ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 334, 13.08.2019г., Пловдив
Апелативен
съд, Пловдив ІІ
граждански състав,
На
тринадесети август две хиляди и деветнадесета
година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Нестор Спасов
Надежда Дзивкова
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
частно
гражданско дело № 403 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „К.“ АД
против Определение № 1292/01.07.2019,
пост. по гр.д.№ 501/2019, ПдОС, с което частично е
върната исковата молба и е прекратено производството по отношение на исковете
на жалбоподателя за признаване за установено по отношение на О.П. че е
собственик на част от ПИ с идентификатор **********по КККР на гр. П., с площ от
80кв.м., представляващ терен към сграда с идентификатор ********и по отношение
на искането ответната община да бъде осъдена да се въздържа от неоснователни
правни и фактически действия по принудително премахване на сграда с
идентификатор ********по КККР на гр. П. до разрешаване на спора за
собствеността на сградата и прилежащия терен с влязло в сила решение.
Жалбоподателят
„К.“ АД поддържа, че определението е неправилно, т.к. неправилно съдът е приел,
че исковата молба е неясна относно претендираното право на собственост върху терена обслужващ
сградата. Счита, че точните граници следва да бъдат конкретизирани след
изслушване на вещо лице, още повече, че част от претендирания терен попада под сградата. Поддържа, че съдът
не е съобразил и с посочените основания за възникване на правото на собственост
, а именно преобразуването на държавни предприятия в търговски дружества и последващата приватизация.
По отношение на искането за
осъждане на общината да се въздържа от действия по принудително премахване на
сградата, сочи че размяната на кореспонденция с общината не доказва започвала
административна процедура, при което за жалбоподателя остава единствено гражданско-правния
ред на защита. Моли съда да отмени обжалваното определение.
Ответната страна О.П. оспорва жалбата. Поддържа, че
исковата молба е била неясна и нито за общината , като ответник, нито за съда,
би могло да стане ясно по отношение на коя част от ПИ с обща площ от
10 066кв.м. се претендира да е собственост на ищеца. Освен това липсвало и
изложение на основанието, на което се претендира собствеността върху този
терен. Споделя изложените мотиви от съда, че описанието на претендираната
част от поземления имот – под сградата и прилежащата част, имаща обслужващо
предназначение, не обосновава собственост, т.к. собственикът на постройската може да се ползва от земята около сградата,
доколкото това е необходимо за ползване на постройката, но това не обосновава
собственически права на тази част от земята.
Излага и съображения по същество относно оспорване на правото на
собственост, които, обаче, не могат да бъдат обсъждани в настоящето
производство. По отношение на второто искане поддържа, че този въпрос е
административно-правен, започнала е процедура по премахване на сградата поради
което и този спор по законосъобразността на действията за премахване на
сградата следва да се разреши от административния съд. Моли за потвърждаване на
обжалваното определение.
След преценка на доказателствата по
делото съдът намира, че подадената жалба е допустима, като такава против
подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в срок и изхожда от легитимирано
лице.
По същество намира следното :
Производството по делото е образувано
по искова молба на „К.“ АД за признаване за установено по отношение на О.П. че
ищецът е собственик на сграда и част от ПИ, както и общината да бъде осъдена да
се въздържа от действия по премахване на сградата. С Разпореждане от
28.05.2019г. съдът е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите
в исковата молба като опише подробно терена, съставляващ, според ищеца,
„прилежащ терен към сградата“, да посочи дали се касае за терена под сградата
или около нея, да посочи дали съставлява такъв с обслужващо предназначение или
нещо друго; да посочи основанието, на което претендира да е собственик на
спорния терен , част от ПИ; за посочи фактически обстоятелства и да формулира петитум относно искането си за преустановяване на действия
на общината, като посочи с кои правни и фактически действия тя пречи на ищеца,
както и да посочи дали е в ход административна процесдура
по премахване на сградата и на какъв етап е същата. За отстраняване на тези нередовности ищецът е подал молба вх.№18917/20.06.2019г. в
която уточнява, че претендираният терен е този под
сградата и около нея с обслужващо предназначение с оглед ползването на
сградата. Като основание за придобиване е посочено, че сградата и теренът са
включени в капитала на държавното дружество „К.“ ЕАД, за което е съставен и
АДС. По отношение на второто искане сочи, че едва след образуване на делото е
изпратен констативен протокол за това, че сградата не отговаря на правилата и
нормите за устройство на територията и е предложено на кмета да издаде заповед
за премахването й. Същият протокол е оспорен на осн.
чл.57А, ал.2 от ЗУТ.
С обжалваното определение съдът е върнал исковата
молба в частта й относно искането за признаване на ищеца за собственик на
терена, както и за молбата и е прекратил
производството поради неотстраняване на посочените нередовности
в срок.
Настоящата инстанция намира обжалваното
определение за частично правилно.
По отношение на искането ответната община да бъде
осъдена да се въздържа от действия по приинудително
премахване на спорната сграда, първоинстанционният съд е извършил правилна
преценка, че е налице административен ред, по който страната може да защитава
правата си. Наличието на специален ред изключва защитата по общия гражданско-правен
такъв. В тази част обжалваното определение, с което се връща исковата молба и
се прекратява производството по делото е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По отношение на другата част от определението, с която
се прекратява производството и се връща исковата молба по отношение на установителния иск за собственост на земята под и около
сградата, съдът намира, че е постановено преждевременно. Вярно е, че исковата
молба е била нередовна, т.к. претендираният имот,
съставляващ част от по-голям поземлен имот, не е индивидуализиран, не е
посочено нито положението му спрямо общия имот, къде е разположена частта,
служеща за обслужване на сградата / доколкото се твърди, че върху част от него е построена самата сграда/. В
тази връзка съдът е следвало отново да обездвижи
молбата и да даде указания на ищеца да индивидуализира претендирания
от него имот, доколкото твърди, че включва терена под сградата и около нея, чрез посочване на конкретното му
местоположение в общия по-голям имот, включително при нужда и чрез представяне
на извънсъдебно изготвена скица, в която са очертани границите на претендирания имот в рамките на по-големия такъв. Съображенията свързани с възможността този
имот да е придобит на соченото основание е въпрос по същество, който ще следва
да бъде разрешен след събиране на доказателствата по делото и при постановяване
на решението. Така, предвид изложеното в
тази част определението се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото
да се върне на решаващия съд за продължаване на
производството.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ Определение
№ 1292/01.07.2019, пост. по гр.д.№ 501/2019, ПдОС,
с което частично е върната исковата молба на „К. „ АД и е прекратено
производството по отношение на исковете
за признаване за установено по отношение на О.П. че е собственик на част
от ПИ с идентификатор **********по КККР на гр. П., с площ от 80кв.м.,
представляващ терен към сграда с идентификатор *******, И ВРЪЩА делото на
първоинстанционният съд за продължаване на производството.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1292/01.07.2019, пост. по гр.д.№ 501/2019, ПдОС в останалата му част.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВКС в седмичен срок от връчването му на
страните в частта, в която се потвърждава определението на първоинстанционния
съд, а в останалата му част е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :