Р Е Ш Е Н И Е

№ 260084

 

04.02.2021 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 06.01.2021 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Милица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4465 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „ЕЛИТИС МЕГАСТОР”, ЕИК *********, със седалище в гр.Варна и адрес на управление гр.Варна, улица „Н. Симов“ №3, представлявано от управителя Л*** Н**** Р****, ЕГН **********.

Жалбата е подадена против наказателно постановление № 03-012413/19.02.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Варна (ДИТ), с което за извършено нарушение на чл.128, т.2 във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл.13 от НАРЕДБА за договаряне на работната заплата (Приета с ПМС № 129 от 5.07.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., изм., бр. 30 от 9.04.1993 г., в сила от 1.03.1993 г., бр. 40 от 11.05.1993 г.) (Наредбата) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 250.00 лева.

 

Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Посочва се, че правната квалификация на вмененото административно нарушение е сгрешена, както и че преди налагане на административното наказание на дружеството е отправено предписание, което е било изпълнено. Отправя се искане за присъждане на разноски.

Наказващият орган след редовно призоваване не се явява. Изпраща представител, който моли съда да постанови акт, с който да остави обжалваното наказателно постановление в сила. Представят се доказателства. Отправя се искане за присъждане на разноски.

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на 06.03.2020 г., видно от датата, положена на известие за доставяне (л.6 от делото). Процесната жалба е постъпила при наказващия орган на 17.03.2020 г. с вх.№20023237/17.03.2020 г., след като е била изпратена по пощата на 13.03.2020 г., видно от пощенското клеймо на плик (л.7 от делото).

Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е повод за намаляване размера на наложеното административно наказание.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В началото на януари 2020 г. в ДИТ – Варна бил получен сигнал, препратен от ДИТ – Бургас, подаден от работещи в дружеството-жалбоподател за това, че през месец декември 2019 г. са получили на своите имейли допълни споразумения, с които със задна дата от 01.11.2019 г. работодателя искал да бъдат договорени по-ниски основни трудови възнаграждения. Работниците отказали да подпишат новите споразумения. Независимо от това на тези работници били изплатени по-ниски трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2019 г. според сигнала били изплатени по-ниски трудови възнаграждения.

На 10.01.2020 г. М.Ж. и П*** М*** (инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Варна) извършили проверка в дружеството-жалбоподател по спазване на трудовото законодателство. Проверката продължила по документи в Дирекцията на дати 17.01.2020 г., 21.01.2020 г., 23.01.2020 г. и 28.01.2020 г. В резултат на проверките било установено, че на лицето Р**Д*** К**** (продавач-консултант в дружеството-жалбоподател) не било изплатено договореното месечно възнаграждение в размер на 685 лева за месец ноември 2019 г. Според представените по време на проверките документи на това лице било изплатено трудово възнаграждение в размер на 610 лева.

За извършените проверки на място и по документи бил съставен Протокол №ПР2001026/07.02.2020 г. (л.л.16-22 от делото).

В резултат на посоченото и в гр.Варна, на 10.02.2020 г. в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, М.Ж. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №03-012413/10.02.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел П*** М***.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в качеството си на работодател и на 11.12.2019 г. дружеството-жалбоподател не е изплатила уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа през месец ноември 2019 г. в размер на 685 лева на лицето Р**** Д**** К****, което деяние било квалифицирано като нарушение на чл.128, т.2 във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 КТ във връзка с чл.13 от Наредбата.

На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН срещу подпис, на упълномощено лице бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения от страна на дружеството-жалбоподател са постъпили.

След съставяне на АУАН в ДИТ – Варна постъпили документи за изплатени възнаграждения за месец януари, в които било отразено доплащане от 3.27 лева за Р*** К**** с допълнение, че разликата до пълния размер ще бъде изплатена по-късно.

На 19.02.2020 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Директора на Д“ИТ“, издал процесното наказателно постановление, което както бе посочено по-горе било получено от дружеството-жалбоподател на 06.03.2020 г. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН в цифров и словесен вид.

На 17.03.2020 г. с вх.№20023237/17.03.2020 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, процесната жалба постъпила при наказващия орган, след като е била изпратена по пощата на 13.03.2020 г., видно от пощенското клеймо на плик (л.7 от делото).

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.416 КТ, като в тази връзка с преписката е представена Заповед №З-0100/28.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (л.39 от делото). С тази заповед териториалната компетентност на М.Ж. е била разширена и в обекти на контрол на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас.

            Съгласно чл.48, ал.1 ЗАНН, административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В настоящия случай установеното нарушение е извършено в гр.Бургас, поради което местнокомпетентен орган да разгледа и реши преписката е Д „ИТ” – Бургас.

            Процесното административно нарушение е във формата на допустителство, като законът не държи сметка за наличието или не на вредни последици.

Съгласно чл.128, т.1 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд.

Съгласно чл.270, ал.2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, а според ал.3 се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки.

Съгласно чл.13 от Наредбата размерът на работната заплата на работниците и служителите се определя в индивидуален трудов договор в съответствие с постигнатите договорености по работната заплата в колективния трудов договор.

Не се спори, че след установяване на нарушение и след съставяне на процесния АУАН то е отстранено и не са произтекли вредни последници

Доколкото обаче в обжалваното НП не са налице каквито и да е мотиви по отношение на това защо наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция не е в минималния предвиден в закона размер от 100 лева, а в размер на 2 50.00 лева, то съдът намира в тази част произнасянето на наказващия орган за немотивирано. Това от своя страна и при липсата на възможност за преценка кои обстоятелства наказващия орган е взел предвид, за да наложи по-висок размер на санкцията, е основание за нейното намаляване до предвидения в закона минимум.

С оглед завършека на производството искането на представителя на наказващия орган за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012413/19.02.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас,

с което за извършено нарушение на чл.128, т.2 във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда във връзка с чл.13 от НАРЕДБА за договаряне на работната заплата (Приета с ПМС № 129 от 5.07.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., изм., бр. 30 от 9.04.1993 г., в сила от 1.03.1993 г., бр. 40 от 11.05.1993 г.) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 КТот Кодекса на труда,

на еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „ЕЛИТИС МЕГАСТОР”, ЕИК *********, със седалище в гр.Варна и адрес на управление гр.Варна, улица „Н. Симов“ №3, представлявано от управителя Л*** Н*** Р****, ЕГН **********,

е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 250.00 лева,

като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание по вид „имуществена санкция” от 250.00 лева на 100.00 лева;

 

ОСЪЖДА еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „ЕЛИТИС МЕГАСТОР”, ЕИК **************, със седалище в гр.Варна и адрес на управление гр.Варна, улица „Н. Симов“ №***, представлявано от управителя Л**** Н**** Р****** ЕГН **********,

ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

 

Вярно с оригинала!

М.Д.