РЕШЕНИЕ
гр.С., 22.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Вергиния
Мичева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1703 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата М.Ю.И. от гр.Костинброд твърди, че на 22.09.2020г. е претърпяла
ПТП, в резултат на което е получила
телесни увреждания – контузия на главата и лицето, множество разкъсно-контузни
рани и дълбоки охлузвания на дясна лицева половина, ангажиращи челото, клепачите
на дясно око, скулната област и буза, контузия на дясно бедро и дясно коляно с
оток и кръвонасяване на същото, причиняващо ограничаване в обема на движения и
леко накуцваща щадяща подходка , поради болков синдром, както и болки и
страдания. Посочва, че е налице загрозяване на външния й вид, което я
притеснява силно и се отразява на психическото й състояние. Ищцата сочи, че
изпитва срам, избягва срещи с хора, затворила се е в себе си и страда. Твърди,
че виновен за ПТП е водачът на т.а.Т., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. Сочи, че в
резултат на ПТП е претърпяла неимуществени вреди. Предявила е претенция пред ответника
извънсъдебно, но последният е отказал да й плати търсеното обезщетение.
Предявява срещу ответника иск за търпени
неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва от даТ.
на увреждането. Претендира и разноските по делото.
Ответникът З. „Д.б.ж.и з.“ АД оспорва иска по основание и по размер.
Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва
вината на водача на МПС – т.а. Т.. Счита, че другия участник в ПТП, водачът на
л.а. БМВ, има вина за настъпване на ПТП. Оспорва твърдените телесни увреждания,
болки и страдания, вкл. и твърдените емоционални травми. Оспорва акцесорния иск
за лихва. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на
вредоносния резултат, като твърди, че тя не е била с поставен обезопасителен
колан, както и че не е положила дължимата грижа за възстановяване на
здравословното си състояние след настъпване на ПТП.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представените по делото констативен протокол за ПТП №
К-468/22.09.2020г. на СДВР, ОПП и Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.09.20220г. на СДВР С. по ДП № 11276/20г. по описа на СРТП-ОР-СДВР и
пр.пр.№ 17887/21г. на СГП, на 22.09.2020г. около 17 ч. на път ІІ-81 в района на
5км. е настъпило ПТП между л.а. БМВ с рег.№/*******, управляван от Й.И.Й.и т.а.
Т. с рег.№ СВ *****, управляван от К.Д.К.. От ПТП са пострадали четири лица -
водачът и трима пътници от лекия автомобил. Водачът и ищцата са получили леки
телесни повреди, втория пътник е получил средна телесна повреда, а третия
пътник е починал.
Срещу водача на т.а.Т., К.Д.К., се води наказателно производство, което все
още не е приключило. Съдът го призова за даване на показания във връзка с
изясняване на механизма на ПТП. Възползвайки се от правото си да замълчи, за да
не се уличи в извършването на престъпление, същият отказа на даде обяснения във
връзка с обстоятелствата, за които бе призован.
Механизма на ПТП съдът установи чрез разпита на водача на л.а. БМВ и чрез
назначаването и изслушването на автотехническа експертиза.
Св.Й.Й.установява, че в деня на ПТП се прибирали с автомобила от разходка и
пътували в посока гр.Костинброд. Ищцата, с когото той живее на семейни начала,
седяла на седалката до него. Отзад седели негови двама приятели и детето на
свидетеля и ищцата. Свидетелят управлявал автомобила с около 60-70 км/ч. Преди
гр.Костинброд свидетелят забелязал, че бял джип се движел по второстепенен
черен път. Вместо да спре, както очаквал свидетеля, белият джип пресякъл пътя,
като искал да направи обратен завой за гр.С.. Свидетелят нямал време за
реакция, нито имал възможност да спре. Извил волана на л.а. надясно и след това
последвал удар между двата автомобила. Твърди, че той и ищцата били с поставени
предпазни колани. Помни, че той си ударил челото в предното стъкло на
автомобила.
Назначената и изслушана по делото съдебна-автотехническа експертиза /САТЕ/ въз
основа на събраните на воденото по повод на ПТП досъдебно производство и въз
основа на показанията на разпитания свидетел Й., дава следното заключение: На
22.09.2020 г. около 17,00 часа, в светлата част на денонощието при сухо време,
в района на кръстовище, образувано при пресичане на път II - 81 и черен път,
намиращо в участъка между с.Волуяк и гр. Костинброд при км 5, е възникнало ПТП.
