МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 194/2017 г. по описа на Районен съд –гр.Девня,трети състав
Девненският районен прокурор е повдигнал обвинение и е внесъл в РС гр.Девня
обвинителен акт срещу:
С.Г.Р., ЕГН **********
,за това че за
периода от 14.02.2015г. до м.април 2017г. в Суворово,
Варненска област, след като е била осъдена с решение №263/28.10.2011г. по гр.дело №1110/2011г. по описа на РС
гр.Девня, влязло в законна сила на 14.11.2011г., да издържа свои низходящи- децата си А.
С.Р., ЕГН **********, К. С.Р., ЕГН **********, и Ж. С.Р. , ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на две и повече месечни вноски – 27 месечни вноски по 80 лева всяка в общ
размер 2160 лева в полза на детето А. С.Р., 27 месечни вноски по 68 лева всяка
в общ размер 1836.00 в полза на детето К. С.Р. и 27 месечни вноски по 68 лева
всяка , в общ размер 1836 лева в полза на детето Ж. С.Р. , всички месечни
вноски за трите деца в общ размер 5832.00 лева , като деянието е извършено
повторно- престъпление по чл.183 ал.4
вр. ал.1 НК.
По искане на подсъдимата и нейният защитник,
съдебното следствие по настоящото наказателно производство е проведено по реда
на чл.370 и сл. от НПК, като при предварителното изслушване на страните
подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява, че е съгласна
да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, прокурорът
поддържа обвинението като счита същото за безспорно доказано. Счита, че в хода
на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства за вината на
подсъдимата Р..Моли съда, да наложи на подс.Р. наказание при задължителното
приложение на разпоредбата на чл.58а ал.1 НК , а именно „ лишаване от свобода”
в размер към максималния- 1 година и 6 месеца, което да бъде редуцирано с 1/3
до наказание „лишаване от свобода” за срок 1 година , което да бъде изтърпяно
при първоначален „строг” режим, както и наказание „обществено порицание”.
Защитника на подс.Р. – адв.М.М. *** –служебно
определен, твърди, че от събраните по делото писменни и гласни доказателства е
установена по безспорен и категоричен начин вината на подсъдимата, като твърди
обаче , че през голям период от време тя не е имала възможност да издържа
децата си поради престоя и в затвора.Моли на подс.Р. да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” в минимален размер.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:подс.С.Р. живеела заедно със със св.С.Г.Р.
в дома на Р. ***.От съвместното им съжителство се родили три деца – А. С.Р.
роден на ***г. и Ж. С.Р. и К. С.Р. , родени на ***г.През 2011г. отношенията
между подсъдимата и С.Р. се влошили и те се разделили.Подсъдимата отишла да
живее в друго населено място и се дезинтересирала от децата си.Грижата за
децата поел изцяло св.Р. с помощта на своите родители.С решение №263/28.10.2011г.
по гр.дело №1110/2011г. по описа на РС гр.Девня, влязло в законна сила на
14.11.2011г., упражняването на родителските права било предоставено на св.Р. и
подс.Р. била осъдена да заплаща за децата си месечна издръжка в размер на 80
лв. за А. С.Р. и на по 68 лева за Ж. С.Р. и К. С.Р..Подс.Р. обаче не плащала
издръжката и с присъда по НОХД № 229/2015г. по описа на РС Девня била осъдена
за това , че за периода от 14.11.2011г. до 14.02.2015г. не е заплатила
дължимата сума за издръжката на трите си деца.Въпреки това подсъдимата
продължила да не изплаща издръжката за децата си , поради което по жалба на св.Р.
било образувано ДП № 283/2016г. по описа на РУ Девня и русема била привлечена в
качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл. 183 ал.4 вр. ал.1 НК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че подсъдимата С.Г.Р. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 НК като за периода от 14.02.2015
г до 05.03.2015
г и от 26.03.2016 г до 27.07.2016 г в гр.Суворово, обл.Варна, след като е осъдена с
Решение №263/28.10.2011 г по гражданско дело №1110/2011 г по описа на Районен
съд-Девня, влязло в законна сила на 14.11.2011 г, да издържа свои низходящи –
децата си А. С.Р., ЕГН **********, К. С.Р., ЕГН **********, и Ж. С.Р., ЕГН **********,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски
– 5
/пет/ месечни вноски по 80.00 /осемдесет/ лева всяка, в общ
размер 400
/четиристотин/ лева в полза на детето А. С.Р., 5
/пет/ месечни вноски по 68.00 /шестдесет и осем/ лева всяка,
в общ размер 340
/триста и четиридесет/ лева в полза на детето К. С.Р. и 5
/пет/ месечни вноски по 68.00 /шестдесет и осем/ лева всяка,
в общ размер 340
/триста и четиридесет/ лева в полза на детето Ж. С.Р.,
всички месечни вноски за трите деца в общ размер 1080 /хиляда и
осемдесет/ лева, като деянието било извършено повторно.
