РЕШЕНИЕ №147
Гр. Бургас, 20 декември 2019 година
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание, на двадесет и осми ноември, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Събева,
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова,
Христина Марева,
Секретар: Станка Ангелова,
като се запозна с докладваното от съдия Хр. Марева в.т.д. № 273 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по въззивната жалба на Г. О. К. , подадена срещу Решение № 254/01.07.2019г. постановено по т.д. № 9/2019г. по описа на БОС, в частта му, с която въззивникът е осъден да заплати на „Е“ ООД сумата от 14 600 лв., представляваща разходи, сторени от кредитора за изготвяне на идеен и технически проект, дължима с оглед на и поради неизпълнението от страна на въззивника на задължението за сключване като окончателен на предварителен договор с нотариална заверка на подписа с рег. Номер****. и рег. Номер***. и приложение към същия договор с нотариална заверка на подписа на страните, с рег. Номер**. и рег. Номер***., на нотариус К. П. , рег. № ** в Н. , ведно със законната лихва върху сумата от 14 600 лв., считано от 19.11.2018г. до окончателното заплащане, като със същото решение въззивникът е осъден да за плати на насрещната страна и деловодни разноски в размер на 743.95 лв.
Решението се обжалва като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано.
Твърди се, че съдът неправилно е приел за безспорни твърденията за извършени със съгласието на ответника изменения на предварителния договор, без да ги е отдели като безспорно. В тази връзка поддържа, че липсва съгласие за изменение на предварителния договор, за което е въведено възражение за неизправност на ищеца – въззиваем, като основание за въззивника да откаже сключването на окончателен договор. В тази връзка съдът, при неправилна интерпретация на доказателствата е приел, че с оглед подписването от страна на въззивника на представения по делото технически проект е постигнато изменение, предвиждащо допълнително плащане от страна на въззивника.
Освен твърденията за липса на съгласие, във въззивната жалба се поддържа и възражението, че кредиторът е могъл да избегне претърпените от него вреди, упражнявайки правото си на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; че допълнителните плащания са само с оглед неполагане от страна на въззиваемия на дължимата грижа за работите му.
Оспорва се изводът на съда за дадено съгласие от страна на учредителите на правото на строеж за увеличаване на квадратурата на обектите, които е следвало да получи срещу парично обезщетение. Твърди се, че при определяне на площите и съотношението им за инвеститорите, не е взет предвид от въззиваемия като релевантен фактът на съсобствеността на трети лица в имота, освен тази на Г. К. и неговата сестра.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от въззиваемия „Е“ ООД, в който жалбата се оспорва като неоснователна.
Оспорено е възражението за допуснати процесуални нарушения, като решението е постановено при съобразяване изискванията на чл. 235 ГПК.
Изложени са доводи и аргументи в подкрепа на твърдението, че всички изменения в идейния и окончателния проект са извършени със съгласието на всички съсобственици и въззивника, като последователно поддържаното поведение от негова страна са приети параметрите на обекта, който е следвало да получи въззивника и последният никога не е оспорвал наличието на задължения за заплащане, вкл. на допълнително включените 11.43 кв.м. Акцентира се върху непоследователното и противоречиво застъпвани от въззивника възражения и становища по оспорване на претенцията. Изтъква, че е изразил съгласието като е подписвал представените книжа без възражения и се оспорват като неверни твърденията относно липсата на възможност да се запознае с тях.
Поддържа се, че преценката на съда относно липсата на виновно и недобросъвестно поведение от страна на въззиваемия, касателно възможността за водене на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е правилна, а претърпените от въззиваемия вреди и направените допълнителни разходи са изцяло с оглед поведението на въззивника като неизправна страна по договора. Твърди се, че нотариалният акт относно съсобствеността на трети лица няма отношение към спора и не е представен своевременно по делото. До момента не е имало възражения в такава насока и няма доказателства за съществуването на такива права към момента на сключване на сделката.
В с.з. въззивникът се явява лично и с адв. В. , която поддържа от името на доверителя си възраженията срещу обжалваното решение.
За въззиваемия се явява представител по пълномощие – адв. К. , който оспорва жалбата по съображенията, посочени в писмения отговор.
Бургаски апелативен съд със свое определение от 10 октомври 2019г. намери, че въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, при наличието на правен интерес от обжалване на съдебния акт в посочените части, поради което следва да внесе за разглеждане в съдебно заседание.
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и констатира, че същото не страда от пороци, обосноваващи извод за неговата нищожност или недопустимост.
