Решение по дело №5918/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 515
Дата: 25 октомври 2021 г.
Съдия: Йоана Генжова
Дело: 20211100505918
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 515
гр. София, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова

Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20211100505918 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20281020/18.12.2020г., постановено по гр.д. №69940/2018г.
по описа на СРС, 63 състав, са отхвърлени предявените от СТ. Г. Т. срещу
„НБУ Л.“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за
признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед от
09.07.2018г. и неговата отмяна, както и за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност, както и предявения осъдителен иск
по чл.222, ал.3 от КТ за обезщетение в размер на шест брутни трудови
възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение след
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Осъден е СТ. Г.
Т. да заплати на „НБУ Л.“ ЕООД сторените по делото разноски, а именно 700
лева – адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца СТ. Г. Т. срещу решението в
цялост, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно, както и, че съдът
е допуснал нарушение на съдопроизводствени правила. Жалбоподателят
1
поддържа, че е налице противоречие между изложените факти в
обстоятелствената част на исковата молба, петитума и посочената страна като
ответник, тъй като е посочен ответник „НБУ Л.“ ЕООД, а в обстоятелствената
част на исковата молба се излагат обстоятелства за незаконосъобразност на
заповед №043/09.07.2018г., издадена от „Н.б.у.“ и се иска нейната отмяна и
възстановяване на работа при този работодател. Съдът конституирал като
страна „НБУ Л.“ ЕООД и разгледал иска с участие на това дружество, с което
допуснал процесуално нарушение. Въззивникът поддържа, че съдът следвало
да укаже на страната да отстрани допуснатото противоречие, като уточни
срещу кого предявява исковете си. Допуснатото процесуално нарушение било
особено съществено, тъй като довело до постановяване на решение с
неправилни правни изводи и съответно до отхвърляне на исковете. С оглед
изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и
делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Насрещната страна по жалбата „НБУ Л.“ ЕООД не е представила
писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно, но същото е недопустимо и следва
да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, а делото следва да
бъде върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав.
2
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правна квалификация
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ.
Постановеното срещу „НБУ Л.“ ЕООД първоинстанционно решение е
недопустимо, защото посоченото дружество не е пасивно легитимирано да
отговаря по предявените искове. Касае се за трудов спор, по който надлежни
страни са работникът/служителят и работодателят. Процесуалната
легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото
на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Съобразно
установената практика на ВКС, ако при проверката за процесуалната
легитимация на страните съдът констатира, че исковете по чл.344, ал.1 от КТ
са предявени срещу ненадлежен ответник, следва да укаже на ищеца да
отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия
за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на
указанието производството следва да бъде прекратено.
Когато горната нередовност на исковата молба е довела до разглеждане
на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на
надлежна страна, първоинстанционното решение е недопустимо.Такова
решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би
имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по
делото.Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да
започне отначало пред първата инстанция. Ако порокът се констатира от
въззивния съд, последният следва да обезсили първоинстанционното решение
и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на
надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. Въззивният
съд не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата,
когато не е конституирана надлежна страна по делото. Недопустимо е
въззивният съд сам да предприеме действия по конституиране на надлежна
страна в производството пред себе си, тъй като това би довело
до ограничаване защитата на новоконституираната страна, като се имат
предвид специфичните функции на въззивната инстанция при условията на
ограничен въззив.
Предвид изложеното, обжалваното решение, постановено срещу
ненадлежен ответник, следва да бъде обезсилено като недопустимо. Делото
3
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд, като производството по делото следва да започне с връчване на
препис от исковата молба на надлежния ответник и предоставяне на срок за
отговор.
По разноските:
Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че не следва да се
произнася по исканията за разноски, тъй като настоящото въззивно решение
не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на
страните по чл.78 от ГПК относно разноските. По аргумент от чл.294, ал.2 от
ГПК, при новото разглеждане на делото пред СРС съдът следва да се
произнесе и по разноските по настоящото въззивно производство.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен
състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №20281020/18.12.2020г., постановено по гр.д.
№69940/2018г. по описа на СРС, 63 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4