№ 15022
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20211110172211 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ООД срещу Л.
К. И. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.146 ЗЗД и
чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , относно признаването за установено по отношение
на ответника, че в полза на ищцовото дружество съществува ЧАСТ от
вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 17.08.2021г. по ч.гр.д.№ 33479/2021г. по описа
на СРС, 69 с-в , в размер на 211,47 лв., представляваща дължима главница по
Договор за потребителски кредит без обезпечение от 12.11.2012г. , сключен
между "ОББ" АД и ответницата, задължението по който с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания сключен на 31.01.2018г. е прехвърлено
в полза на ищцовото дружество, ведно със законна лихва за периода от
11.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на
52,34лева за периода от 14.06.2018г.- 20.001.2021г.
Ищцовото дружества основава иска си с твърденията, че съгласно чл.1
от договора банката е одобрила и предоставила на ответницата
потребителски кредит в размер на 1770лв. по разплащателна сметка с
титуляр- ответницата, с което е изпълнила задължението си по договора.
Поддържа, че съгл. чл. 10 от договора срокът на действие на същия бил 48
месеца от датата на първото усвояване по кредита, или за периода 10.12.12г.-
10.11.16г., като кредитополучателят трябвало да върне кредита на 47месечни
анюитетни вноски , всяка от които в размер на 45,35лева и една последна
изравнителна вноска в размер на 44,91лв., съгласно погасителния план,
неразделна част от договора . Поддържа, че ответницата заплатила пет
вноски за погасяване на кредита , като останало незаплатено задължение от
1
1609,73лв. По силата на чл. 7 от договора банката имала право да олихвява
просрочената сума, като в настоящото производство ищецът претендира само
законна лихва за забава. Сочи, че по силата на чл. 18 от договора, Банката
има правото да прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице ,
като на 31.01.18г. по силата на договор за прехвърляне на парични вземания
„ОББ“ АД прехвърлило на ищеца в производството „Еос Матрикс“ЕООД
портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение 1 към договора за
цесия, включително вземането си към ответницата Л. И. , описано под №
40250 в приложението. Твърди се , че на 10.11.16г. е настъпил крайният
падеж за изпълнение на задължението , което е останало незаплатено в
претендираните размери. Моли за установяване на търсените вземания в
посочения в исковата молба размер, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 33479|/21г.
на СРС, 69с-в.
В законоустановения срок, от страна на ответницата Л. К. И. постъпи
писмен отговор на исковата молба, с който последната оспорва предявените
искове , като неоснователни. Оспорва да е в договорни отношения с ищеца ,
както и дължимостта на претендираната сума, доколкото се твърди, че не
става ясно на какво основание е предоставен описания кредит. Оспорва
получаването и усвояването на кредит в търсения размер. Твърди се, че не е
уведомявана за извършената цесия.Твърди неравноправност на клаузите от
договора. Релевирано е възражение за погасяване на вземанията по давност.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски за производството.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приетите като писмени доказателства по делото Договор за
потребителски кредит от 12.11.2012г. , сключен между „ ОББ“АД и Л. К. И. ,
Погасителен план, Договор за прехвърляне на парични вземания от
31.01.2018г., сключен между „ ОББ“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД, Приложение
№1 И №3 към него, се установява, че по силата на Договора за
потребителски банката се е задължила да преведе по посочена в договора
сметка в полза на ответницата еднократно на дата 13.11.12г. сума в размер
на отпуснатия кредит от 1770лева , която ответницата се задължила да върне
при уговорен погасителен план на равни месечни вноски в срок до
10.11.2016г. Предвид релевираните от ответницата оспорвания и възражения,
направени с отговора на исковата молба и с оглед на ангажираните от
ищцовата страна писмени доказателства , съдът намира за недоказан
фактът на получаване от ответницата Л. И. на процесната сума в общ
размер на 1170лева на посочената в договора дата -13.11.12г., доколкото не
са ангажирани никакви доказателства в тази посока. Предвид изложеното,
при неблагоприятно приложение на правилата за разпределената
доказателствена тежест в процеса, и с оглед липсата на ангажирани
2
доказателства за изпълнение на основното задължение по договора за кредит
на кредитодателя , то съдът намира, че не е налице възникнало реципрочно
задължение на кредитополучателя за връщане на реално получена в заем
сума, доколкото не се установява предаване и получаването й от ответницата
.
Поради това съдът намира за недоказано притежаването от страна на
праводателя на ищеца на вземане спрямо ответника И. в търсения размер ,
което да е било годен обект на прехвърляне чрез цесия в полза на ищцовото
дружество „Еос Матрикс“ на 31.01.2018г.
При изложените съображения, съдът не следва да обсъжда валидното
съобщаване на цесията на длъжника, доколкото липсват по делото
ангажирани доказателства за наличие на вземане на цедента в претендирания
размер спрямо ответницата, което да е било обект на прехвърляне с валиден
договор за цесия върху цесионера.
По тези съображения съдът намира, че предявеният главен иск се
неявява основателен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло. Доколкото не се установи наличие на главен дълг в търсения
размер, по отношение на който длъжникът да е бил поставен в забава,
акцесорната претенция също подлежи на отхвърляне.
На основание чл.,78,ал.3 ГПК в полза на адвоката ответницата, на осн.
чл. 38, ал.1 ,т.2 от ЗА следва да се присъдят разноски в исковото
производство, за адвокатско възнаграждение в размер на 300лева , съобразно
минималния размер , предвиден в Наредба 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения , в приложимата редакция към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, и разглеждането му е приключило
в рамките на само едно открито съдебно заседание, поради което съдът
намира, че адвокатското възнаграждение на адвоката на ответника за
осъществена безплатно процесуално представителство следва да се определи
в минимален размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК
********* срещу Л. К. И. с ЕГН ********** УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ
за признаване за установено спрямо ответницата Л. К. И., че съществува
ЧАСТ от вземането на ищеца „Еос Матрикс“ЕООД , предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.08.2021г.
по ч.гр.д.№ 33479/2021г. по описа на СРС,69 с-в в размер на 211,47лева,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит без
обезпечение от 12.11.2012г. , сключен между "ОББ" АД и ответника Л. И.,
3
заедно със законна лихва от 11.06.21г. до окончателното му изплащане,
както и за лихва за забава в размер на 52,34лева за периода 13.03.20г.-
13.05.20г. , които задължения с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания сключен на 31.01.2018г. са прехвърлени в полза на ищцовото
дружество.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
адвокат Н. К. от САК , с личен номер на адвоката ********** и адрес на
кантората гр. София ,ул. „Три уши“№1 , оф.2 на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА
сумата от 300лева , представляваща дължимо адвокатско възнаграждение .
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410,ГПК от 17.08.21г. по ч. гр. д. № 33479/21г. на СРС, 69 с-в по отношение
на сумата за главница от над 211,47лв. до 1609,73лева , както и за сумата за
мораторна лихва за периода 10.11.16г. – 20.01.21г. за сумата от над
52,34лева до 685,48лева , поради това , че установителен иск не е предявен за
посочените суми в законоустановения срок за това, на осн. чл. 415, ал.5 ГПК .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийски градски съд.
В частта по отношение на обезсилената заповед за изпълнение ,
решението има характер на разпореждане по чл. 415, ал.5 ГПК , и подлежи на
обжалване от заявителя в 1- седмичен срок пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4