№ 126
гр. гр.Несебър, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Й.Г.М.И.
при участието на секретаря М.Р.Д.
като разгледа докладваното от Й.Г.М.И. Гражданско дело № 20222150101065
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД с ЕИК-................, заявена чрез пълномощника гл.юк.Д.З. против Р.
И. А., гражданин на Руската Федерация, роден на **********г., с адрес: гр. С.В.,
комплекс „..............“, бл. 2, вх. Г, ет. 3, ап. D8 /Г8/.
Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 126,42 лв., дължима по
издадени фактури за периода от 28.10.2019г. - 25.11.2021г., с отчетен период по
фактури 30.07.2019г. - 18.11.2021г., представляваща стойността на доставена отведена
и пречистена вода до собствения на ответника водоснабден обект с партиден №970840
с административен адрес гр. С.В., комплекс „..............“, бл. 2, вх. Г, ет. 3, ап. D8 /Г8/,
сумата от 30,56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците,
дължимо за периода от 28.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба, законната
лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, като и сторените съдебни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищцовото дружество
и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в сграда в режим
на етажна собственост с адрес: гр. С.В., комплекс „..............“, бл. 2, вх. Г, ет. 3, ап. D 8
/Г8/, идентификатор 11538.3.147.2.66, със заведена партида в базата данни с аб. №
970840. В съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, ответника притежавал качеството „потребител“ във възникналото
облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на
придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикуни
на интернет-страницата на водния оператор. Отчитането на водомера на абоната за
1
процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на
мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът
сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер. Съществувала възможност за
„самоотчет“, когато клиента сам предоставял на ВиК оператора данните по
водомерните си устройства. Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било
допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Ищецът
претендира, че след всяко отчитане били издавани данъчни фактури, съдържащи
съответните реквизити. Твърди се, че били издадени фактура № ********** от
28.10.2019г. на стойност 98.81 лв. и фактура № ********** от 25.11.2021г. на стойност
27.61 лв., които не са били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка една от тях.
Върху тези суми ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до
датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 30.56 лв., считано от
28.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба - 04.10.2022г., както и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения си особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
основание и размер. Навежда, че липсват по делото приложени доказателства досежно
наличието на облигационно правоотношение между страните, като в тази връзка
оспорва както пасивната процесуална легитимация на ответника, така и качеството на
потребител на последния. Позовава се на липсата на конкретизация в качеството на
потребител или на собственик се претендират дължимите от А. суми, като счита за
недопустимо предявяването на един и същ иск спрямо едно лице в различни качества.
Твърди, че липсват доказателства, кой е потребил водата за отчетния период по
исковата молба. Сочи, че не са приложени и доказателства за това дали ответната
страна е ползвател на процесния имот. Акцентира, че ответникът е чужденец, чиито
права биха били нарушени при приложение на публично известните общи условия на
ищцовото дружество. Твърди, че не е ясно дали ответникът е уведомен за издадените
фактури и задължението да ги плати в 30-дневен срок от издаването им. Обръща се
внимание, че адресът на процесния имот и на водомера съдържат два различни номера
D8 /Г8/. Сочи, че ищцовото дружество не представило доказателства, че е изпълнило
задължението си за реално доставяне на ВиК услуги. Оспорват се представените от
ищеца доказателства. Навежда се възражение за изтекла погасителна давност в полза
на ответника. Претендира се отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и
събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представени по делото нотариални актове /вж.л.50-54 по дело/ на
26.04.2012г. ответникът по делото е закупил от И.К.Г. СОС с идентификатор
11538.3.147.2.66 с административен адрес в гр.С.В., к/с .............., бл.2, вх.Г, ет.3, ап.№
Г8/D8/. Представен е и нот.акт, по силата на който И.Г. е закупила същия апартамент
на 26.06.2008г. от „Д.“ ООД. В двата нотариални акта изрично е записано, че
процесният апартамент е с № D8/ латинско „Де“ осем, а по българска номерация е №
Г8. Представено е заявление/л.55 по дело/ от 15.03.2012г. до ВиК-Бургас от И.Г. за
откриване на партида за новомонтиран водомер за апартамент № D8, бл.2, ..............,
гр.С.В., с приложен нот.акт за собственост и удостоверение за въвеждане в
експлоатация.
От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.6 по
дело/ е видно, че на монтирания в имота водомер (с № 1616/473/с потребител
2
ответника А. с потребителски № 970840 са правени отчитания на 01.10.2019г.,
26.05.2020г., 06.11.2020г., 09.03.2021г., 01.06.2021г. и 18.11.2021г.. При всички
отчитания водомерът е „видян“. Отчетено е потребено количество от 10куб.м. при
отчитането на 18.11.2021г. и 33 куб.м. при отчитането на 01.10.2019г.. За потребените и
отчетени количества са издадени две фактури/л.13 и л.14 по дело/ както следва с №
39258849/28.10.2019г. на стойност 98,81лв. с ДДС и № 42779037/25.11.2021г. на
стойност 27,61лв. с ДДС. Посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне
на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с
Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР и Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР.
Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и
пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна,
отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл.
собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното
количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на
ответника. По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за
забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава. В
тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане
или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за вземанията.
Безспорно е по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу
заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията
между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР
общи условия, които в случая са публични. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците
или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на
оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ –
наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е
субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги,
по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.
3
Безспорно е, че ответникът е потребител на ВиК услуги за собствен имот –
представляващ описания по горе апартамент, съгласно представения нотариален акт.
От представените писмени доказателства, вкл.фактурите и справки за отчетено
потребление се установява, че ответникът е бил потребител за доставената до
цитирания адрес вода в претендираните количества и единична цена, съгласно
решенията на КЕВР, доколкото към момента потреблението на вода се осъществява
при условията на регулиран пазар.
Отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т. 3 от Общи
условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два
пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за
отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на липса на
достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужд
гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се
извършва ежемесечно отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано два
пъти годишно, съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като е отчетено действително
потребено количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил
количествата вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали
през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат
заплащане на потребената за съответния обект вода.
Неснователно е възражението за изтекла погасителна давност по следните
съображения: Вземанията за ВиК услуги са, както е посочено в писмения отговор,
такива за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касаят
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е
необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от
консумацията на абоната /Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС,
ОСГК/. Потребената вода е фактурирана в рамките на един месец от отчитането. В
случая, 30 – дневният срок след фактурирането по първата фактура №
39258849/28.10.2019г. е изтекъл на 28.11.2019г. Вземането е станало изискуемо и от
тази дата до предявяване на иска – 04.10.2022 г. – тригодишният давностен срок не е
изтекъл. Изложеното дава основание да се приеме, че посочените в карнетите
количества вода са действително доставени до водоснабдения обект и потребени. По
делото липсват доказателства за заплащане на потребената вода.
С оглед гореизложеното претенцията за заплащане на сумата от общо 126,42
лв., дължима по издадена фактура № 39258849/28.10.2019г. на стойност от 98,81лв. с
ДДС и ф-ра № 42779037/25.11.2021г. на стойност 27,61лв. с ДДС, представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена вода до собствения на ответника Р. А.
водоснабден обект с партиден №970840 с административен адрес гр. С.В., комплекс
„..............“, бл. 2, вх. Г, ет. 3, ап. D8 /Г8/ е доказана по своето основание и размер и
следва да бъде уважена.
По претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава за посочения период – 28.11.2019г. - 04.10.2022г. С оглед изводите
на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по
делото. Наред с това издадените фактури са с краен срок за плащане до 28.11.2019г. и
25.11.2021г., поради което ответникът е изпаднал в забава още към 28.11.2019г. За
посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 30,56 лв., който
е съобразен с действалите редакции на чл. 6 от действалия за този период Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и обстоятелството, че за периода 13.03.2020г. -
14.07.2020г. не следва да се начислява лихва за забава.
4
По разноските:
С оглед изхода по делото и своевременно сторено искане за присъждане на
съдебни разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК в тежест на ответника
следва да се присъдят в цялост сторените от ищеца съдебни разноски в общ размер от
400лв., както следва: 100 лв. за заплатена държавна такса, 200лв. – депозит за особен
представител на ответника и 100лв. за юк.възнаграждение за процесуалния
представител на ищеца. При определяне на юк.възнаграждение съдът съобрази
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр.чл.25, ал.1. от Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно цитираният
текст от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 до 300 лв., поради което и съдът е ограничен от посочената рамка. С оглед
липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе
предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя
следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100
лв..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД Р. И. А., гражданин на Руската Федерация,
роден на **********г., с БУЛСТАТ-................., адрес: гр. С.В., комплекс „..............“,
бл. 2, вх. Г, ет. 3, ап. D8 /Г8/ да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК-
................, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген.
Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано
от изпълнителния директор - Г.Й.Т., сумата от общо 126,42 лв., дължима по издадени
фактура № 39258849/28.10.2019г. на стойност от 98,81лв. с ДДС и ф-ра №
42779037/25.11.2021г. на стойност 27,61лв. с ДДС, представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена вода до собствения на ответника Р. А. водоснабден
обект с партиден №970840 с административен адрес гр. С.В., комплекс „..............“, бл.
2, вх. Г, ет. 3, ап. D8 /Г8/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 04.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и
на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от общо 30,56лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане, за периода 28.11.2019г. - 04.10.2022г..
ОСЪЖДА на чл. 78, ал.1 ГПК Р. И. А., гражданин на Руската Федерация, роден
на **********г., с Булстат-................., адрес: гр. С.В., комплекс „..............“, бл. 2, вх. Г,
ет. 3, ап. D8 /Г8/ да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК-................
сумата от 400лв., представляваща сторените по делото съдебни разноски
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис от него пред Окръжен съд-Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5