Лек автомобил „БМВ“ с per. № *******, управляван от св.Й.И..Й., се е движил по
път II- 81 (бул. Ломско шосе) в посока към гр. Костинброд в лявата за него
пътна лента със скорост около 76 км/ч, като е приближавал кръстовище с черен
път без име (разположен отдясно на път II - 81). В същото време по черния път
се е движил т. а. „Т.“, управляван от св.К.Д.К., който навлязъл в кръстовището
със скорост около 14 км/ч. Водачът е предприел извършване на маневра „завой
наляво“, преминавайки през пътните ленти, предназначени за движение на л. а.
„БМВ“. При така създалата се опасна ситуация, водачът на л. а. „БМВ“ е отклонил
автомобила си наляво, като не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара. Последвал е удар между предната дясна част на л. а. „БМВ“ и
предната лява част на т. а. „Т.“. Вследствие на придобиТ. при удара кинетична
енергия, т. а. „Т.“ е извършил ротация надясно, след което е продължил
движението до установяване в мястото, в което е открит при огледа. JI. а. „БМВ“
след удара е продължил движението си, като се е установил в покой в лентите
предназначени за насрещно движещите се автомобили.
Според изготвената на ДП мащабна схема бул. „Ломско шосе“ (път II - 81) е
предназначен за движение на превозни средства в двете посоки. В посока на
огледа (в посоката в която се е движел л.а. към гр. Костинброд) са обособени
две пътни ленти, отделени една от друга с пътна маркировка - „Единична
прекъсната линия“ . В района на ПТП скоростта на движение е ограничена до 70 км/ч.
Поставен е и пътен знак А 27 - „Кръстовище с път без предимство отдясно“.
Според вещото лице, от техническа гледна точка водачът на т. а. „Т.“ е имал
възможност да избегне настъпването на ПТП, като се съобрази с посоката и
скоростта на превозните средства, движещи се по пътя с предимство (път II - 81)
и не допусне навлизане на автомобила му в коридора на движение на л. а. „БМВ“.
От друга страна, водачът на л. а. „БМВ“ при движение със скорост 76 км/ч не е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Скоростта, с която е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
настъпването на ПТП, според вещото лице, е 66,3 км/ч. Водачът на л. а. „БМВ“ не
е имал възможност да спре преди мястото на удара с т. а. „Т.“ и в случай, че се
е движил с максимално разрешената му скорост от 70 км/ч.
Във връзка с възражението на ответника, че ищцата не е пътувала с поставен
предпазен колан, на вещото лице е възложена задачата да установи каква би била
траекторията на движение на тялото на ищцата в купето на автомобила при
настъпването на ПТП без поставен изправен предпазен колан. В отговор вещото
лице посочва, че в случай, че ищцата е пътувала без поставен изправен предпазен
колан, при установения челен удар за л.а., в предната дясна част на лекия
автомобил тялото на ищцата под действието на инерционните сили би се придвижило
напред, нагоре и леко надясно, при което лицето и главата ще контактуват с
предното панорамно стъкло. Тъй като травмите на ищцата са в областта на
предната дясна част на главата и лицето и на дясното бедро /а липсват данни предна дясна част на лекия
автомобил да е навлязла в купето/ , съдът приема, че тя е пътувала без поставен
предпазен колан.
Въз основа на приложената по делото медицинска документация назначената по
делото СМЕ установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните
увреждания: Множествени открити рани на главата. Контузия и охлузване в дясна
челна област, главата и лицето. Разкъсноконтузна рана в областта на горния
клепач на дясно око. Разкъсноконтузна рана в областта на дясната буза. Контузия
на дясно бедро и колянна става с кръвонасядане. Първа помощ й е оказана в
кабинет по Неврохирургия на УМБАЛСМ „Пирогов“. Направена е хирургична обработка
на раните на лицето със зашиване и залепване с тъканно лепило. По отношение на
контузията на дясно бедро е назначена обезболяваща терапия, покой и криотерапия.
Направени са рентгенови снимки на други части на тялото на ищцата, като не са
установени други, освен посочените по-горе, телесни увреждания. През периода на лечение, ищцата е търпяла
болки и страдания за период от около 20 дни, като първите 7 дни, болките са
били с по- голям интензитет. След затваряне на раните ищцата е имала болки и
гнойна секреция от рани, които са се отворили повторно и от тях са изпадали
стъкълца.
Според вещото лице лечебният процес при ищцата е завършен. Като последствия
от получените увреждания, са белезите от рани в областта на главата и лицето.
При извършения на 05.01.2022г. личен преглед
на ищцата, вещото лице е установило множество
белези в дясната половина на лицето: в средата на челото напречен дъговиден
белег с дължина 2см. на нивото на кожата под дясната вежда и в областта на
десния клепач, напречен белег с дължина около 2 см. на нивото на кожата на
върха на носа белег от рана 1см с белези за поставяни конци в областта на
нивото на кожата в областта на дясна назолабиална гънка белег от рана с размери
2/0,5см над нивото на кожата с гнойна секреция в долния и край в централната
част на дясната буза дъговиден белег с дължина около 2см. на нивото на кожата
дъговиден белег над десния устен ъгъл към външния ъгъл на дясно око с дължина
около 1,5 см. на нивото на кожата. Получените белези в областта на лицето, след
приключване на лечението, са с траен характер и биха могли да се променят само
с хирургична интервенция.
Във връзка с установяване дали получените от ищцата травми са получени при
правилно поставен предпазен колан, вещото лице на първо място уточнява, че поставените
колани намаляват инерционното движение на тялото при удара, задържат пътниците
на седалките им и не позволяват да се преместват свободно в купето на
автомобила, предпазват го от удари в части от вътрешната конструкция на
автомобила и от изхвърлянето му непосредствено след удара. Експертът е
категоричен, че за да се удари главата в предното стъкло на автомобила, тялото
на ищцата е извършило свободно движение при удара, което не може да се получи
при правилно поставен предпазен колан. При наличието на поставен предпазен
колан, нараняванията в областта на главата и лицето, щяха да бъдат по-малки. В
този случай е възможно да се получат увреждания в областта на гръдния кош и
корема - така наречените коланни травми.
По делото са събрани гласни доказателства за установяване на твърдените в
исковата молба неимуществени вреди. Св.О.И., леля на ищцата, установява, че
след ПТП лицето на ищцата било обезобразено, имала шевове по клепача, челото,
носа, бузата. Ходела в спешно отделение за промивки, от раните на ищцата по
лицето излизали стъкла. Белезите по лицето й били видими. Това притеснявало
ищцата, чувствала срам и не искала да излиза. Ищцата получавала паник-атаки,
затворила се в себе си, плачела след инцидента. Имала силно главоболие,
увреждане на врата и коляното. Ищцата била в болнични 3 м., след което се
върнала на работа. Притеснявала се обаче да пътува с обществения транспорт, тъй
като все още имала превръзки. Притеснявала се, че е погрозняла. Притеснявала се
да шофира, както и да пътува в автомобил.
Св.Й. установява, че след ПТП детето им
не искало да ходи при майка си, ищцата, защото се страхувало от нея. Посочва,
че ищцата получавала паник-атаки, че се страхувала да пътува в автомобил,
отказвала да шофира, посещавала психолог и психиатър, пиела лекарства, не
можела да преодолее спомена за починалия пътник в автомобила.
Съдът възприема заключенията на вещите
лица по двете експертизи. Същите ясно, пълно и точно отговарят на поставените
им въпроси и не се подкрепят от материалите, събрани на ДП.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите /и двамата заинтересовани от изхода на делото с оглед на близката
им връзка с ищцата/ доколкото тези показания не противоречат на събраните
писмени доказателства и заключенията по двете експертизи.
Не се спори, че увреждащият автомобил т.а.
Т. е имал сключена ЗЗГО при ответника, покриваща даТ. на ПТП, т.е. в случая
налице е валидно застрахователно правоотношение по отношение на т.а. Т. с
рег.№ СВ ***** , включително към даТ. на ПТП.
Ищцата е предявила извънсъдебна
претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди от ПТП на 06.11.2020г. С писмо от 27.11.2020г. ответникът е
изискал допълнителни документи, като не се спори, че плащане от ответника по щеТ.
не е извършвано.
Въз основа на така възприеТ. фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя
на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Т.е. основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието
водач.
Отделно от това, съгласно изискванията на чл.
498 от КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие
срещу застраховател, увреденото лице,
което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Ищцата е предявила извънсъдебно
претенцията си към застрахователя. Последният не е платил обезщетение по щеТ.. Следователно, предявените искове са допустими
и следва да се разгледат по същество.
Въз основа на констативен протокол за
ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и заключението по назначената и
изслушана САТЕ съдът приема, че на 22.09.2020г.
около 17 ч. на път ІІ-81 в района на 5км. е настъпило ПТП между л.а. БМВ с
рег.№/*******, управляван от Й.И.Й.и т.а. Т. с рег.№ СВ *****, управляван от К.Д.К..
В лекия автомобил БМВ се е намирала ищцата, която е пътувала на предна дясна
седалка, до водача, и която вследствие на ПТП е получила телесни увреди. На
основание събраните по делото доказателства съдът приема, че водачът на товарен
автомобил „Т. с рег.№ СВ ***** е имал виновно и противоправно поведение, в
резултат на което е настъпило ПТП. Водачът на т.а. Т. е
нарушил правилото на чл.50 от ЗДвП – на кръстовище, на което единия от пътищата
е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са
длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство. Преди да навлезе
на Ломско шосе /път ІІ-81/, който е бил път с предимство, водачът К. е следвало
да изчака движещите се по път с предимство ППС, вкл. и л.а. БМВ, и едва тогава
да навлезе в него. Отделно от това, водачът К. не само е навлязъл на пътя при нарушаване
правилото на чл.50 от ЗДвП, а е предприел и маневра „обратен завой“ , в
нарушение на разпоредбата на чл.38 ал.1 и ал.3 от ЗДвП - ал.1: „Завиването в обратна посока се
извършва наляво от най- лявата пътна лента по посока на движението“, ал.3: „При
недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга
част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство
е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни
средства“. Вместо да изчака движещите се в посока гр.Костинброд ППС, вкл. л.а.
БМВ, и едва тогава да се включи в движението по път ІІ-81, като при наличието
на възможност премине в лявата лента за движение и предприеме маневра обратен
завой, водачът К. е навлязъл на път ІІ-81 при наличие на движещи се по този път
с предимство автомобили, не се е включил в дясната лента за движение /в случай
че е било възможно/, а директно е пресякъл дясната лента за движение, за да се
включи в лявата лента за движение, по която се е движел л.а. БМВ, и да направи
обратен завой. Ударът за л.а. БМВ е бил челен. Не се установи водачът на л.а. БМВ
да е имал противоправно поведение. Фактът, че е управлявал автомобила със
скорост малко над разрешената за този път, не навежда на противоправно поведение,
което да е довело до ПТП. Ако водачът на т.а. Т. беше изчакал преминаването на
л.а. БМВ преди да се включи в път ІІ-81, , ПТП не би настъпило, дори и при тази
скорост на движение на л.а. БМВ. Освен това, САТЕ установява, че водачът на
л.а. БМВ не би могъл да преустанови ПТП, в случай че е управлявал в рамките на
разрешената скорост от 70 км/ч. Едва при скорост от 66,3 км/ч. за л.а. БМВ ПТП
е било предотвратимо.
Презумпцията за вина на водача на т.а. Т.,
установена с правилото на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, не е оборена от ответника, чиято
е доказателствената тежест за това.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца е в две
насоки – че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан и че не е положила
дължимата грижа за възстановяване на здравословното си състояние след
настъпване на ПТП.
По спора за съпричиняване съдът счита,
че такова по см. на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е налице, когато е безспорно
установено, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на
увреждането. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат (ППВС № 17/1963 г.).
Съпричиняването от пострадал е възможно да се изрази както в допринасяне за
настъпване на самото ПТП, така и в допринасяне за настъпване на вредите. Във
втората хипотеза, пострадалият не е допринесъл за настъпването на събитието,
ПТП, но с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата
не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилото на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които
то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е
създало условия за настъпването му или го е улеснило /в този смисъл е
константната практиката на ВКС по приложението на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, изразена
и в постановените решения: № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II
т. о.; № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. и № 98/24.06.2013
г., по т. д. № 596/2012г./. В тези решения, наред с друго се приема, че само по
себе си обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник в колата не е ползвал
обезопасителен колан не е достатъчно, за да бъде приложен чл. 51 ал. 2 от ЗЗД,
а следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед
механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или биха били в по-
малък обем, ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан.
От заключенията на изслушаните две
експертизи категорично се установява, че ищцата е пътувала без поставен
предпазен колан, в нарушение на задължението си по чл.137а ал.1 от ЗДвП. Ударът
за лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, е бил челен. При правилно
поставен предпазен колан, тялото на ищцата би останало задържано на седалката и
не би се получило съприкосновение с фронталния интериор на купето на автомобила
и с предното стъкло. Тъй като ищцата не е пътувала с поставен предпазен колан,
при челния удар в дясно тялото й се е преместило напред и нагоре, като главата
и лицето й са контактували с предното стъкло на автомобила. Това е видно и от
увредата по стъклото на автомобила /вж.фотоалбум , изготвен на ДП/. По стъклото са налице две кръговидни
счупвания, съответстващи да са получени от съприкосновението на стъклото с
главите на водача и на ищцата /показанията на св.Й., че той и ищцата са
пътували с поставени предпазни колани, не съответстват на заключенията на двете
експертизи и на останалите доказателства по делото, поради което съдът не ги
кледитира/ . Ако ищцата е била с поставен предпазен колан, при този механизъм
на ПТП тя не би получила силния удар на главата, както и множеството
наранявания по лицето. Не би получила и контузията на дясното бедро и коляно. При
този механизъм на ПТП обезопасителния колан е бил необходим. Той определено е щял да
доведе, ако не до избягване на процесните увреждания, то до по- малко на брой
увреждания и с по-малка тежест. Не се установи възражението на ответника ищцата
да не е положила дължимата грижа за възстановяване на здравословното си
състояние след настъпване на ПТП. Напротив, установи се, че тя редовно е
посещавала болнични заведения, във връзка с лечението на раните по лицето,
взема предписани й медикаменти за облекчаване на търпените болки.
При така установените факти за
вредоносния резултат съдът приема, че пострадалата ищца има принос от 20% за
настъпването на получените от нея телесни увреждания, болки и страдания. Приносът
й за настъпване на причинените й увреждания е по-малък от този на виновния
водач на т.а. Т., който е допуснал тежко нарушение на правилата за движение по
пътищата, на които съдът се спря по-горе. Подобна ситуация е разгледал и ВКС в Решение
№ 60126 от 19.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1999/2020 г., I т. о., ТК.
Ответникът
е застраховател на гражданската отговорност на увреждащия автомобил. Ищцата не е
получила застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Преценявайки събраните по делото гласни доказателства за преживените
от ищцата болки и страдания от причинените й телесни увреждания, във вр. с
критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП – 2020г. вкл.
и водейки се от съдебната практика по сходни случаи, съдът намира, че справедлив
размер обезщетение е такова в размер на 40 000лв. Ищцата, млада жена, на
28г. е получила телесни увреждания, които по своя характер се определят като
лека телесна повреда. Не е била хоспитализирана, не е търпяла хирургически
интервенции, не са й били причинени увреждания, които са застрашавали живота и
здравето й. Кракът й не е бил обездвижен, за него са й предписани обезболяващи
медикаменти и терапия. Лечебният период е бил кратък, около 20 дни, през които
ищцата е изпитвала болки и страдания, по-интензивни в първите 7 дни. Ищцата се
е възстановявала от случилото се в продължение на 3м., колкото време е била във
временна неработоспособност, след което се е върнала на работа. По-продължително
време ищцата се е възстановявала от раните на лицето си, които периодично са се
възпалявали, като са отделяли стъкла и гнойна секреция. От заключението на СМЕ
е видно, че и към 5.01.2022г. раните по лицето на ищцата не са изцяло
заздравели – вещото лице е констатирало наличие на белег с гнойна секреция.
Т.е. година и половина след увреждането ищцата все още възстановява физическите
си увреждания, изпитва болки, за което приема медикаменти. Установи се , че последните са довели и до
психологическа травма – ищцата отказва да шофира, притеснява се да пътува в
автомобил, изпитва срам и неудобство от белезите по лицето си. Приема ги като
загрозяване и заради това се притеснява да общува с хора, затворила се е в себе
си, занемарила е майчинските си задължения. От събраните по делото
доказателства се установява, че всъщност за ищцата най- тежкото увреждане от
ПТП са получените от нея белези по лицето, свързани със загрозяване. Как човек
се възприема визуално е въпрос на неговата психика. Съдът не може да определи
дали при ищцата действително е налице загрозяване, тъй като тя не се яви лично
в съдебно заседание. Фактът обаче, че тя се срамува от получените белези по
лицето сочи на психологическо страдание, което пък определя социалното поведение
на ищцата – станала е затворена, не контактува с хора, вкл. и с детето си.
Психическото й здраве е засегнато от ПТП, което наред с изживените от нея
негативни преживявания във връзка с ПТП, също следва да се отчете. Белезите по
лицето на ищцата имат траен характер и ще останат да я травмират психически до
края на живота й. Появата на паник-атаки в резултат на ПТП съдът не може да
съобрази, респ. възмезди, тъй като същите не са посочени в исковата молба като
основание за претендираното обезщетение.
За разликата до първоначално предявения
размер от 50 000лв. искът следва да
се отхвърли. Не се установиха вреди в по-висок размер от присъдения. След
редуциране на определеното обезщетение с 20%, на ищцата се следва сумата
32 000лв.
На уважаване подлежи и акцесорната
претенция за законна лихва за забава върху присъдената главница. На основание
чл.493 ал.1 т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от даТ. на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл.496 ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за собствената си забава. В случая ищцата е заявила писмената си
претенция пред застрахователя на 06.11.2020г., поради което последният дължи
законната лихва върху присъденото от съда обезщетение в размер на 32000лв. от 06.11.2020г.
до окончателното изплащане. Претенцията за присъждане на мораторната лихва
върху присъдената главница от даТ. на ПТП - 22.09.2020г. до 05.11.2020г. не
намира основание в КЗ и като такава е неоснователна.
По разноските.
Страните претендират разноски. Ищцата е
представила списък по чл.80 от ГПК. Ответникът не е представил списък, но
претендира присъждане на разноски в отговора на исковата молба.
Ищцата е била освободена частично от
заплащането на държавната такса по делото. Не е освободена от заплащането на
разноските по делото. Видно от представения списък, направила е разноски за
600лв. Процесуалният й представител претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. в размер на 2030лв.
Ответникът е направил разноски по делото
в размер на 415лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата
се следват разноски съобразно уважената част от иска / 64%/ - 384лв.
Искането на процесуалния представител на
ищцата да бъде присъдено възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 вр ал.1 от
ЗАдв. е основателно. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие , сключен между ищцата и адв.
Н. при изрична уговорка за приложението на чл.38 от ЗАдв. /л.4 от делото/. На
адв. Н. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1490 лв., изчислено съобразно чл.7 ал.2 т.4 от
Наредбата №1/2008г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска /36% от
направените от него разноски, вкл. и адвокатски хонорар/ – 149,40лв. разноски и 129,60лв.
юрисконсултско възнаграждение, или общо 279лв.
От бюджета на съда не са правени
разноски. На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи съобразно уважената
част от иска държавна такса в размер на 1080лв., платими по сметката на съда.
При изчисляване на размера й съдът съобрази първоначално платената от ищцата
държавна такса в размер на 200лв.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З. „Д.Б.Ж.и з.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД да заплати на М.Ю.И., ЕГН **********
сумата от 32 000лв., ведно с лихвата за
забава от 06.11.2020г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за причинени от ПТП на 22.09.2020г. на път ІІ-81, при 5км неимуществени вреди -
болки и страдания от телесни увреждания и негативни психически преживявания,
причинени виновно от застрахован при З. „Д.Б.Ж.и з.“ АД по застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите водач К.Д.К., ЕГН **********, както
и сумата 384лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално
предявения размер от 50 000 лв., ведно с лихвата за забава от 22.09.2020г. до окончателното изплащане, както и иска за
лихва за забава върху присъдената главница за периода 22.09.2020г. до 05.11.2020г.
ОСЪЖДА
З. „Д.Б.Ж.и з.“ АД, ЕИК******** да заплати на адвокат С.К.Н., ЕГН **********,
САК, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, адвокатски хонорар в размер на 1490 лв.
ОСЪЖДА
М.Ю.И., ЕГН ********** да заплати на З. „Д.Б.Ж.и з.“ АД, ЕИК********, на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК, разноски по делото в размер на 279 лв.
ОСЪЖДА
З. „Д.Б.Ж.и з.“ АД, ЕИК******** да заплати на Софийски градски съд държавна
такса и разноски в общ размер на 1080 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия: