№ 917
гр. Сливен, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230102510 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Т. Д. с постоянен
адрес в гр. Сливен срещу Община Сливен.
Ищецът твърди, че на 24.04.2024 г. научил от трети лица, че ще му бъде
премахнат гаражът, а впоследствие видял уведомление за това, залепено на
гаражната клетка. Ищецът твърди, че се самоопределя като мюсюлманин,
наред с това е лице с увреждания и гаражът му е жизненоважен, защото е
военноинвалид и е нужно да съхранява автомобила си в него. С
уведомлението за премахване на гаража според ищеца, ответната община
извършила брутални и неадекватни действия спрямо него и му причинила
умишлено влошаване на живота и здравето, сънят му, както и довело до
повишаване на дозите на лекарствата, които приема и душевни терзания. По
този начин спрямо ищеца била извършена дискриминация на човек от друг
етнос и човек с увреждания. На изложените основания ищецът моли да се
признае за установено проявено дискриминационно отношение на ответника
към ищеца на основата на признаците етническа принадлежност и увреждане,
чрез уведомяването му за премахване на гаража му със залепяне на
уведомление на гаражната клетка, както и осъждане на ответника да заплати
на ищеца обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в застрашаване на живота и здравето на ищеца и
1
влошаване на здравословното му състояние, следствие от
дискриминационното отношение.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срок, с който
излага становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Изразява
съмнения в процесуалната дееспособност на ищеца, с оглед заболяването му.
Излага, че не е конкретизирано местоположението на гаража, нито какво
представлява той като конструкция и площ, нито пък на какво основание
ищецът счита, че притежава право на собственост на гараж и то върху
общински терен. Заявява категорично, че липсва защитен признак по ЗЗДиск,
няма деяние, тоест данни за неблагоприятно третиране, като Община Сливен
не е осъществила дискриминационни действия по отношение на ищеца.
Оспорва и наличие на причинно-следствена връзка с твърдените
неимуществени вреди, както и размера им. Моли за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от назначения му от съда по реда на Закона за правната
помощ процесуален представител - адвокат, чрез който поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника и моли да бъде
намалено поради обстоятелството, че ищецът е воееноинвалид и не разполага
с достатъчно средства.
Ответната Община Сливен, редовно призована, се представлява от своя
пълномощник - адвокат, чрез който моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани и претендира направените по делото разноски -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация -
за установяване на нарушение на правата на ищеца по ЗЗДиск и за осъждане
на ответната Община Сливен да му заплати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от дискриминационни действия на ответника на
основата на признаците „етническа принадлежност“ и „увреждане“ в размер
2
на 100 000 лв.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество обаче, съдът ги намира за неоснователни и
недоказани.
Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи
фактите, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице
дискриминация от страна на ответника по твърдените от него признаци,
влошаване на здравето и налична опасност за живота му, както и връзката им
с дискриминационното отношение спрямо него. Съдът изрично е указал на
ищеца, че не сочи доказателства за тези факти.
Въпреки дадените указания, ищецът не е ангажирал доказателства.
От изложеното и при прилагане на последиците на правилото за
разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.
154 ГПК, следва, че ищецът не е доказал пълно и главно оспорваните от
ответника и релевантни за спора обстоятелства, от което следва извод за
неоснователност и недоказаност на предявените искове, поради което същите
следва да се отхвърлят.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 7 ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната Община Сливен
направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Съдът намира възражението на процесуалния представител на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната
Община Сливен за основателно.
Макар и с оглед цената на предявения осъдителен иск, договореното и
заплатено възнаграждение в размер на 1320,00 лв. с ДДС да не се явява
прекомерно, а напротив да е доста под минималното по чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се отбележи, че съгласно Решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101, параграф 2 ДФЕС, във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
3
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително
когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, при опреД.е на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение при направено възражение за прекомерност от насрещната
страна в процеса, настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените о. с. з., вида и характера на
събраните доказателства и действително извършената от пълномощника
работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е приключило в
едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Наред
с това, съдът е намерил, че ищецът не разполага с достатъчно средства и му е
предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство,
поради което при опреД.е на дължимите по делото разноски, съдът следва да
се ръководи не само от разпоредбите на закона, но и от принципите на морала
и добрите нрави. От друга страна следва да се отчете, че пълномощникът на
ответната Община Сливен е подал подробен отговор на исковата молба, явил
се е лично в проведеното о. с. з. по делото и е осъществил пълноценна защита
на правата на клиента си.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 7, вр. ал. 5 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната
Община Сливен сумата от 480,00 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС по
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Т. Д., ЕГН: **********, с постоянен
адрес ******** срещу ОБЩИНА - СЛИВЕН, с Булстат ****, със седалище и
адрес на управление гр. С***** искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и
т. 3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушение
на правата на ищеца по ЗЗДиск и за осъждане на ответната Община Сливен да
4
му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
дискриминационни действия на ответника на основата на признаците
„етническа принадлежност“ и „увреждане“ в размер на 100 000 лв. /сто
хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 7, вр. ал. 5 ГПК Н. Т. Д.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес ******** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА -
СЛИВЕН, с Булстат ****, със седалище и адрес на управление гр. С*****,
сумата от 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща
направените по делото разноски - заплатено адвокатско възнаграждение с
ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5