Решение по дело №4148/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 1106/01.12.2022 г. по НАХД № 4148/2022 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна
прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност спрямо обвиняемия Н. Г. К. с ЕГН: **********
за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, а именно за това, че: на
20.01.2020 г. в гр. Бургас, по улица „Демокрация“, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил, марка „Форд“, модел „Ескорт“ с поставени peг. табели с № *, който не е
регистриран по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата
и чл. 2 и чл. 3 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Пред районния съд делото протече по реда на Глава 28 НПК, като обвиняемият се
явява лично и заяви, че не желае да ползва адвокатска защита, както и че не желае да се
провежда разпит на свидетелите, а на основание чл. 378, ал. 2 НПК да се ползват
протоколите от досъдебното производство.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в
постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен
и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„Глоба“ в минимален размер.
Обвиняемият К. заявява, че е съгласен с казаното от прокурора и съжалява за
деянието си. В предоставената възможност за последна дума заявява, че няма да повтори
грешката си.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Н. Г. К. с ЕГН: ********** *, без данни за криминални прояви до
момента и с добри характеристични данни.
На 10.09.2019 г. обвиняемият Н. Г. К. сключил договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство - лек автомобил „ Форд Ескорт“ с peг. № *, с * и съпруга й - *.
На 11.09.2019г. подписите на договора били нотариално заверени. От този момент нататък
обв. К. станал собственика на автомобила. На 18.10.2019 г. обв. К. представил автомобила
за технически преглед. Обвиняемият К. започнал да управлява автомобила по градската и по
националната пътна мрежа, въпреки че знаел, че той не е регистриран в КАТ Бургас на
негово име.
Междувременно на 12.11.2019 г. регистрацията на автомобила била служебно
прекратена от органите на Пътна полиция по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, доколкото в
двумесечен срок от придобиването на собствеността върху автомобила, същият не бил
пререгистриран на името на новия собственик.
На 30.12.2019 г. обв. К. управлявал автомобила в гр. Бургас, по бул. „Тракия“, като
знаел, че моторното превозно средство все още не е регистрирано по надлежния ред на
1

негово име. Именно тогава обв. К. бил спрян от полицейски служители за извършването на
проверка. Същите установили, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, както и
че е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от
12.11.2019 г. Обяснили този факт на обв. К. и му съставили АУАН № 660328 за извършено
административно нарушение. В текстовата част на този АУАН било записано, че на
30.12.2019 г. К. управлявал лек автомобил-марка „ Форд Ескорт“ с peг. № *, който е с
прекратена регистрация на 12.11.2019 г. След съставянето му, актът бил връчен на обв. К.,
който се е подписал и написал саморъчно, че не е знаел, че автомобилът е със прекратена
регистрация.
На 20.01.2020 г., след като вече бил запознат с факта на прекратената регистрация на
автомобила, описан в АУАН от 30.12.2019 г., от който получил препис, обв. К. отново
управлявал същото моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд Ескорт“ с peг.
№ *, което все още не било регистрирано по надлежния ред, като се движил в гр. Бургас. На
улица „Демокрация“ обв. К. бил спрян за проверка от старши полицай - *, който
констатирал, че автомобилът е с прекратена регистрация. * поискал съдействие от Пътна
полиция Бургас. На място пристигнал младши автоконтрольор *., който съставил срещу обв.
К. АУАН с № 660119 за това, че на същата дата управлява лек автомобил- марка „ Форд
Ескорт“ с per. № *, с прекратена регистрация от 12.11.2019 г.
Материалите били докладвани в прокуратурата, като с постановление от 15.04.2020 г.
наблюдаващият прокурор образувал досъдебно производство за извършено престъпление по
чл. 345, ал. 2 НК. С постановление от 29.06.2020 г., съгласувано по реда на чл. 219, ал. 1
НПК, К. бил привлечен в качеството на обвиняем.
С постановление от 21.12.2020 г. наблюдаващият прокурор спрял производството по
делото на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК - поради отправено
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, свързано с приложението на чл.
345, ал. 2 НК, по което било образувано дело С-454/20 г. на СЕС. С Определение от
23.03.2022 г. обаче Съдът на Европейския съюз отклонил искането за преюдициално
тълкуване на правото на ЕС, поради което и с постановление от 13.09.2022 г.
производството по делото било възобновено и в РС-Бургас било внесено предложение по
чл. 375 НПК.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното и съдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия
състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – *. (л. 51 от ДП);
* (л. 52 от ДП); * (л. 53 от ДП); * (л. 54 от ДП); * (л. 55 от ДП); * (л. 56 от ДП) и обяснения
на обвиняемия Н. К. (л. 43-44 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 46 и л. 97 от ДП); писмо от
Сектор „ПП“ Бургас, ведно с документи (л. 12-14 от съдебното производство); АУАН бл. №
660328 (л. 11 от ДП); АУАН бл. № 660119 (л. 15 от ДП); справка регистрация на МПС (л. 16
– 17 от ДП); справка за нарушител/водач (л. 18 – 19 от ДП); характеристична справка (л. 49
от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 59 от ДП); договори за покупко-продажба (л.
59 и л. 61 от ДП); удостоверение (л. 60 от ДП) и ксерокопия на документ за автомобил (л.
62-64 от ДП).

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
2

поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия, поради което и
настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените
материали. Доколкото доказателствата са непротиворечиви, то такъв анализ се явява и
безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане
на лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с поставени peг. табели с № * в движение и
придвижването му в пространството в гр. Бургас, по ул. „Демокрация”, представлява
„управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните
указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г. , според които понятието "управление",
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „Форд“,
модел „Ескорт“ с поставени peг. табели с № *, който обвиняемият е управлявал, е „моторно
превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата,
доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че същото не е регистрирано по
надлежния ред. В тази си част наказателната норма е бланкетна, като съдържанието й следва
да се запълни чрез анализиране на относимите правни норми към регистрирането на МПС на
територията на страната. Правната регламентация на въпросните правоотношения е
намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,
съгласно която - по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено
регистрирани моторни превозни средства с поставени на определените места табели с
регистрационен номер. За приложение на разпоредбата е приета и Наредба № I-
45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, като съгласно чл. 2 от Наредбата -
МПС задължително се представят за регистрация от секторите "Пътна-полиция" при СДВР
или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика, като последният е
длъжен, с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1, лично да представи превозното средство и
необходимите документи за извършване на регистрацията. За всяко регистрирано превозно
средство се издава свидетелство за регистрация /чл. 9 от Наредбата/ и се предоставят табели
с регистрационен номер /чл. 10 от Наредбата/, които следва да бъдат монтирани на местата,
определени от производителя.
3

В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице. Това е така,
доколкото няма спор, че обвиняемият е придобил собствеността върху автомобила в
предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП (писмен договор с нотариална
заверка на подписите) на 11.09.2019 г., както и че в двумесечен срок от придобиването не е
изпълни задължението си по чл. 145, ал. 1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март
2000 г. да пререгистрира превозното средство. В този случай приложение намира
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017 г.), съгласно, която – служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на
регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган,
поради което и не е било необходимо контролните органи да информират когото и да е за
прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки
гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели, че К. не е
знаел, че регистрацията на автомобила ще бъде прекратена, в следствие на бездействието
му. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил 11.11.2019 г. и очевидно
не е бил спазен, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена
след изтичане на крайния срок и считано от 12.11.2019 г. автомобилът е бил без валидна
регистрация. Именно липсата на надлежна регистрация прави управлението на автомобила
престъпно, поради което и съдът счита, че правилно РП-Бургас е квалифицирала деянието
по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият К. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. В частност - интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
обвиняемия, че с действията си привежда в движение автомобилът и го предвижва в
пространството, че пътят, по който се движи е отворен за обществено ползване, както и че
автомобилът е „МПС” по смисъла на закона и не е регистриран по надлежния ред,
доколкото след изтичане на двумесечния срок от придобиването му регистрацията му е била
автоматично прекратена, като от волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС-то
въпреки липсата на регистрация.
Тук е мястото да се посочи, че не може да се възприеме, че К. не е знаел, че
автомобилът е бил дерегистриран. Основно правно положение, още от римското право е, че
незнанието на закона не извинява /Ignorantia legis non excusat/, поради което и всеки
гражданин следва да познава законите и да съобразява поведението си с тях, а не да се
опитва да извини поведението си със собственото си незнание. Както вече стана дума
прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано на новия собственик в
двумесечен срок от придобиването, настъпва автоматично, без да са необходими други
действия от контролните органи и това ясно е записано в ЗДвП (надлежно обнародван),
поради което и обвиняемият е бил наясно с това. Дори хипотетично да се приеме, че
обвиняемият не е знаел, че регистрацията е прекратена, то това важи най-много до
30.12.2019 г. На тази дата К. е бил спрян от служители на МВР, които са му съставили
АУАН и в който документ изрично е записано, че регистрацията на автомобила е
прекратена и то от 12.11.2019 г. Без значение за настоящето производство е как се е развило
производството по издаване на НП, свързано с деянието от 30.12.2019 г. Важното е, че най-
късно от тази дата обвиняемият безспорно е бил уведомен и е знаел, че регистрацията на
автомобила е била прекратена. Въпреки това той не се е съобразил с това и нито е
регистрирал автомобила на свое име, нито е престанал да го управлява, поради което и
поведението му от 20.01.2020 г. безспорно носи всички признаци на престъпление по чл.
345, ал. 2 НК.
Съдът счита, че в конкретния случай е неприложим институтът на
„малозначителност“ на деянието. Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно
4

