Решение по дело №146/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 79
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Георги Димов Пепеляшев
Дело: 20222100600146
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Бургас, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ

Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора Анг. Ат. Г.
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600146 по описа за 2022 година

С Присъда № 1 от 25.01.2022 г., постановена по НОХД № 372/2021 г.
Районен съд, гр. Царево е признал подсъдимия К. И. Ф., ЕГН ********** за
виновен в това, че на 09.08.2020 г. в с. В., общ. Царево, по ул. „Д.“ управлявал
лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № *****, след употреба
на наркотични вещества – канабис, установено по надлежни ред – с тест за
установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози – „Дрегер
Дръг тест – 5000“, с фабричен № ARLJ 0005, с номер на пробата 102 –
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като на основание чл. 343б, ал. 3 от НК
и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК го е осъдил шест месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на
наказанието с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 250 лева.
С присъдата на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 36 и чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК ЦРС е лишил К. И. Ф. от право да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал
1
времето, през което подсъдимият Ф. е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 09.08.2020.
С присъдата съдът се е произнесъл по вещественото доказателство, като
е постановил един брой тест касета от „Дрегер Дръг тест – 5000“, с фабричен
№ ARLJ 0005, да бъде унищожено като вещ с малозначителна стойност, след
влизане на делото в архив.
По делото е постъпила въззивна жалба от подсъдимия К.Ф., чрез
защитника му – адв. Силвия Петрова от АК – гр. София, с която се моли
първоинстанционната присъда, като неправилна, постановена при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и поради несъставомерност
на деянието, да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение. В жалбата се навеждат съображения в няколко насоки. На
първо място защитата намира, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване от страна на
първоинстанционният съд на процедурата по чл. 372, ал. 3 от НПК за
одобряване на съгласието на страните, дадено по реда на чл. 371, т. 1 от НПК.
Позовавайки се на съдебната практика, защитата намира, че разпитът на св.
Н., извършен пред първоинстанционния съд, по съображения за възникнала
необходимост от изясняване на фактическата обстановка по делото е
проведен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
съответно постановената присъда при взимане на предвид на изложеното в
този разпит, е неправилна и следва да бъде отменена. На второ място излага
съображения за нарушение на закона, като намира, че постановената присъда
е неправилна, поради несъставомерност на деянието, в извършването на което
подсъдимият Ф. е обвинен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира въззивната
жалба за неоснователна, поради което счита, че същата следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционният акт, като правилен и
законосъобразен, да бъде потвърден.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият К.Ф. се
явява лично и със защитника си – адв. С.П. от АК – гр. София. Последната
поддържа подадената въззивна жалба и наведените в нея съображения. Излага
съображения, че авторството на деянието не е установено по безспорен и
2
категоричен начин, като уточняващите разпити на двамата свидетели –
полицейски служители частично потвърждават показанията на свидетелите А.
и Н., от които се установява, че проверката е извършена, когато автомобилът
вече е бил паркиран, а те, както и подсъдимия, вече са ходили пеш. На
следващо място посочва, че при постановяването на първоинстанционната
присъда са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с
направеното от страна на подсъдимия искане за провеждане на съкратено
съдебно следствие на основание чл. 371, т. 1 от НПК, като заявява, че
поддържа подадената нарочна молба пред първоинстанционния съд, в които
са изложени подробни съображения. Моли първоинстанционната присъда да
бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В дадената му последна дума подсъдимият Ф. моли да бъде оправдан.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните
и в предмета и пределите по чл.313 и чл. 314 от НПК, намира, че атакуваният
съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което налага неговата
отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Съображенията за това са следните:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна
страна и в предвидения от закона срок.
В съдебната фаза пред първата инстанция съдът е провел предварително
изслушване по делото. Подсъдимият в присъствието на защитника си е
отправил искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.
371, т. 1 от НПК, като са дали съгласие да не се разпитват свидетелите по
делото.
Бургаският окръжен съд констатира, че първоинстанционната присъда
№ 1/25.01.2022 г. по НОХД № 372/2021 г. на Районен съд – гр. Царево е
постановена при нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи
нарушение на процесуалните правила, относими към реда, по който е
протекло производството пред първоинстанционния съд – Глава Двадесет и
седма от НПК.
Диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие е
3
регламентирана в две алтернативи – по т. 1 и т. 2 на чл. 371 от НПК, като
всяка е обвързана с конкретни предпоставки, ред на провеждане и
юридически последици. Инициативата за провеждане на предварително
изслушване е предоставена на подсъдимия, както и на съда, който служебно
прави своята преценка. Във всички случаи обаче, когато е инициирано
предварително изслушване, съобразно нормата на чл. 372, ал. 1 от НПК,
съдът следва да разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и да
уведоми същите за последиците, с които е обвързана съответната процедура, с
оглед алтернативите по т. 1 и т. 2 на чл. 371 от НПК. В настоящия случай,
видно от съдържанието на съдебния протокол № 268/06.12.2021 г., в хода на
разпоредителното заседание, подсъдимият е направил искане делото да се
гледа по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, като е дал съгласие по
смисъла на чл. 371, т. 1 от НПК да не се разпитват всички свидетели.
Представителят на ТО – Царево при Районна прокуратура – Бургас също е
взел становище, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по
реда на съкратено съдебно следствие. Обсъждайки въпросите по чл. 248, ал. 5
от НПК, съдът е приел, че заседанието следва да бъде насрочено за незабавно
разглеждане по реда на Глава 27 от НПК за 06.12.2021 г. - след проведеното
разпоредително заседание с призоваване на подсъдимия, неговия защитник и
прокурора. Провеждайки съдебното заседание на посочената дата – протокол
№ 269, първоинстанционният съд не е подходил съобразно правилата на чл.
372 от НПК, и не е обективирал в нарочен акт волята си относно реда, по
който следва да се развие производството – дали по общия ред или по
деференцираната процедура по ал. 3 от чл. 372 от НПК. От съдържанието на
протокола се установява, че дал ход на делото, след което е снел
самоличността на подсъдимия. В същото съдебно заседание, прокурорът е
направил искане за изслушване на всички свидетели по делото, със
становище, че по този начин съдът ще има възможност да възприеме лично
обвинителната теза, изложена в обвинителния акт и която според държавното
обвинение е безспорна. С определение, което по мнение на настоящата
инстанция не съдържа никаква мотивираност и конкретика, съдът е
разпоредил по делото да се призоват всички свидетели, дал е ход на делото и
представителят на държавното обвинение е прочел обвинителния акт. От
посоченото в протокола, по никакъв начин не става ясно волята на
първоинстанционния съд по кой ред е приел, че ще протече съдебното
4
производство.
Видно от обективираното в протокол № 19 на проведено на 25.01.2022 г.
съдебно заседание, съдът е приел, че постановеното определение в съдебно
заседание на 06.12.2021 г. следва да бъде частично отменено в едната му част
и потвърдено в другата му част, като е приел, че следва да проведе разпит
единствено на свид. Н., а да не се провежда разпит на свидетелите Д., Н. и А..
В протокола обаче липсва нарочно определение в тази насока, от което да е
видно действителната воля на съда. Съдът е разяснил на подсъдимия правата
по чл. 371, ал. 1 от НПК и го е уведомил, че съответните доказателства от ДП
ще се ползват от съда при постановяване на присъдата. Също така е обявил на
страните, че на основание чл. 372, ал. 3 от НПК, при постановяване на
присъдата, непосредствено ще ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения, както и доказателствата, събрани по ДП и
одобрява изразеното от страните съгласие по чл. 371, т. 1 от НПК, да не се
провежда разпит на всички свидетели и вещи лица. В същото съдебно
заседание съдът е обявил на страните, че не одобрява изразеното от страните
съгласие да не се провежда разпит на свид. Н., като не става ясно, каква е
съдбата на призованите и неявили се свидетели – посочени по-горе.
