№ 275
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000503394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 265127 от 29.07.2021г., постановено по гр.дело № 3325/2021г.
на Софийския градски съд, ГО, 16 състав, „Виан-ТВ” ООД и Т. А. Т. са осъдени,
на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, да платят солидарно на И. Д. Щ. сумата 50 000
щ.д., представляваща заетата сума по договор за заем от 21.12.2013г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 11.03.2019г.
до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал.1 ГПК са осъдени да платят
на И. Д. Щ. разноски за първоинстанционното производство в размер 3 464 лева.
Въззивна жалба против решението е подадена от „Виан-ТВ” ООД и Т. А. Т.,
чрез пълномощника им адв. В.Д., с оплаквания за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателите сочат, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 183 ГПК, като не
се е произнесъл по изричното им искане да бъде изключено от доказателствата по
делото копието от договора за заем, без да съобрази, че въпреки задължаването на
ищеца да представи оригинала на договора за заем, по делото е представено само
негово цветно копие. Поддържат, че в нарушение на чл. 194 ГПК, съдът без да се
произнесе относно оспорването на истинността на договора за заем, в мотивите си
е приел, че същият е валидно сключен, обосновавайки този свой извод с приетите
заключения на двете съдебно - почеркови експертизи. Смятат, че съдът не е
следвало да кредитира двете заключение, тъй като експертите не са събрали
свободни сравнителни образци от подписа на Т.Т.. Жалбоподателите твърдят, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всичките им доводи и възражения по
съществото на спора и неправилно е приел, че страните са били обвързани от
валидно сключен договор за заем без да съобрази, че не са ангажирани никакви
1
доказателства, в това число и банково нареждане/превод за предаване на
процесната сума от ищеца на ответниците. Сочат, че текстът на чл. 2 от
представения към исковата молба договор за заем не доказва предаването на
парична сума и то в размер 50 000 щ.д. Смятат, че дори да се приеме, че
процесната сума, в нарушение на закона е предадена в брой, то в договора за заем
е следвало това обстоятелство да бъде изрично отбелязано. Поддържат, че след
като в договора от 21.12.2013г. плащането не е означено като такова в брой, не
може и да се приеме, че договорът играе ролята на разписка за предаване/
получаване на сумата. Искането е да бъде отменено решението и вместо това да
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се
и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемият ищец И. Д. Щ. не взема
становище по жалбата.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. Д. Щ., с която
против „Виан-ТВ” ООД и Т. А. Т. са предявени искове по чл.79 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да платят солидарно на
ищеца сумата 50 000 щатски долара по договор за заем от 21.12.2013г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.12.2013г. ищецът, като заемодател и
ответниите, като заемополучатели, сключили договор за заем, по силата на който
ищецът предоставил на ответниците 50 000 щатски долара, като сумата била
предадена на Т.Т. в лично качество на заемополучател и като законен
представител на ответното дружество. Твърди се, че получаването на сумата се
установява от текста на т.1 от договора, според който заемополучателите са
получили уговорената заемна сума в размер 50 000 щ.д. Твърди, че според
условията на договора заемополучателите следвало да му върнат парите до
21.03.2014г., като за обезпечаване на задължението, заемополучателят Т.Т. бил
подписал и запис на заповед. Сочи, че в уговорения срок парите не били върнати,
въпреки отправените покани от ищеца към ответниците и въпреки проведените
многобройни разговори. Предвид всичко изложено, ищецът иска да бъдат
осъдени ответниците солидарно да му платят претендираната сума.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Виан-ТВ” ООД,
представлявано от управителя Т.Т., оспорва предявените искове. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения, че дружеството е получавало в заем от
ищеца сумата 50 000 щ.д. Сочи се, че управителят Т., като законен представител
на дружеството не е подписвал договор за заем, от негово име, като подписът,
положен върху представеният към исковата молба договор от 21.12.2013г. е на Т.