право (чл. 9, ал. 2 НК), не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Законът
предвижда малозначителност на деянието, извеждаща липса на престъпление, в два
варианта-отсъствие (липса) на обществената опасност поради негова малозначителност, или
наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна явна незначителност. При
разискване на признаците на нормата на чл. 9, ал. 2 НК в отделните случи, се изследват
деянието и обществената опасност като елементи на всяко престъпление. Както е известно,
конкретиката на всеки процесен случай е тази, която обосновава позицията за наличие или
не на условията, заложени в обсъждания законов текст. Прегледът на ценимите компоненти
по настоящото дело не дава възможност за осмисляне на предпоставки на нито една от двете
алтернативи на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, доколкото тук следва да се отчете както
личността на обвиняемия, като част от преценката за самата обществена опасност на
престъплението, така и конкретиката на самото деяние.
В случая обвиняемият вече е бил веднъж санкциониран по административен ред за
управление на същото нерегистрирано МПС и е бил информиран, че автомобилът е с
прекратена регистрация. Въпреки това той е отказал да се съобрази с това и е продължил да
управлява автомобила, което говори, че процесното нарушение не е инцидентно в живота
му (в тази връзка е и справката за водач). С оглед на това, съдът счита, че конкретното
деяние разкрива сравнително високата степен на обществена опасност и води до извода, че е
неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
В допълнение към горното, настоящият състав следва да посочи и че в случая се
касае за формално престъпление, при което следва да се приеме, че съгласно
законодателната логика осъществяването на признаците на престъплението от обективна и
субективна страна разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде
криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни последици.
По принцип, при сравнително зачестилия брой на ПТП-та, в резултат на грубо нарушаване
на правилата за движение по пътищата, обществените нагласи са особено чувствителни към
недисциплинирани водачи, поради което обвиняемият е следвало да прояви повече усърдие
при изпълнение на задълженията си като водач и - или да регистрира автомобила си по
надлежния ред, или да не го управлява по улиците на областния град.
На последно място, съдът следва да посочи, че конкретното деяние не представлява
административно нарушение, а престъпление, както правилно е приела РП-Бургас. При
анализ на нормите на ЗДвП и НК се установява, че административна отговорност за
управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, е
предвидена в разпоредбата на чл. 140, ал.1 вр. с чл. 175 ЗДвП още в редакцията към 1999 г.
и е възпроизведена в измененията от 2002, 2016 и 2017 г. Същевременно с изменение на
наказателния закон от 29.11.2016 г. е предвидена втора алинея на чл. 345 НК, съгласно която
е криминализирано и управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред
Безспорно е, че от м.декември 2016 г. едно и също деяние /управлението на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред/ е както административно
нарушение, така и престъпление .
Съотношението между наказателната и административнонаказателната отговорност е
изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Тези норми
утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава
едновременно наказателна и административнонаказателна норми с един и същи обект на
защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. Със
санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява най-значимите
обществени отношения, а наказателно-правната репресия най-интензивно въздейства върху
5

дееца. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно
прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно
нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като
административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не
представлява престъпление. Изрично в този смисъл са и мотивите на Тълкувателно
Решение № 3/22.12.2015 г. на ВКС . В случая степента на обществената опасност на
извършеното е разделителния критерий между престъплението и нарушението, като по
мнение на съда - обществената опасност на конкретното деяние сочи на наличие на
престъпление, а не на административно нарушение, поради което и обвиняемият К. следва
да носи отговорност съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 2 НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една година или глоба от петстотин до
хиляда лева. В същото време по отношение на обвиняемия К. са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК,
а именно:
1. за умишленото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е бил неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след употреба на
наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.
Доколкото практиката на съдилищата е константна, че винаги, когато са налице,
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи
този ред, то и настоящата инстанция намира, че обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
други криминални прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита
като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на К., доколкото същото е отчетено
веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място съдът
оценява, че обв. К. е трудово ангажиран, с добри характеристични данни, в сравнително
млада възраст и е оказал пълно съдействие на разследващите. Изразил е съжаление и
разкаяние за постъпката си. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Поради тези съображение и като съобрази имущественото положение на
обвиняемия, съдът счита, че спрямо следва да му се определи наказание при наличие на
множество смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния размер, а именно –
„Глоба” в размер на 1000 лева.
Същевременно, въпреки наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът няма как да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и да определи
6

наказание в размер под минималния. Това е така, доколкото още с т. 6 на ППВС № 7/1985 г.
е дадено задължително тълкуване, съгласно което в производството по приложение на
чл.78а НК не се прилагат разпоредбите на чл. 55 НК.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските:

По делото няма сторени разноски, които да налагат произнасяне от страна на съда.
Въпреки това и на основание чл. 190, ал. 2 НПК К. следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Бургас сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне
в този смисъл.

Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	1106
Дата:	1 декември 2022 г. (в сила от 17 декември 2022 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20222120204148
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 ноември 2022 г.

Решение по дело №4148/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите