№ 5725
гр. София, 30.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110119188 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С исковата молба (уточнена с молба от 26.04.2022 г.) ищецът П. С. Т. с
ЕГН ********** е предявил отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК
срещу „...“ ЕООД с ЕИК ... за установяване недължимостта на следните суми:
главница в размер на 888,44 лева, договорна лихва върху предсрочно
изискуема главница от 570,06 лева, в размер на 178,47 лева за периода от
31.08.2009 г. до 23.03.2011 г., наказателна лихва върху просрочената главница
от 318,38 лева в размер на 119,83 лева за периода от 23.09.2009 г. до
23.03.2011 г., просрочени такси в размер на 3,40 лева, законна лихва от
23.03.2011 г. до изплащане на вземането и 25,00 лева за разноски по делото,
за които суми в полза на „...“ АД е издаден изпълнителен лист на 12.05.2011 г.
въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 18334/2011 г. на СРС, 118 с-в и са
предмет на изп. дело № ... и № .. на ЧСИ Н. ..., рег. № ... към КЧСИ, поради
погасяване на посочените вземания по давност. Претендират се разноските по
делото.
Твърди се, че с изпълнителен лист от 12.05.2011 г., издаден по гр.д. №
18334/2011 г. по описа на СРС, 118 състав, ищецът е осъден да заплати на „...“
АД сумата от 888,44 лева, договорна лихва върху предсрочно изискуема
главница от 570,06 лева, в размер на 178,47 лева за периода от 31.08.2009 г.
до 23.03.2011 г., наказателна лихва върху просрочената главница от 318,38
лева в размер на 119,83 лева за периода от 23.09.2009 г. до 23.03.2011 г.,
просрочени такси в размер на 3,40 лева, законна лихва от 23.03.2011 г. до
изплащане на вземането и 25,00 лева за разноски по делото. Въз основана
договор за цесия вземането на цедента „...“ АД по посочения изпълнителен
лист е прехвърлено в полза на ответника „...“ ЕООД. Ищецът счита, че не
1
дължи изпълнение на сумата от 1606,73 лв. по посочения изпълнителен лист,
тъй като вземанията са погасени с изтичането на предвидения в закона
давностен срок. Твърди се, че първоначално, цедентът е образувал
изпълнително дело № 0827/2011 г, по описа на ЧСИ ... ..., което е прекратено
поради настъпване на перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а
взискателят е поискал образуване на ново изпълнително дело въз основа на
изпълнителния лист, а именно образувано е изп.д. № 0385/2021 г. отново по
описа на ЧСИ ... .... Твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени
по давност. Излага подробни съображения в тази връзка относно
извършваните по изпълнителното дело действия, като посочва, че
изпълнителният лист е издаден на 12.05.2011 г., а изпълнителното
производство е образувано с молба на кредитора от 08.10.2021 г., тоест след
близо 10 години и в условията на прекратено предходно изпълнително дело.
Позовава се на нормата на чл. 110 ЗЗД/, според която с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички задължения, за които законът не
предвижда друг срок. Навежда твърдения, че кредиторът е предприел
действията след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД/ петгодишен
давностен срок. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва сключването
на процесния договор за потребителски кредит и издаването на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, както и прехвърлянето на
вземанията с договора за цесия. Оспорва процесните вземания да са погасени
по давност. Излагат се подробни съображения за приложението на
перемпцията и давността, включително с оглед тълкувателната практика на
ВКС. Прави се искане да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
439 ГПК.
В хипотезата на чл. 439 от ГПК длъжникът в изпълнително
производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Основателността на иска не може да
бъде свързана със законосъобразността на действията на съдебния изпълнител
по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни
новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото
изпълняемо право.
По този иск в тежест на ответника в конкретния случай е в условията на
пълно и главно доказване да докаже следните факти: че разполага с вземания
за сумите по изпълнителен лист издаден на 12.05.2011 г. по ч. гр.д. №
18334/2011 г. на Софийски районен съд, 118 състав, които подлежат на
принудително изпълнение, в това число, че вземанията са придобити от
ответника по договор за цесия; извършването на действия по спиране или
прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на
ЗЗД.
2
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени
като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 18334/2011 г. на СРС, 118
състав, е издаден изпълнителен лист на 12.05.2011 г., с който ищецът е осъден
да заплати на „...“ АД сумата от 888,44 лева, договорна лихва върху
предсрочно изискуема главница от 570,06 лева, в размер на 178,47 лева за
периода от 31.08.2009 г. до 23.03.2011 г„ наказателна лихва върху
просрочената главница от 318,38 лева в размер на 119,83 лева за периода от
23.09.2009 г. до 23.03.2011 г., просрочени такси в размер на 3,40 лева, законна
лихва от 23.03.2011 г. до изплащане на вземането и 25,00 лева за разноски по
делото.
Отделено е като безспорно между страните обстоятелството, че за
събиране на вземанията е било образувано изп.д. № .. от 2021 г. и изп.д. № ...
от 2011 г. по описа на ЧСИ ... ..., рег. № ... в КЧСИ.
Отделено е като безспорно между страните обстоятелството, че с
договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 29.12.2020 г.
между „...“ ЕООД като цесионер и „...“ АД като цедент са цедирани на
ответника вземанията по изпълнителен лист на 12.05.2011 г. по ч. гр.д. №
18334/2011 г. на СРС, 118 състав. Ето защо ответникът е материалноправно и
процесуалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
По делото са приети преписи от изп. дело № ... (л. 83 и сл. от делото) по
описа на ЧСИ ... ... и от изп. дело № ... по описа на ЧСИ ..., което
изпълнително дело първоначално е било образувано като изп. дело № .. по
описа на ЧСИ ... ... и по молба на взискателя от 20.05.2022 г. е било изпратено
за продължаване на съдопроизводствените действия при ЧСИ ..., където е
образувано под № ....
От документите, приложени по посочените изпълнителни дела, се
установява следното:
С молба от 3.09.2011 г. първоначалният взискател „...“ АД е направил
искане за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист
от 12.05.2011 г., направил е искане да бъде наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника ответник, като освен това е възложил на
частния съдебен изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ. Въз основа на тази
молба е образувано изп. дело № ... с постановление на ЧСИ ... ... от 3.09.2011
г., с което същият е постановил и налагане на запор и възбрани върху
имуществото на длъжника след извършване на проверка относно състоянието
му.
По изпълнителното дело няма данни покана за доброволно изпълнение
да е била надлежно връчена на длъжника ответник – такава е била изпращана
с обратна разписка, но не е била получена, а е върната с отбелязване
„преместен на друг адрес“. Впоследствие е била изпратена отново, но
пратката се е върнала с отбелязване „непотърсена“.
Било е изпратено запорно съобщение от 7.09.2011 г. до „...“ ЕООД за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Същото не е
било получено от дружеството, видно от приложената по делото обратна
разписка, върху която е отбелязано „живее в гр. София“.
По делото са били изпратени запорни съобщения от 16.09.2011 г. за
налагане на запор на вземания на длъжника до „...“ АД, „... (...)“ АД, „... (...)“
3
ЕАД.
С писмо от 10.10.2011 г. „...“ АД уведомява частния съдебен
изпълнител, че длъжникът няма открити сметки, вложени вещи в трезори,
суми, предоставени на доверително управление в банката.
В периода 10.10.2011 г. до 28.03.2014 г. няма данни по делото да
извършвани изпълнителни действия, нито взискателят да е направил искане
за извършване на такива.
Едва със запорно съобщение от 28.03.2014 г. до „...“ ЕООД е наложен
запор върху вземания на длъжника по договор за управление. Съобщението е
надлежно получено от .... Т.а, разписала се като получател (л. 113 от делото).
В периода 28.03.2014 г. до 25.04.2017 г. няма данни по делото да са
извършвани изпълнителни действия, нито взискателят да е направил искане
за извършване на такива.
Със запорно съобщение от 25.04.2017 г. е наложен запор върху сметките
на длъжника, суми, депозирани на доверително управление, както и ценности
в банкови касетки и трезори, в „... ...“ АД. Съобщението е било получено от
третото лице на 28.04.2017 г.
С писмо от 3.05.2017 г. „... ...“ АД уведомява частния съдебен
изпълнител, че по сметката на длъжника в банката е наложен запор, съгласно
запорното съобщение.
Със запорно съобщение от 25.04.2017 г. е наложен запор върху сметките
на длъжника, суми, депозирани на доверително управление, както и ценности
в банкови касетки и трезори, в „...“ АД.
С писмо от 4.05.2017 г. „...“ АД уведомява частния съдебен изпълнител,
че по сметката на длъжника в банката няма наличност, като същата е
блокирана, съгласно запорното съобщение.
Със запорно съобщение от 24.02.2021 г. е наложен запор върху всички
вземания на длъжника в „...“ ЕАД.
Със запорно съобщение от 24.02.2021 г. е наложен запор върху всички
вземания на длъжника в „...“ АД. Съобщението е било получено от третото
лице на 1.03.2021 г.
С писмо от 4.03.2021 г. „...“ АД е уведомила частния съдебен
изпълнител, че по сметката на длъжника в банката е наложен запор.
С молба от 22.03.2021 г. длъжникът е направил искане изпълнителното
дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради
настъпила перемпция.
С постановление за прекратяване от 29.03.2021 г. частният съдебен
изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не бил поискал извършването на
изпълнителни действия по изпълнителното дело в продължение на две
години.
С протокол от 15.06.2021 г. е върнат изпълнителният лист на взискателя.
По молба от 8.10.2021 г. на „...“ ЕООД, цесионер по договор за цесия с
„...“ АД, е образувано изпълнително дело № .. на ЧСИ ... .... В молбата е
направено искане за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника,
както и за налагане на възбрана върху конкретно посочен имот на длъжника.
Частният съдебен изпълнител е дал указания на взискателя да внесе
4
дължимата държавна такса по ТТРЗЧСИ, които са били изпълнени с молба от
29.12.2021 г.
Покана за доброволно изпълнение е била надлежно връчена на
длъжника на 30.03.2022 г. (л. 46 от изп. дело).
С молба до Агенция по вписванията, получена на 28.02.2022 г., частният
съдебен изпълнител е направил искане за налагане на възбрана на притежаван
от длъжника недвижим имот за обезпечаване вземането на взискателя.
С молба от 20.04.2022 г. взискателят е направил искане делото да бъде
преместено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ ..., рег. №
... на КЧСИ.
С постановление от 20.05.2022 г. делото е изпратено на ЧСИ ..., където е
било образувано под № ....
С обезпечителна заповед от 14.05.2022 г. по настоящото дело, Софийски
районен съд, 161 състав, е допуснал обезпечение на предявения иск по чл. 439
ГПК, като е спрял изпълнението по изп. дело № .. на ЧСИ ... ... (образувано
впоследствие под ... на ЧСИ ...) до приключване на настоящото производство
с влязъл в сила съдебен акт.
В случая давността за вземането на кредитора по изпълнителния лист е
петгодишна по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изпълнителният лист е издаден
въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но съгласно трайната
практика на ВКС (например решение № 3 от 4.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на ВКС, IV г.о.), чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.
Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага от променената
правна рамка след влизане в сила на разпоредбата.
Действително се установява, че първото образувано срещу ищеца
изпълнително дело № 827/2011 г. по описа на ЧСИ ... ... е било прекратено
поради перемпция с нарочно постановление на частния съдебен изпълнител.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Обявявано е за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на
Върховния съд.
Съгласно тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Служебно известно на съда е, че пред ВКС е образувано и висящо
тълкувателно дело № 2/2023 г. по въпроси на изпълнителния процес, като по
т. 3 е поставен въпросът „Погасителната давност прекъсва ли се от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция?“.
5
Настоящият състав споделя практиката на ВКС, обективирана в
решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г.о.,
съгласно което перемпцията е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете.
В случая се установява, че по изпълнителното дело от 2011 г.
взискателят е направил едно искане за прилагане на изпълнителен способ с
молбата за образуване на изпълнителното дело – да бъде наложен запор върху
трудовите възнаграждение на длъжника. Същият е възложил на частния
съдебен изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ – по възлагане от взискателя
частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното
производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на
изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. Следователно
предприетите от частния съдебен изпълнител действия по налагане на запори
върху банкови сметки на длъжника през 2011 г. са били надлежни, като при
съобразяване с чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се явява прекъсната с
предприемане на действия за принудително изпълнение, т.е. релевантно за
прекъсване на давността е предприемане на действието, а същинско действие
за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният
изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен
изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността – така
решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., макар
поведението на взискателя също да има отношение към прекъсване на
давността.
В настоящия случай обаче се установяват факти, които поставят
въпросите относно приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в хипотезата на
овластяване на частния съдебен изпълнител с правата по чл. 18 ЗЧСИ, както и
дали след перемиране на изпълнителното дело по право предприетите без
искания на взискателя действия на ЧСИ прекъсват давността за вземането.
Както беше отбелязано, след налагане на запори на банкови сметки на
длъжника през 2011 г., следва период от около три години, в които
изпълнителни действия по делото не са извършвани – частният съдебен
изпълнител не е извършвал такива по възлагане, а взискателят се е
дезинтересирал от изпълнителното производство и не е направил нито едно
искане за прилагане на изпълнителен способ до прекратяването му през 2021
г.
След септември 2011 г. изпълнително действие е предприето от частния
съдебен изпълнител едва през март 2014 г. и то без нарочно искане на
взискателя.
В тази връзка настоящият състав намира, че към март 2014 г.
изпълнителното производство е било прекратено по право на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. По делото безспорно се установява, че искания на
взискателя за прилагане на изпълнителни способи не са били правени в
6
периода 2011 г. – 2014 г., а от друга страна частният съдебен изпълнител,
комуто са били възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ, също е бездействал за
период по-дълъг от две години. Както се приема в трайната практика на ВКС
(вж. т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС),
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти (впрочем това
разбиране е последователно застъпено в съдебната практика още при
действието на ГПК 1952 г. (отм.) – вж. Тълкувателно решение № 47 от
1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г. на ВС).
Не може да се приеме, че при възлагане на правата по чл. 18 ЗСЧИ
изпълнителното дело не се прекратява по право с изтичане на двегодишен
срок, в който по делото не са били предприемани изпълнителни способи, като
в настоящия случай няма данни приложените такива през 2011 г. да са давали
резултат и по делото да са постъпвали суми за погасяване на дълга (т.е.
взискателят да е бил удовлетворяван), което би обяснило бездействието на
взискателя и частния съдебен изпълнител (по възлагане) да прилагат нови
такива. Възлагането с правата по чл. 18 ЗЧСИ не освобождава взискателя от
задължението му да бъде активен и да прави съответни искания, за да
поддържа висящността на изпълнителния процес, а бездействието на частния
съдебен изпълнител, при липса на направени от взисактеля искания за
прилагане на изпълнителни способи, да предприема изпълнителни действия
по възлагане в течение на повече от две години също води до прекратяване на
изпълнителното производство по право. Противното тълкуване би означавало
възлагането по чл. 18 ЗЧСИ да препятства приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
Следователно най-късно към септември 2013 г. изпълнителното
производство е било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. С прекратяване на това изпълнително производство отпада и
възлагането по чл. 18 ЗЧСИ – то не би могло да съществува извън
изпълнителния процес. Следователно незаконосъобразни са всички действия
на частния съдебен изпълнител, извършени след прекратяване на
изпълнителното производство по право, доколкото не е имало молба на
взискателя за извършването им – аргумент в този смисъл може да се извлече
от решение № № 50210 от 17.11.2022 г. по гр. д. № 3299/2022 г. на ВКС,
съгласно което съдебният изпълнител носи дисциплинарна отговорност,
ако след перемиране на делото по силата на закона, извърши
принудителни действия за удовлетворяване вземането на кредитора.
Подобни изпълнителни действия, предприети по прекратено по право
изпълнително дело, без нарочно искане на взискателя за извършването им, не
са от естество да прекъснат погасителната давност за вземането.
С оглед гореизложеното, неприложима е споменатата по-горе съдебна
практика относно прекъсване на давността след направено искане на
взискателя по перемирано изпълнително производство, доколкото подобни
искания в случая не са били налице, и според настоящия състав неотносим в
конкретната хипотеза е въпросът, поставен в т. 3 по тълк.д. № 2/2023 г. на
ОСГТК на ВКС.
При това положение по делото се установява, че не са извършани
изпълнителни действия, от естество да прекъснат погасителната давност за
7
вземането, за периода септември 2011 г. до прекратяването му през 2021 г.
Самият съдебен изпълнител е приел, че делото е било прекратено по право,
поради което през 2021 г. по искане на длъжника издава постановление за
прекратяването му, което има само констативен ефект.
Макар впоследствие да е било образувано ново изпълнително дело № ..
по описа на ЧСИ Н. ..., изпратено на ЧСИ Г. ... и образувано под № ...,
извършваните по него изпълнителни действия се явяват ирелевантни – още
към момента на образуването му вземането вече е било погасено по давност.
Ето защо предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Съгласно
представеният списък по чл. 80 ГПК, същият претендира общо 750 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представени разписки за
платените в брой суми от по съответно 350 лв. и 400 лв., както и суми,
заплатени за държавна такса по делото, в общ размер от 64,27 лв. Не е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
ответника. На ищеца следва да се присъди сумата в общ размер от 814,27 лв.
– разноски за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. С. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. ..., отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК
срещу „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ..., че П. С.
Т., ЕГН **********, не дължи на „...“ ЕООД, ЕИК ..., следните суми: 888,44
лв. – главница по извлечение от счетоводна сметка по договор за кредитна
карта от 11.10.2007 г., ведно със законната лихва от 23.03.2011 г. до
погасяване на вземането, 570,06 лв. – договорна лихва за периода 31.08.2009
г. – 23.03.2011 г., 119,83 лв. – наказателна лихва за периода от 23.09.2009 г. до
23.03.2011 г., 3,40 лв. – просрочени такси по договора, 25 лв. – разноски по
заповедното производство, за които суми в полза на „...“ АД е издаден
изпълнителен лист от 12.05.2011 г., въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение от 12.05.2011 г. по ч.гр.д. № 18334/2011 г. на Софийски районен
съд, 118 състав, въз основа на който изпълнителен лист са били образувани
изп. дело № ... по описа на ЧСИ ... ..., изп. д. № .. по описа на ЧСИ ... ...,
впоследствие изпратено на ЧСИ ... и образувано като изп. д. № ..., и
вземанията по който изпълнителен лист са цедирани в полза на ответника „...“
ЕООД.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
..., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П. С. Т., ЕГН **********, с
адрес гр. ..., сумата от 814,27 лв., представляваща съдебни разноски за
производството по гр.д. № 19188/2022 г. на Софийски районен съд, 182
състав.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9