Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 80

гр. София, 29.05.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 152 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ – З.П.М., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощник адвокат Х.С. от Софийска адвокатска колегия е предявил срещу З.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лева за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания, психически стрес, негативни емоционални преживявания и влошаване на качеството на живот на ищеца, възникнали вследствие на ПТП, настъпило на 14.12.2016г. в гр.Б., около 18.00 часа при пресичане на пешеходна пътека, тип „Зебра“, на кръстовището на бул.“Цар Освободител“ и ул.“Рила“ по вина на застрахования при ответника водач И. Н. Н. с ЕГН ********** за лек автомобил марка „Мерцедес”, с ДК № СА 4414 СР, със застрахователна полица № BG/02/116000505189 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 04.02.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането - 14.12.2016 год., до окончателното й заплащане, както и за заплащане на следните обезщетения за имуществени вреди, причинени вследствие на същото ПТП:

1.      За счупени очила - 138 лева, като са закупени нови на 28.02.2017г.;

2.      За лечение проведено на 02.02.2017г. на зъбите и челюстта на ищеца в дентален център – 713 лева;

3.      За проведено лечение на 25.01.2017г. в МБАЛ „В.“ ЕООД – 150 лева;

4.      За лечение и рехабилитация проведени на 02.03.2017г. в СБПЛР „З.“ ЕАД – 61.70 лева;

5.      За закупуване на медикаменти и консумативи в размер на 241.30 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от посочените дати, а за последната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им заплащане.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 14.12.2016г., в гр. Б., около 18.00 ч., при пресичане на пешеходна пътека, тип „Зебра" на кръстовището на бул. „Цар Освободител" и ул. „Рила", е бил блъснат от лек автомобил марка "Мерцедес", peг. № СА4414СР. Автомобилът бил управляван от И.Н.Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** и застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/02/116000505189 от 04.02.2016г., сключена между „З.Б.И." АД и А.Г.З., с ЕГН **********.

Изложено е още в исковата молба от ищеца, че бил подкосен от дясната страна при удара, ударил се в предния номер на автомобила, полетял напред и паднал на пътното платно по очи. Очилата му отхвръкнали и се счупили на парчета. Водачът спрял за момент без да слиза от колата, казал през прозореца „Извинявай..." и продължил пътя си.

Същата вечер ищецът бил закарал в УМБАЛСМ „Н.И. П.", гр. С.. В спешния кабинет лекарите установили открита рана на устните и устната кухина и счупване на десния крак в близост до капачката /фрактура на латерален тибиален кондил/. Лекарите зашили най-напред горната му устна, за да спре кървенето. Предните зъби и челюстта му останали разклатени. Кракът му бил гипсиран от глезена до тазобедрената кост. Гипсът трябвало да стои минимум 30 дни. В продължение на една седмица, ищецът не можел да се храни поради болки в челюстта и клатещите се предни зъби, които не позволявали на устата му да се затваря.

На 21.12.2016г., с гипсиран крак З.М. посетил дентален център „С." – С.. Там стоматолозите установили „необработена разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна и на гингивата в зоната на 21, 22 зъби, луксация на 21 и 22 зъби и подвижност на вестибуларната костна стена, която се движила заедно с 21 и 22 зъби". Извършена била хирургична операция - „репозиция на 21, 22 зъби, заедно с костната пластина и имобилизация със стандартна назъбна шина; сутура на разкъсаните тъкани". Проведено било и дентално лечение на пострадалите зъби. С шина на челюстта З.М. престоял 43 дни. През цялото това време, той се хранел само с течна храна, през тръбичка.

На 15.01.2017г. гипсът на крака му бил свален в „П.". След свалянето на гипса обаче, пострадалият не можел да стъпва нормално на десния си крак, коляното му било подуто и усещал болки в него. В определени моменти получавал блокаж на коляното, съпроводен от много силни болки. На 25.01.2017г. ищецът постъпил в болница „В." - гр. С.с данни за вътреставна увреда на дясно коляно. Там му била направена операция, при която се установил частично разкъсан менискус с увреждане на хрущяла на латералния кондил. След изписване от болница „В.", З.М. продължавал да изпитва болки при движение и не можел да движи коляното на десния си крак в пълен обем. Постъпил за рехабилитация в Специализирана болница „З." ЕАД - гр. Б.. Там била проведена рехабилитация и лечение чрез магнитотерапия, ултразвук, подводна гимнастика и луголечение за овладяване на болковия синдром. Изписан бил с известно подобрение и с препоръки да продължи с рехабилитацията.

В резултат на ПТП, З.П.М. сочи, че претърпял три средни телесни повреди: - 1. Счупване на страничния кондил на дясната пищялна кост, което  причинило на пострадалия „трайно затруднение на движението на десния долен крайник" за срок от около 4 месеца; 2. Частично разкъсване на вътрешния менискус на дясното коляно, което причинило на пострадалия „трайно затруднение на движението на десния долен крайник" за срок по-голям от 30 дни и 3. Избиване /луксация/ на 21-ви и 22-ри зъб, заедно с костната пластина, което причинило трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от 43 дни. Всички тези увреждания били съпроводени със силни болки и страдания. Болките били особено интензивни в първите дни и седмици след катастрофата, при зашиването на устните, при операциите на зъбите и на крака му. Вследствие на претърпяната катастрофа, ищецът твърди, че преживял и сериозен психически стрес.

Претърпените телесни повреди влошили сериозно качеството на живот на ищеца. Близо 3 месеца, той бил в невъзможност да се обслужва и да задоволява сам елементарните си потребности - хранене, физиологични нужди, лична хигиена. Разчитал изцяло на помощта на съпругата си и на сина си. Това допълнително го натоварвало.

Понастоящем, З.М. продължавал да изпитва болки в коляното и крака си, особено при промяна на времето и при по-голямо физическо натоварване. Освен това, той трябвало да щади предните си зъби и непрекъснато да внимава как и с какво се храни.

Ищецът поддържа още в исковата си молба, че в резултат на пътно-транспортното произшествие е претърпял и имуществени вреди. За лечението на зъбите и челюстта в дентален център „С." – С. и за лекарства, той е заплатил 765 лева. За лечението и рехабилитацията на крака, както и за медикаменти, заплатил общо 401,17 лв. Поради счупване на очилата му при сблъсъка с лекия автомобил се наложило закупуване на нови очила. За очила, той е заплатил 138.00 лв. Общо имуществените вреди възлизали на 1 304,17 лв.

За извършено престъпление по чл.343, ал.3, б."а", във вр.ал.1, б. „б", във вр. с чл.342, ал.1 от Наказателния кодекс, Районна Прокуратура - Б. повдигнала обвинение на водача на лекия автомобил - И.Н.Н., с ЕГН: **********. Образувано било и н.о.х.д. № 344/2017г. по описа на Б.ския PC. С протоколно определение от 26.10.2017г. по същото дело на РС-Б. било одобрено споразумение между РП - Б. и подсъдимия И.Н.Н.. Със споразумението, подсъдимият се признал за виновен за това, че на 14.12.2016г. в гр. Б., на бул. „Цар Освободител" с посока на движение от ул. „Рила" към центъра на града при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Мерцедес", модел „А140", рег.№ СА4414СР е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.116, чл.119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като при приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал да премине преминаващия по нея пешеходец и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на З.П.М..

За извършеното престъпление на И.Н.Н. било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, като изпълнението на наказанието било отложено за срок от три години. Наложено му било и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца".

На 11.12.2017г. ищецът предявил пред „З.Б.И." АД писмена застрахователна претенция, по която била заведена преписка № **********/2017г. Отговор не последвал. На 17.05.2018г. по сметката на З.П.М. от ответника били преведени 5 000 лв. Ищецът счита, че изплатената сума от 5 000 лв. е недостатъчна, за да обезщети претърпените вследствие на катастрофата неимуществени вреди - три средни телесни повреди и имуществените вреди в размер на 1304 лв.

Именно поради това ищецът - З.П.М., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощник адвокат Х.С. от Софийска адвокатска колегия моли съда да бъде осъдено З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, да му заплати обезщетение в размер на 60 000 лева за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания, прихически стрес, негативни емоционални преживявания и влошаване на качеството на живот на ищеца, възникнали вследствие на ПТП, настъпило на 14.12.2016г. в гр.Б., около 18.00 часа при пресичане на пешеходна пътека, тип „Зебра“, на кръстовището на бул.“Цар Освободител“ и ул.“Рила“ по вина на застрахования при ответника водач И.Н. И. с ЕГН ********** за лек автомобил марка „Мерцедес”, с ДК № СА 4414 СР, със застрахователна полица № BG/02/116000505189 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 04.02.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането - 14.12.2016 год., до окончателното заплащане на сумата, както и за заплащане на следните обезщетения за имуществени вреди, причинени вследствие на същото ПТП:

1.      За счупени очила - 138 лева, закупени на 28.02.2017г.;

2.      За лечение проведено на 02.02.2017г. на зъбите и челюстта на ищеца в дентален център – 713 лева;

3.      За проведено лечение на 25.01.2017г. в МБАЛ „В.“ ЕООД – 150 лева;

4.      За лечение и рехабилитация проведени на 02.03.2017г. в СБПЛР „З.“ ЕАД – 61.70 лева;

5.      За закупуване на медикаменти и консумативи в размер на 241.30 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от посочените дати, а за последната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „Б.И.” АД, ЕИК . е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Ал.И., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

            В отговора на исковата молба се сочи, че по делото няма първични медицински документи от датата на инцидента. Медицинското направление, издадено от УМБАЛСМ „П.“ от 14.12.2016г. визирало диагноза под съмнение. В този смисъл ответникът счита, че е обезщетил вредите на ищеца от процесното ПТП.

            Изложено е още в отговора на исковата молба, че след като ищецът бил отказал хоспитализация в П. на 14.12.2016г. бил допринесъл за възможните усложнения в колянната става. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ с оглед претенциите за лихва от датата на ПТП.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва първоначалната, както и оспорва изложените твърдения от ответника в отговора на исковата молба.

            В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на допълнителната искова молба.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от представения с исковата молба констативен протокол № 230 за ПТП от 21.12.2016г. на РУ на МВР - Б. е, че на 14.12.2016г. ищецът по делото е пострадал при ПТП, като пешеходец.

            Не е спорно по делото обстоятелството, че ищецът е спазил процедурата по чл.380 от КЗ. Последното се установява и от застрахователна претенция с вх. № на ответното дружество от 11.12.2017г. На 06.02.2018г. ищецът е предоставил на ответника и точна банкова сметка, ***о застрахователно обезщетение.

Установява се по делото от банково преводно нареждане от 17.05.2018г., че ответното дружество е заплатило на ищеца сума в размер на 5 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди от процесното ПТП.

По делото е представен от ищеца съдебен протокол от 26.10.2017г. по НОХД № 344 по описа за 2017г. на РС-Б.. От него се установява, че е одобрено постигнато споразумение за решаване на наказателно производство водено срещу И.Н.И., сключено между прокурор при РП-Б., защитник на подсъдимия И.Н.И. и самия подсъдим, както и съдържанието на самото споразумение. Видно от последното е, че И. Н. И. е признат за виновен, за това, че на 14.12.2016г.  в гр.  Б.,  обл.  С., на бул.  „Цар Освободител", с посока на движение от ул."Рила" към центъра на града, при управление на моторно  превозно  средство  - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А140“ с peг. номер СА 4414 CP нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 116, чл. 119, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като при приближаване към пешеходната пътека не е пропуснал да премине преминаващия по нея пешеходец и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на З.П.М., изразяваща се в счупване на страничния кондил на дясната голямопищялна кост, което увреждане причинило на пострадалия „трайно затруднение на движението на десния долен крайник" за срок от около 4-5 месеца; частично разкъсване на вътрешния менискус на дясното коляно, което увреждане само по себе си причинило на пострадалия „трайно затруднение на движението на десния долен крайник" за срок по голям от 30 (тридесет) дни, като деянието било извършено на пешеходна пътека и деецът бил избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „А", вр. ал. 1, б. „Б", вр. чл. 342, ал.1 от НК. От текста на споразумението съдът приема, че се установява и механизмът на процесното ПТП.

По делото са допуснати, изслушани и приети заключенията на основна и допълнителна съдебно-стоматологични експертизи. От тях се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил две разкъсноконтузни рани в областта на горната устна, проникващи в устната кухина; луксация /разклащане/ на 21 и 22 зъб; коса фрактура в областта на фронта латерално /странично / от 22 зъб; подвижност на вестибуларната костна стена. Установява се още от заключенията на тези експертизи, че на ищеца е проведено хирургично лечение, репониране /наместване/ на разклатените зъби и шиниране. Вещото лице сочи още, че лицевата травма на ищеца е била с много силна болезненост, поради инервираност на лицето. Времето за възстановяване от подобни травми било индивидуално, но можело да се определи около една година. Към настоящия момент увредените зъби на ищеца още имали слаба подвижност и изразена рецесия /отдръпване/ на венеца, което създавало предпоставки за оголване на корените и допълнително разклащане на зъбите. Тази подвижност налагала специален режим на хранене и по-силното отхапване на твърда храна можело да увеличи степента на разклащане, като това състояние на ищеца било трайно.

От прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. д-р Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че З.М. е получил в резултат на процесното ПТП и следните травматични увреждания – фрактура на латералния кондил на дясната тибия с минимална депресия и хоризонтална лезия на вътрешния менискус.

Установява се още от заключението на СМЕ, че констатираните травматични увреждания на ищеца са предизвикали значителна по интензивност болезненост през първите дни след инцидента, като постепенно тази болезненост намалявала и се проявявала само при натоварване на крайника в следващите седмици.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в рамките на около месец – до месец и половина или до два месеца е възстановяването като период от травмите на ищеца, а с намаляване на тъканния оток болката затихвала и оставала само при движение или при допир. Вещото лице сочи още, че впоследствие вече до живот може да се наблюдава при физическо натоварване на крайника или при промяна на времето също болка. Към настоящия момент ищецът имал леко ограничение във флексията на увредения крайник в областта на колянната става. Ограничението във флексията можело да се засили с възрастта. Ищецът щял да изпитва болки в коляното при промяна на времето и при натоварване, а с възрастовите изменения оплакванията щели да се засилват.

По делото са представени фискални бонове, издадени от дентален център, лечебни заведения, аптеки и оптика. От тях се установяват направени разходи, но не се установява същите да са направени именно от ищеца и то по повод лечението и последващото му възстановяване от пътнотранспортното произшествие.

Не се събраха по делото доказателства за твърдяното в исковата молба отражение на ПТП върху психиката на ищеца, а именно преживяването на сериозен психически стрес.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите М. /съпруга на ищеца/ и И.. От показанията на свидетелката М.се установява, че ищеца е бил блъснат от лек автомобил на пешеходна пътека в гр.Б.. След инцидента бил откаран в П., където била зашита първо устната му, а след това бил гипсиран десния му крак от глезена до тазобедрената става. В Пирогов не предложили хоспитализация на ищеца и след като се прибрал в къщи той не можел да се обслужва сам. Устата му не можела да се затваря. Много силни болки имал. Само течности приемал. Последвала операция и поставяне на шина на два от зъбите му за около 40 дни, през който период приемал само течно-кашеви храни. След като свалили гипса от крака на ищеца, четири-пет дни той не можел да сгъва крака си, след това започнал полека да го сгъва. Крака му бил оттекъл и посинял от коляното надолу. Наложило се да се проведе лечение с оглед това да изчезне оттока и синката и да може да се проведе оперативно лечение, тъй като имало проблем и в колянната става. Ищецът не можел да ходи самостоятелно. През цялото време бил на обезболяващи медикаменти. След това последвала операция на коляното му в болница „В.“. Започнал след нея и рехабилитация, която 10 дни била във физиотерапията в Б., впоследствие на балнео-санаториално лечение в гр. Б.. Ищецът имал болки и затруднения в сгъването на крака. Четири месеца не можел да го сгъва. Свидетелката сочи, че през цялото време тя и синът им го обслужвали по отношение на тоалет и хранене. Ищецът рядко ставал, повече лежал. Бил доста притеснен и уплашен. Имало моменти, в които смятал, че няма да може да се възстанови и да ходи.

Свидетелят И. установява, че ищецът е изпитвал неудобство от поставения му гипс. Едва се качил в колата след като го гипсирали в П., за да се върне в гр.Б.. Като го посещавал в дома му ищецът също изпитвал неудобство, притеснение. Бил на течни храни. Оплаквал се, че има болки, не можел да се качва по стълбите, трудно му било. След рехабилитацията ищецът също трудно ходел. През този период бил уплашен и притеснен.

            Не се спори по делото, че е налице валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и собственика на МПС участвало в процесното ПТП по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ сключена със застрахователна полица № BG/02/116000505189 от 04.02.2016г.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящият съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд в представеното по делото влязло в законна сила споразумение от 26.10.2017г. на РС-Б., одобрено по НОХД № 344/2017 год. – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От горното се налага, че съдът следва да приеме за установени в случая: първо, извършеното виновно от И.Н.И. деяние,  съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. с ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК; второ, настъпилите като пряк резултат от ПТП увреждания на ищеца З.П.М..

            В резултат на ПТП на ищеца, видно от заключенията по назначените съдебно-медицинска и съдебно-стоматологична експертизи са били причинени физическите увреждания, констатирани от експертизите - две разкъсно-контузни рани в областта на горната устна, проникващи в устната кухина; луксация /разклащане/ на 21 и 22 зъб; коса фрактура в областта на фронта латерално /странично / от 22 зъб; подвижност на вестибуларната костна стена; фрактура на латералния кондил на дясната тибия с минимална депресия и хоризонтална лезия на вътрешния менискус.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС - участвало в ПТП и виновно за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания, съгласно постановлението, могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Трябва да бъдат съобразени и претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане – в размер на 10 420 000 лева при причиняване на неимуществени вреди на едно лице, какъвто е настоящият случай – арг. от чл.492, т.1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2016г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (две разкъсно-контузни рани в областта на горната устна, проникващи в устната кухина; луксация /разклащане/ на 21 и 22 зъб; коса фрактура в областта на фронта латерално /странично / от 22 зъб; подвижност на вестибуларната костна стена; фрактура на латералния кондил на дясната тибия с минимална депресия и хоризонтална лезия на вътрешния менискус, вследствие на които се наложило гипсиране на десния долен крайник на ищеца за около 40 дни; необходимо било да се извършат оперативни интервенции – за лезията на вътрешния менискус, както и за репозицията на 21 и 22 зъби с костна пластинка, имобилизацията със зъбна шина, шевовете на разкъсаните тъкани в устната кухина; възстановителният период е продължил общо около година, през значителна част от който пострадалият не е могъл сам да се придвижва и да се обгрижва, поради което му е била нужна чужда помощ; с ограничение на движенията на увредения крак; макар и увредените два зъба-резци към момента да са протезирани, пострадалият има затруднение при хранене с по-твърди храни, тъй като подвижността на тези зъби ще остане до живот; отделно от това ограничението във флексията на коляното му ще се засилва с възрастта, както и ще изпитва болки винаги в увредените части на крака си при промяна на времето и при натоварване), настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект, поради затруднено движение, както и болезненост за период от около година, както и до настоящия момент, но в по-лека степен, вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сума до 50000 лв. Съдът, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалият неминуемо е изживял силен стрес и уплаха. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца. Предвид установеното по делото обстоятелство, че извънсъдебно и преди образуване на настоящото дело застрахователното дружество е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 5 000 лева за причинените му в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди, определеното по –горе обезщетение за претърпените неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лева, следва да бъде редуцирано със заплатената вече сума от 5 000 лева.

Като неоснователен обаче следва да бъде отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди в претендираният размер от 1304.00 лева. Не се установи по делото, че приложените разходни документи касаят направени разходи именно от ищеца, както и че същите са били направени по повод лечението и последващото възстановяване именно на ищеца от пътнотранспортното произшествие.

С оглед на изложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.02.2018г. – датата на представяне от ищеца на ответника на точна банкова сметка, ***астрахователно обезщетение /чл.380, ал.3 във вр. с чл.497, ал.1, т.1 от КЗ/, до окончателното й заплащане, като отхвърли предявеният иск за разликата до пълния му предявен размер от 60 000 лева. Следва да бъде отхвърлен и предявеният иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 1 304.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване на уврежданията причинени на ищеца в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.12.2016г. – датата на увреждането, до окончателното й заплащане.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Тъй като с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то предвид изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 1800 лева /4 % от 45 000 лева/.

            В хода на производството по делото ищеца е направил разноски, платени от бюджета на съда в общ размер на 750 лева – депозити за възнаграждения на в.л. по назначените съдебно-медицинска и съдебно-стоматологични експертизи. С оглед на това ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда, съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 550.54 лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещи лица.

В хода на производството по делото ответникът не е направил разноски. Същият, чрез процесуалния си представител адв.И. претендира само адвокатско възнаграждение. С оглед на това обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 797.86 лева, съставляваща разноски – адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Тъй като, видно от представения в с.з. на 07.05.2019 год. договор за правна помощ от 11.02.2019 год., сключен между адвокат С. от САК и ищеца, последният е заплатил на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева за първа инстанция, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът намира, съобразно изхода на спора, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата в размер на 1 468.09 лева.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З.П.М., с ЕГН **********, и адрес ***, сумата от 45 000 лева /четиридесет и пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект, поради затруднено движение, както и болезненост за период от около година и в по-лека степен и към настоящия момент, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 14.12.2016 год. в гр.Б., на пешеходна пътека тип „Зебра“, по вина на застрахования при ответника водач – И.Н.И., за лек автомобил марка „Мерцедес”, с ДК № СА 4414 СР, със застрахователна полица № BG/02/116000505189 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 04.02.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2018г. – датата на представяне от ищеца на ответника на точна банкова сметка, ***астрахователно обезщетение до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 60 000 лева, както и в частта му за претендираната законна лихва върху главницата за периода от 14.12.2016г. до 06.02.2018г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от З.П.М., с ЕГН ********** против ” АД, ЕИК, искове по чл.432, ал.1 от КЗ и 409 от КЗ, за заплащане на сумата от 1 304.00 лева (хиляда триста и четири лева), съставляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване на уврежданията му, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 14.12.2016 год. в гр.Б., на пешеходна пътека тип „Зебра“, по вина на застрахования при ответника водач – И.Н.И., за лек автомобил марка „Мерцедес”, с ДК № СА 4414 СР, със застрахователна полица № BG/02/116000505189 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 04.02.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2016г. – датата на увреждането до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З” АД, ЕИК  да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1800 лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З” АД, ЕИК  да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 550.54 лева, съставляваща съдебни разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, З.П.М., с ЕГН ********** да заплати на З” АД, ЕИК  сумата от 797.86 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, З” АД, ЕИК да заплати на З.П.М., с ЕГН ********** сумата от 1468.09 лева, съставляваща съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: