Р Е Ш Е Н И Е № 1441
05.12.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2573/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1
и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на адв.Ц.К., като пълномощник на Г.Р.Н. от
гр.Перущица, с посочен съдебен адрес:*** против Решение 3648/ 03.10.2019г. постановено по гр.д.№ 20
221/2018г. по описа на Пловдивски районен съд – І гр.с., с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и
т.3 КТ против „КООЛ БГ“ ООД, като в негова тежест са възложени и направените от
ответника разноски в производството по делото. По изложени доводи и оплаквания
във въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното решение, уважаване на
исковете и присъждане на направените от ищеца разноски.
Постъпил
е отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна „КООЛ БГ“ ООД-Пловдив чрез
проц.си представител адв.Н.П., оспорва жалбата като неоснователна, по изложени
в отговора съображения, моли да се потвърди обжалваното решение и да се
присъдят направените от тази страна разноски за настоящата съдебна инстанция.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите на страните, намира следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове по чл.344, ал.1 и т.3 КТ, предявени от Г.Р.Н.
от гр.Перущица против „КООЛ БГ“ООД – гр.Пловдив за признаване незаконност на
наложено на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение“, обективирано в Заповед №
32/ 24.10.2018г. на работодателя , с която трудовото правоотношение на ищеца е
било прекратено на основание чл.330, ал.2 т.6 КТ във вр.с чл.187, ал.1 КТ, вр.
с чл.188 т.3 КТ вр.с чл.193 КТ, неговата отмяна и присъждане на обезщетение по
чл.225, ал.1 и ал.2 КТ. С посочената Заповед № 32/ 24.10.2018г. на ищеца е прекратено трудовото
правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл.188, т.3 КТ поради извършено
дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.1 КТ за неявяване на работа на 17,
18 и 22 октомври 2018г.
Безспорно е по делото, че ищецът е
работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността „ *****“
в производствен цех – Перущица до прекратяване на трудовия му договор с
обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Предявените
искове се основават на твърдените обстоятелства, че след поискани от работодателя
обяснения относно неявяването на работа
на посочените дати, ищецът обяснил, че не ходел на работа по изрично
разпореждане на управителката на дружеството, която лишила от възможността
същият да изпълнява трудовите си функции съобразно съществуващия трудов
договор, поради което ищецът бил отстранен от работното му място; процесната
заповед била незаконосъобразна поради това, че не са били спазени
задължителните реквизити по чл.195, ал.1 КТ, както и липсвали доводите, които
мотивират работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“.
С
отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове като
неоснователни, вкл. посочените в исковата молба фактически обстоятелства
относно наличие на разпореждане на управителката на дружеството ищецът да не се
явява на работа и да го е лишила по някакъв начин да изпълнява служебните си
задължения, оспорени са и предявените искове по чл.225 КТ.
При отхвърляне на така предявените искове
районният съд е приел за недоказан и неоснователен предявеният главен и
обуславящ иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ след преценка и анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при кредитиране на ангажираните от
ответника свидетелски показания по делото, както и мотивиране некредитирането
на част от ангажираните от ищеца свидетелски показания, поради което като
неоснователни са отхвърлени и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 КТ.
С
въззивната жалба от жалбоподателя се поддържат доводите, че обжалваната заповед
на работодателя е немотивирана и не отговаря на условията на чл.189, ал.1 КТ
поради бланкетно посочване на допуснатото дисциплинарно нарушение; прави се
възражение относно липса на яснота у жалбоподателя защо част ангажираните от
ответника гласни доказателства се кредитират, а тези на ищеца не се кредитират;
ищецът бил в невъзможност да изпълнява трудовите си функции поради взети
ключове от склада на дружеството и служебния телефон, поради което правилно е
било формирано у него убеждението, че вече не е служител на дружеството. Въз
основа на тези доводи се сочи доводът, че неявяването на ищеца не е в резултат
на негово виновно поведение, поради което липсва субективната страна на
нарушението.
Безспорни
са по делото фактическите обстоятелства, че ищецът е работил до процесното
уволнение по трудово правоотношение в
склад на „Цех Перущица“ при ответното дружество на отчетническа длъжност „
Експерт логистика“, видно от
представената длъжностна характеристика по делото. Безспорно се установява по
делото, че преди процесното уволнение са
настъпили обстоятелства, свързани с установени в резултат на ревизия на
16.10.2018г. липси в склада на „Цех Перущица“ и по отношение на който обект на работодателя трудовите
задължения на ищеца включвали отчетнически функции. Страните не спорят също, че
вследствие отношенията между представляващия ответното дружество управител Р. С.
и ищеца се влошили и са били водени преговори за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните по него.
