РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 14.04.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 9337 по описа за 2014 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Производството
е образувано по искова молба на Р.Н.С. и Д.А.С., с която срещу З.Б.И. АД са
предявени искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за осъждане на ответника да им
заплати сумата 240000.00 лв. общо или по 120000.00 лв. на всеки от ищците, като
обезщетение за причинените им неимуществени вреди – страдания и мъка във връзка
със загубата на техния син – Н.Р. С., поч. на 11.07.2013 г., чиято смърт е била
причинена в резултат на ПТП.
Поддържат,
че на 01.07.2013 г. техният син е бил пътник на задна седалка, вляво, за водача
на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ***, управляван от М.В.А. /собственик на
автомобила. Около 22.45 ч. на същата дата, при управление на автомобила в с.К.,
на ул.“**** с около 100 км./ч. водачът на описания автомобил изгубил
управлението на автомобила, колата се занесла и се ударила странично с лявата
си част в уличен стълб. Вследствие така описаната катастрофа на Н.Р. С. били
причинени следните травматични увреждания: травматичен шок, довел до закрит, травматичен,
субдурален мозъчен кръвоизлив, левостранна костна трепанация в зоната на
теменнослепоочната зона, мозъчна контузия на главния мозък в лявата темнотилна
зона с мозъчно размекчение, кръвонасядане и оток на меките тъкани в лявата
челнослепоочна и темннотилна част на главата с подлежащо счупване на черепния
покрив в зоната на предна черепномозъчна ямка с линия на счупването преминаваща
през средната на цялата предмозъчна ямка в тази област, закрито счупване на
носните кости, кръвонасядане и оток на клепачите на двете очи и други описани в
медицИ.ката документация.
Вследствие
на тези тежки наранявания, според ищците, на 11.07.2013г. техният син починал.
Непосредствена причина за смъртта му била тежката черепно-мозъчна травма,
предизвикала развитието на тежък, масивен субдурален мозъчен кръвоизлив, обхващащ
главния и малък мозък, с мозъчна контузия и тежък оток на мозъка, довел до
настъпване на парализа на центровете за дишане и сърдечна дейност, предизвикали
леталния изход, който и при оказаната му своевременна висококвалифицирана медицИ.ка
помощ, смъртния изход бил неизбежен.
Ищците заявяват,
че скръбта по загубата на синът им е неизмерима. Случилото се преобърнало
живота им. Живеели щастливо и в разбирателство, с планове за бъдещето, а след
този случай нищо не останало от това. Смъртта на синът им обезсмислил по нататъшното
им съществуване. Били им отнети надеждите в този живот. Той бил за тях опора за
старините им и надежда за по-добър живот. Сега вече всичко това се обезсмислило,
според ищците. Помръкнал животът им и скръбта им е дълбока, трайна, доживотна.
Поддържат,
че всички живеели в едно домакИ.тво, а в семейството им царял сговор и
разбирателство. Случката ги травмирала психически за цял живот.
Поради
смъртта на водача на лекия автомобил, образуваното дело по пр.пр.№ 1013/13г. по
описа на Окръжна прокуратура-В.Т. било прекратена.
Поддържат,
че за лек автомобил л.а.”Опел Астра” с ДК№ *** има сключена застраховка ГО с
ответника по застрахователна полица № 02113000824690 със срок на действие от
27.03.2013г. до 26.07.2014г.
По
изложените съображения правят искане за осъждане на ответника да им заплати сумата
от 240 000.00 лв. общо или по 12000.00 лв. на всеки, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 11.07.2013
г. до окончателното й изплащане.
В срока за
писмен отговор, ответникът З.Б.И. АД изразява следното становище: Оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва описаното ПТП да е настъпило по
посочения от ищците механизъм. Оспорва ПТП да е причинено виновно от водача на
лек автомобил Опел Астра, с рег. No: **** - М.В.А.. Оспорва представеният от
ищците Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ЗМ 144 от 01.07.2013 г.
досежно съдържанието му в частта „Обстоятелства и причини за ПТП". При
условията на евентуалност, поддържа възражения, че настъпилата смърт на Н.Р. С.
не е резултат едИ.твено на виновното поведение на водача на лек автомобил Опел
Астра. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на починалия, който е
пътувал в лекия автомобил без поставен предпазен колан, в противоречие с
императивните изисквания на ЗДвП, и със знанието, че автомобилът се управлява
от пиян водач, след употреба на значително количество алкохол / 3.15 %о три
цяло и петнадесет промила /. Заявява становище, че ако виновен за ПТП е М.А. и
се докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност", то, застрахователят не би отговарял, защото
самият застрахован не носи отговорност. Няма обект и субект на отговорност,
която да покрива застрахователя. Починалият М.А. не може носи отговорност и
следователно такава не носи и застрахователят, защото обект на тази застраховка
е гражданска отговорност на застрахования, а той не носи такава. Оспорва
претенциите, като завишени по размер. В с.з. на 08.04.2015 г. заявява, че не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „ГО“ към датата на ПТП за лекия автомобил - Опел Астра.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Съдът е
сезиран с претенции с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Правото
произтича от следните обстоятелства: при настъпване на ПТП (деликт по смисъла
на чл.45 от ЗЗД), за което водачът на л.а. има сключена задължителна
застраховка „ГО”, увреденият претендира
обезщетение от застрахователя за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./,
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
За уважаване
на предявените от увредения срещу застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите иск за заплащане на обезщетение
следва да бъде установено наличието на следните предпоставки: права на
увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл.45, ал.1 от ЗЗД –
т.е., че вредите са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно
поведение; валиден договор за застраховка “гражданска отговорност”, обвързващ
застрахователя за възстановяване на застрахователното обезщетение.
По силата на
чл.267 от КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите” покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително: 1.
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи
във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3 от чл.267 от КЗ /отм./,
включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице.
Когато
пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е
посочен в ППВС № 4 от
В настоящият
случай не се спори и се установява, чрез удостоверение за наследници №
72/17.07.2013 г., издадено от Община С., област В.Т., че ищците са майка и баща
на пострадалия от ПТП- Н.Р. С., поч. на 11.07.2013 г. /препис –извлечение от
акт за смърт № 0534/12.07.2013 г. на Община В.Т.. Същите са правоимащи по
смисъла на дадените указания с ППВС № 4 от
В
производството не е спорно и се установява от приложената застрахователна
полица № 02113000824690 със срок на действие от 27.03.2013г. до 26.03.2014 г.,
че към дата на застрахователното събитие – ПТП станало на 01.07.2013 г. за
лекия автомобил ”Опел Астра” с ДК№ *** е налице валидна задължителна
застраховка „ГО“ при З.Б.И. АД.
Чрез
приетите в производството писмени документи – материали по наказателното
производство в т.ч. и постановление за прекратяване на наказателно производство
от 18.09.2013 г. на ОП-В.Т. по досъдебно производство № ЗМ-144/2013 г. по описа
на РУП –С., пр.пр. с вх.№ 1013/2013 г. по описа на ОП В.Т. и констатациите на
експерта по САТЕ, които съдът възприема, като обективно и компетентно дадени се
установява следният механизъм на ПТП:
На
01.07.2013 год., около 23,45 часа, в с. К., общ. С. по ул. „П.Т.Ш.”, се е
движил лек автомобил „Опел Астра” с per. № **** , управляван от М.В.А. със
скорост от порядъка на 94 км/час, приближавайки към района на дом № ** в
условията на ляв завой с радиус 49,3 метра за автомобила и наклон на изкачване
от 4°. При навлизане на автомобила в завоя със скорост на движение, по –висока от
възможната за преминаване без загуба на устойчивост и занасяне, лекият
автомобил се поднесъл, като задните колела се отместили в посока надясно. Така,
върху десни колела автомобилът оставили дъгообразна следа в приблизително права
линия като тангента към кривата на завоя до мястото на „преплитане”, след което
при завъртане на волана последвало падане върху левите колела до достигане на
десния бордюр. Автомобилът преминал през ниския бордюр, достигнал до
железобетонния стълб от електропреносната мрежа и се блъснал в него, при което
се преобърнал на лявата си страна. По време на движението с преплъзване,
водачът задействал спирачната уредба за аварийно спиране, което в конкретната
пътна ситуация не е оказало влияние върху поведението на автомобила. Последвалият
удар, както сочи експерта по САТЕ е по предна лява част, след което, в резултат
на създадените моментни сили, автомобилът се завърта около надлъжната си ос с
проникване на стълба в купето напречно и лягане на лявата си страна,
изразходвал кинетичната си енергия спира в положението както е регистриран.
Както е установено, ударът на автомобила в стълба е челен ексцентричен по
предната лява челна част, впоследствие преминал в страничен по лява странична
предна и горна част. При тази скорост на движение на автомобила, както сочи
експерта по САТЕ ударът е бил непредотвратим независимо от употреба или не на
спирачната уредба.
Не е спорно
и е установено, чрез извършената кръвна проба по досъдебното производство, че
водачът на автомобила М.В.А. е управлявал същия с концентрация на етилов алкохол
в кръвта – 3.15 промила.
Не е спорно
и се установява от представеното извлечение от акт за смърт, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № ЗМ 144/01.07.2013 г., както и от
констатациите на експерта по СМЕ, които съдът изцяло възприема, че в резултат
на така описаното ПТП и причинените от него травматични увреждания е настъпила
смърт за водача на лекия автомобил Опел Астра – М.В.А., возещия се на предна
дясна седалка до водача – К.Н.Н. и впоследствие возещия се на задна лява
седалка /зад водача/ Н.Р. С..
Страните не
оспорват и съдът изцяло възприема констатациите на експерта по СМЕ, че непосредствена
причина за смъртта на Н. С. са получените в резултат на ПТП травматични
увреждания: тежка черъпно-мозъчна травма, предизвикала развитието на масивен субдурален
/мозъчна обвивка/ мозъчен кръвоизлив обхващащ главния и малък мозък и тежък
оток на мозъка, довел до настъпване на парализа на дишане и сърдечна дейност,
предизвикали леталния изход, въпреки своевременно оказаната спешна медицИ.ка
помощ. Смъртният изход, според експерта е бил неизбежен. Травматичната увреда е
настъпила в резултат на ПТП от придаден инерционен момент на тялото и с
достатъчна сила на съприкосновение /удар/ в областта на главата в издадени
детайли вътре в купето на лекия автомобил. В допълнителна СМЕ /л.81/ експерта
потвърждава, че причина за смъртта на пострадалия Н. С. е тежката
черъпно-мозъчна травма, която е довела до настъпване на парализа на дишането и
сърдечната дейност, а също така и от получения ексцес- тежък възпалителен
процес в белите дробове.
Чрез
показанията на свидетеля Б.К.Т. се установява, че пострадалия Н. С. е живеел
заедно в едно домакИ.тво с родителите си в с.К., община В.Т..Родителите му все
още не са преживяли психически загубата му. Животът им след загубата му се
променил. Майката иска да избяга от спомена, а бащата се сринал.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, съдът съобрази
конкретния случай с указаното в разпоредбата на чл.52 от ГПК. Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение.
Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, продължителността на претърпените страдания, преживеният
емоционален стрес, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на
пострадалото лице.
С оглед
ниската възраст на пострадалия – 20 години, който е единствено дете на ищците,
обстоятелството, че същите са изгубили своята морална подкрепа в негово лице,
тежките морални страдания, които родителите са претърпели и ще продължават да
търпят във връзка със загубата на детето им, както и възрастта на родителите –
ищецът Р.С. е на 42 години, а ищцата Д.С. на 39 години, съдът намира че следва
да определи обезщетение от по 110000.00 лв. за претърпените от всеки от ищците неимуществени
вреди. За определянето на тези обезщетения, които според съда, справедливо ще
обезщетят страданията им, съдът съобрази и обстоятелствата, че пострадалия е
живял съвместно със своите родители в общо домакинство, както и съществуващите
между тях към момента на загубата му близки отношения и съответно социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на произшествието. Исковете за
разликата над посочената сума от по 110000.00 лв. за всеки до предявените
размери от по 120000.00 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй
като не се сочат, съответно не се установяват особени обстоятелства, например
свързани със социално-икономическия статус на починалия, които да обусловят
по-висок от обичайни присъжданите обезщетения в подобни случаи.
Страните
спорят за това дали причината за ПТП се дължи единствено на виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил и/или се дължат и на
поведението на пострадалия.
Съгласно
чл.51, ал.2 ЗЗ. обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази
в действие или беЗ.ействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен.
В този
случай, според дадените разяснения в т.7 на ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС по
тълк.дело № 1/2014 г. трябва да бъде направено разграничение между
допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно
произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51,
ал. 2 ЗЗ. и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт
също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗ.. Придобилият гражданственост
термин "съпричиняване" е с по-тясно значение спрямо използвания в
закона - "допринасяне за настъпването на вредите". Същият илюстрира
първата от посочените хипотези - допринасяне за настъпване на произшествието.
Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието,
но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата.
Дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Чрез крайните
констатации на експерта по САТЕ /л.88/ се установява, че основна причина за
настъпване на ПТП е движението на автомобила в завоя на ул.“П.Т.Ш.“ със скорост
надвишаваща критичната за преминаване без загуба на устойчивост, при която
скорост – от порядъка на 94 км./ч. ударът е бил непредотвратим със или без
употреба на спирателна уредба. В конкретните пътни условия водачът на
автомобила е следвало да управлява със скорост не по-висока от 63 км./ч.
Становището
на експерта по т.1.2 от САТЕ /л.55/ е че автомобилът Опел Астра, произведен
1994 г. е фабрично-заводски оборудван за предните и задни крайни места с
обезопасителни бедренно-раменни колани инерционен тип посочени на фиг 1 и 2 от
същата. Поставяне на този тип колан, според експерта, би намалило интензитета
при първия удар – по стълба, но не би бил ефективен при последващо завъртане и
удари по стълба и терена. Констатациите на експерта по СМЕ /л.52/ са, че ако
пострадалия е бил с поставен обезопасителен колан, който в случая е тип
раменно-бедрен, инерционните сили получени при челен удар, не биха могли да
придвижат тялото в посока на удара и да има съприкосновение на главата в иЗ.адени
детайли вътре в купето на лекия автомобил. Травматичната увреда на Н. С.,
според експерта по СМЕ, е настъпила в резултат на ПТП от придаден инерционен
момент на тялото и с достатъчна сила на съприкосновение /удар/ в областта на
главата в издадени детайли вътре в купето на лекия автомобил. В с.з. на
08.04.2015 г. тази констатация е била потвърдена, като експерта по САТЕ е
посочил, че правилно поставен предпазен колан намалява риска от травми. В
допълнение в това с.з. експерта по СМЕ е посочил, че ако пострадалия е бил с
поставен предпазен колан, най-вероятно е щял да се избегне леталния изход, тъй
като нямало да се придвижи тялото с оглед инерционните сили.
С оглед
това, съдът намира че се установи по категоричен път в производството, че
пострадалия е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат,
поради това че е пътувал в процесния лек автомобил без поставен предпазен колан-нарушение
на правилата за движение указано в чл.137а от ЗДвП. В този смисъл, съдът намира
направеното от ответника-застраховател възражение
за съпричиняване за основателно и доказано в размер на 30% което да е основание за намаляване
на дължимото се на ищците обезщетение.
