НOXД № 2108/2018 г. по описа на
Районен съд п.
МОТИВИ:
Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура п.
обвинителен акт срещу П.Г.Р. с ЕГН: **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със
средно-професионално образование за това, че на 09.06.2018 г. в гр. п.,на
спортна площадка, находяща се на ул. „А. *** е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
обиждане на малолетни лица, заплашване с бой, крещене, вадене и насочване на
газ-сигнален пистолет, марка „Ekol“ модел
„Туна“, кал.8 мм, с рег. № ЕТ-1421396 към Н.Н.Т., Я. В.С. и И.А.В.,*** , като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост -
престъпление по чл.325, ал.2, във вр.с ал.1 от НК. Подсъдимият
се явява в съдебно заседание, не признава вината си, дава обяснения и твърди,
че само е искал неговите внуци да играят на площадката, като децата, които били
там, започнали да го обиждат и той вдигнал тениската си, за да им покаже, че на
кръста си има пистолет, защото е полицай. Направил го и, за да се защити от
тях, след което си тръгнал и минавайки мостчето на канала наблизо, извадил
газовия пистолет и го насочил нагоре и размахал, но не им към децата и не се е
прицелвал, нито е възпроизвел изстрел.
Прокурорът счита фактическата обстановка за изяснена,
като от събраните доказателства можело да се направи категоричен извод, че
подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Пледира за
признаване на подсъдимия за виновен и налагането му на справедливо наказание.
Защитата моли производството да бъде прекратено, като
излага подробни доводи, че деянието не е престъпление, а деяние по УБДХ.
Евентуално сочи, че прокуратурата не е ангажирала доказателства по отношение на
сочените изключителен цинизъм и дързост, поради което моли подсъдимият да бъде
оправдан по повдигнатото обвинение по ал.1 на чл.325 НК, след което да се
приложи чл.78а, ал.1 НК.
В дадената му последна дума подсъдимият заявява, че не
е било правилно да се разправя с децата, тъй като и той има деца и внуци, като
заявява, че наистина е нарушил обществения ред.
Районен съд п., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
П.Р. живее заедно със съпругата си – свидетелката П.Р. ***. През месец юни 2018
г. на гости им били техните внуци – момчета на 11 и 7 години. Последните искали
да играят футбол на спортната площадка, находяща се на ул. „А. ***. Там обаче
често играели други по-големи деца и тя била заета. Внуците на Р. му се
оплаквали, че не могат да играят на площадката.
На 09.06.2018 г. към 18,30 ч. подсъдимият решил да отиде на площадката и
да изгони децата, които са там, за да могат и неговите внуци да играят. В себе
си подсъдимият взел и газ-сигнален пистолет „марка „Ekol“, модел „Туна“, кал.8 мм, с рег. № ЕТ-1421396, никелиран,
който бил закупил и за който имал удостоверение за уведомление № 2577/29.01.2015
г. за притежание, подписано от Началника на РУ на МВР п.. Пистолетът носил на
кръста си, затъкнат в панталоните, под тениската, с която бил облечен. Оправил
се към спортната площадка, където играели децата. Между тях били свидетелите Я. С. и И.В.. Подсъдимият Р. се приближил
към тях и им казал,че до половин час трябва да освободят игрището, за да могат
да играят и неговите внуци. Децата първоначално не му обърнали внимание и
продължили да играят. Подсъдимият отново им заявил, че трябва да се махнат, че
ще доведе внуците си да играят. В отговор децата се събрали около него и започнали
да му викат да се маха от игрището. Подсъдимият на свой ред започнал да ги
обижда, като конкретно думите му били насочени към свидетеля Я. С.. Р. започнал да го
нарича с обидни думи – „Глупак, тъпак, гомнар и лайно“ и същевременно си
повдигнал тениската и показал, че на кръста си има пистолет, при което им
казал, че е полицай и трябва да напуснат игрището. Също заявил да не му се „ежи“,
както и че ако продължавал по този начин щял да му удари един шамар. Свидетелят
Я. С. веднага се обадил по телефона си на своята майка – свидетелката Н.Т. и
ѝ разказал какво се случва на площадката. Казал на майка си, че непознат
чичко ги обижда и заплашва със шамари. След като го изслушала, свидетелката
слязла веднага до площадката. Видяла Р., който продължавал да казва на децата
да се махат от игрището. Тя попитала какъв му е проблемът и той заявил, че
децата, които играят там, не дават на неговите внуци да играят и до 19,00 часа трябва
площадката да е опразнена. Т. му заявила, че не вижда какъв е проблемът и
децата ще играят колкото си искат, а ако искат - внуците на Р. да дойдат да
играят с тях. Децата също се намесвали в разговора, като викали срещу Р., като Т.