Във връзка с поставените въпроси по правилността на решението, Бургаски апелативен съд констатира следното:
Предмет на делото пред настоящата инстанция е предявения от „Е“ ООД иск против Г. О. К. за заплащане на сумата от 14 600 лв., представляваща направени от дружеството разноски за изработване на идеен и технически проект, които претендира с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1, б. „а“, предл. Посл. от предварителния договор, развален с оглед виновното неизпълнение на поетите от Г. О. К. задължения за сключването му като окончателен.
В исковата молба се твърди, че въззиваемия като „приобретател – изпълнител“ по предварителния договор е изпълнил всички условия по предварителния договор и страните са одобрили и подписали уговорения в договора технически проект, то са били налице условията за сключването му като окончателен, за което въззивникът е бил поканен неколкократно да се яви пред Н. К. П. След като за пореден път Г. К. не се е явил, на същият е връчена на 12 ноември 2016г. нотариална покана за разваляне на договора, като е предоставена възможност до 19 ноември 2016г. да се яви за сключване на окончателен договор за учредяване на право на строеж.
Твърди се, че в разпоредбата на чл. 21, ал. 1, б. „а“ от предварителния договор, при забава с повече от три месеца от страна на учредителите да сключат окончателен договор, страните предвидили задължение за виновния учредител, да възстанови на „приобретателя – изпълнител“ всички разходи. Такива разходи били заплатени към момента на подаване на исковата молба, в размер на 14 600.
В. е оспорил така предявения иск с отговора на исковата молба с две основни възражения – за липса на виновно поведение от негова страна за прекратяване на предварителния договор, тъй като съгласно идейния и одобрен като окончателен технически проект е предвидено доплащане в размер на 11 430 лв., в отклонение на уговореното обезщетение без допълнително плащане. Във връзка с твърдението, че е подписал идейния проект е възразено с подробно изложени фактически обстоятелства, че е имал възражения, за които не му е дадена възможност да ги изрази и да се запознае подробно с проекта. Второто възражение по основателността на предявения иск е основана на твърдение за СПН между страните по въпроса за наличието на виновно поведение от страна на Г. К. с оглед влязлото в сила решение по в.гр.д. № 312/2018г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Твърденията на въззивника относно изменените без негово съгласие условия на окончателния договор са оспорени с твърдение в допълнителната искова молба, че макар в идейния проект са е предвидено доплащане на разликата от 11.43 кв.м. над полагаемата му се част от 5.5 % от РЗП на сградата, това не означавало, че този текст е бил включен в окончателния договор за суперфиция.
В отговора на исковата молба са изложени допълнителни съображения преимуществено във връзка с предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди, като е оспорено твърдението, че въззиваемото дружество е изпрана страна по договора.
Във връзка с твърденията на страните по основателността на предявените от тях права и възражения, въз основа на събраните по делото писмени доказателства въззивният съд намира за установена следанат фактическа обстановка съобразно възложената на страните доказателствена тежест:
Между въззивника, заедно с други лица от една страна като учредители и от друга – въззиваемото дружество „Е“ ООД като „приобретател – изпълнител“ е бил сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите от 02.04. и 08.04.2015г., за учредяване на право на строеж съобразно притежаваната от учредителите общо ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ****по КК и КР на гр. П., с площ от 490 кв. м., с административен адрес: гр. П., ул. К., от друга страна е бил сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж, срещу задължение за проектиране и строителство на жилищна сграда.
Като след построяване на сградата по силата на отстъпеното право на строеж приобретателят е следвало да стане изключителен собственик на всички самостоятелни обекти с изключение на тези по чл. 5, ал. 1 от договора и описани в приложението по чл. 5, ал. 2 от същия договор, които е следвало да бъдат придобити в собственост от учредителите на правото на строеж.
В чл. 4 от предварителния договор учредителите се задължили да учредят на приобретателя - изпълнител с нотариален акт право на строеж върху имота описан в чл. 1. Срещу така учреденото право на строеж, в чл. 5, ал. 1 от предварителния договор е уговорено, че учредителите ще получа за себе си като обезщетение, без заплащане на парични суми, конкретни обекти, които е следвало да бъдат посочени в приложение съгласно чл. 5, ал. 2 от предварителния договор. В чл. 7, ал. 3 от предварителния договор е предвидено, че всички учредители са длъжни в 15-дневен срок от уведомяването им за одобрения работен проект и наличие на готовност за сключване на окончателен договор, да представят всички необходими документи от тяхна страна нужни за изповядване на сделката. Освен това, съгласно чл. 7, ал. 4 на договора, умредителите имат право да получат един комплект – копие, от одобрения работен проект/ част архитектурна, ел и ВиК. Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора, правото на строеж е следвало да бъде учредено с нотариален акт в 30-дневен срок след представяне на документите по чл. 7, ал. 3, като съгласно чл. 19, ал. 1, б. „а“, в четиримесечен срок след представяне от учредителите на виза за проектиране, е следвало да се изготви идеен проект и в 4 месечен срок, считано от протокола по чл. 5, ал. 2 от договора, е следвало да се изготви работен проект. В буква „б“ на тази разпоредба от договора е предвидено, че окончателният договор за суперфиция следва да се сключи в 30-дневен срок от представяне на документите по чл. 7, ал. 3, но не по-късно от 9 месеца от предоставянето на новата виза за проектиране, след влизане в сила на новия подробен устройствен план.
В чл. 21, ал. 1 на предварителния договор страните договорили, че при забава с повече от три месеца от страна на учредителите, те дължат неустойка общо в размер на 10 хиляди евро, която следва да се заплати от учредителя, по чиято вина е забавата, като следва да се възстановят и всички разходи сторени от приобретателя - изпълнител направени при и по повод изпълнение на договора.
Въззивникът не поддържа пред настоящата инстанция твърдения за нарушаване на сроковете от въззиваемото дружество по изготвяне на идеен и технически проект.
С исковата молба е представен препис от изготвения инвестиционен идеен проект, който след обяснителната записка съдържа разпределение в табличен вид на РЗП на жилищната сграда. Идейният проект е подписан на първа страница от въззивника с дата – 13-ти август 2015 година. Приложението относно разпределението на РЗП на сградата съдържа предвиждане за въззивника да получи офис № 1 с площ от 16 кв.м. заедно с общите части и апартамент № 6 с площ от 36.7 кв.м. заедно с общите части. Срещу всяка от позициите е предвидено доплащане от негова страна за 11.35 кв.м. Всяка от скиците на идейния проект, както и всяка от скиците на окончателния технически проект, изготвен въз основа на идейния проект, съдържат подпис на въззивника, с изключение на описаното в табличен вид разпределение на обектите с предвиждане за доплащане от въззивника за 11.35 кв.м.
Техническият проект е бил изготвен към 04-ти февруари 2016г.
С оглед изготвения технически проект, към въззивника са отправени по нотариален ред покани за сключване на окончателен договор, като от констативен протокол на нотариус К. П. от 01.06.2016г., нотариална покана от 04.08. 2016г. и констативен протокол от 19.08. 2016г. е видно, че ответникът не се е явил на уговорената пред нотариуса срещи за сключване на окончателен договор.
На 12 ноември 2016г. с обратна разписка е връчено уведомително писмо – покана, с предоставен едноседмичен срок – до 19-ти ноември 2016г. за изпълнение на задължението на въззивника да сключи окончателен договор, като при неявяване за сключването му, ще бъде ангажирана отговорността му по чл. 21, ал. 1, б. „а“ от предварителния договор.
На 28-ми септември 2018г. на въззивника е връчена нотариална покана, с която, след подробно изложение на обстоятелствата с оглед отказа на въззивника да сключи окончателен договор, е заявено, че въззиваемият прекратява предварителния договор, съгласно условията на чл. 26 от същия.
В нотариалните покани е посочено, че са отправени с оглед сключения предварителен договор с нотариална заверка на подписите от 2-ри април 2015г. (когато е бил представен на нотариуса), като изрично е вписано напомняне, че на 13-ти август 2015г. Г. К. е подписал и идеен проект на предвидената за изграждане жилищна сграда, като по този начин е заявил че е запознат и е съгласен с него.
Извън това в нотариалните покани не са посочени условията на окончателния договор, нито е посочена насрещната престация, срещу която с окончателния договор се иска от въззивинка да изпълни поетото задължение за учредяване на право на строеж.
По делото също така от страна на въззиваемия не е представен подготвения от нотариуса в проект на нотариален акт за учредяване на правото на строеж, който въззивникът е следвало да подпише пред нотариуса. Съобразно това въззивният съд не приема за доказано твърдението в допълнителната искова молба, че въззиваемият е отправил поканата за сключване на окончателен договор със съдържание, съответстващо на с клаузите в предварителния договор с нотариална заверка на подписите на страните от 2-ри и 8-ми април 2015г. Съответно и с оглед идейния проект, предвиждащ обекти с квадратура над определената в договора квота за въззивника, не е доказано твърдението, че в окончателния договор не е предвидено посоченото в обяснителната част на идейния проект доплащане от страна на въззивника за 11.35 кв.м.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че предявеният иск е недоказан, а поради това – неоснователен и като такъв е следвало да бъде отхвърлен от първоинстанционния съд.
Претенцията на въззиваемия за възстановяване от въззивника на сторените от първия разноски, в размерна 14 600 лв. се претендира като претърпяна от кредитора на главната престация вреда, в следствие виновното неизпълнение на задължението от въззивника да сключи окончателен договор за учредяване правото на строеж върху описания в чл. 1 на предварителния договор имот.
