М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 1 от 11.01.2016 г.
по
НОХД № 268 от 2014 г. по описа на РС Г.
Производството е
образувано по повод внесен от РП-Г. - в РС-Г., обвинителен акт срещу Н.С.Т. с ЕГН **********, за това,
че на 07.05.2012г. в град Г., общ.Г.
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като разбил стъкло на прозорец на търговски
павилион, отправил обиди и закани към Й.И.С. и П.С.К., като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по
чл.325,ал.2, предл.второ, вр
ал.1 от НК – престъпление по чл.325, ал.2, предл.
второ, вр. ал.1 от НК.
Производството по
делото се разгледа по реда на глава 20 от НПК.
В хода на
съдебното следствие РП-Г. се представлява от прокурор
Ж.Р., който в хода на съдебните прения поддържа повдигнатото срещу подсъдимя, обвинение, приемайки след анализ на събраният в
хода на съдебното следствие доказателствен материал, че той е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, в което е
обвинен. Представителя на държавното обвинение пледира по отношение подсъдимия Н.
Т., съдът да наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от около 6 /шест/ месеца,
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 4 /четири/ години,
на основание чл.66, ал.1 от НК.
В хода на
съдебното следствие подсъдимия Н.Т. заявява, че разбира обвинението, не се
признава за виновен по него, дава обяснения и категорично отрича да е извършил
престъплението, в което е обвинен. В хода на съдебните прения, заявява, че не е
виновен. В последната си дума подсъдимият Т. заявява, че не се признава за
виновен и иска да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъпление.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и приети за съвместно
разглеждане в съдебното производство.
Съдът, след като
изслуша пренията на страните и подложи на обсъждане и анализ събраният по
делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Н.С.Т.
***. Св.Й.И.С. работи като продавач в павилион за закуски, разположен непосредствено
до училищния двор на ПГЕЕ- гр.Г..
На 07.05.2012г.,
подс.Н.Т., заедно със свидетелите Т.С.Г. и Ж.А.Ж.
отишли пред павилиона за закуски до училищният двор на ПГЕЕ. Подс.Т. поискал от св.С. една шоколадова вафла като й
казал, че няма пари, за да я заплати. Св.С. отказала да даде на подс.Т. исканата вафла, като затворила стъкления прозорец
на павилиона. Подс.Т. започнал да отправя ругатни и
псувни по адрес на св.С. като я заплашил, че ще влезе през прозореца в
павилиона и ще я пребие, след което той с глава разбил стъклото на прозореца на
павилиона. Св.С., изплашена от поведението на подс.Т.,
се обърнала за помощ към приближилите по това време до павилиона свидетели П.С.К.,
М.Д.С., Г.И.Д. и Д.Р.Н.. Св.С. поискала от свид. К.
мобилния му телефон, за да се обади до РУП – Г.. Подс.
Т. чул молбата на св.С. и заплашил св.К., че ако даде мобилният си телефон на свид. С. ще го „строши от бой”. Подс.
Т. се насочил към св.К. като го псувал многократно с думите „майка ти ще еба”.
Предизвикан от
поведението на подс.Т., св.К. започнал да нанася
удари с юмруци на подс. Т.. След намесата на св.Т.Г. и
останалите ученици, боят между подс.Т. и св.К. бил
прекратен. Свидетелите К., С., Д. и Н. влезли в сградата на училището, за да
продължат учебните занимания, а подс.Т. и
свидетелите Г. и Ж. останали пред двора
на училището.
Във връзка със
сигнал, подаден до РУП Г. на мястото пристигнали служителят при РУП – Г. –
свидетелят А.Н.К.. Св.К. разговарял със св.К., след което откарал подс.Т. със служебния си автомобил в РУП – Г., където
последният бил задържан за 24 часа по ЗМВР.
На
08.05.2012г. бил съставен АУАН по УБДХ против подс.Т..
Подс.Н.Т. подписал съставения му Акт и отразил в него
своите възражения. Преписката по УБДХ била докладвана на св.М.М. – Н. на РУП-Г., който преценил, че са налице данни за престъпление,
поставил резолюция „КД” върху акта и изпратил материалите в РП – Г..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: писмени - справка за съдимост
на Н.С.Т. с рег. № 11/09.01.2015г., издадена от РС-Г.;
оригинал на Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство с рег.№
ДХ-1/08.05.2012г. на РУП-Г.; заключението на вещото
лице Г.М.Т.; заверени копия от Постановление по преписка № 126/2015г. от
19.05.2015г. на РП-Г. и заверено копие от Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 126/215г. от
29.05.2015г. на РП-Г.; заверено копие от писмо № 4863/08.05.2012г.
от ВНД Началник РУП-Г. до РС Г., Писмо с №
447000-4077 от 14.10.2015г. от Н. на РУ “П.” – Г. до РС – Г.; заверено копие от
Заявление от Н.С.Т. с рег.№ 447000-989/19.12.2014г.
до Началника на РУ “П.” – гр.Г.; заверено копие от Вносната бележка за платена
такса от 29.12.2014г. от Н. С.Т. по
тарифа № 4; Писмо с рег.№ 447000-4583/25.11.2015г. на Началника на РУП Г., ведно с оригинал на писмо с
рег.№4863/08.05.2012г., по описа на РУП Г. и разпечатка на ИС “Д.” на Акт по
УБДХ №1 на Н.С.Т.; Постановление за образуване на досъдебно производство с
№312/2012г. от 25.06.2012г. на РП-Г.; Постановление
за спиране на наказателно производство с № 312/2012г. от 26.11.2012г. на РП-Г.; Постановление за възобновяване на наказателно
производство с №312/2012г. от 28.07.2014г. на РП-Г.;
Искане за продължаване на разследването по досъдебно производство по реда на
чл.234, ал.3 от НПК с вх.№ 3284/24.09.2014г. на РП-Г.;
Писмо с №3867/2014г. от 26.09.2014г. на ОП-С.З.; Искане по реда на чл.159 от НПК с
р.№8345/20.08.2012г. на РУП-Г.; Писмо с № 312/2012г.
от 24.08.2012г. на РП-Г.; Искане от Т.Е.С. – разсл.полиц. при РУП-гр.Г. с
рег.№8494/24.08.2012г.; Справка за ход на разследване по досъдебно производство
№ ЗМ 149/2012г., по описа на РУП-Г.; Следствено
календарен план по досъдебно производство ЗМ № 149/2012г., по описа на РУП-гр.Г.; Докладна записка от гл.пол. И.С.А. – КО група
“ОП” при РУП-Г.; Опис; Докладна записка от гл.пол.И.С.А.
– КО група “ОП” при РУП-Г. с рег.№
ЗМ-149/08.05.2012г.; Докладна записка от А.Н.К. – полицай група “ОП” при РУП-Г. с рег.№4862/08.05.2012г.; Обяснение от Й.И.С.;
Обяснение от Н.С.Т.; Обяснение от П.С.К.; Обяснение от Д.Р.Н.; Обяснение от Г.И.
Д.; Обяснение от М.Д.С.; Обяснение от Д.В.Г.; Обяснение от Ж.А.Ж.; Карта
състояние на наказателно производство – 2 броя; Докладна записка от П. П. – разсл.полицай към РУП-Г.; Писмо №
312/2012г. от 15.10.2014г. на РП-Г.; Искане за
изготвяне на справка за съдимост с рег.№5214/16.05.2012г. от ВНД началник РУП-Г.; Справка за съдимост с рег.№218/17.05.2012г. на Н.С.Т.,***;
Постановление за привличане на обвиняем; Протокол за разпит на обвиняем – 3
броя; Протокол за разпит на свидетел – 16 броя; Протокол за очна ставка; Искане
за изготвяне на справка за съдимост с рег.№7031/04.08.2014г. от П.П. – разсл.полицай при РУП-Г.; Справка
за съдимост с рег.№371/05.08.2014г. на Н.С.Т.,***; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние; постановление за назначаване на експертиза с
рег.№8407/21.08.2012г. на РУП-Г.; Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 324/2012г., изготвена от д-р Р.М.Д., съдебен
лекар, вещо лице; Постановление за назначаване на повторна експертиза;
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №296/2014г., изготвена от д-р Т.Г.
Т., началник отделение Съдебна медицина при МБАЛ “Проф.д-р С.К.” – АД, гр.С.З.;
Карта за прекратяване за издирването на лице с рег.№7649 от 19.09.2014г.;
Рентгенова снимка; Приемо-предавателен протокол;
Постановление за възлагане на оперативно-издирвателни
мероприятия по разследване №149/2012г. по описа на РУП-Г.
с рег.№7033/05.08.2014г.; Писмо №7267/20.08.2014г. на началник РУП-Г.; Докладна записка от И.К., инсп.
при РУП-Г. относно проведени ОИМ по ДП №149/2014г. на
РУП-Г. с рег.№7212 от
18.08.2014г. на РУП-Г. – 2 /два/ броя; Постановление
за възлагане на оперативно-издирвателни мероприятия
по разследване №149/2012г. на РУП-Г.; заверено копие
от Протокол за личен обиск на лице; заверено копие от Заповед за задържане на
лице с рег.№66/07.05.2012г. на МВР; заверено копие от Медицинско направление от
ФСМП гр.Г. на Н.С.Т.; заверено копие от Декларация от Н.С.Т.; заверено копие от
Справка за 06.05.2012г. и 07.05.2012г. от дежурни полицаи В. и Р.С.;
Постановление за възлагане на оперативно-издирвателни
мероприятия по разследване № 149/2012г. на РУП-Г. с
рег.№7164/13.08.2014г.; заверено копие от Медицинско направление на Н.С.Т. ***;
заверено копие от Съдебномедицинско удостоверение № 137-2012г., изд. от д-р Е.Н.Б.,
н-к отд.Съдебна медицина при УМБАЛ.С.З.; Докладна
записка от И.К.С., инсп. в гр.”КП” при РУП-Г. с рег.№10699/31.10.2012г.; Постановление от 23.10.2012г. на разс.полиц. Т.С. при РУП-Г.;
Докладна записка от Т.Н.Т., полиц. гр.”ОП” при РУП-Г. с рег.№8424/22.08.2012г.; Писмо с
рег.№3733/22.08.2012г. на изп.директор д-р Г.Г. при
“МБАЛ” ЕАД гр.Г., ведно със заверени копия от графици; Докладна записка относно
установено лице Н.С.Т., обявено за ОДИ с тел.№38214 от 31.10.2012г. и
възобновяване на ДП№149/2012г. на РУП-Г. с
рег.№6857/21.07.2014г. от И.К., инсп. кат.”Г при РУП-Г.; Обяснение от Н.С.Т.; Протокол за предявяване на
разследване – 3 /три/ броя; Заключително постановление и Заключително мнение по
досъдебно производство за съд – 2 /два/ броя и гласни
- обясненията на подсъдимия Н.С.Т., показанията на св.Й.И.С., П.С.К., Ж.А.Ж., Т.С.Г.,
Г.И.Д., Д.Р.Н., М.Д.С., Д.В.Г.В.Г.М., А.Н.К. и М.Н.М..
При анализа на
гласните доказателствени средства, съдът установи, че същите, условно, могат да
бъдат разделени в две групи. В първата група попадат показанията на св.Й.И.С.,
П.С.К., Ж.А.Ж., Г.И.Д., Д.Р.Н., М.Д.С.. Във втората
група попадат показанията на св.Т.С.Г., Д.В.Г., В.Г.М., А.Н.К. и М.Н.М..
Признака,
по който се оформиха двете групи е начина на непосредствено възприятие на факти
и обстоятелства, относими към предмета на делото.
Първата група гласни доказателствени средства е носител на повече информация, досежно конкретните действия от страна на подс.Н.Т., насочени към осъществяване деянието. Що се
отнася до втората група гласни доказателствени средства, то те са насочени
по-скоро към изясняване поведението му преди и след деянието.
Съдът
кредитира с доверие показанията на Й.И.С., П.С.К., Ж.А.Ж., Г.И.Д., Д.Р.Н.,
М.Д.С., тъй като те са непротиворечиви, логични,
взаимно подкрепящи се и кореспондират с останалите събрани писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства.
Тези свидетели
непосредствено са възприели действията на подс.Т.–
отправените от него обиди у псувни към св.С., отправените закани и псувни към
св.К. и счупването на прозореца на павилиона.
Съдът обсъди и
показанията на втората група свидетели – св.Т.С.Г.,
Д.В.Г., В.Г.М., А.Н.К. и М.Н.М.. Съдът ги кредитира с
доверие, тъй като те са непротиворечиви, логични, взаимно подкрепящи се и
кореспондират с останалите събрани писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства. Както бе споменато по-горе, техните показания са
насочени по-скоро към изясняване действията на подс.Т.
след хулиганските действия.
Следва да се посочи, че, именно, поради различния
фактически обхват на двете групи доказателствени средства, не са налице
противоречия между тях.
На следващо място,
съдът обсъди и обясненията на подсъдимия Н.С.Т., отчитайки обстоятелството, че
същите, освен че са доказателствено средство са и средство за защита,
което той упражнява по свое усмотрение – както и когато намери за нужно. Затова
достоверността на обясненията му, относно фактите от предмета на доказване
следва да бъде оценявана на общо основание - в светлината на всички други
доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено. Обясненията подс.Т. в настоящия
случай изцяло са насочени към отричане на извършване на деянието. Подс.Т. заяви, че не е извършвал хулигански действия, а
случайно си е ударил главата в стъклото.
Съдът
намира, че обясненията на подсъдимия Т. в насока отричане извършване на
деянието, се явяват изолирани от останалите писмени и гласни доказателства по
делото, не се подкрепят от тях, напротив, напълно бяха оборени, поради и което
съдът приема, че са изцяло негова защитна позиция по делото.
Версията лансирана
от подсъдимия Н.Т., че на 07.05.2012г. не е псувал, обиждал и заплашвал св.С. и
св.К. не се споделя от съда. Бе безспорно установено, че на процесната
дата той умишлено е разбил стъклото на търговския павилион, псувал е, обиждал е
и е отправял закани и заплахи към св.С. и св.К..
Цитираните доказателства и доказателствени
средства дават основание на съда да направи единствения възможен извод относно
главния факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор –
подсъдимия Н.С.Т. е автор на процесното деяние - хулиганство,
което мотивира съда да приеме, че обвинението срещу него е доказано по несъмнен
начин.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че подсъдимият Н.С.Т. е
извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Налице са всички обективни елементи от
основния състав на престъплението по чл.325, ал.1 от НК. Осъществено е активно поведение - удряне с
ръка по стъклото на павилиона и счупването му. Отправени са обиди и псувни –
първоначално към св.С., а впоследствие и към св.К.. Осъществените действия са накърнили
обществения ред и спокойствие. Те са непристойни, т.е. такива, които са
забранени от закона или морала и скандализират обществото. Пребиваването в
нетрезво състояние в училищния район и предизвикването на скандали е не само
недопустимо от обществените порядки, но и реално пречещо на нормалния живот на учащите.
В случая няма съмнение, че инкриминираното поведение на подсъдимия е имало за
цел да скандализира и засегне нравствените правила и тези елементи на
поведенческия континуитет представляват хулигански
действия.
Деянието е извършено публично. Станало е и е
и е могло да стане обществено достояние – подсъдимия е осъществил хулиганските
действия в двора на училището, пред други лица – учащите- при условия,
допускащи узнаването им от всяко намиращо се там лице.
Налице
са и елементите от субективната страна на престъплението. Подсъдимият е
съзнавал, че осъществява споменатите по-горе действия (нанасяне на удари,
отправяне на обиди и закани), доколкото се касае за последователно, а не
случайно поведение, съставено от елементарни действия. Съзнавал е, че се
намират на публично място. Осъществената деятелност не представлява особена
сложност и накърнява базисни и самопонятни правила на
живота в града, поради което съдът приема, че подсъдимият е съзнавал, че с
действията си нарушава обществения ред. Действията му са били насочени тъкмо
към такова нарушение (пряк умисъл) и то при изискуемия от състава специален
хулигански мотив на явно неуважение към обществото, който те изразяват.
Относно обвинението за квалифицирано
хулиганство по чл.325, ал.2, предл. второ от НК - представляващо изключителен
цинизъм и дързост. В случая, съдът
приема, че инкриминираното поведение на подсъдимия не разкрива такава
висока обществена опасност. Макар, самите действия – счупване на прозорец,
отправените обиди и псувни да са поотделно също хулигански, предвид и липсата
на конкретна причина, техния интензитет и продължителност, в контекста на
цялостното поведение на подс.Т. не разкриват някаква
изключителна дързост и цинизъм. Наистина, налице е ярък пример на
несъобразяване с обществения ред и спокойствие. От друга страна, обаче
инкриминираното деяние, макар и грубо, не е в такава степен нагло и безсрамно,
че грубо да оскверни морала на гражданите, поради което и не реализира признака
"изключителен цинизъм или дързост".
ПО
НАКАЗАНИЕТО
Съдът счете,
че са налице кумулативно дадените предпоставки за прилагане на чл.78а НК -
чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на причинени с престъплението
имуществени вреди, както и че за престъплението извършено от подсъдимия Н.Т. – по чл.325, ал.1 от НК, се
предвижда до две година лишаване от свобода или глоба.
С оглед императивният характер на
разпоредбата на чл.78А от НК, съдът намери, че следва да признае подсъдимия Н.С.Т.
за виновен за извършеното от него престъпление по чл.325, ал.1 от НК и на осн. чл.305, ал.5, предл.
последно от НПК го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание „глоба” към минималния размер предвиден в закона, а
именно в размер на 1000 /хиляда/лева.
При определяне размера на наказанието - глоба, съдът се съобрази с тежестта
на деянието, имотното състояние на подсъдимия и другите смекчаващи вината
обстоятелства - в случая чисто съдебно минало, младата му възраст, като не
отчете отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът
счита, че с така определеното и наложено на подсъдимия, наказание ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал.1 НК.
ПО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Предвид факта, че настоящият съдебен състав
призна подсъдимия Н.С.Т. за виновен по повдигнатото му обвинение, намери, че на
основание чл.189, ал.3 от НПК, разноските по делото в размер на 285,81 лева,
следва да бъдат присъдени в негова тежест.
По изложените от
фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата си.
Мотивите се
написаха на 29.01.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….