им казвала да мълчат. Р. тръгнал да излиза от площадката, като отново заявил,
че до 19,00 ч. площадката трябва да бъде освободена, в противен случай щели да
видят какво ще се случи, тъй като бил полицай. След като напуснал игрището, Р.
се отправил към намиращия се наблизо пясъчник, където седели други родители и имало
играещи други деца. Там били свидетелките В.К. и нейната майка С.Т., както и
свидетелят С.Т.. Последният дочул преди това виковете от игрището за футбол, но
не им обърнал внимание, защото решил, че децата, които играят там, се карат
нещо. Р. се приближил към Т. и започнал да му говори, че площадката е за
всички. Т. се съгласил с него, след което Р. продължил да му говори в тази
насока, но Т. го игнорирал и се обърнал към детето си, което си играело наблизо.
Подсъдимият стоял няколко минути там, след което тръгнал обратно към игрището
от външната му страна. В този момент на едната футболна врата бил свидетелят Я.
С.. Р. се приближил до мрежата и отново започнал да говори на С., че трябва да
се махат от игрището. Децата отново спрели играта си и се насочили към Р.. Възприемайки
това, свидетелката Т. също тръгнала натам. Виждайки, че тя идва към него,
подсъдимият Р. започнал да се отдалечава, пресякъл пътното платно и се качил на
мостчето на канала. Т. спряла до сина си. В този момент по средата на мостчето Р.
се спрял, обърнал се и извадил газ-сигналния пистолет „марка „Ekol“, модел „Туна“, кал.8 мм, вдигнал го и го
насочил в посока на игрището - към Т. и децата, след което направил две резки
движения с китката, имитиращи откат при изстрел. След това се обърнал, прибрал пистолета и си
тръгнал. Като видяла жестовете с пистолета, Т. *** и да съобщи за случилото се.
Тя обаче се сетила, че не знае имената на подсъдимия и няма как да ги съобщи на
полицаите, като пристигнат. Тогава се сетила, че Р. е разговарял с други
родители и може би те го познават. Отишла при К., Т. и Т.. Споделила им какво се е случило и
попитала дали познават Р.. Т. заявила, че го познава, че е неин съсед, казва се
П.Р. ***. Т. на свой ред я попитал дали вече е позвънила на тел.112. Тя му
отговорила, че още не е. Тогава Телзбизов, който е полицай, се обадил директно
на дежурния в РУ на МВР п. и съобщил за случилото се. На място пристигнал
авто-патрул в състав свидетелите М.У. и В.К.. На тях Т. заявила, че подсъдимият
е гонил децата от площадката, заплашвал ги е и е извадил пистолет, но не го
използвал. Полицейските служители извършил обход и отишли на адреса на Р., но
не го открили. Впоследствие на 11.06.2018 г.
на Р. бил съставен протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР
да се въздържа от противоправни действия, както и да не отправя закани и
заплахи спрямо гражданите със законно притежавания газ-сигнален пистолет.
Образувано е досъдебно производство по случая.
По делото е назначена и изготвена съдебно-психиатрична
и психологична експертиза. От заключението на същата е видно, че П.Р. не е
страдал към момента на инцидента от 09.06.2018 г. и не страда от психично
заболяване към момента на изготвяне на експертизата, може да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, може да участва в
процесуално-следствените действия и да дава достоверни обяснения, имащи
значение по делото.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в
наказателното производство доказателства - обясненията на самия подсъдим,
показанията на свидетелите Н.Н.Т., В. М. К., С. Н.Т., С.П.Т., А.И.В., И. А.В., Я. В.С., И.И.К., П.Т.Р., М.Г.У. и В.Д.К.
и от писмените доказателства по делото - епикриза от
ортопедично отделение при МБАЛ „Хигия“ АД, амбулаторен лист № 459/ 30.05.2018
г., амбулаторен лист № 501/03.10.2016 г., амбулаторен лист № 223/ 20.04.2016 г.
