О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 15.05.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия А. Ботева в. гр. д. № 3616 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба на Н.А.П.срещу
разпределението, изготвено по изпълнително дело № 20189210401846 по описа на
ЧСИ с рег. № 921 от КЧСИ.
Жалбоподателят обжалва разпределението в частта за присъдените разноски на взискателя. Сочи, че определеното адвокатско възнаграждение
в размер на 9 200 лева не съответства на фактическата и правна сложност на
изпълнителното дело и е в противоречие с Наредба № 1/2004 г., чл. 10 от която
предвиждал, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнително дело е 200 лева, а за процесуално представителство – ½
от съответните възнаграждение по чл. 7, ал. 2.
Взискателят по изпълнителното дело –
„Счетоводна къща – Ф.К.****“ ООД, оспорва жалбата с възражението, че е
недопустима, евентуално – неоснователна. Счита, че са несъстоятелни твърденията
на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
Наредбата не определя максимален размер, а договореното между клиента и
адвоката възнаграждение отразява постигнатото между тях съгласие. Освен това
счита, че държавата не е легитимирана да обжалва размера на адвокатското
възнаграждение и за нея липсва правен интерес за това, тъй като само длъжникът
може да прави възражения в тази връзка.
Съдебният изпълнител е изложил
мотиви, в които е изложил съображения, че съгласно т. 6 от РТ 2/2013 г. н ОСГТК
на ВКС, с право на предпочитателно удовлетворение се ползват заплатените
разноски за адвокатско възнаграждение,
които са направени от първоначалния взискател за осъществяването на
изпълнителния способ върху имуществото, чиято цена се разпределя. Освен това,
релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение било
недопустимо, а и длъжникът не е оспорвал риетия размер на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като прецени доводите на страните
и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Производството по изпълнително дело № 20189210401846 по описа на ЧСИ с рег. № 921
от КЧСИ е образувано по молба от 18.12.2018
г. на „Счетоводна къща – Ф.К.****“ ООД и въз основа на изпълнителен лист от 03.12.2018 г. по гр.д. № 62458/20136
г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, с който „Р.М“ ЕООД е осъдено да заплати на „Счетоводна къща – Ф.К.****“
ООД, сумата от 10 080 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2016 г. до окончателното
плащане, сумата от 600.40 лева –
лихва, за периода от 16.04.2016 г. до 02.11.2016 г., както и сумата от 493.20 лева – разноски по делото.
Ведно с молбата за образуване на изпълнителното дело са представени и 2
бр. пълномощни, с които е учредена представителна власт в полза на адвокат Л.Т.Р.и
адвокат В.Р.-П..
На 21.12.2018 г., до длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение.
На 09.01.2019 г., в изпълнение на запорно съобщение, „Общинска банка“ е
превела по сметка на ЧСИ, от сметка на длъжника, сумата от 10 033.64 лева.
С разпореждане от 16.01.2019 г., съдебният изпълнител е приел, че
поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 50, ал.
2 ГПК, на 16.01.2019 г.
На 31.01.2019 г., адвокат Л.Т.Р.е депозирала молба до ЧСИ, с която е
направила искане да бъде присъединено вземането й по изпълнителното дело в
размер на 9 200 лева. Ведно с молбата е приложен договор за поръчка от
30.01.2019 г., в който е посочено, че взискателят е заплатил в полза на адв. Л.Р.,
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 9200 лева (с ДДС).
С постановление от 31.01.2019 г., ЧСИ е разпоредил да се присъедини за
разпределение в производството сумата от 9200 лева.
Съобщението за постановлението от 31.01.2019 г. е връчено на длъжника по
реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.
С разпореждане от 11.02.2019 г., съдебният изпълнител е насрочил дата за
разпределение на сумата, събрана по изпълнителното дело в размер на
10 033.64 лева (преведена от „Общинска банка“ от сметка на длъжника).
На 15.02.2019 г. е извършено разпределение, като постъпилата сума е
разпределена, както следва: в полза на взискателя – 9 158.75 лева - за
погасяване на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство
(частично погасяване) и в полза на ЧСИ – 874.89 лева (за такси). Вземания на
държавата не са погасени, както и не са погасени вземания по изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство.
С т.нар. „жалба“, въз основа на която е образувано
производството по настоящото дело, присъединеният взискател е релевирал
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано и
разпределено на „Счетоводна къща – Ф.К.****“
ООД.
Това възражение на страната по изпълнителното дело е към съдебния изпълнител и компетентен да се
произнесе по същото е съдебния изпълнител, независимо че това искане е
адресирано до съда. Характерът на
искането определя компетентния орган за произнасяне по същото. Произнасянето на съдебния изпълнител в
частта за разноските не е изпълнително действие, насочено към осъществяване на
притезанието, за което е издаден изпълнителния лист. Това произнасяне е
реализация на общия принцип за отговорността за разноските по ГПК и
по отношение на това правомощие на съдебния изпълнител се прилагат
общите правила на ГПК. Страната по изпълнителното дело разполага с възможност
да поиска от съдебния изпълнител да измени постановлението си в частта за
разноските и компетентен да се произнесе
по същото е именно съдебния изпълнител, като решаващ орган в изпълнителното
производство. На съдебен контрол подлежи акта на съдебния изпълнител, с който
се произнася по възражението срещу начислените в разноски по изпълнителното
дело, независимо дали уважава възражението или не (В този смисъл Определение №
529/07.07.2011г. по ч.т.д. 360/2011г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Определение №
83/19.02.2013г. на ВКС, І-во Г.О., дело № 620/2012г).
В конкретния случай, присъединеният
взискател е възразил срещу начислените разноски по изпълнителното дело, поради
което и независимо, че оплакването му е било наименовано жалба, която е била
адресирана до съда, това всъщност е възражение срещу начислените разноски по изпълнителното дело. По това
възражение следва да се произнесе съдебния
изпълнител, а неговото произнасяне би подлежало на съдебен контрол. При така
възприето съдът приема, че т.нар.
„жалба“ следва да се върне на съдебния
изпълнител за произнасяне по възражението срещу начислените разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3616/2019
г. по описа на СГС, ГО, 20 състав и
ИЗПРАЩА
възражение, посочено
като „жалба“, заведена в Рег. на ЧСИ с рег. № 921 с вх. № 04175/18.02.2019 г. на Н.А.П.по
компетентност за произнасяне на ЧСИ по изпълнително
дело № 20189210401846.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.