№ 3179
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря С. Д. К.
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110133845 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на З. Г. Г. против Г. СТ. ГР..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи сума в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие №
(номер)/21.12.2017г., както и сумата от 198 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.03.2018г. до 15.03.2021г. Претендира направените в настоящето производство
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор, с който оспорва изцяло
предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен договор за правна защита и съдействие № (номер) от
21.12.2017г. за сумата от 600 лв. с предмет: „процесуално представителство по съдействие
по въззивна жалба на адвокат Ж. срещу решение на СРС, 33 с-в по гр. д. № 12519/2015г.“
Представено е изявление от ответника от 21.12.2017г., с което същият е
удостоверил, че сумата от 600 лв. не е заплатена и ще се заплати като приключи
производството по делото с влязло в сила решение, с което се отхвърля въззивната жалба.
Посочено е, че при загуба на делото не се дължи нищо.
Като доказателство по делото е прието решение от 27.07.2018г. по гр. д. №
266/2018г. на СГС, което е образувано по подадената въззивна жалба срещу постановеното
по гр. д. № 12519/2015г. на СРС, 33 с-в решение. Видно от представените доказателства
решението по гр. д. № 12519/2015г. на СРС, 33 с-в е било изцяло потвърдено.
Представена е разписка от 28.11.2018г., с която ищецът е декларирал, че е получил
от ответника сумата от 200 лв. по гр. д. № 17935/2019г. на СРС, 36 с-в. Посочено е, че по
дело № 12519/2015г. ответникът няма задължения към него. С разписка от 08.10.2019г.
ищецът е декларирал, че е получил сумата от още 200 лв. по делото на 36 с-в.
1
Като доказателство по делото е прието и решение по ,гр. д. № 15419/2019г. на СГС
образувано по въззивна жалба срещу постановеното по гр. д. № 17935/2017г. решение на
СРС, 36 с-в.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срок, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже договор с твърдяното в
исковата молба съдържание; че валидно е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение; че е изпълнил задълженията си по договора, както и че вземането за
процесните суми е изискуемо.
По делото не се спори, че между страните е сключен договор за правна защита и
съдействие № (номер) от 21.12.2017г. за сумата от 600 лв. с предмет: „процесуално
представителство по съдействие по въззивна жалба на адвокат Ж. срещу решение на СРС,
33 с-в по гр. д. № 12519/2015г.“. Същите са сключили договор с посоченото по – горе
съдържание. Ответникът не е оспорил положените в договора подписи.
Неоснователни са твърденията на ответника, изложени в първото по делото
заседание, че ищецът изменя основанието на исковата молба. С подаденото заявление по чл.
410 ГПК ищецът е претендирал сумата от 600 лв., представляваща незаплатен адвокатски
хонорар по договор за правна защита и съдействие № (номер) от 21.12.2017г. с предмет:
„процесуално представителство по съдействие по въззивна жалба на адвокат Ж. срещу
решение на СРС, 33 с-в по гр. д. № 12519/2015г.“. Издадената от съда заповед за изпълнение
е именно за договора от 21.12.2017г. за сумата от 600 лв. С исковата молба се търси плащане
по този договор за правна защита и съдействие. Ето защо, предметът на настоящето дело е
договор за правна защита и съдействие № (номер) от 21.12.2017г. и е идентичен със
заповедното производство.
Видно от представеното от ответника изявление от 21.12.2017г., същият е
удостоверил, че сумата от 600 лв. не е заплатена и ще се заплати като приключи
производството по делото с влязло в сила решение, с което се отхвърля въззивната жалба.
Установява се от приетото като доказателство по делото решение от 27.07.2018г. по гр. д. №
266/2018г. на СГС, което е образувано по подадената въззивна жалба срещу постановеното
по гр. д. № 12519/2015г. на СРС, 33 с-в решение, че решението по гр. д. № 12519/2015г. на
СРС, 33 с-в е било изцяло потвърдено.
Решението е влязло в сила на 27.07.2018г. От този момент ответникът е дължал
заплащане на уговорената сума от 600 лв., като същата е станала изискуема на посочената
дата.
Представените от ответника разписки за по 200 лв. не удостоверяват заплащане на
исковата претенция. С представените разписки от 28.11.2018г. и 08.10.2019г. за сумите от по
200 лв. са погасени задължения по гр. д. № 17935/2019г. на СРС, 36 с-в. Видно от
представеното решение по гр. д. № 15419/2019г. на СГС, същото е образувано по въззивна
жалба срещу постановеното по гр. д. № 17935/2017г. решение на СРС, 36 с-в и няма
отношение към предмета на доказване по настоящето дело.
Действително в разписката от 28.11.2018г. е посочено е, че по дело № 12519/2015г.
ответникът няма задължения към ищеца. Договор № (номер)/21.12.2017г., предмет на
настоящата искова молба обаче, се отнася не до това дело, а до процесуално
представителство пред въззивната инстанция по подадена въззивна жалба срещу вече
постановеното решение по гр. д. № 12519/2015г.
Ето защо, съдът намира, че ответникът не ангажира доказателства за заплащане на
2
сумата от 600 лв., поради което искът следва да бъде изцяло уважен като основателен и
доказан.
По иска за мораторна лихва:
Както беше посочено по – горе, съобразно уговореното между страните,
възнаграждението е станало изискуемо с влизане в сила решението по делото или на
27.07.2018г., видно от направеното отбелязване върху решението. Тоест ответникът е
изпаднал в забава от 28.07.2018г. За периода от 28.07.2018г. до 15.03.2021г. мораторната
лихва възлиза на 160.34 лв., изчислена с интернет калкулатор. Исък за мораторна лихва за
периода 15.03.2018г. до 27.07.2018г. следва да бъде отхвърлен, тъй като преди посочената
дата сумата не е била изискуема. Предвид уговореното между страните, същата е станала
изискуема от датата на влизане в сила на решението на 27.07.2018г.
С оглед на изложеното искът за мораторна лихва следва да бъде уважен за периода от
28.07.2018г. до 15.03.2021г. за сумата от 160.34 лв. и отхвърлен за разликата, като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящето дело в
размер на 23.82 лв., както и сумата от 23.82 лв. по ч. гр. д. № 14795/2021г. на СРС, 35 с-в,
съразмерно на уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 9.44
лв., съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. СТ. ГР., ЕГН **********, с
адрес (населено място), (улица), че дължи на З. Г. Г., ЕГН **********, с адрес (населено
място), (улица) по предявените иск с правно основание чл. 422 ГПК сума в размер на 600
лв., представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № (номер)/21.12.2017г., както и иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД сума в размер на 160.34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.07.2018г.
до 15.03.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по тр. д. №
14795/2021г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над
уважената част от 160.34 лв. до пълния предявен размер от 198 лв. и за периода от
15.03.2018г. до 27.07.2018г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. СТ. ГР., ЕГН **********, с адрес (населено място), (улица), да
заплати на З. Г. Г., ЕГН **********, с адрес (населено място), (улица), на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 23.82 лв., представляваща направените в настоящето дело разноски,
както и сумата от 23.82 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 14795/2021г. на СРС,
35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА З. Г. Г., ЕГН **********, с адрес (населено място), (улица) да заплати
на Г. СТ. ГР., ЕГН **********, с адрес (населено място), (улица), на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 9.44 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
3
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4