и епикриза от Клиника по съдова хирургия и ангиология при УМБАЛ „Св. Георги“
Пловдив, писмо от Дирекция „Национална система 112“ РЦ 112
– Кърджали рег. № 105850-153/05.04.2019 г., писмо от РУ на МВР п. рег. №
181800-5065/14.05.2019 г. с приложени към него копие от докладна записка с рег.
№1818р-13951/12.06.2018 г. и доклад за установен факт и предприети действия с №
А387958, справка за съдимост, удостоверение за уведомление за газ сигнален
пистолет № 2577/29.01.2015г., Протокол за предупреждение, характеристична
справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Фактическата обстановка се подкрепя и от назначената и изготвена съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно
изготвено. Съдът кредитира и показанията
на свидетелите. Налице са разминавания по отделни детайли в показанията им, но
като цяло, разгледани в контекст едни на други, те разкриват именно
гореописаната обстановка. Показанията на свидетелите очевидци са
безпротиворечиви по отношение на основните съставомерни признаци. Самият подсъдим
не отрича голяма част от случилото се в своите обяснения пред съда – безспорно
признава за възникналия скандал с децата, не отрича изваждането на пистолета,
но твърди, че само го вдигнал нагоре и не се е прицелвал с него. Последното обаче
не се потвърди от нито едно от събраните доказателства по делото. Цялата
защитна позиция на Р. акцентира върху това, че последният куцал и бил трудно
подвижен, което било използвано от децата да се нахвърлят върху него и да го
обиждат, а той само искал да им покаже пистолета, за да се защити. Съдът не
кредитира подобно обяснение. Категорично се установи, че първопричина за
започване на конфликта е било поведението на самия подсъдим, който е отишъл на
площадката с една единствена цел – да изгони там играещите деца, за да може
неговите внуци на свой ред да играят футбол. Само по себе си подобно поведение
е в достатъчна степен морално укоримо, като подобна цел дори по никакъв начин
не оправдава последвалото поведение на подсъдимия най-вече по отношение на малолетните,
в частност свидетелите И.А.В.
и Я. В.С. и последвалите обиди към тях и закани, дори и без изваждането на
пистолета. А последното действие съвсем е
надхвърлило всякакви нормални граници на поведение. Така съдът категорично
намира, че поведението на подсъдимия в инкриминирания ден значително надхвърля
законовите рамки на УБДХ и осъществява по категоричен начин престъпния състав
на чл.325, ал.1 НК. По отношение на изречените псувни и обиди, изваждането и
насочването на пистолета съдът кредитира изцяло показанията на Н.Т., И.В. и Я. С..
Останалите свидетели, които не са били преки очевидци на случилото се, в своите
показания също допълват случилото се и по същество подкрепят изнесеното от
първите трима. Дори съпругата на подсъдимия – свидетелката Р. не отрече пред
съда, че е имало конфликт между съпруга ѝ и децата, които са били на
площадката, но съпругът ѝ им казал, че само те го били псували.
При така установената и възприета фактическа
обстановка, се налага правният извод, че подсъдимият П.Г.Р. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият на 09.06.2018 г. в гр.
п., на спортна площадка, находяща се на ул. „А. *** е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – обиждане на малолетни лица, заплашване с бой, крещене, вадене и
насочване на газ -сигнален пистолет, марка „Екоl“ модел „Туна“, кал. 8 мм, с
рег. № ЕТ-1421396 към Н.Н.Т., Я. В.С. и И.А.В.,***. Съдът намира за установени
и доказани всички елементи на престъпния състав - подсъдимият се е държал
непристойно на обществено място и грубо е нарушил обществения ред. Следва да се
отбележи обаче, че така, както е повдигнато обвинението от прокуратурата – че
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, тези
съставомерни признаци не се установиха и доказаха. На първо място категорично
се установи, че Р. е извършил непристойни действия. Съгласно трайната и
безпротиворечива съдебна практика, това са онези действия, които са неприлични,
безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото. Обективното им проявление трябва винаги да бъде
съпроводено от друг допълнителен съставомерен признак – “грубо нарушение на обществения ред”, в
смисъл, че чрез действията си деецът трябва да изразява брутална демонстрация
против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични
интереси или съществено се засяга нормите на нравствеността. Точно това е
осъществил с поведението си подсъдимия на инкриминираната дата. От друга страна
е безспорно, че хулиганството се характеризира с изключителен цинизъм, когато
хулиганските действия са особено нагли и безсрамни. Изключителна дързост (или
т.нар. “дръзко хулиганство”) е налице, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват
пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или
лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или
тежко оскърбление. Този квалифициращ признак се прилага в почти всички случаи, когато
хулиганството е съпроводено с употреба на оръжие. В тази насока са и
твърденията на държавното обвинение в пренията. Следва обаче да се отбележи, че
съгласно съдебната практика употребата на оръжие касае използването на същото
най-общо казано съгласно неговото предназначение – възпроизвеждането на
изстрели. В случая категорично нямаме използване на оръжието по
предназначението му. Вярно е, че Р. го е извадил и насочил, но не е употребил
същото и след като го е размахал, го е прибрал обратно. Тук следва да се
отбележи и, че първоначално Р. не е заплашвал децата с пистолета, а само им го
е показал, че е на кръста му, в подкрепа на твърденията му, че е полицай.