Всяка от посочените алтернативи на чл. 371 от НПК, както вече бе
посочено по-горе, има своята специфика, не само като предпоставки и
процедури, а и като правни последици. Ето защо волята на подсъдимия следва
да бъде ясна, недвусмислена и безусловна, като ясна и недвусмислена следва
да бъде и волята на съда, който е приел, че са налице предпоставки за
провеждане на диференцирана процедура, доколкото това предопределя и
различна преценка на обстоятелствата по ал. 3 и ал. 4 на чл. 372 от НПК.
Проверката на съда в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК е сведена до
процесуалната законосъобразност на проведените съответни действия по
разследването, които подсъдимият е заявил, че не желае да се проверяват в
хода на съдебното дирене. Признанието на фактите по чл. 371, т. 2 от НПК
пък от своя страна е в кумулативна даденост с визираната в чл. 372, ал. 4 от
НПК преценка на съда за доказателствената обезпеченост на същите. В
настоящия случай подсъдимият е формулирал воля за съкратено следствие по
чл. 371, т. 1 от НПК, като е дал съгласие да не се разпитват всички свидетели,
но липсва недвусмислена воля на съда за реда, по който е приел да се развие
съдебното следствие. Отделно от това, настоящият въззивен състав не
5
споделя становището на първоинстанционния съд, че в производството по
реда на Глава Двадесет и седма от НПК страните са абсолютно
равнопоставени една на друга и прокурорът е абсолютно равнопоставен на
защитата, с оглед и на което, без да коментира доказателствата по делото, е
приел, че направеното от прокурора доказателствено искане в съдебна фаза да
бъдат разпитани свидетелите, е процесуално допустимо и основателно. В
разпоредбата на чл. 371, т. 1 от НПК е посочено, че „подсъдимият и неговият
защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници
могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои
свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да
се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения
от досъдебното производство…“. Законодателят не е посочил като страна,
инициираща това производство да е съответният прокурор, като не се изисква
и неговото съгласие, При диференцираната процедура по Глава Двадесет и
седма от НПК, не се изисква съгласието на прокурора, тъй като чрез внесения
от него обвинителен акт, той обосновава обвинителната таза, а именно със
събраните под негово ръководство и надзор доказателства, като не може да се
противопостави на тяхното включване в доказателствения материал. С оглед
и на това, прокурорът не може да прави искане за разпит на свидетели с оглед
спазване на общите принципи за непосредственост, устност и състезателност
при събирането на доказателствата, тъй като законодателят сам е изключил
непосредствеността, устността и състезателността от процедурата по чл. 371,
т. 1 от НПК и е създал други гаранции за ненарушаване принципа по чл. 13 от
НПК за разкриване на обективната истина по делото. Както и по-горе бе
посочено, проверката на съда в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК е сведена
до процесуална законосъобразност на проведените съответни действия по
разследването, които подсъдимият е заявил, че не желае да се проверяват в
хода на съдебното дирене. Ето защо в разглеждания случай се касае за
нарушение на императивните разпоредби, уреждащи провеждането на
съкратено съдебно следствие по Глава Двадесет и седма от НПК, което
безспорно се отразява върху законосъобразността на съдебния акт и следва да
бъде съблюдавано при новото разглеждане на делото.
Гореизложеното налага извода, че в конкретния случай е налице
основанието на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като е допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на
6
подсъдимия. Това нарушение няма как да бъде отстранено от настоящата
инстанция и този факт налага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на Царевския районен съд от
стадия на разпоредително заседание, без да се обсъждат изложените в
жалбата доводи.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2, вр. чл. 334,
т.1, вр. чл.348, ал. 3, т. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 1 / 25.01.2022 г., постановена по НОХД №
372/2021 г. на Царевския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд, гр.
Царево от стадия на открито разпоредително заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните, че въззивното решение е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:
1._______________________
2._______________________
7