Налице е както фактическа, така и логическа връзка
между събраните по делото доказателства , водеща недвусмислено до извода, че
деянието е осъществено от подсъдимата по начина, описан в обвинителния акт по
делото.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи: писма, обяснения, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, свидетелство за съдимост, които изцяло
кореспондират и с направените от подс.Р. самопризнания.
Деянието е осъществено от подсъдимата при форма на
вината пряк умисъл-тя е съзнавала,че дължи издръжка за малолетните си деца но
въпреки това не е изплащала такава.
Квалификацията на деянието е по чл.
184 ал.4 вр. ал.1 НК се обуславя от обстоятелството , че подс.Р. е извършила
деянието , след като вече е била осъждана с присъда по НОХД № 229/2015г. по
описа на РС Девня , влязла в законна сила на 28.10.2015г., за извършено
престъпление по чл.183 ал.1 НК.
След съвкупната преценка
на доказателствата, съдът стигна до извода за невиновността на подсъдимата С.Г.Р. за това , че за
периода от 05.03.2015г. до 08.06.2015г., от 08.06.2015г. до 26.03.2016г. и от
27.07.2016г до м.април 2017г. в гр.Суворово, обл.Варна, след като е осъдена с
Решение № 263/28.10.2011 г по гражданско дело №1110/2011 г по описа на Районен
съд-Девня, влязло в законна сила на 14.11.2011 г, да издържа свои низходящи –
децата си А. С.Р., ЕГН **********, К. С.Р., ЕГН **********, и Ж. С.Р., ЕГН **********,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски
– 22 /двадесет и две/ месечни вноски по 80.00 /осемдесет/ лева всяка, в общ
размер 1760 /хиляда седемстотин и шестдесет/ лева в полза на детето А. С.Р., 22
/двадесет и две/ месечни вноски по 68.00 /шестдесет и осем/ лева всяка, в общ
размер 1496 /хиляда четиристотин деветдесет и шест/ лева в полза на детето К.
С.Р. и 22 /двадесет и две/ месечни вноски по 68.00 /шестдесет и осем/ лева
всяка, в общ размер 1496 /хиляда четиристотин деветдесет и шест/ лева в полза
на детето Ж. С.Р., всички месечни вноски за трите деца в общ размер 4752
/четири хиляди седемстотин петдесет и два/ лева, като деянието било извършено
повторно и я оправда по първоначално възведеното обвинение в частта относно
размера на дължимите месечни вноски, на основание чл.304 НПК.
Разпоредбата на чл.303 от НПК указва, че присъдата не може да почива на предположения и, че съдът
признава подсъдимият за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. От доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, по
предвидения в НПК ред се установи , че за периода от
05.03.2015г. до 08.06.2015г., от 08.06.2015г. до 26.03.2016г. и от 27.07.2016г
до м.април 2017г. , подс.Р. ***, където е изтърпявала наказания “лишаване от
свобода”.През тези периоди Р. не е работила или ако е работила е получавала
символично възнаграждение / видно от справка предоставена от администрацията на
затвора/.Поради горното съдът прима , че за тези периоди от време за подс.Р. е
била налице обективна невъзможност за изпълнява задълженията си за осигуряване
на издръжка на децата си – била е лишена от свобода , не е работила и не е реализирала доходи ,
чрез които да може да изпълнява задълженията си.
При определяне размера на наказанието за подсъдимата С.Г.Р., съдът
прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока предвид
съществено засегнатото от деянието и право на получаване на издръжка на
малолетните и деца.Като изключително висока съдът прецени степента на
обществена опасност на подсъдимата , която до настоящият момент е осъждана с
общо 12 присъди , основно за извършени престъпления срещу собствеността, като
част от делянията са извършени при условията на опасен рецидив и подсъдимата е
изтърпявала наказания „лишаване от свобода” ефективно.Като смекчаващо
отговорността обстоятелства съдът прецени единствено изразеното съжаление за
извършеното деяние.Съдът приема, че поради превеса на отегчаващите вината обстоятелства над смекчаващите
такива на подс.Р. следва да бъде наложено наказание при приложението на чл.58а
ал.1 вр. чл.54 НК в размер към максималния, а именно „лишаване от свобода” за
срок от една година и шест месеца , което на основание чл. 58а ал.1 НК да бъде
редуцирано с 1/3 до наказание „ лишаване от свобода” за срок от една година
което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
След като се запозна с
предходните осъждания на подсъдимата съдът установи , че е налице основанието
по чл.68 ал.1 НК и приведе в изпълнение
наказанието, наложено на подс.Р. по ЧНД №8011/2012 г. по описа на РС
гр.Пловдив - “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, отложено с изпитателен
срок от 3 /три/ години, поради извършване на деянието по настоящото НОХД
№194/2017 г. по описа на РС гр.Девня в изпитателния срок по ЧНД №8011/2012 г.
Съдът приспадна при
изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание “лишаване от свобода” за
срок от 4 /четири/ месеца изтърпяното до момента, на основание чл.25 ал.2 НК.
Съдът
счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната
и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: