Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Мариана Момчева
при участието
на секретаря Милена Александрова
разгледа
докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1552 по описа на Добричкия районен съд
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.С.К. EГН ********** срещу НП № 19 – 0851 – 001067 от 01.07.2019г., издадено от
Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – гр. Добрич, в частта, в която на жалбоподателя за нарушение по чл. 123 ал. 1 т.
1 от ЗдвП на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца.
В останалата част, в която на жалбоподателя за нарушение по чл. 40 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20лв. наказателното
постановление не се обжалва и е влязло в сила.
С жалбата се прави искане наказателното постановление, в посочената част да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от жалбоподателя, като се
прави изрично отбелязване, че наказателното постановление в частта, в която на
жалбоподателя за нарушение по чл. 40 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 2
т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. не
се обжалва.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от
основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази
насока материалноправната компетентност на наказващия орган и на длъжностното
лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от Заповед
№ 8121з - 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна
на съда. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е
надлежно връчен. Наказателното постановление е издадено в рамките на
преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел,
не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът
да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в
тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите
на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на
свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама
свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на
нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя,
като същевременно не води и до съществен порок на акта.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 11.06.2019г. около 09.15
часа в гр. Д. на ул. „***”, управлявайки лек автомобил „***, при маневра назад
удря паркираният лек автомобил „*** и допуска ПТП с материални щети. След
допуснатото ПТП не изпълнява задължението си да остане на мястото на
произшествието.
Разпоредбата
на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП задължава водача на ППС, който е
участник в ПТП без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. В обстоятелствената част на
акта за установяване на административно нарушение като виновно поведение на К.
е отразено, че не изпълнява задълженията си като водач на ППС, тъй като не
остава на мястото на ПТП и не уведомява компетентните органи, което цифром е
квалифицирано като нарушение на чл. 123 ал. 1 т. б от ЗДвП /такава не съществува/. По този
начин се е получило противоречие от една страна между приетото за установено от
актосъставителя и описано в акта за установяване на административно нарушение
такова и това в наказателното постановление, допускайки смесването на
словесното описване на едни нарушения, със съответните нарушени законови
разпоредби. Още с АУАН, с който е поставено началото на
административнонаказателното производство е допусната неяснота по отношение на
установените обстоятелства от контролните органи. Това е така, тъй като при
констатирането, че при ПТП-то са причинени
само материални щети
е следвало това да се квалифицира по недвусмислен начин като нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „б“ от ЗДвП. Недопустимо е с процесното НП да
се променят фактическите обстоятелства, които са били установени при
съставянето на АУАН, като се приеме, че е налице нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, тъй като водачът не спира и не
установява последиците от ПТП. Това е довело
до пълна неяснота какво е прието за безспорно от страна и на актосъставителя и
от АНО. Последната
норма касае съвсем различно нарушение, състоящо се в това водачът на ППС, който
е участник в ПТП, да не спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Освен, че това нарушение е по – общото такова /съотнесено към чл. 123 ал. 1
т. 3 б. „б“ от ЗДвП/, то не
съответства на действителното поведение на жалбоподателя. По делото се
установява, че същият е спрял за установяване на последиците от ПТП, като между него и другият водач на МПС е било постигнато съгласие във връзка с настъпилото
произшествие и е предстояло попълването на данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. Неправилното
съотнасяне на допуснатото нарушение към съответната материалноправна норма е
самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19 – 0851 – 001067 от 01.07.2019г., издадено от
Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – гр. Добрич, в частта, в която на И.С.К. EГН ********** за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗдвП на основание чл.
175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд
– гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Председател:
/Мариана Момчева/