като физическо лице. Смята, че представеният запис на заповед е ирелевантен за
спора, тъй като не е издаден от името на дружеството и второ е нередовен, защото
2
според документа посочената дата на падежа – 21.03.2014г. предхожда датата на
издаването му-21.12.2014г. Сочи, че този нередовен от външна страна документ
няма и характер на разписка.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Т. А. Т. също оспорва
предявените искове, както и твърдението, че на 21.12.2013г. е сключил с
ответника договор за заем и че тогава е получил посочената в него сума. Също,
сочи, че записът на заповед е нередовен документ и няма характера на разписка,
защото падежът, посочен в него предхожда датата на издаването му. Иска от съда
да задължи ищеца да представи в оригинал договор за заем от 21.12.2013г. с цел
оспорване автентичността на положения подпис за заемополучател.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представен по делото е договор за заем от 21.12.2013г. между И. Д. Щ., като
заемодател и Т. А. Т., действащ за себе си и като представляващ- управител
„Виан-ТВ“ ООД. В чл.1 от договора е посочено, че заемодателят дава, а
заемополучателите получават в заем сумата 50 000 щатски долара, за срок до
21.03.2014г. Според чл.2 от договора заемополучателите са получили сумата и са
се задължили солидарно да я върнат до 21.03.2014г.
Представен е запис на заповед за сумата 50 000 щ.д., издаден на 21.12.2014г.
с издател Т. А. Т., според съдържанието на който Т.Т. се е задължил неотменимо
срещу предявяването на записа на заповед да плати на 21.03.2014г. на И. Д. Щ.
сумата 50 000 щ.д.
В първоинстанционното производство е допусната и приета графическа
експертиза, изготвена от вещото лице С. Х., от чието заключение се установява, че
вписванията и подписа за заемополучатели в представения оригинал на договор
за заем от 21.12.2013г., са изпълнени от Т. А. Т.. За да направи този извод, вещото
лице е извършило сравнително изследване на договор за заем от 21.12.2013г.,
представен му в оригинал и сравнителен материал – образци от почерка и подписа
на Т., намиращи се в кориците на делото, представени му от процесуалния
представител на ищеца и такива от подпис и почерк в автографен лист, снет на
09.11.2020г.
В откритото съдебно заседание вещото лице Х. е обяснила, че сн.5 от
заключението е общ вид на договора за заем в оригинал, а сн.6 –общ вид на
договора за заем цветно копие. Обяснило е, че в оритинала, вписаният текст и
подписът за заемополучатели са с черна химикална паста, а левият подпис за
заемодател е със синя химикална паста.
Процесуалният представител на ответниците е оспорил заключението на
вещото лице Х. и в производството пред СГС е допусната и приета тройната
графическа експертиза, изготвена от вещите лица-експерти-криминалисти Д. А.
Д., С. Е. Ц. и М. Г. М.. И трите веци лица са категорични в изода си, че
представеният от процесуалния представител на ищеца в откритото съдебно
заседание от 23.11.2020г. е оригинал, а приложения по делото на стр.6 договор за
заем е коппие от оригинала. И според тези експерти ръкописният текст и
подписът за заемополучатели в договора за заем от 21.12.2013г., обект на
експертизата, са положени от Т. А. Т..
3
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
Трайна и непротиворечива е съдебната практика –напр. решение
№1202/2008г. на V ГО на ВКС, решение № 875/2006г. на II ГО на ВКС, решение
№ 568/2008г. на I ТО на ВКС, в становището си, че договорът за заем се счита за
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи
заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или
от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията, като това тълкуване се следва от реалния характер на договора
за заем. Безспорно, следва да е налице съгласие-съвпадане на насрещните
волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се
завършва след като вещта бъде предадена, а при заема за потребление –когато се
предаде паричната сума.
Няма спор в съдебната практика и че тежестта да докаже съществуването на
договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него, тоест
заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както
наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаване на
обещаната сума. Или в производството по иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца,
претендиращ връщането им. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже
възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок
на волята; че задължението е погасено и други факти съобразно характера на
въведените възражения срещу иска ( в този смисъл решение №546/23.07.2010г. по
гр. д. № 856/2009 г., IV ГО на ВКС).
В случая, предмет на предявения от И.Щ. осъдителен иск с правно
основание чл. 240 ЗЗД е установяване съществуването на задължение на
ответниците „Виан-ТВ” ООД и Т. А. Т. в размер 50 000 щ.д. по договор за заем от
21.12.2013г.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за допуснато от състава
на СГС процесуално нарушение на чл. 183 ГПК, поради неизключване от
доказателствата на договора от 21.12.2013г. Целта на представянето на оригинал
на документ е да се установи съответствието му с ксерокопието в присъствието на
страните, което може да се извърши само в публично съдебно заседание.
Действително първоначално (в откритото съдебно заседанието на 22.06.2020г.)
процесуалният представител на ищеца е представил на съда за констатация
договор, в който ръкописният текст и подписът за заемополучател са в копие, а
подписът за заемодател и печатът на дружеството ответник са в оригинал.
Установява се също, че ищецът е представил, съгласно указанията, оригинал на
договора от 21.12.2013г., който според констатациите на съда, направени в
откритото съдебно заседание от 23.11.2020г. е напълно идентичен с копието от
документа, намиращо се на л. 6 по делото. При това положение, не е имало
основание съдът да изключва от доказателствата по делото договорът от
21.12.2013г. Следва да бъде посочено, че процесуалният закон не регламентира
срок за изпълнение на задължението по чл. 183 ГПК и за произнасяне на съда по
изключването на документа. Страната, която е била задължена да представи
оригинала на приложеното към исковата молба копие на договора за заем от
21.12.2013г. е сторила това преди съдът да се е произнесъл с определение относно
изключването на документа и преди да е приключило събирането на
4
доказателства по делото. Предвид това, въззивният съд намира, че не е налице
допуснато от състава на СГС процесуално нарушение и законосъобразно
първоинстанционният съд не е изключил договора от 21.12.2013г. от
доказателствата по делото, основавайки изводите си на този документ.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че съдът не е следвало да
кредитира изготвените съдебно-графически експертизи. Възззивинят съд намира,
че и четирите вещи лица са работили, изследвайки почеркът и подписът в
представения оригинален документ-договор от 21.12.2013г., както и са използвали
достатъчно сравнителен материал, включително и подписи и почерк на ответника
Т. от заявление за издаване на БДС и такива, които той е написал и подписал във
връзка и по повод конкретното съдебно производство. Всички вещи лица
детайлно изясняват начините на изследване на подписа и почерка върху договора
и обстойно, обективно и безпристрастно мотивират заключенията си, прилагайки
специалните си знания. Предвид това САС намира, че няма причина двете
заключения на съдебно графическата експертиза да не бъдат кредитирани.
Съвкупния анализ на обсъдените писмени доказателства, води до
категоричния извод, че страните по спора са били обвързани от валидно сключен
договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответниците сумата
50 000 щ.д., а ответниците са се задължили да му я върнат до 21.03.2014г.
Обсъдените заключения на единичната и тройна съдебно графически експертизи
категорично сочат, че подписът за заематели е положен от Т.Т. и доколкото
същият е подписал договора в лично качество и като управител на търговското
дружество-ответник, то страни в заемното правоотношение като заемополучатели
са Т. и представляваното от него дружество.
Противно на изложените във въззивната жалба доводи, въззивният съд
намира, че в процесния договор се съдържа разписка, с която се доказва, че
заемодателят е предал на ответниците процесната сума, съответно, че те са я
получили. Текстът на чл.1 от договора материализира освен постигнатото между
страните съгласие заемодателят да даде, а заемополучателите да получат в заем
сумата 50 000 щ.д., така и удостоверява реалното й предаване от заемодателя на
заемателите. Текстът на чл. 2 от договора съдържа волеизявлението на
заемателите, че са получили процесната сума. Именно удостовереното в чл.2
придава на договора за заем и значение на разписка за получаване на сумата.
Действително, както сочат жалбоподателите изрично в договора не е написано, че
сумата е предадена/получена в брой, но това не променя направения от САС извод
за валидно сключен между страните договор за заем. Обсъдените текстове на
договора за заем, осъществяват и доказват всички елементи на фактическия
състав на договора за заем за потребление, сключен между страните по делото-
постигнато съгласие, предаване на заемната сума, поето задължение за връщане,
уговорен срок за връщане. В случая, ответниците не са ангажирали никакви
доказателства, които да опровергават установените факти, нито твърдят или
доказват, че са върнали на ищеца заетата сума в уговорения срок-21.03.2014г.
Предвид това САС намира, че искът е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265127 от 29.07.2021г., постановено по гр.дело №
3325/2021г. на Софийския градски съд, ГО, 16 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6