Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 28
11.02.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на трети февруари две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №28 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №137/06.01.2020г., подадена
от адв. Станко Кралев, пълномощник на Н.Д.Х. ЕГН:**********, с която се обжалва
Решение №3277 от 28.11.2019г., постановено по гр.д.
№6404/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил исковете
на Н.Д.Х. ***, ж/к “Меден рудник“, бл.217, ЕГН - **********, за осъждане на ОД
на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати на
ищеца сумата от 1686.82 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 245.96 часа, положен в периода 01.08.2016 год. - 31.07.2019
год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.08.2019 год. до
окончателното й изплащане.
Осъден е Н.Д.Х. да заплати на ОД на МВР –
гр. Бургас деловодни разноски в размер на 100 лв.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, както и че е постановено в противоречие с установената в
страната съдебна практика по сходни казуси. Посочва се, че заплатеният нощен
труд по 0,25 лв. не изключва заплащането на извънреден такъв, тъй като това са
две отделни основания за плащане. Позовава се на Решение №14/27.03.2012г.,
постановено по д. №405/2011г. на ВКС, четвърто г.о.
Излагат се съображения, че специалните
наредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден, при положение, че е
положен такъв. Претендира се отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което искът да
се уважи в пълен размер. Не
са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от ОД
МВР Бургас.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника Н.Д.Х.
се явява адв. Кралева.
В съдебно заседание за въззиваемата страна
ОД МВР Бургас не се явява представител.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от Н.Д.Х., чрез пълномощника адв. К.,***, с
която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1510
лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение
за извънреден труд от 251,68 часа, получен като резултат на преизчисляване на
положения за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., 1760 нощен труд в дневен
с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
полагал труд на длъжността „старши полицай“ в РУ Несебър, което е на структурно
подчинение към ОД МВР Бургас, като се посочва, че същият е със статут на
държавен служител.
Посочва се, че за периода от 01.08.2016г.
до 31.07.2019г. ищецът е положил общо 1760 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 2011,68 часа дневен труд. Сочи, че това
преизчисляване води до 251,68 часа труд, който следва да бъде допълнително
заплатен от ответника. Посочен и е размерът на задължението – 1510 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва.
Излагат се съображения, че в процесния случай положеният от ищеца труд е
надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Настоява, че в случая, по отношение на претенцията за
преизчисляване на положения труд, намират приложение горепосочените наредби,
както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от
28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., които действащи паралелно с
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, уреждат по
специален за системата на МВР начин, заплащането на нощния труд.
За установяване на твърдените от страните
обстоятелства по делото са представени доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред
първата инстанция на 18.11.2019г., ищецът е увеличил претенцията си на 1686,82
лв. за положен извънреден труд от 245,96 часа.
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през
процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно
обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение, на която се
установява, че за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., ищецът е положил 1720
часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1720
часа става на 1965,96 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи положен труд е 245,96 часа, а общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд от 245,96 часа възлиза на 1686,82 лв. На
ищеца е заплатен нощен труд за 1720 часа, колкото е отчетен по протоколи по
0,25 лв. на час, общо 430 лв. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е
заплатена от работодателя като извънреден труд.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа
на изложеното относно действието във времето на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. са действали, както следва: за периода
от 01.08.2016г. до 02.08.2016г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.;
3) за периода от 02.08.2016 г. до 31.07.2019г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените във въззивната
жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен се явява доказана по основание. От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че за процесния период от време – 01.08.2016г. до
31.07.2019г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1720 часа, преизчислени с
коефициент 1, 143 и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1965,96
часа, като разликата от 245,96 часа експертизата отчита като извънреден труд,
който не е отчетен по протоколи за положен труд и не е начислен, съответно – не
е изплатен по платежни бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва,
че изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен
като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1686,82
лева.
Поради гореизложеното исковата претенция
за заплащане на положен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на
нощен труд към дневен за процесния период 01.08.2016г. - 31.07.2019г., се явява
основателна за сумата от 1686,82 лв., поради което следва да бъде уважена
изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
не съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени и
вместо него да се постанови друго, в посочения по-горе смисъл.
При този изход на спора, в полза на
въззивника Н.Д.Х. се следват направените от него съдебно-деловодни разноски за
производството в двете съдебни инстанции в общ размер от 840 лв. - адвокатски
хонорар. Представени са доказателства за заплащането му. На основание чл.78,
ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за държавна такса по
делото в общ размер от 101,21 лв., от които 67,47 лв., за производството пред
първата инстанция и 33,74 лв. за производството пред въззивната инстанция,
както и за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лв., платено от
бюджета на съда, които следва да бъдат заплатени по сметка на БОС в полза на
бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3277/28.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 6404/2019г. по описа на Районен съд Бургас, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас, ЕИК: *********, гр.
Бургас, ул. „Христо Ботев” №46, представлявано от Директора Калоян Калоянов, да
заплати на Н.Д.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1686,82 /хиляда
шестстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/ лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 245,96
часа, за периода 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1686,82 лв., от подаване на исковата молба – 01.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените в двете съдебни
инстанции съдебно-деловодни разноски в общ размер от 840 /осемстотин и четиридесет/
лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК: *********,
гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” №46, представлявано от Директора Калоян Калоянов,
да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната
власт, сумата от 101,21 /сто и един лева и двадесет и една стотинки/ лв. –
дължима държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство, и
сумата от 150 /сто и петдесет/ лв. – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.