Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 19.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 36 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Л.Д.В.,***, депозирана чрез адвокат Р.Д.
от Адвокатска колегия – Търговище, срещу Решение № 260168/09.12.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 866/2020г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 34/03.04.2020г. на
директора на РИОСВ - Шумен, с което на Л.Д.В., на основание чл. 166, т. 3, във вр. с чл. 165,
ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, като съдът е намалил размера на
наложената „глоба“ от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на 2000 две /хиляди/
лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи, че на лицето не е било връчвано Предписание с дата 27.06.2019г.,
както и че РИОСВ – Шумен неколкократно е била уведомявана от община Попово за
удължаване на срока на предписанието от 28.06.2019г. Счита също, че към момента
на съставяне на АУАН вече не е изпълнявал качеството на „кмет“ на община Попово
и не следва да носи административнонаказателна отговорност. Релевира и доводи,
че правото му на защита е било ограничено, което опорочава протеклото
санкционно производство. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебното
решение и на процесното НП. С последващо депозирани писмени бележки се
обективира и претенция за присъждане на разноски. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, РИОСВ
– Шумен, в съдебно заседание се представлява от директор на Дирекция
„Административни, финансови и правни дейности“ при РИОСВ, Н.Г., която оспорва
предявената жалба.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 28.06.2019г. директорът
на РИОСВ Шумен издал Предписание №178/28.06.2019г., с което жалбоподателят,
като кмет на Община Попово обл. Търговище, бил задължен да предприеме следното:
в срок до 31.08.2019г., да сключи договор с инсталация и съоръжение за крайно
оползотворяване и/или обезвреждане на битовите отпадъци, образувани на
територията на Община Попово и да започне предаването на битови отпадъци и/или
предварително третирани битови отпадъци на лице притежаващо документ по чл. 35
от ЗУО за съответния код отпадък. Освен това в предписанието било посочено, че
за изпълнението на същото да се уведоми писмено РИОСВ Шумен, като се представят
документи за предаването на отпадъците, договор по чл. 8 ал. 1 от ЗУО, приемно-предавателни
протоколи и кантарни бележки, а като отговорник бил посочен кмета на Община
Попово.
Предписанието, било
провокирано от Решение №14 на Общото събрание на „Регионалното сдружение за
управление на отпадъците за регион Търговище“ за прекратяване на депонирането
на отпадъци, генерирани от територията на Община Попово на Регионално депо за
неопасни отпадъци за общините Търговище и Попово, считано от 01.08.2018г.,
поради изчерпан капацитет на клетка 1 на регионалното депо, както и във връзка
със задълженията на жалбоподателя, в качеството му на кмет на Община Попово,
съгласно чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за управление на отпадъците.
На 05.09.2019г.,
актосъставителят С.С.извършил проверка в деловодната програма на РИОСВ - Шумен,
при която установил, че горецитираното предписание не било изпълнено в указания
срок. В тази връзка, съставил Акт за установяване на административно нарушение №
СР-03/15.10.2019г, с който приел, че жалбоподателят не е изпълнил в срок
Предписание №178/28.06.2019г., дадено му от директора на РИОСВ - Шумен, с което
е нарушил чл. 166, т. 3, във вр. с чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване на
околната среда. АУАН бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, тъй като
същия не се е явил на отправената му писмена покана. Въпреки огромните
трудности и пречки, създадени от незнайно кого, съставеният АУАН да достигне до
своя адресат, все пак, след близо шест месеца - на 30.03.2020г., жалбоподателят
очевидно се запознал със съдържанието на Акт за установяване на административно
нарушение№СР-03/15.10.2019г., тъй като отказал да го подпише. Писмени
възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН не били депозирани и възприемайки изцяло
констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение,
административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът посочил,
че отговорността на лицето правилно е била ангажирана, доколкото е налице
виновно неизпълнение на описаното в акта и в НП задължение, като конкретната
простъпка не разкрива белезите на „маловажно нарушение“. Съдебният състав приел
обаче, че АНО неправилно е индивидуализирал размера на наложената глоба, поради
което изменил процесния правораздавателен акт.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Актът и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са съставени при стриктното съблюдаване на
императивния законов ред, от компетентни за това лица. Същите разполагат с
необходимите реквизити, като по еднозначен начин е индивидуализирана датата,
възприета от контролните органи за момент на извършване на нарушението. Касационният
съдебен състав се солидаризира и с мотивите на съда относно неоснователността
на твърденията на касатора за наличие на допуснати съществени процесуални
опущения при иницииране на санкционната процедура. На лицето, в качеството му
на кмет на община Попово, е била изпратена покана с изх. № ОА-2905/11.09.2019г.
за съставяне на АУАН, на която той не се е отзовал и това е наложило
изготвянето на акта в негово отсъствие. Последващото връчване на акта се е
проточило във времето по причина, извън АНО /това се установява от приложената
по делото кореспонденция между РИОСВ и община Попово/, като едва след потърсено
съдействие от страна на органите на МВР на 20.03.2020г. актът е бил представен
на касатора, за да може същият да упражни законово признатите му права, който
изрично е написал „отказвам“ и е положил подписа си. От тази гледна точка,
настоящата инстанция намира за напълно неоснователни твърденията на
санкционираното лице, че правото му на защита е било нарушено, доколкото
контролните органи са му осигурили в пълен обем възможност от активно участие в
хода на санкционното производство, от която касаторът не се е възползвал поради
собственото си решение. Поради това аргументите му за наличие на изначален
порок не се споделят.
За неоснователни съдът възприема и твърденията,
застъпени в касационната жалба и свеждащи се до порочност на НП с оглед
непълното описание на вмененото на дееца нарушение. Простъпката е описана
пределно ясно от обективна и правна страна, като касационният състав не намира
резон да сподели оплакването на санкционираното лице, че в НП се цитира
предписание от 27.06.2019г., каквото не му е било връчвано. Задълбоченият
прочит на санкционния акт по еднозначен начин сочи, че отговорността на лицето
е ангажирана за неизпълнение на Предписание № 178/28.06.2019г., като поради
техническа грешка на страница втора от постановлението за дата на издаването на
административния акт е посочена 27.06.2019г.
На следващо място, касационният
състав на Административен съд – Шумен се присъединява към решаващото становище
на РС – Шумен относно безспорната установеност на приписаното на Л.В.. Към
момента на издаване на предписанието В. е изпълнявал функциите на кмет на
община Попово и е бил надлежен адресат на възложеното му задължение с
административния акт. По делото е приложено известие за доставянето му в община
Попово на 01.07.2019г. Непротиворечиво Върховният административен съд на
Република България приема, че по своята същност задължителното предписание е
указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да
предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на
разрешената от компетентните административни органи дейност. Следователно
предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените
в него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и
предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните
органи административна принуда, предписанието е индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на който да се преценят
редица обстоятелства, включително и дали са били налице материалноправните
предпоставки за издаването му. Задълбоченият прочит на доказателствата установя,
че така даденото на касатора предписание от не е било оспорено по отношение на
неговата незаконосъобразност в рамките на регламентирания 14-дневен срок. При това
положение се налага извод, че то е влязло в законна сила и същото е станало
задължително за посоченото като негов изпълнител. Влизането на последното в
сила определя неговата задължителност за субекта, към който е отправено и
преклудира възможността да бъдат направени възражения, досежно правилността и
законосъобразността на предписанието в хода на последващото
административнонаказателно производство. Следва да се отбележи, че в случая
изпълнителното деяние, осъществяващо административнонаказателния състав по чл.
166, т. 3 от ЗООС, е неизпълнение на дадено и влязло в сила предписание,
каквото нарушение е вменено на касатора. Осъществяването му е доказано по
несъмнен начин, доколкото към 05.09.2019г. след извършена справка в
деловодството на РИОСВ – Шумен е установено, че не са представени доказателства
за изпълнението на предписанието. Противно на изложеното от касатора, не е
налице и удължаване на срока за изпълнение на предписанието от страна на
органите на РИОСВ – такова изрично е отказано.
Закономерно районният съд е отхвърлил
възможността да квалифицира деятелността като „маловажна“, доколкото не са
налице обстоятелства, сочещи на по-ниската ѝ степен на обществена
опасност, съпоставена с аналогичните простъпки от този вид. В унисон със закона
предходният съдебен състав е определил и размера на наложеното на лицето
административно наказание.
В обобщение на изложеното,
касационният състав намира, че при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК
не се установи основание за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или
несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260168/09.12.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 866/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 19.03.2021 г.