Представянето за служител на реда, само по себе си също укоримо, е било само с
цел да респектира децата. Очевидно е, че първоначално Р. е имал простото
очакване, че като каже на децата, че е полицай и трябва да освободят игрището,
те ще го послушат. След като обаче последните очевидно не са му повярвали и са
продължили да играят, Р. се е ядосал и е започнал да ги обижда. След намесата
на Т. и виждайки, че и обидите не помагат, Р. е решил да отиде още по-напред в
действията си и е извадил пистолета, като го е насочил тях, имитирал откат от
два изстрела и го прибрал. Именно тук е основният момент по делото - дали
изваждането и насочването на пистолета са непристойни действия, които се
отличават с изключителен цинизъм и дързост. Държавното обвинение не е посочило
в обвинителния акт точно кои обстоятелства обуславят тези квалифициращи признаци
и без да се обоснове защо и с какво тези обстоятелства “надскачат” обществената
опасност на основния състав на хулиганството по чл. 325, ал. 1 НК. В хода на
пренията прокурорът заяви, че това били обидите към малолетните лица и
насочването на оръжието към тях и Т.. ВКС е обърнал внимание в редица свои
решения, че без основание деяние, покриващо признаците на обикновено
хулиганство, е било квалифицирано по чл. 325, ал. 2 НК. Настоящият състав на
съда намира, че в случая се касае именно за подобно тълкуване на
обстоятелствата. Безспорно е, че използването на оръжието би било повод да се
квалифицира деянието по ал.2 на чл.325 НК, но то не е използвано. Безспорно е,
че обидите към малолетни деца са нещо силно укоримо, но следва да се отбележи
и, че самите деца не са останали длъжни на Р.. Макар и неговите твърдения, че
те на свой ред са го псували, да не се доказаха, то все пак и самата Т. заяви,
че децата са викали срещу подсъдимия, като тя им казвала да мълчат, но те не са
спирали. Какви точно са били виковете никой от свидетелите не уточни, но е
факт, че спор е имало и от двете страни. При това положение чисто механично да
се приеме, че подсъдимият е извършил нещо изключително цинично, а децата не са
сторили нищо нередно, е пресилено, нередно и несправедливо. Ето защо съдът
намира, че Р. следва да бъде оправдан по отношение на така посочените непристойни
действия, които се отличават с изключителен цинизъм и дързост, тъй като така
повдигнатото обвинение в тази му част е неконкретизирано, неточно и неясно –
нито са изяснени какви са твърдените действия – псувни, обиди или други, нито
спрямо кои точно лица са били насочени, нито защо надхвърлят обществената
опасност на същите тези действия по ал.1 на чл.325 НК, нито защо прокурорът
приравнява изваждането на пистолета с употребата на същия. Всички тези
обстоятелства съдът може само да ги предполага. Безспорно обаче и категорично
се установиха хулиганските действия на Р., насочени към Н.Н.Т., Я. В.С. и И.А.В.
– обиждане на малолетните лица, заплашване с бой, крещене, вадене и насочване
на газ-сигнален пистолет. Изпълнението на това престъпление е започнало с
отправяне на нецензурни думи и ругатни, продължило е със заплахи и е приключило
с насочване на газ-сигнален пистолет. С тези си действия подсъдимият не само е
разтревожил децата на спортната площадка, но е довел и до спиране на играта им.
Както се посочи по горе, съдът не споделя доводите на защитата, че действията
на подсъдимия не съставляват хулиганство по смисъла на чл.325, ал.1 от НК. Още
с ППВС 2/1974 г. са откроени различията между престъпния състав по чл.325, ал.1
от НК и т. нар. „дребно хулиганство“, регламентирано в Указа за борба с
дребното хулиганство, като са дадени и формулирани примерни хипотези за
действия, които именно грубо нарушават обществения ред: хулигански прояви на
обществени места (включително паркове и в случая спортна площадка), които могат
да доведат преустановяване на увеселение, хулигански действия, свързани с
посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда,
хулигански действия, водещи до повреждане или унищожаване на имущество. Дори
само от изброените примерни критерии от ВС е видно, че подсъдимият е изпълнил голяма
част от тях – първо, деянието е на обществено място – спортна площадка, довело е
и до намеса на родители, която са сигнализирали полицията, преустановяване на играта
на играта и идването на полицейски служители. На следващо място, хулиганските
действия на Р. са били пряко насочени към личността на Я. В.С. и И.А.В. – обиди, закани, заплахи - и към тях и
свидетелката Т. – изваждането и насочването на пистолета. Съдебната практика по
приложението на чл.325, ал.1 от НК също изобилства от конкретни примери,
квалифицирани като хулиганство. Между тях са и решения, които директно касаят
причинени обиди и оскърбления на публично място. Имайки предвид горепосоченото
съдът категорично счита действията на Р. в инкриминираната вечер именно като
хулигански, грубо нарушаващи обществения ред. На съда не са известни правни
норми, които да регламентират подобно поведение като законосъобразно, само
защото подсъдимият е действал от желание неговите внуци да могат да играят на
площадката.
От субективна страна подсъдимият Р. е действал с пряк
умисъл, тъй като непристойните му действия са ръководени от неговото явно
неуважение към обществото. А пак според съдебната практика последното е налице,
когато субектът „… чрез действията си изразява открито висока степен на
неуважение към личността“ – отново ППВС 2/1974 г. Непосредствената цел на Р. е
била именно да наруши обществения ред и спокойствие, като демонстрира
превъзходство по отношение на децата на площадката, конкретно по отношения на
свидетеля Я. В.С.. Действията на подсъдимия по отношение на С. не са
продиктувани от личен мотив, тъй като същите не са се познавали и виждали преди
процесната вечер. Самото обстоятелство, че действията на Р. са насочени към С.,
който очевидно му е опонирал най-сериозно на желанието му да напуснат игрището,
показва, че водещо в действията му е било именно да респектира останалите
присъстващи деца.
Причините за извършване на престъплението са именно
незачитане на установения в страната правен ред и желанието на Р. да помогне на
внуците си да поиграят футбол на игрището.
Санкцията в посочения чл.325, ал.1 от НК предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание. Подсъдимият е пълнолетен, неосъждан към момента на извършване на
деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма
от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са
съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Същевременно
не е налице никое от основанията по чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането
на института, тъй като с деянието не е причинена тежка телесна повреда или
смърт, деецът не е бил в пияно състояние, не са налице множество престъпления и
престъплението не е извършено спрямо орган на властта при или по повод
изпълнение на службата му.
Поради
гореизложеното подсъдимият следва да
бъде признат за виновен в извършване на горното престъпление и освободен от
наказателна отговорност за извършеното с налагане на административно наказание
по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на
нарушението и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, възрастта, здравословното състояние, семейното положение
и конкретната причина за извършване на деянието от подсъдимия. Не се установиха
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При
тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подсъдимия П.Р. административно наказание глоба в размер от 1500
лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд п..
Глобата е над определения от закона минимум, макар и размерът ѝ да е
обусловен от превеса на смекчаващите вината обстоятелства, защото начинът на
извършване на самото деяние предполага една по-тежка санкция. Именно посоченият
размер съдът намира, че ще изиграе и своя превъзпитаващ и възпиращ ефект спрямо
подсъдимия.
При
определяне на размера на глобата съдът съобрази и данните за имущественото
състояние на подсъдимия и получаваните от него доходи съгласно приложената по
делото ДСМПИС.
С оглед изхода на делото ще следва да
се осъди подсъдимият П.Р. да заплати и
сторените по делото разноски в размер на 600 лв. за експертиза, платими по
сметка на ОД на МВР п. и 40 лева за явяване на вещите лица в съдебно заседание
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд п..
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: