Р Е Ш Е
Н И Е
260244/7.12.2020г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№414 по описа за 2020 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД
и осъдителни искове, с правно основание чл.430, ал.1, ал.2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД,
вр. с чл.99 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „ОТП Факторинг България” ГАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, (универсален правоприемник на преобразуваното и
прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ***,
считано oт 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под №
20121115101316), представлявано от И.Г.Д. - М., излага, че със съобщение по ч.гр.д. №917/2015 г. по
описа на ШРС, дружеството е уведомено от Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ за разпореждане на съда,
постановено по чл.415 от ГПК, съдържащо указания за подаване на установителен
иск срещу длъжника, ответник по настоящото дело И.Б.К., ЕГН **********,***. В
молбата се излагат твърдения, че на 14.08.2008 г. между Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и И.Б.К., ЕГН **********,
като кредитополучател, е
сключен Договор за кредит за текущо потребление за сума от 2 500.00 евро.
Кредитът бил усвоен изцяло. Уговорени са падежна дата, лихвен процент и годишен
процент на разходите. Договорът е сключен за срок от 120 месеца, с падежна дата
за издължаване на месечните вноски- 30- то число на месеца. Поради затруднения
в изплащането на кредита, на 18.09.2009 г., между кредитора и ответника било подписано
Допълнително споразумение към договора за кредит. С това споразумение страните
се уговорили за удължаване на срока- 120 месеца, считано от подписване на
споразумението, като крайният падеж на договора е определен на 05.08.2019 г. С
това споразумение страните постигат и договорки за лихвения процент и за
промяна на падежната дата- пето число на месеца. Отново, поради затруднения при
изплащането на кредита, на 12.10.2010 г. било подписано второ по ред
допълнително споразумение, като остатъкът към датата на подписването му се
равнявал на 2 519.00 евро. Съгласно погасителният план към споразумението,
последната вноска по договора следвало да се изплати на 12.08.2019 г. Поради
неизпълнение на задължението за погасяване на кредита, последният, съгласно предвиденото
в договора, е станал предсрочно изискуем. Ответникът, с писмо получено от неговия
син, на 25.02.2015 г., бил надлежно уведомен за упражненото право на Банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем. „Банка ДСК“ ЕАД, на 23.04.2015 г., е
подала в Районен съд Шумен заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, за което е образувано ч.гр.д. №917/2015 г. по
описа на РС Шумен. По това дело са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника, в качеството му на кредитополучател, за
следните суми: 1 942, 58 евро - неплатена главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2008 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и ответника; 296, 40 евро – неплатена договорна лихва за периода от
06.03.2014 г. до 22.04.2015 г.; 24, 63 евро – неплатена лихвена надбавка за
забава от 25.03.2014 г. до 22.04.2015 г.; 60,00 евро – неплатени заемни такси
до 22.04.2015 г., като е присъдена и законна лихва за забава върху главницата
от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
извършените по делото разноски. На
15.07.2015 г. /след снабдяване със заповедта и изпълнителния лист/ между
заявителя по ч.гр.д. №917/2015 г. по описа на РС Шумен и ищецът е сключен
договор за покупко- продажба на вземания, по силата на който банката прехвърля
на ищцовото дружество вземанията по горепосочената заповед за изпълнение, ведно
с всичките му принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения. Ищецът,
въз основа на изрично пълномощно от цедента, е изпратил уведомление до длъжника
за извършената цесия, което не било получено от длъжника на посочения от него
адрес. Отделно, ищецът заявява, че уведомява ответника за настъпилата цесия и с
настоящата искова молба, към която са приложени всички документи за цедиране на
вземането. Ищецът бил инициирал и принудително осъществяване на вземането си,
като е образувано ИД№1063/2018 г. по описа на ЧСИ Ана Рашева. Не е налице
погасяване на задълженията, поради което и предвид дадените изрични указания от
съда за предявяване на иск за установяване на вземанията по заповедта, за ищеца,
като цесионер възниквал интерес от предявяване на настоящите искове. Поради
изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да
се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
1942,58 евро - неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от
14.08.2008 г., Допълнително споразумение към него от 18.09.2009 г. и
Допълнително споразумение към него от 12.10.2010 г., сключен между „Банка ДСК“
ЕАД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото
дружество; 296,40 евро – възнаградителна лихва за периода от 06.03.2014 г. до
22.04.2015 г.; 24,63 евро – лихвена надбавка за забава /имаща характер на
мораторна неустойка/ от 25.03.2014 г. до 22.04.2015 г.; 60,00 евро – неплатени
заемни такси до 22.04.2015 г., както и законна лихва за забава върху главницата
от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и
разноски. При условие, че производството по установителните искове бъде
прекратено, поради недопустимост, ищецът предявява евентуални осъдителни
искове, да се осъди ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1942,58 евро
- неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2008
г., Допълнително споразумение към него от 18.09.2009 г. и Допълнително
споразумение към него от 12.10.2010 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и
ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество;
788,90 евро – непогасена по давност санкционна лихва по чл.19.2 от Общите
условия, върху непогасената по давност изискуема главница за периода от
17.02.2016 г. вкл. до 17.02.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. За евентуално заявените си претенции ищецът сочи, че претендира
посочените суми въз основа на горепосочения договор за кредит, поради неплащане
на задължението и настъпила през 2015 г., предсрочна изискуемост на цялото
вземане. Претендира и разноски.