Възражението
на ответника за допринасяне от страна на пострадалия на собственото му
увреждане, поради това че е поел риска да пътува в лекия автомобил с водач,
употребил алкохол, съдът намира за недоказано. Не се установиха в
производството по категоричен и несъмнен път твърденията на ответника, в чиято
доказателствена тежест бе този факт, за знание от страна на пострадалия, че
водачът на автомобила М.В.А. е употребил алкохол над законоустановения минимум.
Съобразно дадените разяснения с т.7 на ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС по
тълк.дело № 1/2014 г. съпричиняване
на вредата в този случай е налице при знание на този факт от пострадалия.
В настоящия
случай, както бе посочено се установи чрез химическото изследване, извършено по
образуваното досъдебно производство, че водачът на автомобила М.В.А. е
управлявал същия с концентрация на етилов алкохол в кръвта – 3.15 промила, т.е.
над законоустановения минимум. Знание на това обстоятелство от пострадалия не
се установи в производството, поради което възражението за допринасяне на
вредоносния резултат, съдът намира за неоснователно. С оглед принципите
установени в чл.11 ГПК за публичност и
непосредственост и указаното в чл.171 ГПК събраните в наказателното
производство гласни доказателства не могат да бъдат възприети от гражданския
съд и съответно последният не би могъл да основе преценката си на такива
показания. В случая същите не са възпроизведени и по задължителен за гражданския
съд начин с оглед указаното в чл.300 ГПК. В гражданското производство, обаче с
оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, този факт
подлежи на изрично доказване, независимо дали по отношение на него вече са били
събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Позоваването
единствено на наказателното дело не означава надлежно установяване на
твърдяното от застрахователя съпричиняване на вредоносния резултат
С оглед изложеното, претенциите на ищците, съдът
намира за основателни за сумата от по 77000.00 лв. за всеки. За разликата до
предявените размери от по 120000.00 лв. същите следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни. Върху присъдените суми се следва на основание чл.84, ал.3 ЗЗД и
законна лихва от датата на увреждането – 11.07.2013 г. до окончателно
погасяване на сумите.
При този изход на спора на основание чл.78, ал. 1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за минималните
размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Б.М. от САК сумата от 4960.08 лв., съразмерно на уважената част от иска.
На ищците се следват сторените разноски за съдебни
експертизи съобразно уважената част от исковете в размер на 385.00 лв.
Ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в т.ч. адвокатско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения и чл.78, ал.5 ГПК, разноски
за съдебни експертизи в общ размер на 2891.75 лв. За определянето на дължимото
адвокатско възнаграждение, съдът съобрази указания в чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения минимален размер 7730.00
лв., като уважи възражението на ищците за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК с оглед правната и
фактическа сложност на спора.
В полза на СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 6160.00 лв., представляваща държавна такса, дължима съразмерно с
уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ***, да заплати на Р.Н.С., ЕГН ********** и на Д.А.С., ЕГН ********** *** Т.,
на основание чл.226, ал.1 КЗ, сумата от по 77000.00 лв. или общо 154000.00 лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – страдания и
стрес, вследствие на смъртта на сина им Н.Р. С., настъпила на 11.07.2013 г.
като последица от пътно – транспортно произшествие, реализирано на 01.07.2013 г.
по вина на М.В.А., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ *** към
посочената дата е била застрахована при З.Б.И. АД, ведно със законната лихва,
считано от 11.07.2013 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете
по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над сумата от по 77000.00 лв. или общо
154000.00 лв. до пълните предявени размери от по 120000.00 лв. или общо
240000.00 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.Н.С.,
ЕГН ********** и Д.А.С., ЕГН ********** *** Т. да заплатят на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2891.75 лв. – разноски за тази
инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК **** да заплати на адв. Б.М. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
4960.08 лв. – адвокатско възнаграждение при предоставена безплатна адвокатска
защита, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК **** да заплати на Р.Н.С., ЕГН ********** и Д.А.С., ЕГН ********** *** Т.
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 385.00 лв.-разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК **** да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата 6160.00 лв. – държавна такса, дължима съразмерно на уважената част от
иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: