№ 96
гр. ЛЕВСКИ , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на дванадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20204410100487 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание с правно основание чл. 439 ал.1 от
ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че по гр.д. 288/2013 г. на РС Свищов са
присъдени в полза на ответника суми, че на ответника е издаден
изпълнителен лист за 200 лв. разноски по гр.д. 288/2014 г. и въз основа на
него е образувано изпълнително дело № 932/2016 г. при ЧСИ П.П.. Твърди се,
че сумите по изпълнителното дело са недължими и че вземането е погасено
по давност, тъй като от 2013 г. датата на присъждането до 2020 г. са
изминали повече от 5 години, а именно 7 години. Твърди се, че
изпълнителното дело отдавна е прекратено по чл. 433 ал.1 т. 8 по силата на
закона, както и че внесените пари от трето лице – недлъжник следвало да се
върнат.
Направено е искане съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищецът В. Н. Н. не дължи на ответника Ц.Н. Н. разноските
предмет на изпълнителното производство по изпълнително дело №
20169050400982. Претендират се разноски по делото в размер на 360 лв.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът по предявения иск е
представил отговор на исковата молба и е изразил становище, че предявеният
иск е допустим, но неоснователен. Твърди се, че въз основа на издаденият
1
изпълнителен лист – издаден по гр.д. 288/2013 г. на РС Свищов, на 18.11.2016
г. е образувано изпълнително дело № 982/2016 г. при ЧСИ Петьо Петков с
рег. № 905 при КЧСИ и район на действие ОС Плевен и с молбата за
образуване са посочени конкретни изпълнителни способи, като са направени
съответните искания, с което е прекъсната давността, че съгласно чл. 117 от
ГПК с прекъсването на давността започва да тече нова давност, която
съгласно ал. 2 на цитирания член от ГПК е винаги 5 годишна. Твърди се, че от
образуване на изпълнителното дело до момента не е изтекла погасителната
давност от 5 години без да се налага доказване на извършваните поредица от
принудителни изпълнителни действия, след което започва да тече нова
погасителна давност от 5 години.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства приема за
установено следното:
Видно от представеното по делото копие от изпълнително дело №
20169050400982 на ЧСИ П.П. е, че същото е образувано на 18.11.2016 г. въз
основа на постъпила молба от Ц.Н. Н. за образуване на изпълнително дело
срещу В. Н. Н. и е представен изпълнителен титул – изпълнителен лист
издаден от РС Свищов на 12.12.2013 г. по гр.д. 288/2013 г. на РС Свищов,
видно от който е, че е осъден В. Н. Н. да заплати на ЧСИ Ц.Н. направените по
делото разноски в размер на 200 лв. В изпълнителния лист е отразено, че
същия е издаден въз основа на определение № 379/07.10.2013 г. по
гражданско дело № 288/2013 г. по описа на РС Свищов, потвърдено с
определение № 565/02.12.2013 г. на ВТОС, влязло в законна сила на
02.12.2013 г. и че същото подлежи на изпълнение.
Както бе посочено по-горе изпълнителния лист е издаден въз основа на
влязло в сила определение на 02.12.2013 г. по гр.д. 288/2013 г. на РС Свищов,
поради което съдът приема, че от 02.12.2013 г. /влизане в сила на
постановения съдебен акт/ вземането е станало изискуемо.
Вземането по издадения изпълнителен лист /видно от самия
изпълнителен лист/ е за деловодни разноски в размер на 200 лв. Същото не е
от вида вземания посочени в чл. 111 от ЗЗД – за които е приложима 3
годишна давност, поради което за него е приложима общата 5 годишна
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Както бе посочено по-горе изпълнително дело № 20169050400982 е
образувано на 18.11.2016 г. – 2 години и 11 месеца след като вземането е
2
станало изискуемо.
С подадената молба за образуване на изпълнителното дело взискателят
ЧСИ Цв. Н. е поискал да бъде наложен запор/възбрана, съответно да бъде
насрочено извършването на опис и оценка на движими и недвижими вещи
/собственост на длъжника/ - след тяхното установяване. Направено е искане
да бъдат извършени съответните справки на имуществото /включително
декларирани банкови сметки/ на длъжника от Имотен регистър, данъчни
служби, справки от КАТ за МПС и ППС, както и за изискване справка от
ЕСГРАОН за семейното състояние и родствени връзки на длъжника.
В мотивите към т. 10 в ТР № 3/26.06.2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че давността не се прекъсва с образуването на
изпълнителното дело, както и с изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и т.н., но нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Със
същото тълкувателно решение е прието, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно.
Както бе посочено по-горе изпълнителното производство е образувано
въз основа на молба от взискателя на 18.11.2016 г., в която са посочени
способи на принудително изпълнение, направени са конкретни искания за
конкретно изпълнително действие /извършване на опис, налагане на запори и
възбрани/ и са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител.
Молбата е редовна и същата е прекъснала давността, като от този момент е
започнала да тече нова 5 годишна давност, която следва да изтече на
18.11.2021 г.
В резултат, съдът приема, че към настоящия момент не е изтекъл 5
годишния давностен срок и вземането не е погасено.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК се явява неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на правния спор на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
ищецът дължи на ответника направените от него разноски по настоящото
дело. Ответника е представил по делото списък на разноските, адвокатско
пълномощно и платежно нареждане. Видно от представеното по делото
3
платежно нареждане /л. 44 от делото/, е че от същото се установява, че
ответника на 01.12.2020 г. е превел на Адвокатско дружество М. сумата от
360 лв. за защита по гр.д. 487/2020 г. При това положение следва да бъде
осъден ищеца да заплати на ответника направените от него разноски в
настоящото в размер на 360 лв. – заплатени като възнаграждение за 1 адвокат.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. Н. , ЕГН ********** от ***** *****,
ул. ***** против ЧСИ Ц.Н. Н. от г***** иск с правно основание чл. 439
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че В.
Н. Н. /със сочени по-горе данни/ не дължи на ЧСИ Ц.Н. Н. /със сочени
по-горе данни/ сумата от 200 лв., представляваща съдебни деловодни
разноски, за което е издаден изпълнителен лист от 12.12.2013 г. по гр.д.
288/2013 г. по описа на РС Свищов като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Н. Н. /със сочена по-горе самоличност/ да заплати на
ЧСИ Ц.Н. Н. /със сочени по-горе данни/ направените от Н. деловодни
разноски в настоящото производство в размер на 360 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4