В законния
едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез
назначения му от съда особен представител, представя писмен отговор, в който
изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете, излагайки
правни и фактически доводи и възражения. Обективира възражение за нищожност
както на целия договор, така и на отделни клаузи от него.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№917/2015 г. по описа на ШРС, по
реда на чл.417 и сл. от ГПК са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, в полза на Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжниците
И.Б.К., ЕГН **********,*** и С.И. К., ЕГН **********, като е разпоредено
двамата, в условията на солидарност, да заплатят на заявителя следните суми: 1 942,
58 евро - неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от
14.08.2008 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника; 296, 40 евро –
неплатена договорна лихва за периода от 06.03.2014 г. до 22.04.2015 г.; 24, 63
евро – неплатена лихвена надбавка за забава от 25.03.2014 г. до 22.04.2015 г.;
60,00 евро – неплатени заемни такси до 22.04.2015 г., като е присъдена и
законна лихва за забава върху главницата от 23.04.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и извършените по делото разноски. Заповедта е
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на заявителя са дадени
изрични указания за установяване на вземанията си по заповедта по исков път. В
срока по чл.415 от ГПК, ищецът предявява настоящите искове, като в този смисъл
съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че исковете са
предявени след изтичане на едномесечния срок, поради което са процесуално
недопустими. Видно от материалите по делото, исковата молба е подадена по
пощата на 17.02.2020 г. /понеделник/, в последния ден от едномесечния срок.
От представените
по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от Договор за кредит
за текущо потребление от 14.08.2008 г., ведно с Погасителен план и Общи
условия; Допълнително споразумение от 18.09.2009 г., ведно с погасителен план и
общи условия; Допълнително споразумение от 12.10.2010 г., ведно с погасителен
план и общи условия; Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД от
23.04.2015 г./, се установи, че на 14.08.2008 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен договор за кредит за
текущо потребление, по силата на който банката е предоставила кредит на
ответника в размер на 2 500.00 евро. Вземането на банката е обезпечено с
поръчителство от страна на Сава Ивелинов К.. В договора е посочено, че кредитът
се усвоява еднократно. Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца, считано
от датата на неговото усвояване. Уговорени са лихвен процент по кредита и ГПР.
Определена е падежна дата на месечните вноски- 30-то число на месеца.
Предвидени са и последиците при неизпълнение задълженията на кредитополучателя при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, а именно начисляване на наказателна лихва от 10
процентни пункта, имаща характер на санкция за неизпълнение на задължението за
своевременно погасяване на дълга. В общите условия е предвидено, че при
допусната забава на плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък на кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. На 18.09.2009
г., между кредитора и ответника било подписано Допълнително споразумение към
договора за кредит. На 12.10.2010 г. било подписано второ допълнително
споразумение, като с двете споразумения страните са се уговорили за удължаване
на срока, като крайният падеж на договора е определен на 12.08.2019 г. С тези
споразумения страните постигат и договорки относно промяна на лихвения процент /13,
45 %/ и за промяна на падежната дата- пето число на месеца. В последното
споразумение длъжникът е признал, че към датата на подписването му остатъкът от
дълга се равнява на 2 555, 20 евро, включващ главница, редовна и
наказателна лихва. Сочените факти и обстоятелства не се оспорват от ответника. Ответникът
не оспори твърденията, че е спрял плащанията по договора. Видно от
представените по делото писмени доказателства /нотариална покана, разписка от
25.02.2015 г./, се установи, че Банката, поради неплащане в уговорените срокове
задълженията по договора, е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Уведомлението е получено от сина длъжника И.Б.К., поръчител по
договора за кредит. На следващо място, съгласно непротиворечивата съдебна
практика, ответникът следва да се счита за надлежно уведомен за упражненото право
на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем и с получаването на
настоящата искова молба. От представеното по делото заключение по извършената
ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и
обективността му, се установи, че на 14.08.2008 г. по сметка в лева на „Банка
ДСК“ с титуляр ответника е преведена сума в размер на 2 500.00 евро, с
основание „плащане на заем“, като сумата е усвоена от ответника. През целия
период на договора по същия са постъпили суми общо в размер на 2 610, 13
евро, от които банката е погасила 805, 23 евро- главница, 1 651, 43-
договорна лихва, 6, 94 евро- санкционираща лихва върху главницата, 30, 12 евро-
такси и 116, 41 евро- закъснителни лихви. Вноските са внасяни със забава и не
всяка вноска е била достатъчна за погасяване на задължението по кредита. Последното плащане по кредита е извършено на
24.03.2014 г. ВЛ дава заключение, че към датата на подаване на заявлението-
