Решение по дело №532/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава XII, във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от Е. О. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], община Крушари, област Добрич, срещу Решение № 246/ 21.08.2024 г. по нахд № 424/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0851-001750/13.12.2022 г. на началник на група в ОДМВР – Добрич, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Твърди, че е извършил деянието при възникнала опасност за здравето и живота на трето лице. Именно транспортирането на това лице до болницата в [населено място] е причината да предприеме шофиране с превишена скорост, като липсата на обхват на мобилните оператори на мястото на инцидента е препятствала възможността да подаде сигнал на [тел. номер]. Сочи, че тези обстоятелства са установени по безспорен начин във въззивното производство, но не са взети предвид при постановяване на решението. Не споделя изводите на съда, че при наличието на обхват на мобилните оператори е следвало да спре автомобила и да подаде сигнал на [тел. номер], защото това би изисквало повече време и би довело до влошаване на здравословното състояние на пострадалия. Счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 8 от ЗАНН, във вр. чл. 13, ал. 1 от НК, приложим съгласно чл. 11 от ЗАНН, изключващи обществената опасност на деянието като извършено при крайна необходимост. Твърди, че с действията си не е застрашил друг субект или имущество, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП.

Ответникът по касационната жалба – началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Добрич, не изразява становище по жалбата.

Представителят на ОП – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя изводите на ДРС за неприложимост на института на крайната необходимост. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения :

С процесното НП Е. О. К. е санкциониран за това, че на 16.11.2022 г., около 11:29 ч., в [населено място], на [улица], в посока [населено място], управлявал лек автомобил О. З., рег. номер [рег. номер], със скорост 115 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч. Скоростта е установена с АТСС ARH CAM S1 120cc76, като след приспадане на толеранса е отчетено превишение от 62 км/ч. АНО е квалифицирал поведението на водача като виновно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложил следните административни наказания: „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

С обжалваното решение ДРС е приел, че административното нарушение е безспорно доказано и правилно [жк], възприемайки изцяло фактическата обстановка, установена от наказващия орган. Направил е извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на извършителя. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели е установил, че на инкриминираната дата жалбоподателят е транспортирал пострадал при инцидент, но е приел, че това обстоятелство не е основание за дисквалифициране на нарушението като извършено при крайна необходимост. Развил е доводи, че с действията си по управление на МПС през населеното място с изключително висока скорост над пределно допустимата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (112 км/ч) нарушителят е изложил на реален риск живота и здравето както на пътуващите в автомобила, така и на останалите участници в движението по пътя. Приел е, че не са налице предвидените от законодателя предпоставки - да не съществува друг начин за избягване на опасността и причинените от деянието при крайна необходимост вреди да са по-малко значителни от предотвратените, тъй като е имало друга възможност да се окаже помощ на пострадалия чрез обаждане на 112 при навлизане в обхвата на мобилните оператори, поради което осъщественото от жалбоподателя деяние не попада в хипотезата на чл. 13 от НК. Въз основа на тези свои мотиви районният съд е потвърдил НП като законосъобразно.

Така постановеното решение е правилно.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка районният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователно е основното и единствено възражение, че деянието на жалбоподателя не представлява административно нарушение съгласно чл. 8 от ЗАНН, тъй като е извършено в условията на крайна необходимост. В административнонаказателното право липсва уредба на този институт, поради което на основание чл. 11 от ЗАНН следва да намери приложение разпоредбата на чл. 13 от НК. За да има крайна необходимост, трябва да е налице състояние на опасност. Опасността следва да е непосредствена и да липсва друго средство за нейното преодоляване, което в случая не е така. Действително от показанията на свидетелите се установява, че не е имало мобилен сигнал на мястото на инцидента, но не и в близкото населено място, а и от медицинската документация от болничното заведение е видно, че нараняванията на пострадалото лице не са били животозастрашаващи и лечението им не е изисквало такава спешност и неотложност. Правилно в мотивите към решението е прието, че действието на водача не е било единственият начин за избягване на опасността, тъй като е съществувала възможност за обаждане на номер 112 при навлизане в обхвата на мобилните оператори. Правилен е и изводът на съда, че този вид административно нарушение сериозно застрашава живота и здравето на всички участници в движението, което изключва приложението на чл. 13 от НК, във вр. чл. 8 от ЗАНН. Липсва кумулативната предпоставка причинените от деянието вреди да са по-малко значителни от предотвратените. В случая не става дума за ситуация на крайна необходимост, а за грешна субективна представа за наличието на непосредствена заплаха. Деянието при мнима крайна необходимост е общественоопасно и за него поначало се носи административнонаказателна отговорност. С оглед на това обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че поведението на водача не е лишено от обществена опасност и съставлява нарушение, което следва да бъде санкционирано по съответния ред.

Ето защо обжалваното решение, с което е потвърдено НП, е правилно, постановено в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Страните не са претендирали разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 246/21.08.2024 г., постановено по нахд № 424/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.