Претенцията се квалифицира по чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на договорно задължение неизправната страна дължи обезщетението, което обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Така установеното право е обусловено от функционалната обусловеност на насрещните престации по договора, съобразно което изискването към кредитора да е изправна страна.
Твърдението на въззиваемия в исковата молба, а и в отправените покани към въззивника да се яви за сключване на окончателен договор, е, че предвид съгласието на последния, изразено чрез подпис от 13-ти август 2015г., обвързва същия да учреди като насрещна престация право на строеж, заедно с други съсобственици за ½ ид.ч. от имота описан в чл. 1 на договора. В приложените скици към одобрения технически проект се съдържа подпис на въззивника. С оглед така изразеното съгласие от въззивника, следва да се счита изпълнено условието от въззиваемия по предварителния договор – за изготвяне на идеен и окончателен технически проект, екземпляр от които съгласно чл. 7, ал. 4 от предварителния договор е бил длъжен да предаде.
В приложение към изготвения идеен проект, обаче, е било предвидено доплащане от страна на въззивника за 11.35 кв.м., с каквато площ се надхвърля полагаемата се спрямо определената идейния проект РЗП на жилищната сграда. Така изготвено приложение нито съдържа подпис от въззивника, нито с оглед предвиденото доплащане е подписано в изискуемата от чл. 19, ал. 1 ЗЗД писмена форма.
Характерната престация на странаите е за сключване на окончателен договор с идентичност на престациите – определени в предварителния договор. Съобразно това и установените по делото клаузи въззивникът е поел задължение да учреди право на строеж върху описания в договор имот възмездно, но с уговорката, че ще получи съобразно запазеното за него право на строеж, обекти – съответстващи на 5.5% от РЗП на сградата, без да е дължи допълнително заплащане. По делото от показанията на свидетелите се установява, че въззивникът е участвал активно при съгласуване на идейния проект, но липсва изменение на предварителния договор и конкретно на клаузата по чл. 5, ал. 1 и ал. 2от предварителния договор.
Предвид допълнителното плащане в идейния проект, подписан от Г. К. на 13-ти август 2015г., при липсата на изменение на предварителния договор, за въззивника не е възникнало задължение да учреди при доплащане за следващите му се обекти право на строеж в полза на въззиваемия. Последният от своя страна не е доказал твърдението си в допълнителната искова молба, че е предложил на въззивника окончателен договор, без посоченото в идейния проект доплащане за 11.35 кв.м., поради което е недоказано и твърдението за виновно неизпълнение от страна на въззивника на поетото с предварителния договор задължение.
Предвид гореизложеното, предявеният главен иск е неоснователен, което обосновава неоснователност и на акцесорния иск.
С оглед различните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд по основателността на предявените искове, обжалваното решение следва да се отмени и да БАС да постанови отхвърлянето му, с произтичащите от закона последици.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съдът следва да постанови осъждане на въззиваемия да заплати дължимата за настоящата инстанция държавна такса в размер на 292 лв., съобразно освобождаването на въззивника от задължението за плащане на такси и разноски.
С оглед обстоятелството, че дължимата такса е била платена от пълномощника на въззивника, съдът следва да присъди размера на платената държавна такса в негова полза, както и платеното адвокатско възнаграждение в размер на общо 1 100 лв. за двете инстанции.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕ. Я Решение № 254/01.07.2019г. постановено по т.д. № 9/2019г. по описа на БОС изцяло и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. К., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т“ *, ет. *, ап. * чрез адвокат М. против Г. О. К. , ЕГН********** със съдебен адрес: ГР. Б ул. „Х“ № *, ет. *, чрез адвокат П. И. В. П. сумата от 14 600 /четиринадесет хиляди и шестстотин/ лева, представляваща направени от ищеца разходи за изготвяне на идеен и технически проект, дължима на основание чл. 21, ал. 1, б. „а“ от сключения между страните предварителен договор с нотариална заверка на подписа с рег. номер */02.04.2015г. и рег. номер */08.04.2015г., извършена от нотариус К. П. , регистриран под номер * в Н. камара и приложение към чл. 5, ал. 2 от този договор с нотариална заверка на подписа на страните с рег. номер */02.04.2015г. и рег. номер */08.04.2015г., извършена от нотариус К. П. , регистриран под номер * в Н. камара, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.11.2018г. до окончателното и заплащане като неоснователни.
ОСЪЖДА „Е“ ООД, ЕИК **да заплати на Г. О. К. , ЕГН5********** със съдебен адрес: ГР. Б., ул. „Х“ № *, ет. *, чрез адвокат П. И. В.- П. платената от пълномощника сума за държавна такса в размер на 292 лв. (двеста деветдесет и два лева), както и 1 100 лв. (хиляда и сто лева) заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: