РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300501396 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК вр. чл. 32, ал.2 от ЗС.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от З. П. П., срещу
решение №260878/18.03.2021 г., постановено по гр. дело №8929 от 2020 г. на
РС - Пловдив, ІІІ гр. състав, с което е разпределено на основание чл.32, ал.2
от ЗС между М. П. И. и З. П. П. ползването на общото таванско помещение и
приземния етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в ПИ - 53 (УПИ
V-858) от кв. 13 по плана на гр. Хисаря, кв. Момина баня, за приземния етаж -
съгласно скица проект - вариант първи от СТЕ на вещо лице В. К. на л.44 от
делото, която, приподписана от съдията, представлява неразделна част от
решението, и за таванското помещение - съгласно скица проект вариант втори
от СТЕ на вещо лице К. на л.47 от делото, която, приподписана от съдията,
представлява неразделна част от решението, както следва: за М. П. И. - частта,
посочена като дял I, колорирана в червено, включващ стая 1 с площ от 11.56
кв.м и стая (гараж) 2 с площ от 15.30 кв.м от скица проект на л. 44 от делото,
както и частта, посочена като дял I, колорирана в червено, с площ от 30.12
кв.м, ограничена с букви А-Б-Д-Е-З-А от скица проект на л.47 от делото; за З.
П. П. - частта, посочена като дял ІІ, колорирана в синьо, включващ стая 3 с
1
площ от 15.30 кв.м и тоалетна 5 с площ от 2.40 кв.м от скица проект на л. 44
от делото, както и частта, посочена на като дял ІІ, колорирана в синьо, с площ
от 30.12 кв.м, ограничена с букви Б-В-Г-Д-Б от скица проект на л.47 от
делото. Частта от приземния етаж, колорирана в зелено на скица проект на
л.44 от делото, както и частта от таванското помещение с площ от 13.76 кв.м,
колорирана в зелено на скица проект на л.47 от делото, ограничена с букви Д-
Г-Ж-Е-Д, остават за общо ползване на страните. С решението е осъдена З. П.
П. да заплати на М. П. И. сумата от 40 лв. - разноски за държавна такса.
С въззивната жалба се иска да се отмени решението и съдът да се
произнесе по същество. Твърди се, че решението е неправилно и не е
справедливо, на другата страна са предоставени две помещения, включително
и склад на партерното ниво, а на нея е предоставено само едно.
Отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е
постъпил.
В съдебно заседание страните и процесуалните им представители,
редовно призовани, не се явиха, депозираха се писмени становища, в които
отново не са изложени конкретни съображения.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Предмет на въззивното производство е единствено
разпределението на ползването между страните на приземния етаж на
съсобствената им сграда. Относно разпределението на ползването на
таванското помещение спор между страните няма, решението е постановено в
съответствие с исканията на страните, в тази част не е обжалвано и е влязло в
сила.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е
дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на съдебния акт.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
2
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
С нотариален акт №192, том 22, дело №7988/1975 г. П. Д. П.
дарява на дъщерите си: на З.П. А. - целия първи жилищен етаж от двуетажна
жилищна сграда, ведно с ½ идеална част от общите части, а на М. П. И. –
целия втори жилищен етаж от същата сграда, ведно с ½ идеална част от
общите части на сградата, построена върху държавен парцел V ГНС в кв. 13
по плана на град Хисар. От удостоверение за наследници се установява, че П.
И. П. е починала на *** г., като е оставила за законни наследници страните по
делото. По делото е изготвена СТЕ, като вещото лице е дало два варианта за
разпределение на ползването – както за приземния, така и за таванския етаж.
От показанията на св. К. се установява, че ищцата няма достъп до
приземния етаж на сградата, тъй като е заключен от ответницата. Таванското
помещение е отключено и всеки има достъп до него.
Св. А. посочва, че ответницата извършила ремонт в партерните
помещения, направила тоалетна, което било наложено от особените
потребности на дъщеря , положила настилка. П. нямала достъп до тавана,
тъй като бил заключен от ищцата.
При така установените факти правилен е извода на състава на
първоинстанционния съд, че е предявен иск по чл.32, ал.2 от ЗС, като в това
производство съдът осъществява спорна съдебна администрация, не
осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото
мнозинство от съсобственици, като постановява това, което то е следвало да
реши с оглед най – целесъобразното използване на общата вещ или имот
(решение №335/25.10.2012 г. по гр.д. №317/2012 г. на ВКС, I г.о.). Безспорно
в случая липсва съгласие на съсобствениците за ползването на приземния
етаж и таванското помещение, изложени са мотиви в тази насока, които
напълно се споделят, като искът е допустим (в този смисъл – решение
№25/22.04.2014 г. по гр.д. №3985/2013 г. на ВКС, II г.о.). От състава на
районния съд са изложени подробни съображения какво следва да се
съобрази при извършване на разпределянето на ползването на съсобствения
имот. Доводите напълно се споделят и не следва да се преповтарят.
При въззивната проверка настоящият състав прие, че решението е
и правилно, като на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съдебен акт.
3
Настоящият състав се солидаризира, че оставянето на гаража за
общо ползване ще създаде допълнителни спорове, като правилно същият е
предоставен за ползване на ищцата. Нещо повече – предоставеният на
ответницата дял е съобразен с направеното от нея искане. В пледоарията пред
първата инстанция пълномощникът адв. Д. е посочил, че П. желае
разпределение по начина, посочен в отговора на исковата молба – да се
предостави ползването на приземния етаж, а таванското помещение – да се
предостави за ползване на ищцата. Ако не се възприеме това,
разпределението на ползването да е в съответствие с вариант втори – както за
приземния, така и за таванския етаж. В отговора на исковата молба
претенцията на ответницата е била за ползване на изградената от нея
тоалетна. И вариант I, и вариант II от заключението на експертизата, касаещи
приземния етаж, са съобразени с това искане - определят на ответницата за
ползване едно и също помещение – стая №3 с площ от 15.30 кв.м и
тоалетната с площ от 2.4 кв.м. Разликата касае само ползването на гаража,
който правилно е предоставен на ищцата. Мотивите касаят усложнените
отношения на страните и възникването на нови спорове. Ето защо решението
е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в атакуваната му част.
Липсват други доводи във въззивната жалба, по които съдът да е длъжен да се
произнесе.
Разноски не са поискани, поради което и не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260878 от 18.03.2021 г.,
постановено по гражданско дело №8929/2020 г. на РС - Пловдив, ІІІ
граждански състав, в частта, в която е разпределено на основание чл.32, ал.2
от ЗС между М. П. И. и З. П. П. ползването на приземния етаж от двуетажната
жилищна сграда, построена в ПИ - 53 (УПИ V-858) от кв. 13 по плана на гр.
Хисаря, кв. Момина баня, съгласно скица проект - вариант първи от СТЕ на
вещо лице В. К. на л.44 от делото, която, приподписана от съдията,
представлява неразделна част от решението.
В необжалваната му част първоинстанционното решение е влязло
в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5