№ 1795
гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110157362 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът констатира, че е сезиран с молба от ищеца от 20.11.2023 г. с искане за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В молбата се сочи,
че ищецът е заплатил депозит за ССчЕ в размер на 350 лева, който съдът е пропуснал да му
присъди, като на ищеца следва да бъде присъдена и сума в размер на 50 лева за заплатена
държавна такса, доколкото същата е постъпила по сметката на съда.
Молбата е частично допустима. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл.
248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата е частично основателна.
В мотивите на съдебното решение съдът е приел, че сумата в размер на 50 лева за
държавна такса не е постъпила в бюджета на съда, поради което и на основание чл. 77 ГПК
е осъдил ищеца да я заплати в полза на съда.
След проверка в счетоводството на съда се установи, че сума в размер на 50 лева,
заплатена с платежно нареждане от 17.11.2023 г., е постъпила по сметката на съда, с оглед
на което и ищецът не е останал задължен за разноски към съда.
Съдът намира, обаче, че искането на ищеца за присъждане на разноски в негова полза
е недопустимо. Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала
присъждане на разноски, следва да представи списък на сторените разноски. Правната
последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма –
страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. В
първоинстанционното производство ищецът не е представил списък по чл. 80 ГПК, поради
което и искането му за изменение на решението в частта за разноските се явява недопустимо
и следва да бъде оставено без разглеждане. В този смисъл е и т. 9 от ТР № 6/2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното искането на ищеца за изменение на решението в частта за
разноските се явява частично основателно, като постановеният диспозитив по чл. 77 ГПК
1
следва да бъде отменен на основание чл. 253 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от 20.11.2023 г. на Г. Ю. А. в частта, в която
е направено искане за изменение на постановеното на 03.11.2023 г. по гр. д. № 57362/2022 г.
на СРС, 82 състав, решение в частта за разноските.
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК дипспозитивът на решение от 03.11.2023 г. по
гр. д. № 57362/2022 г. на СРС, 82 състав, с който Г. Ю. А. е осъден да заплати на СРС на
основание чл. 77 ГПК сумата от 50 лева – дължима държавна такса за производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2