23.04.205 г. /датата на извлечението от счетоводните книги/, задължението на
ответника по процесния договор за кредит е следното: 1 942, 58 евро-
главница; 296, 40 евро- договорна лихва, 24, 63 евро- наказателна лихва; 60.00
евро- такси. След издаване на заповедта за незабавно изпълнение, на 15.07.2015
г. между Банка ДСК и ищеца е сключен Договор за покупко- продажба
на вземания /цесия/, по силата на който банката е прехвърлила вземането,
предмет на издадената по ч.гр.д.№ №917/2015 г. по описа на ШРС, заповед за
изпълнение. За последния извод, съдът се съобрази и с представеното от ищеца
писмено доказателства- приемо- предавателен протокол от 07.08.2015 г., от който
безспорно се установява, че предмет на договора за цесия е и процесното
вземане, индивидуализирано по предмет /страни, срок, задължения/. Цедентът
изрично е потвърдил прехвърляне на вземанията по разглеждания договор за кредит
/писмо, изходящо от Банка ДСК до ищцовото дружество от 07.08.2015 г./. Видно от
представения по делото частно заверен препис от пълномощно, с нотариална
заверка на подписите, извършена на 13.08.2015 г., цедентът е упълномощил
изрично ищеца, в качеството му на цесионер, да уведоми, от името на банката,
всички длъжници /кредитополучатели, съдлъжници и поръчители/ по вземанията,
прехвърлени по силата на горепосочения договор за цесия. По делото е
представено уведомление относно договор за покупко- продажба на вземания, но
няма данни същото да е връчено на ответника. Съобразно задължителната съдебна
практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента, действащ чрез пълномощника си,
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.
първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г.
на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника, като в приложенията са както уведомителното писмо от
бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена
упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от цедента.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй
като при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само
до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма
изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го
позволява/. В случая предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването
на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение
на ответника е настъпил прехвърлителният ефект на цесията, като в този смисъл
носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Няма данни
ответникът да е извършвал някакви плащания по договора, след издаване на
заповедта нито на Банка ДСК, нито на ищцовото дружество.
Ответникът не
оспори фактите относно сключения договор за кредит, касателно договорените
главни и акцесорни задължения, включително и санкцията при спиране на
плащанията по договора. С оглед на безспорно установените данни относно
изричните уговорки между страните, съдът счита наведените от ответника
възражения за нищожност на договора и на отделни клаузи от него за неоснователни.
Няма наведени и твърдения за последващо изпълнение задълженията по договора,
нито ангажирани доказателства за плащане на задълженията, извършени както към
предишния кредитор, така и към приобретателя на вземането. Предвид
гореизложеното, съдът стига до извода, че установителните искове са основателни
и следва да се уважат.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят извършените по делото
разноски, включително и тези, извършени в заповедното производство, съразмерно
уважената част от исковете, в общ размер на 1558, 99 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Б.К., ЕГН **********,***, дължи на
„ОТП Факторинг България” ГАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ***, считано oт 15.11.2012 г.,
съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано
от И.Г.Д. - М. /цесионер, въз основа на сключен на 15.07.2015 г. с „Банка ДСК“
ЕАД договор за цесия/, следните суми: 1942,58 евро /хиляда деветстотин
четиридесет и две евро и петдесет и осем евроцента/- неплатена главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2008 г., Допълнително
споразумение към него от 18.09.2009 г. и Допълнително споразумение към него от
12.10.2010 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, което вземане в
последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 296,40 евро /двеста деветдесет
и шест евро и четиридесет евроцента/– възнаградителна лихва за периода от
06.03.2014 г. до 22.04.2015 г.; 24,63 евро /двадесет и четири евро и шестдесет
и три евроцента/– лихвена надбавка за забава от 25.03.2014 г. до 22.04.2015 г.;
60,00 евро /шестдесет евро/– неплатени заемни такси до 22.04.2015 г., както и
законна лихва за забава върху главницата, считано от 23.04.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д.№917/2015 г. по
описа на Районен съд Шумен.
ОСЪЖДА И.Б.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП Факторинг България” ГАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, (универсален правоприемник на преобразуваното
и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ***,
считано oт 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под №
20121115101316), представлявано от И.Г.Д. - М., сумата
от 1558,
99 лева /хиляда петстотин петдесет и
осем лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща извършените по
делото, включително и в заповедното производство, разноски съразмерно уважената
част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: