки/ главница; 6 222. 14 лв. /шест хиляди двеста двадесет и два лева и
четиринадесет стотинки/ законна лихва върху главницата за периода 10.10.2018 г.
– 08.02.2019 г. и 141 571. 27 лв. /сто четиридесет и една хиляди петстотин
седемдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/ неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обезщетения и др./ въз основа на договор за кредит № 639/
01.11.2006 г. и следните анекси: Анекс А1-639/ 29.11.2007 г., Анекс А2 – 639/
14.11.2008 г., договор за поръчителство № 639-1/ 14.11.2008 г., Анекс № 3/
21.10.2009 г. и Анекс № 4/ 14.05.2010 г., за които вземания е образувано изп.
д. № 20188250400801 по описа на ЧСИ С.Г. с рег. № 825 на КЧСИ с район на
действие Пловдивския ОС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
гр. София.
СЪДИЯ: