Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 18872/2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “В.К.В.” ООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу А.О. по реда на чл. 422 ГПК с правно
осн. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за приемане за установена дължимостта на сумата от 331, 16 лв., претендирана като цена на ползвани и незаплатени В и К
услуги за обект, находящ се в *********за периода от 18.07.2017г. до
06.11.2018г., във връзка с която е издадена фактура № **********/13.11.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 17.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за
забава в размер на 19, 41 лв. за
периода от 13.12.2018г. до 12.07.2019г., за които суми е издадена заповед № 5553/19.07.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11173/2019г. на
ВРС.
Ищецът твърди, че е изправна по
облигационното отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е
доставил на ответника А.О. водоснабдителни
и канализационни услуги за обект, находящ се в *********за периода от
18.07.2017г. до 06.11.2018г., които потребителят не е заплатил, съгласно чл. 6,
т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В
и К оператор.
Правният интерес от предявяване
на установителния иск ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът А.О., чрез особения представител е релевирал възражение за
погасяване по давност на вземанията на В и К оператора.
Посочва, че становище по
основателността на претенциите ще бъде израена след събиране на доказателства.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 5553/19.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11173/2019г. на Районен съд – Варна,
на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съобразно правилото за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, установено в чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът
следва при условията на пълно и главно доказване да установи основанието, от
което е възникнало правото му да иска плащане от потребителя, както и неговият
размер, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните по
договор за предоставяне на В и К услуги, по силата на които е доставил
посоченото в справките количество вода, съответстващо на потребената,
което е отчетено и начислено съобразно правилата предвидени в Общите условия.
В конкретния случай, липсва спор между страните, че А.О.
има качество на потребител на В и К услуги, поради което приложение в
отношенията между страните, следва да намерят Общите условия за предоставяне на
В и К услуги на потребителите на В и К оператора /ОУ/.
На 13.11.2018г. В и К операторът е издал фактура №
**********/13.11.2018г. на стойност 331, 16 лв., обективираща стойност на
доставени и потребени В и К услуги за времето от 18.07.2017г. до 06.11.2018г.
За установяване на положителните твърдения, заявени с
исковата молба, поддържани в съдебно заседание, че претендираните суми
съставляват цена на реално доставено и потребено количество вода, предвид
оспорването на ответника, В и К операторът е представил карнетен
лист.
В него абонатът, респ. негов представител е положил
подпис на 06.11.2018г., когато е отчетено количество В и К услуги от 174 куб.м.
Фактът на доставянето на В и К услуги за
посочения период се установява от записванията в карнетните
листи, обективиращи показанията на отчетеното
количество питейна вода по партида на потребителя. Безспорно установено е още,
че карнетният лист за посочения месец носи подписа на
абоната, респ. на негов представител в деня на отчитане на средството за
измерване, посочено от инкасатора на дружеството. Същият не е оспорен досежно формалната и материалната доказателствена сила, с
която се ползват. Формалната доказателствената сила на документа задължава съда
да приема от една страна, че подписът положен в карнета принадлежи на абоната
или на негов представител, а от друга, че с него А.О. е удостоверил неизгодни
за себе си факти, че отразеното в карнетните листи
отговаря на действително доставеното количество услуги, представляващо разлика
между отчетеното количество на съответната дата от 174 куб.м. и отразеното в
предходния период на 18.07.2017г. от 62 куб. м. Подлежащата на заплащане вода
възлиза на 112 куб. м. /174 куб. м. – 62 куб.м./.
В счетоводството на оператора е осчетоводена
фактура № **********/13.11.2018г. на стойност 331, 16 лв., обективираща
стойност на доставени и потребени В и К услуги от 112 куб.м. за времето от
18.07.2017г. до 06.11.2018г., съгласно неоспореното от страните и кредитирано
от съда заключение на допуснатата СсчЕ.
Ответникът не твърди и не
доказва, че е заплатил процесната сума, поради което дължи освен посочената
главнижа и мораторна лихва в размер на 19, 41 лв. за времето от 13.12.2018г. до
12.07.2019г.
Възражението за погасяване по
давност на вземанията на оператора е неоснователно, тъй като вземането за
главница е станало изискуемо на падежа или в деня, след изтичане на
тридесетдневния срок след издаване на фактурата, съобразно ОУ, а това за
обезщетение за забава на 13.12.2018г. и до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.07.2019г., тригодишният давностен срок не е изтекъл.
При този изход на спора, с право на разноски разполага
ищцовата страна „В и К – Варна“ ООД, чиито размер възлиза на 75 лв. в
производството по ч.гр.д. № 11173/2019г. на ВРС и 345 лв. за настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.А.О.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “В.К.В.”
ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 331, 16 лв. /триста тридесет и един лева и шестнадесет ст./, представляваща
цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в *********за
периода от 18.07.2017г. до 06.11.2018г., във връзка с която е издадена фактура
№ **********/13.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 17.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 19, 41 лв. /деветнадесет лева и четиридесет и една
ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 13.12.2018г. до 12.07.2019г., за които суми е издадена заповед № 5553/19.07.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11173/2019г. на
ВРС по предявените от “В.К.В.” ООД, ЕИК *********, гр.
Варна срещу А.А.О., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.А.О., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК *********, гр.
Варна сумата от 420 лв. /четиристотин и
двадесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, от които 345 лв. за настоящото производство и 75 лв. в производството
по ч.гр.д. № 11173/2019г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: