№ 1027
гр. Варна, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20223100900118 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството образуването по искова молба от „Томас Милър
Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид“ срещу Б. М. В..
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
който е изпратен на ищеца. Депозирани са допълнителна искова молба и
допълнителен отговор.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и
допустимостта на предявените искове на основание чл. 374 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект
доклад по делото:
Производството е образувано по предявен от„Томас Милър Спешълти
Андърайтинг Ейджънси Лимитид“ срещу Б. М. В. иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от
26000.00 щатски долара, представляваща дадено без основание
застрахователно обезщетение по смисъла на Стандарт А2.5.2 от Морската
трудова конвенция, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
1
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
право са:
В исковата молба се твърди, че по силата на Застрахователен
сертификат от 11.04.2019г. ищецът, в качеството на застраховател е
застраховал ответника като член на екипажа на моторен кораб „SEMELA",
IMO No 9226695, плаващ под флага на Коморските острови, за
застрахователния случай „изоставяне на моряк" по смисъла на Правило 2.5.2 и
Стандарт А 2.5.2 от Морската трудова конвенция и Директива ЕС 2018/131.
Застраховката е вид „Гражданска отговорност", като дължимостта и
изискуемостта на плащането на застрахователното обезщетение, в размер на
равностойността на последните 4 работни заплати на моряка, настъпва от
момента на настъпването на „изоставяне но моряк", дефинирано в Морската
трудова конвенция. По смисъла на този Стандарт морякът се счита за
изоставен когато корабособственикът не покрие разходите по репатрирането
на моряка или изостави моряка без необходимата поддръжка и подкрепа, или
прекрати едностранно договореностите с моряка, включително като не му
изплати договорените заплати за период най-малко два месеца.
С петиция от ответника, като капитан на кораба, с дата 10.03.2020г.,
адресирана до Международния моряшки синдикат и българското му
представителство, същият е обявил настъпване на втората хипотеза на
Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно - липса на поддръжка и подкрепа от страна
на корабособственика и пълна липса на комуникация с него, по отношение на
всички членове на екипажа, включително и по отношение на себе си.
Въз основа на така декларираното ищецът е приел, че е настъпило
застрахователното събитие и е заплатил на ответника на 30.04.2020г. сумата
от 26000 щ.долара, както и разходи за репатрирането на моряка от кораба до
постоянното му местожителство, в размер на 150 щ.долара.
За да гарантира регресните права на ищеца, ответникът е подписал
споразумение от 30.04.2020г, с което прехвърля всички права по заведеното
от него срещу корабособственика гр. дело №4531/2020г. по описа на ВРС, в
това число и правата по допуснатото по-рано обезпечение на иска по това
дело чрез арест на кораба в полза на ищеца. Със същото споразумение
ответникът се е съгласил, че ако декларацията му се окаже невярна, и след
репатрирането му от кораба, се окаже, е корабът всъщност не е изоставен и
2
той е получил плащане от корабособственика, ще възстанови тези суми на
ищеца. След като е усвоил изплатената му сума за репатриране, ответникът е
декларирал, че слиза от кораба.
Излага се, че ответникът е оттеглил иска по гр. дело №4531/2020г. по
описа на ВРС, като е дал съгласието си за вдигане на ареста на кораба,
допуснат като обезпечение. След вдигане на обезпечителната мярка корабът е
продаден от корабособственика „Лидо Меритайм Лтд.. ". Твърди се, че с това
действие ответникът е прекратил едностранно договора за цесия и е лишил
ищеца от регресни права спрямо корабособственика.
Отделно от горното се излага, че с писмо от 28.01.2021г. ответникът е
признал, че заедно с Д.Й.Й. и И.Л.Л., също членове на екипажа не са били
изоставени. Въпреки че са декларирали, че са репатрирани от кораба с парите
от застрахователното обезщетение, те никога не са слизали от този кораб, а са
останали на борда по силата на друг договор с корабособственика „Лидо
Меритайм Лтд.". Отделно от това ответникът, заедно с другите двама членове
на екипажа са получили повторно от корабособственика сумата от 19950
щ.долара, привидно под формата на възнаграждение за следващ период.
Ищецът твърди, че при тези данни липсва основание за плащане на
застрахователно обезщетение, тъй като не е налице „изоставяне на моряците"
от корабособственика по смисъла на Морската трудова конвенция.
По изложените съображения се претендира връщане на платеното без
основание застрахователно обезщетение.
По делото е постъпил отговор от ответника Б. М. В. в двуседмичния
срок по чл.367 от ГПК. Оспорва предявения иск като недопустим, тъй като
липсва материално правна и процесуално правна легитимация у ищеца.
Сумата от 26000.00 щатски долара е заплатена от „Фиделитас“ ЕООД, а не от
настоящия ищец.
По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва
обстоятелството, че ответникът е бил капитан по силата на договор от
07.01.2019г., сключен с „Булком“ ООД на моторен кораб „SEMELA", IMO No
9226695, плаващ под флага на Коморските острови от 01.05.2015г., с
корабособственик Лидо Меритайм Лимитед. Договорът е сключен за четири
месеца плюс/минус 1 месец считано от 10.01.2019г. при уговорено трудово
възнаграждение в размер на 6500 щатски долара. След изтичането на този
3
договор е сключен друг с дата 01.11.2019г. при същите условия на срок и
възнаграждение.
Твърди се, че по този втори трудов договор от 01.11.2019г. ответникът
не е получавал дължимото трудово възнаграждение за периода 01.11.2019г.
до 28.02.2020г. в общ размер от 26000.00 щатски долара. За неизплатените
заплати ответникът е уведомил и с имейл и работодателя „Булком" ООД на
31.01.2020г.
Не e изплащано възнаграждение и към целия екипаж на кораба за същия
период. Съгласно Стандарт А2.5.2, точка С от Морската трудова конвенция е
налице изоставяне на моряка когато корабособственикът не е заплатил
договорените заплати най – малко два месеца.
На основание сключената застраховка от страна на корабособственика с
ищцовото дружество е отправено искане за заплащане на обезщетението за
покрит риск чрез имейл до ищеца с дата 04.03.2020г. В отговора
представителя на „Томас Милър", Майкъл Уилсън на 04.03.2020г. в 15.53ч по
имейл е потвърдил молбата на екипажа за репатриране.
В отговора са наведени твърдения, че застрахователят е знаел, че м/к"
Семела" подлежи на продажба, тъй като на 18.12.2019г. ответникът, в
качеството му на капитан е изготвил първото уведомление до
Международния морски синдиката /ITF / с копие и до ответното дружество. В
уведомлението е посочено, че корабът е обявен за продажба, като екипажа не
получава възнагражденията си.
На основание Директива ЕС 2018/131, Стандарт А2.5.2, ал.7 ответникът
е изготвил удостоверение, с което уведомил корабособственика на
06.02.2020г. Сизирал е Агенция „Морска администрация" – Варна, която със
Заповед № В-319/21.02.20г. на директора на пристанището задържа м/к
„Семела", поради неизплатените повече от две, /четири / заплати.
С определение № 1034/15.04.2020г. по ч.т.д № 532/2020г. по описа на
ВОС в полза на ответника е допуснато обезпечение чрез налагане на
обезпечителна мярка „арест на м/к"Семела“ на бъдещите искове за осъждане
на ответника да заплати 34666.67щ.д., представляващи неизплатени трудови
възнаграждения за периода месец ноември 2019г. - март 2020г., както и за
периода 01.04.2020г. до.10.04.2020г. Исковете са предявени за сумата от
39373.00 щ.д. срещу корабособственика„ Лидо Маритайм Лимитед" така и
4
към работодателя „ Булком „ ООД и по тях е образувано гр.д. № 4531/2020г.
по описа на ВРС.
На 05.05.2020г. ответникът е получил плащане по банкова сметка за
сумата от 25915.00 щ.д., преведена не от застрахователя/ищец, а от
„Фиделитас" ЕООД с посочено основание обезщетение.
По отношение на въведеното твърдение, че въпреки, че ответникът е
получил сумата за репатриране, същият не е напуснал кораба се правят
следните възражения:
Съгласно Разпореждане № 1 от 10.09.2018г. на Агенция „Морска
администрация"- Изисквания за осигуряване на безопасноста на
корабоплаването в района на отговорност на ДИРЕКЦИЯ „МОРСКА
АДМИНИСГРАЦИЯ-ВАРНА" корабособственика на м/к" Семела" не е извел
същия от експлоатация, тъй като не е пускал заявление по чл.92 и чл. 92.1 от
цитираното разпореждане. Корабът е бил в пълна експлоатация и съгласно
„MINIMUM SAFE MANNING DOKUMENT' / Документ за надлежно
комплектуване на кораба с екипаж/, издаден съгласно разпоредбите на гл. V,
правило 14 на Международната конвенция за безопасност на човешкия
живот на море от 1974г., от Морска администрация на Коморски съюз, в
Морони на 09.05.2016г. валиден до 26.10.2020г., екипажа трябва да е 9 души,
както следва: 1 - капитан; 1 ст.пом.капитан; 1- офицер навигатор ; 1 -
гл.механик; 1 - втори механик; 2 - моряци редови носещи навигац.вахга; 1-
лице от редовия състав палубна команда; 1- лице от редовия състав машинно
отделение. Това означава, че 9 души от екипажа от общо 12 души нямат
право да слизат от кораба.
Между ответника и Владимир Костов, представител на
„Фиделитас"ЕООД е проведена кореспонденция за това, че на 30.04.20г. 9
моряци /украинци/ членове на екипажа са слезли от кораба и успешно
репатрирани, за което директора на ИА"Морска администрация" по
изключение се е съгласил, като изрично е разпоредил капитана да остане на
борда с втория механик и електротехника, които са сертифицирани.
Поради тези причини ответникът не е могъл да слезе от кораба, поради
опасност за корабоплаването и околната среда. Такива са и предприсанията
на Кодекса за търговско корабоплаване/ чл. 89 – 100/, SOLAS /
Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море/, ISM
5
Code / Международен кодекс за управление на безопасността на кораби и
предотвратяване на замърсяване.
Ответникът, в качеството му на капитан с емайл от 22.05.2020г. до
"Булком" ООД, с копие до Директора на пристанище Варна и „Фиделитас
ООД, както и представителя на Международния моряшки синдикат е поискал
тримата останали на борда да бъдат сменени /репатрирани от м/к „Семела".
На 24.05.2020г. е извършена смяна на двама от тримата останали на кораба - 2
рия механик /Д.Й./ и ел.техника/ И.Л./. Поради липса на желаещ капитан
ответникът е останал на борда.
Поради невъзможността да се намери капитан за смяна на ответникът
се е съгласил и на 28.05.2020г. е сключен нов, трети, договор със срок за 3
месеца плюс/минус 1 месец, считано от 28.05.2020г. В новия договор
трудовото възнаграждение за месец е 2000 щатски долара, а не 6500щ.д. както
предните два договора. Ответникът е слязъл от кораба на 07.09.2020г.
От страна на „Булком“ ООД на 21.12.2020г. е преведена по сметка на
ответника сумата от 25775.54 щ.д., която покрива трудово възнаграждение за
трите месеца и разноски в общ размер от 20262.28 щатски долара в
изпълнение на сключено споразумение от 15.12.2020г. както следва:
за периода 01.03.2020г - 31.03.2020г. трудово възнаграждение 2835 щ.д.;
фиксиран труд 2119 щ.д.; надбавка отпуск и соц.осигуряване 846 щ.д. и
договорен бонус 700 щ.д.,общо 6500 щ.д.
за периода 01.04.2020г. - 30.04.2020г. трудово възнаграждение 2835
щ.д.; фиксиран труд 2119 щ.д.; надбавка отпуск и соц.осигуряване 846 щ.д. и
договорен бонус 700 щ.д.,общо 6500 щ.д
за периода 01.05.2020Г - 28.05.2020г. трудово възнаграждение 2646 щ.д.
; фиксиран труд 1977.63 щ.д.;надбавка и социално осигуряване 789.60 щ.д.
договорен бонус 653.33 щ.д.; общо 6066.67 щ.д.
разноски по делата / Окръжен и Районен съд/ общо 1195.81 щ.д.
Тази платена сума препокрива месеците за неплатено възнаграждение
за предходен период, за който е изплатено застрахователното обезщетение.
На последно място ответникът оспорва твърдението на ищеца, че с
оттегляне на иска по цитираното гр. дело го е лишил от регресни права.
Съгласно Морската трудова конвенция MLC изм. 2014г. и влязла в сила в Р.
България 18.01.2017г. Стандарт А 2.5.2, чл.13 „Нищо в този Стандарт не
накърнява правото на регрес на застрахователя или на предоставящия
финансово обезпечение срещу трети страни."
6
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която се
излага, че „Фиделитас“ ООД е застрахователен агент на ищеца, който е
превел сумата от името и за сметка на застрахователя. Направен е анализ на
Стандарт А.2.5.2, б.“С“ от Морската трудова конвенция, като се прави извода,
че неплащането на две заплати не се счита за изоставяне Следва да има и
едностранно прекратяване на трудовия договор. След като морякът е
продължил да работи, то не е налице изоставяне.
В постъпилия допълнителен отговор е направен подробен правен
анализ в застъпване на тезата, че не е необходимо едностранно прекратяване
на трудовия договор, а само неизплащане на две трудови възнаграждения за
да бъде изплатено застрахователното обезщетение. В случая процесната сума
покрива четирите неплатени заплати от по 6500.щ.д., а не разноските по
репатриране, доколкото ответника, като капитан се е намирал в собствената
си държава, на пристанище Варна.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже следните факти:
че ищецът, в качеството на застраховател е застраховал ответника като
член на екипажа на моторен кораб „SEMELA", за застрахователния случай
„изоставяне на моряк".
че въз основа на петиция от ответника, като капитан на кораба за
настъпило застрахователното събитие е заплатил на ответника на 30.04.2020г.
сумата от 26000 щ.долара, както и разходи за репатрирането на моряка от
кораба до постоянното му местожителство, в размер на 150 щ.долара.
че сумата е преведена от застрахователния агент „Фиделитас“ ООД от
името и за сметка на ищеца
че със споразумение от 30.04.2020г. ответникът е прехвърлил всички
права по заведеното от него срещу корабособственика по гр. дело
№4531/2020г по описа на ВРС
че производството по гр. дело №4531/2020г по описа на ВРС е
прекратено, поради оттегляне на исковете и са вдигнати обезпечителните
мерки.
че ответникът, въпреки изплатеното обезщетение не е слизал от кораба,
7
заедно с други двама членове на екипажа, като е сключил нов договор с
корабособственика
че ответникът е получил трудовите си възнаграждения за 4 месеца и от
работодателя, привидно под формата на възнаграждение за следващ период.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи доказателствената тежест да установи, положителните факти, на които
се позовава:
че ответникът е бил капитан по силата на договор от 01.11.2019г. при
уговорено трудово възнаграждение в размер на 6500 щатски долара
че към датата на подаване на заявлението за изплащане на
застрахователното обезщетение не му е било заплатено трудово
възнаграждение за периода 01.11.2019г. до 28.02.2020г. в общ размер от
26000.00 щатски долара
че застрахователят е знаел, че м/к" Семела" подлежи на продажба
че поради наложена обезпечителна мярка „арест на м/к"Семела“,
същият се е намирал в Пристанище Варна
че 01.01.2020г. до 26.10.2020г., корабът е бил в пълна експлоатация
че съгласно Документ за надлежно комплектуване на кораба с екипаж,
екипажът на кораба трябва да е 9 души
че директора на ИА"Морска администрация" изрично е разпоредил
капитана да остане на борда с втория механик и електротехника, които са
сертифицирани, за което обстоятелство е уведомен ищеца
че ответникът е поискал тримата останали на борда да бъдат сменени
/репатрирани от м/к „Семела"
че на 24.05.2020г. е извършена смяна на двама от тримата останали на
кораба- 2 рия механик /Д.Й./ и ел.техника/ И.Л./
че поради невъзможността да се намери капитан за смяна, ответникът
се е съгласил и на 28.05.2020г. е сключен нов, трети, договор със срок за 3
месеца плюс/минус 1 месец, считано от 28.05.2020г. при трудовото
възнаграждение за месец 2000 щатски долара
че ответникът е слязъл от кораба на 07.09.2020г.
че на ответника от страна на „Булком“ ООД на 21.12.2020г. заплатена
сумата от 25775.54 щ.д., която покрива трудово възнаграждение за периода
8
01.03.2020г. до 28.05.2020г. и разноски.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните факти:
че ответникът е бил капитан по силата на договор от 01.11.2019г.,
сключен с „Булком“ ООД на моторен кораб „SEMELA", IMO No 9226695,
плаващ под флага на Коморските острови от 01.05.2015г., с корабособственик
Лидо Меритайм Лимитед при уговорено трудово възнаграждение в размер на
6500 щатски долара
че по силата на Застрахователен сертификат от 11.04.2019г. ищецът, в
качеството на застраховател е застраховал ответника за застрахователния
случай „изоставяне на моряк"
че на ответника е било изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 26000.00 щатски долара от „Фиделитас“ ООД
че поради наложена обезпечителна мярка „арест на м/к"Семела“,
същият се е намирал в Пристанище Варна
че за периода 01.01.2020г. до 26.10.2020г., корабът е бил в пълна
експлоатация
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи
доказателства за следните факти:
че „Фиделитас“ ООД е застрахователен агент на ищеца
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ответника, че не
сочи доказателства за следните факти:
че сумата за разликата над 20262.48 щатски долара до платената от
„Булком“ ООД на 21.12.2020г. сума от 25775.54 щ.д., покрива други
възнаграждения и не касае плащане на трудови възнаграждения за периода
01.11.2020г. до 28.02.2020г.
че ответникът не е получил плащане по банковата си сметка на
дължимото трудово възнаграждение за периода 01.11.2019г. до 28.02.2020г.
от работодателя към датата на уведомлението до застрахователя
По предварителните въпроси по реда на чл.374, ал.1 от ГПК, по
които съдът прие следното:
Не са налице предварителни въпроси, по които съдът вече не се е
произнесъл.
9
Съдът намира предявения иск за допустим, като възражението на
ответника, че сумата е платена от трето лице касае материално правната
легитимация на ищеца, а не процесуално правната му такава. Това е въпрос по
съществото на спора, по който съдът ще се произнесе с решението.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се произнесе по
допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата
молба, допълнителната искова молба отговора и допълнителния отговор
писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.
Към отговора на исковата молба на л. 82 и л.120-122 са приложени
доказателства на чужд език /On-Board Complaint Form и Individual payroll/,
които не са придружени с точен превод, съгласно изискването на чл.185 от
ГПК. Следователно и на основание чл.101 от ГПК, доколкото съдът следи
служебно за надлежно извършване на процесуалните действия, следва да бъде
задължен ответникът да представи същите с точен превод на български език.
За основателно съдът намира искането на ищеца за ангажиране на
гласни доказателства чрез разпита на един свидетел при режим на водене за
установяване на обстоятелствата, че ответникът е заявил, че
корабособственика е изоставил екипажа, че корабособственикът от своя
страна е заявил след заплащане на обезщетението, че не е изоставял екипажа,
като възнамерява да продаде кораба в началото на 2021г. Същото касае
доказването на релевантни и спорни факти по делото.
Допустима и относима е поставената задача към съдебно счетоводната
експертиза по №2 и №3 въпроси, тъй като цели установяване на
обстоятелството, че от името и за сметка на ищеца е заплатено
застрахователното обезщетение от застрахователния агент. Въпрос №1 е няма
отношение към предмета на делото.
За неоснователно съдът намира искането на ищцовата страна да бъде
задължена Дирекция „Морска Администрация - Варна“ да представи пълната
преписка по наказателно постановление №5/29.05.2020г. Не е посочено, кои
документи от цялата преписка ще установяват относими към предмета на
делото факти.
Допустими и относими са поисканите гласни доказателства от
ответника чрез разпита на двама свидетели за установяване на следните
10
обстоятелства: че капитана прави месечната ведомост за екипажа и
индивидуалната ведомост по заработено време, ведомостта се подписва от
членовете на екипажа и след това сканирано се праща на работодателя за
извършване на плащане по банков път на трудовите възнаграждения.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава тридесет и
втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
20.09.2022г. от 10.30 часа , за която дата и час да се призоват страните като
им се връчи копие от настоящото определение. На ищеца да се връчи
препис от допълнителния отговор.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба,
допълнителната такава, отговора и допълнителния такъв писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.101 ответника да представи в
едноседмичен срок с писмена молба с препис за противната страна точен
превод на представените доказателства на чужд език, приложени от л. 82 и
л.120-122 /On-Board Complaint Form и Individual payroll/ КАТО МУ
УКАЗВА, че при неизпълнение същите ще бъдат изключени от делото.
ДОПУСКА съдебно счетоводна експертиза със задача вещото лице
след запознаване с доказателствата по делото, справка в счетоводството на
„Фиделитас“ ЕООД да даде заключение по следните въпроси:
1. Кой е превел на „Фиделитас“ ЕООД средства за изплащане на
застрахователното обезщетение на ответника и на целия екипаж
2. Как е осчетоводена счетоводната операция - от името и сметка на
„Фиделитас“ ЕООД или от името и за сметка на „Томас Милър
Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид“
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ в размер на 200.00лв. вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Александър Венциславов Славов.
Вещото лице да се призове след внасяне на депозита.
11
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да ангажира гласни доказателства
чрез разпита на един свидетел при режим на водене за установяване на
следните обстоятелства: че ответникът е заявил, че корабособственика е
изоставил екипажа, че корабособственикът е заявил след заплащане на
обезщетението, че не е изоставял екипажа, като възнамерява да продаде
кораба в началото на 2021г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да ангажира гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на водене за
установяване на следните обстоятелства: че капитана прави месечната
ведомост за екипажа и индивидуалната ведомост по заработено време,
ведомостта се подписва от членовете на екипажа и след това сканирано се
праща на работодателя за извършване на плащане по банков път на трудовите
възнаграждения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде изискана
преписката от Дирекция „Морска Администрация - Варна“ по наказателно
постановление №5/29.05.2020г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде допусната
задача към съдебно счетоводната експертиза, вещото лице да отговори на
въпроса :“ Със свои средства или със средства на ищеца е платена сумата от
26000.00 щатски долара, застрахователно обезщетение“.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното производство. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще
заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в
медиация е доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и
12
безпристрастно за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление,
на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация
на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в
съдебно заседание следва информират съда за участието си в процедура по
медиация или причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13