Тези обстоятелства се установяват и от всички разпитани по делото
свидетели – св.П., св.Г., св.В. и св.Р.. В тази насока показанията на св.Д. П. подкрепят заявеното от
ищеца в депозираното от последния в процедура по чл.193, ал.1 и сл. КТ писмено
обяснение от 24.10.2018 г., че същият не се е явил на процесните дати 17, 18,
19 и 22 октомври 2018г. поради получено
нареждане от управителката на дружеството да не се явява повече на работа и
указание за предаване на служебен телефон. Действително съществен елемент на
трудовата дисциплина е задължението на работника или служителя да изпълнява
нарежданията на работодателя или съответния ръководител , което произтича от
специфичното естество на дължимата престация- работникът или служителят да се
постави на разположение на работодателя
за изпълнение на уговорената работа, както и да изпълнява указанията относно
начина на изпълнението. Посоченото задължение обаче не е безусловно, а
работодателската власт не е безгранична,
поради което условие за възникване задължение за работника за изпълнение
на указание или нареждане на работодателя
е тяхната правомерност. Поради това посоченият от ищеца мотив за неявяване на
работа на посочените в уволнителната заповед дати не може да се приеме като
годно релевантно правно основание за неизпълнение на задължението му по чл.187,
т.1 КТ за явяване на работа, нито да се съотнесе към оборване на презумпцията
за виновност, която е приложима при ангажиране на дисциплинарната отговорност
на служителя или работника, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл.187, т.7 КТ същият е обвързан от изпълнение само на законно нареждане на работодателя, респ.
на съответния ръководител. Следователно и доколкото към момента на развитие на
обстоятелствата във връзка с проявилите се липси в склада на „Цех Перущица“ в
ответното дружество, трудовото правоотношение не е било прекратено между
страните и не се сочи годно правно основание за неявяване или отсъствие на
служителя, за същия е било налице задължението за явяване на работа и поставяне
на разположение на работодателя за изпълнение на трудовите си функции. Отделно
от което следва да се отбележи, че с оглед възникналата комплицирана ситуация
във връзка с начина на изпълнение на трудовите задължения на ищеца в качеството
му на материално-отговорно лице, е бил налице интерес за същия за явяване на
работа с цел изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с отчетническите
му функции. Така или иначе коментираните
обстоятелства във връзка със защитната теза на ищеца за причините, поради които
същият не се е явил на работа на процесните дати 17, 18, 19 и 22 октомври 2018г. биха могли да
се съотнесат към предвидена в КТ хипотеза, свързана с имуществена отговорност
на работодателя в резултат на недопускане на работник или служител на работа,
но не и към оборване презумпцията за виновност относно неизпълнение на
задължението по чл.187, т.1 КТ. Предвид това изначално посочените фактически
обстоятелства в исковата молба и депозираните по реда на чл.193, ал.1 и сл. КТ
обяснения с довод за незаконност по същество на процесното наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ са неоснователни, доколкото други
обстоятелства, свързани с причина за неявяване на работа не се излагат.
Останалите
доводи
във въззивната жалба относно неспазване на императивната разпоредба на чл.195,
ал.1 КТ, както и на изискването на
чл.189, ал.1 КТ, също се явяват неоснователни. Видно от процесната
заповед за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, в същата са
посочени изрично датите, в които ищецът не се явил на работа - 17, 18, 19 и 22 октомври 2018г. В случая се
касае за формално нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1 КТ, което е
описано точно и ясно като период на неявяване на работа и не се налага неговото
допълнително мотивиране от обективна и субективна страна. Посоченото основание
неявяване на работа е правно основание, изрично предвидено и в разпоредбата на
чл.190 , т.2 КТ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника
служителя – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. В случая се касае за неявяване
на работа повече от два последователни дни, което обосновава преценката на
работодателя при определяне на вида на наказанието с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника,
съобразно изискването на чл.189, ал.1 КТ. Въз основа на тези фактически и
правни изводи не се намира наложеното дисциплинарно наказание, обективирано в
издадената заповед № 32/ 24.10.2018г. на работодателя, да се явява незаконно
поради нарушение на материално-правните и процесуално-правни предпоставки за
това.
По
така изложените съображения следователно и от въззивния съд се намират
предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ за
неоснователни, а обжалваното решение на районния съд ще се потвърди като
правилно.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените за настоящата инстанция разноски за адв.възнаграждение съобразно
ДПЗС от 29.10.2019г. и списък по чл.80 ГПК в размер на 1 310 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 3648/
03.10.2019г. постановено по гр.д.№ 20 221/2018г. по описа на Пловдивски районен
съд – І гр.с., с което са отхвърлени предявените от Г.Р.Н. ЕГН: ********** , от
гр.П., с посочен съдебен адрес:*** , адв.Цв.К. обективно съединени искове по
чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ против „КООЛ БГ“ ООД, ЕИК: *********, за признаване
незаконност на наложено със Заповед № 32/ 24.10.2018г. на управителя на
дружеството, дисциплинарно наказание „ уволнение“ и прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 ГПК, считано от 24.10.2018г.,
както и за присъждане на обезщетения по чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, като
неоснователни, както и в частта на разноските.
Осъжда Г.Р.Н., ЕГН: ********** , от гр.П. да заплати на „КООЛ БГ“ ООД,
ЕИК:********* разноски за въззивното производство за адв.възнаграждение в
размер на 1 310 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ, в едномесечен срок, считано от 10.12.2019г.
Председател: Членове: